Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. Несебър“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат К., против решение № 898 от 16.07.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 3057 по описа за 2019 г. на съда.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилен извода на административния съд, че решаващият орган в процедурата по административен ред има право изцяло да преквалифицира спорното право, като определи приложими правни норми различни от приложените от ревизиращия екип. Счита, че доколкото предмет на съдебна проверка е ревизионният акт, а не решението на директора на ОДОП, то съдът следва да провери законосъобразността на потвърдения ревизионен акт във вида, в който е издаден и потвърден, респективно и с правните основания посочени в акта и доклада. Твърди, че хипотезите на чл. 15, във вр. с чл. 16, ал. 1 и/или чл. 16, ал. 3 от ЗКПО не са налице, поради което установяване на задължения на тези основания е напълно незаконосъобразно. Излага съображения и за незаконосъобразност на приетите от съда нови правни основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2016 г. - чл. 26, т. 1 и т. 7 от ЗКПО. Твърди, че извършените счетоводни операции при отписване на продадените на публична продан недвижими имоти не водят до намаляване на финансовия му резултат. Според касатора решението е неправилно и в частта по приложението на ЗДДС, като счита, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 69, ал. 1, във вр. с. чл. 68 от...