Р Е Ш Е Н И Е

№ 438

София, 06 август 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Грозева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП К. С., като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 414/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата С. П. срещу въззивно решение № 57 от 23.02.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 714/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото. Твърди се, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като неправилно е кредитирана от съда назначената от досъдебното производство комплексна почеркова и техническа експертиза, понеже подсъдимата не е полагала подписи под инкриминираните документи и заключението на експертизата не следва да бъде кредитирано. Следвало е съдът да назначи нова експертиза, тъй като въпросите към вещите лица не били зададени коректно още от разследващия полицай. Също така съдът не следвало да кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като те били недостоверни, в тях имало противоречия, които не са отстранени и не са били обсъдени, а показанията не били съпоставени с останалите доказателства по делото. В заключение се изтъква, че по този начин е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимата от субективна страна не е осъществила престъплението. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се претендира за допуснато само и единствено поради обстоятелството, че изобщо на подсъдимата е било наложено наказание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна. Доводите относно авторството намира за опровергани от назначената експертиза, както и от даденото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК съгласие на страните да не се изслушват експертите.

Подсъдимата П. не се явява. Защитникът й адв. К. Д. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 42 от 20.03.2023г. на Софийски градски съд, постановена по н. о.х. д. № 3286/2022г., подсъдимата С. П. е призната за виновна в извършването на две престъпления по чл. 248а, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 54от НК, за които е осъдена на лишаване от свобода за срок от по една година, както и на глоби в размер на по 2 000лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК й е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото съответни разноски.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимата адвокат К. Д., с Решение № 57 от 23.02.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 714/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като съдът е преквалифицирал деянията от две отделни престъпления в едно продължавано престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК й е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Присъдата е била отменена в частта, в която на подсъдимата са определени отделни наказания при условията на чл. 54 от НК, както и в частта й относно приложението на чл. 23 от НК.

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата, не намират основание. Същите са аргументирани с това, че съдът неправилно кредитирал свидетелските показания на Д., както и че не следвало да се кредитира заключението на комплексната експертиза, тъй като то не отговаряло на действителността. На първо място следва да се припомни, че производството по делото е протекло по реда на чл. 373, ал. 1 вр с чл. 372, ал. 3 вр с чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимата, заедно със своя защитник, са дали своето съгласие да не се провеждат разпити на експертите, изготвили експертизите по делото. Оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е изцяло декларативно, без в жалбата да са посочени конкретни доводи за недостатъци в дейността на контролирания съд по проверка и оценка на оспорваната експертиза по протокол № 2021/ДОК-088. Експертизата, както и впрочем всички останали експертизи, изготвени по делото, приобщени в процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, са били обсъдени пълноценно и логически издържано от контролирания съд. Действително, съдът е приел, че тази експертиза има съществен принос за изясняване на обстоятелствата по делото, като именно поради тази причина я е подложил на внимателен анализ и е приел, че е изготвена от вещи лица, притежаващи необходимата компетентност, като отговорите на поставените им въпроси са пълни и ясни и не е възникнало никакво съмнение за неговата правилност. Впрочем, такова съмнение, както се признава и в касационната жалба, не е било изразено от подсъдимата и нейния защитник в хода на първоинстанционното и второинстанционното разглеждане на делото. Едва пред ВКС се представя декларация към касационната жалба от името на подсъдимата, с която се иска оспорване на заключението на цитираната експертиза. Необходимо е да се посочи по този повод, че ВКС е съд по правото, а не по фактите, освен в предвидената по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК хипотеза, какъвто настоящият случай не е. Върховната съдебна инстанция не може да приема друга фактическа обстановка, нито пък да дава различна оценка на доказателствената съвкупност. ВКС следва да бъде сезиран и да дава отговори само за аргументирано въздигнати от съответната страна допуснати, според нея, съдебни грешки-по процесуалния закон, по материалния закон и относно наложеното наказание при осъждане, когато то (наказанието) се счита за неправилно отмерено. ВКС не може да се произнася по доказателствата за същината на вменената престъпна деятелност, ако не става дума за оспорвана годност на извеждане на същите. Затова именно необосноваността и недоказаността не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 1 НПК. По делото апелативният съд не се е задоволил само с обсъждане на заключението на оспорваната пред ВКС експертиза по протокол № 2021/ДОК-088, а същото е било обсъдено в светлината на всички останали експертизи и с оглед на наличната по делото доказателствена съвкупност. Процесът на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав е ясно проследим както за страните, така и за настоящата инстанция и е протекъл при спазване на изискванията на процесуалния закон по чл. 14 от НПК. Ето защо доводите, изложени в касационната жалба, се намериха за неоснователни в тази им част.

Не се намери за основателен и другия довод, изложен в сезиращия ВКС документ-за неправилно кредитиране и превратна оценка на показанията на свидетеля Д.. САС в решението си е отделил сериозно внимание на показанията на този свидетел, тъй като въпросът е бил поставян и пред него. Въззивната инстанция, след задълбочен анализ на доказателствата по делото е достигнала до верния извод, че в показанията му не се наблюдават противоречия, а те са логични, последователни и съответстват на останалия, приет за достоверен доказателствен материал. Към показанията му не е било подходено едностранчиво и същите не са били тълкувани превратно, какъвто упрек е отправен с касационната жалба. Касационната инстанция се съгласява с аргументите на въззивния съд в тази им част и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Не се констатираха твърдените в жалбата нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда. На проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Не се установява превратно тълкуване на фактите от въззивната инстанция и изводите за тях са основани на обективен доказателствен анализ по действителното съдържание на доказателствените източници като показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата П., както и заключенията на изготвените по делото експертизи. Съдът е оценил според действителното им съдържание значителния по обем писмен и гласен доказателствен материал стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата за процеса фактология единствено чрез способите и средствата на процесуалния закон, като в своите мотиви е изложил подробни и ясни съображения, въз основа на които е посочена коя част от доказателствения материал е достоверна и каква информация с доказателствено значение разкрива.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено декларативно, без да е мотивирано с доводи в негова подкрепа и се заявява само като резултат от считаните за допуснати процесуални нарушения от инстанциите по фактите. Все пак касационния съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е приложен правилно относно инкриминираното престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание е мотивирана само с един довод-че въобще на подсъдимата е било наложено наказание. При вярно установените факти, както вече се посочи, материалният закон е бил приложен правилно и подсъдимата следва да понесе наказание за престъплението, за което е била призната за виновна. С решенето си апелативният съд е определил нейното наказание в един минимален размер, при условията на чл. 55, ал. 1 и 3 от НК и допълнително снизхождение, при липсата на заявени основания за това, би било неоправдано.

След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 57 от 23.02.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 714/2023г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: