Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
Гр. София, 03 октомври 2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
СВЕТЛА БУКОВА
при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора Б. Д. като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 433 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.346, т.1 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура –София срещу решение № 20 от 22.01.2024 г. на САС по внохд № 971/2023 г., с което е потвърдена оправдателна присъда на СГС от 17.03.2023 г. по нохд № 5707/2018 г. спрямо подсъдимия С. Г. Л. за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,вр. чл.26, ал.1 от НК.
В протеста се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, конкретно изразяващи се, според прокурора, в игнорирана от въззивния съд липса на мотиви към постановената оправдателна присъда; в доказателствена оценка, която не е основана на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото; в превратно и неправилно интерпретиране на фактите и правната им оценка, довело до неправилен извод за липсата на съставомерно деяние. Тези доводи са подробно доразвити, като на първо място се сочи, че при констатираната липса на мотиви за съществени белези от състава на престъплението е следвало съдебният акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от първата инстанция, за да се гарантират в пълен обем правата на страните. Неправилно било оставено без уважение искането на прокурора за назначаването на експертиза, установяваща дали по-високите лихви по процесните депозити са спомогнали за влошаване финансовото състояние на банката след като и самият съд е приел значимостта на това обстоятелство съобразно чл.7, параграф 2, вр. Приложениe I от Директива 94/19/ЕО. По същество е оспорена правната преценка на съдилищата за липсата на необходимото длъжностно качество на подс. Л. на служба във Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, както и направения за пръв път от въззивния съд извод за липсата на предоставени привилегировани лихвени условия по процесните договори. Въз основа на това се предлага да бъде отменено атакуваното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.
Постъпило е писмено възражение срещу протеста от защитника на подсъдимия Л.. В него е акцентирано на правомощията на въззивния съд като такъв по фактите и правото да изложи собствени мотиви, когато изводите му се различават от тези на първата инстанция дори при споделен краен резултат, какъвто е процесният случай. Оспорена е сочената възможност за връщане на делото за ново разглеждане с оглед евентуално изменение на обвинението при поддържана и във въззивния протест фактология по внесения обвинителен акт и без разкрита в хода на съдебното следствие съществена промяна в обстоятелствената му част. По същество се изразява съгласие с решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на оправдателната присъда, свеждащи се до неосъществено изпълнително деяние на престъплението. В тази връзка се твърди, че е било безпредметно изследването на въпроса за влошаване финансовото състояние на К. чрез изплатени високи лихви по процесните депозити, които не могат да се считат в драстично отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към вложителите си. С най-съществено значение за несъстоятелността на касационния протест се сочи погрешно приетия правнорелевантен момент, към който следва да се преценява дали един депозит е привилегирован. На основание чл.5, ал.3 от ЗГВБ /отм./ в редакцията му до 28.11.2014 г., действала за времето на квестурата, това обстоятелство се установява към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, а не към това за поставянето й под надзор. Последвалата законодателна промяна на нормата /с ДВ, бр.98/14 г., в сила от 28.11.2014 г./ - за преценка към датата на сключване на договора, няма обратно действие и не намира приложение за банки, на които вече е отнет лиценза и са приключили преценките кои са гарантираните и подлежащи на изплащане депозити.
В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура заявява становище, че поддържа депозирания протест по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста със заявените в подаденото възражение доводи, като акцентира основно на този за изначално неправилно обвинение, почиващо на погрешно посочен момент, към който е следвало да се преценява характеристиката на влога като привилегирован, а именно към датата на поставяне на банката под специален надзор. Поради това се иска потвърждаването на атакувания съдебен акт.
Подсъдимият С. Л. също счита за правилно решението на СГС и моли за потвърждаването му, тъй като не е извършил престъпление.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:
С присъда от 17.03.2023 г. по нохд № 5707/2018 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия С. Г. Л. за невиновен и на основание чл.304 НПК го е оправдал за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на неустановени дати в периода от 20.08.2014 г. до 14.01.2015 г. в гр. София, в сградата на Централно управление на „****“ /К./, действайки като длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ от НК – квестор на К., като извършител в съучастие с Е. З. К. /извършител/, при условията на продължавано престъпление с девет отделни деяния, не положил достатъчно грижи съобразно чл.112, ал.1 от Закон за кредитните институции за стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му като квестор работа, като в нарушение на Решение № 73/20.06.2014 г. и Решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ писмено разпоредил осчетоводяване на предсрочно прекратяване на девет броя договори за индивидуални срочни депозити с привилегирован текущ лихвен процент, вследствие на което депозитите били прехвърлени за изплащане към Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ в нарушение на чл.5, ал.1 от Закон за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ, отм. ДВ, бр.62/15 г./ и от това са последвали значителни щети за предприятието – ФГВБ, представляващи трансферираните на 03.12.2014 и 14.01.2015 г. от ФГВБ към обслужващите банки суми за изплащане по деветте договора в общ размер на 1 070 383.83 лв., като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление и причинените вреди са в особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай.
Въззивен съдебен контрол е упражнен върху постановената присъда по повод протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, като с атакуваното понастоящем решение № 20 от 22.01.2024 г. по внохд № 971/23 г. на САС първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК в протеста не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за стриктно спазване правомощията на въззивната инстанция за цялостна проверка на атакуваната присъда, включително и в изпълнение на изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. Така, независимо, че е отчел недостатъчно прецизна и ясна аргументация на съдебния акт, съдът е приел, че тя не препятства извършването на контрол, чийто параметри се очертават от депозирания протест. В последния не е направено позоваване на неяснота в мотивите на съда, приравнена на липсващи такива, а по-скоро е оспорен правният извод за неизвършено престъпление в очертаните от обвинителния акт предели. След като с атакуваната присъда са възприети неоспорени фактически положения, сочени и от прокурора пред апелативния съд, последният е бил в правомощието си да извърши цялостна преценка на законосъобразността на акта, давайки изричен отговор само на наведените доводи. Сред тях липсва такъв за нарушено право на прокурора да измени обвинението в първоинстанционното производство или за неясни съображения за оправдаването на подсъдимия, а само за неправилността на последните. В изпълнение на задълженията си САС изрично е счел за правилно установена фактологията по делото и е направил собствени изводи, припокриващи се като краен резултат с тези на първата инстанция и налагащи потвърждаването на присъдата. Възможността за връщане на делото за ново разглеждане при това положение не е била налице с оглед разпоредбата на чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изискваща да са нарушени правата на страните. С оправдаването на подсъдимия неговите права са били спазени в пълен обем. От друга страна по отношение на прокурора също не би могло да се приеме, че по реда на инстанционния контрол е допустимо, без данни за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с ограничаване правото му да внася изменение в обвинителната теза при наличието на съответните предпоставки, да бъде предоставена възможност за това с исканото ново разглеждане на делото от първата инстанция. Така практически би се стигнало до недопустимо своеобразно поправяне на обвинението след неуспешното му поддържане, включително и с депозирания въззивен протест в първоначалния вид по обвинителния акт. В този смисъл, с основание от страна на защитата се възразява, че въззивният съд не е имал основание да процедира по сочения начин, а касационният такъв не би могъл да приеме наличието на такова съществено процесуално нарушение.
На следващо място действително САС не е уважил направеното доказателствено искане на прокурора за назначаване на експертно изследване по въпроса дали процесните депозити, описани от обвинението като такива с привилегирован лихвен процент, са допринесли за влошеното финансово състояние на банката, но с това не е допуснал да останат неизяснени въпроси от значение за предмета на делото и да провери направените изводи по фактите. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда и с оглед необходимостта от преценка основателността на направеното искане за отмяна на присъдата, въззивният съдебен състав е счел за ненужно провеждането на допълнително съдебно следствие, като е споделил фактическите изводи на първата инстанция, по същество съвпадащи с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. От значение е, че в него липсват твърдения за обстоятелството, чието доказателствено установяване е било поискано впоследствие чрез неназначената експертна проверка. Използваният процесуален подход не търпи упрек, а е допустим при преценката на съда за постигната изясненост на делото в достатъчна за предмета му степен. Именно поради това е прието, че не е налице необходимост от експертно изследване на посочения въпрос, като в решението тя е обоснована и с това, че дискутираният въпрос не е от решаващо значение за крайното съдебно произнасяне.
Последвалото задълбочено обсъждане на доказателствените материали в съдебния акт с отговор на направените от страните доводи е ясно изведено и е в съответствие с изискването на чл.339, ал.2 от НПК, поради което и възраженията в касационния протест за липсващо пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства са неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и доводите в протеста за неспазване на материалния закон, следващо както от допуснати процесуални нарушения, свързани с изясняване на значимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства, така и от неправилна преценка на съставомерните признаци на престъплението. Обсъденото вече процесуално издържано установяване на фактите по делото, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда или в нарушение на процесуалните правила, е обусловило и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно, като е прието, че с инкриминираните действия по разпореденото осчетоводяване на предсрочно прекратени - в периода след поставяне на банката под специален надзор, девет броя договори за депозит с привилегирован лихвен процент, впоследствие посочени като такива, подлежащи на възстановяване от ФГВБ, подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съобразно утвърденото разбиране в теорията и установената съдебна практика изпълнителното деяние на престъплението по чл.219, ал.1 НК се свежда до неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното на дееца имущество или при осъществяване на възложената му работа. С други думи, касае се за нарушаване на служебните задължения на дееца като длъжностно лице да бъде добър стопанин на повереното му имущество или спрямо възложената му работа. Това на първо място означава, че субект на престъплението е лицето, което има качеството на длъжностно в предприятието, на което целево е поверено имущество за пазене или управление или с чиято стопанска работа е натоварено, а на следващо - че при осъществяване на дейността си то е не положило нужните грижи, причинявайки в резултат на това разпиляване на имуществото или други значителни щети, които следва да са реално настъпили за предприятието или на стопанството, но не непременно на това, чието длъжностно лице е деецът, както се твърди да е в конкретния случай. Необходимо е установяването на причинна връзка между настъпилите последици и недостатъчно положените грижи от страна на дееца, като същата не отпада при наличието и на други обстоятелства, също обусловили вредите.
В процесния случай на първо място правилно е прието за безспорно длъжностното качество на подсъдимия Л. като назначен квестор в К. въз основа на решението на БНБ, с което му е възложено изпълнението на ръководна работа, както и на такава, свързана с опазване на повереното му имущество. От съществено значение за решаване на делото, обаче е въпросът, касаещ не субекта на същинското длъжностно престъпление по чл.219, ал.1 от НК, а обективната страна на последното. Именно към нея е относимо обстоятелството какво имущество е било поверено под грижите на посоченото длъжностно лице и каква работа във връзка с него е следвало да извърши, а оттам и евентуално неположените такива и то в нарушение на посочените решения на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и № 114/16.09.2014 г.; на чл.112, ал.1 от ЗКИ и на чл.5, ал.1 от ЗГВБ /отм./ да са довели до посочения от обвинението съставомерен резултат – причинени значителни щети за друго юридическо лице - ФГВБ. Принципно вярно и почиващо на цитираната задължителната съдебна практика /ППВС № 7/76 г./ е твърдението в протеста за теоретично възможното нанасяне на щети от длъжностно лице на юридическо такова, в чиято структура то не е включено. В тази насока в съдебния акт се съдържа ясно изразената и по същество правилна позиция, че субект на престъплението по чл.219 НК би могло да е длъжностно лице, което нанася щети на предприятие, спрямо което то няма това качество, но повереното му имущество следва да е на ощетеното дружество или извършваната работа да е във връзка с него. На квесторите Л. и сочената за негов съучастник Е. К. /починала в хода на първоинстанционното производство/ не се твърди от страна на обвинението да е било поверено имущество на ФГВБ. Те не са имали ръководни и разпоредителни правомощия спрямо него и поради това изначало при формулировката на обвинителната теза, че като длъжностно лице на К., подс. Л. не е положил грижи за имущество на ФГВБ и така е нанесъл щети на същия в особено големи размери е несъстоятелна. По идентичен начин следва да се разбира и връзката на възложената му работа с имуществото на ФГВБ.
По делото е несъмнено изяснено, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ е поставил К. под особен надзор, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения за срок от три месеца и е ограничена дейността на банката чрез забрана на всички дейности съгласно лиценза й за извършване на банкова дейност. Срокът на специалния надзор и прилагането на посочените мерки е удължен до 20.11.2014 г. с решение № 114/16.09.2014 г., а с решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът на банката.
Съобразно нормативно уредените им правомощия в раздел седми от Закон за кредитните институции /ЗКИ, ДВ, бр.59/2006, в сила от 01.01.2007 г./, квесторите поемат ролята на надзорните и управителни органи на поставената под специален надзор банка, като задачата им е сведена основно до осигуряване защита на активите й чрез предприемането на всички необходими действия, насочени към опазването им, както и на документите и информацията на банката /арг. от чл.107, ал.1 и чл.108, ал.3 от ЗКИ/. Към тези им правомощия е относимо визираното от обвинението за нарушено правило на чл.112, ал.1 от ЗКИ да упражняват същите с грижата на добър стопанин, поради което евентуалното му неспазване изначално не би могло да засегне имуществото на ФГВБ, чието охраняване не им е възложено. По - същественото е, че спрямо него дейността на квесторите не рефлектира по посочения увреждащ начин – чрез разпоредено осчетоводяване на предсрочно прекратени девет броя договори за депозит с привилегирован текущ лихвен процент. Несъмнено прекратяването на договорите е предприето по инициатива на титулярите на депозитите и е неоспоримо тяхно право, от чието упражняване не биха могли да бъдат лишени независимо от поставянето на банката под надзор, считано от 20.06.2014 г., тъй като то препятства единствено изплащането на сумите по депозитите. Последвалото счетоводно отразяване на това обстоятелство не следва да се приема в нарушение на посочените решения на БНБ, ограничаващи единствено действията на самата банка, за които й е бил предоставен лиценз. Без да е необходимо да се преповтарят изложените в тази насока съображения от въззивния съд, основани на възприетите експертни изводи за необходимостта да се различава чисто счетоводната дейност от банковата такава, /последната ограничена по обем с поставянето на К. под специален надзор/, следва да се посочи единствено, че по процесните договори за депозит след прекратяването им и следващото от това осчетоводяване на сумите по сметката или по кредитно салдо към закрита такава /според това дали е била закрита сметката или не е имало такова искане/, не е било извършено плащане, с което единствено биха могли да се нарушат визираните решения на БНБ № 73/20.06.14 г. и № 114/16.09.14 г. Изводът в тази насока следва не толкова от кредитираното експертно заключение на повторната банково счетоводна експертиза /донякъде също съдържащо правни изводи/, а най-вече от това, че договорът за банков влог е едностранен и прекратяването му е единствено по волята на депозанта /чл.420, ал.2 от ТЗ/, а също и че в крайна сметка в правомощията на квестора е предприемането на действия и мерки, насочени към оздравяване на банката, включително и договарянето с кредиторите й за намаляване, разсрочване и новиране на вземанията им /чл.111, ал.1 ЗКИ/. Следователно описаните в обвинението инкриминирани действия на подсъдимия, сведени до неправилно разпоредено осчетоводяване на процесните договори, на първо място не са противоправни /в противоречие с посочените решения на БНБ и чл.112, ал.1 от ЗКИ/ и на второ въз основа на тях не би могло да се приеме, че впоследствие е нарушен и чл.5, ал.1 от ЗГВБ за приемането им като гарантирани от фонда.
Очевидно е, че независимо от начина на формулиране на конкретното изпълнително деяние и изписването му в заключителната част на обвинителния акт, тезата на прокурора почива на разбирането за последиците от предсрочно прекратените договори с индивидуално договорен лихвен процент и отразяването им в предоставената от страна на К. информация на фонда за гарантиране на влоговете като такива подлежащи на изплащане. Установеният по делото механизъм на изготвянето на списъци с т. нар. привилегировани депозити и отграничаването им от останалите, обозначени с различен код, сочи, че в изпълнение на задълженията си в тази насока квесторите са създали работна група, водили са активна кореспонденция с фонда и с БНБ, организирали са работни срещи и дискусии на тях и неколкократно са обсъждали спорните въпроси и дадените им в тази връзка указания. Последните са били не само по отношение на процесните предсрочно прекратени депозити, но и за други, свързани с цедирани вземания, с прекратени преди поставянето на банката под надзор договори, както и с всички депозити, спрямо които с решение на БНБ /№ 82/30.06.2014 г./ е последвало едностранно намаляване на лихвения процент до средния им пазарен такъв за страната. Постъпилите в К. отговори от ФГВБ според свидетелските показания на участниците в работната група са били разчетени по начин, че от значение при предсрочно прекратяване на договора е плащането на наказателна лихва от титуляра, а преценката за наличието на уговорен прилилегирован лихвен процент като пречка за гарантиране на депозита по чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ е извършвана към датата на отнемане на лиценза на банката, какъвто е и вложеният смисъл в разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗГВБ в приложимата й редакция преди изм. ДВ, бр.98/14 г., в сила от 28.11.14 г. Без да е необходимо изследването на всички обсъдени от въззивния съд въпроси, касаещи по-скоро спора относно наличието или не на обстоятелства, препятстващи гарантиране на влога, от значение за настоящото производство е единствено фактът, че при очертания механизъм на изготвяне на информацията в тази насока и предоставянето й на фонда, както и с извършените необходими действия по осчетоводяване на настъпили преди това промени в договорите за депозит /като единствено последните са инкриминирани/, не би могло да се постигне или допринесе за съставомерния за престъплението по чл.219, ал.1 от НК резултат – умишлено причиняване на вреди за фонда чрез изплащане на считани за негарантирани от прокурора депозити. Това е така най-малкото поради предварителното известяване на фонда за наличието на няколко категории депозити, сред които и процесните, по които се е водела сериозна дискусия и е искано решение на въпроса подлежат ли на изплащане и как следва да се категоризират същите. Очевидно е, че провежданите по същото време разговори на двете страни /официално или не; писмено или в рамките на работни срещи и обсъждания; при наличие или липса на несъответствие между конкретните въпроси и даваните отговори; при запознаване или не на работната група едновременно с поставените въпроси и даваните отговори/ са очертали като дискусионен и нееднозначно решаван към този момент посочения въпрос. Поради това и изготвеният доклад от страна на работната група, макар и с автоматично въвеждане на информацията от него в счетоводната система на банката, а оттам и предоставена на ФГВБ, само формално би могла да се счита за заблуждаваща и евентуално водеща до причиняването на вреди от последващото изплащане на сумите по спорните депозити.
Различното нормативно уреждане занапред на въпроса към кой момент следва да се преценява наличието на пречка за възстановяване на депозита е било факт след едва след приключване дейността на работната група – с изменение на чл.5, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ЗГВБ /считано от 28.11.2014 г./, макар и преди предоставянето на информацията на ФГВБ. Съобразяването на новото законово изискване от страна на квесторите при преценката на процесните договори като подлежащи на гарантиране или не при предоставянето на информация към фонда би могло да е от значение за коректното изпълнение на задължението по чл.23, ал.3 от ЗГВБ /отм./ и процедурата за това, уредена в Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./. Конкретно на основание чл. 4, ал.2, т.2, б. „б“, вр. ал.1 от последната се изисква изрично посочване дали по влога са предоставени привилегировани лихвени условия, но в обвинителната теза такова нарушение не е залегнало, нито се твърди погрешност на преценката за наличието на привилегированост на процесните депозити. Обсъждането му е процесуално недопустимо и то при изрично визиране на други изпълнителски действия, реализиращи според обвинението състава на престъплението по чл.219 НК, а именно разпореденото в предходен момент осчетоводяване на прекратените договори. Вече посочената липса на неправомерност в така очертаната деятелност на подсъдимия и възможността по този начин да се причинят вреди на ФГВБ е от решаващо значение за правилността на крайния извод за липсата на осъществено от обективна страна деяние по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК.
Предвид изложените съображения касационният съдебен състав се съгласи с извода на въззивната инстанция, че деятелността на подс. Л. не би могла да се приеме за осъществена в нарушение на посочените му задължения като квестор на К. и реализираща от обективна страна изпълнително деяние на престъплението по чл.219, ал.1 от НК, с което да е причинил щети в значителен размер на посоченото юридическо лице. Въпросите за наличието на вреди при суброгирането на фонда в правата на вложителите към банката, точният характер на процесните депозити, дължими ли са били или не изплатените от фонда суми на процесните депозанти, а също и действието на новоприетата редакция на чл.5, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./ с оглед цитираната Директива 94/19/ЕО, въобще не подлежат на обсъждане при очертания обхват на обвинението и вече направения решаващ за изхода на наказателното производство извод. Тяхното разглеждане от въззивния съд е сторено, както сам той е отбелязал за пълнота, но без никаква необходимост при констатацията за липсата на обвързаност между повереното имущество на подсъдимия и работата му във връзка с него от една страна и извършеното от фонда плащане /формиращо съставомерната щета според обвинението/– от друга. Поради това и касационният съдебен състав счете за неотносими и неподлежащи на разглеждане при очертания предмет на делото всички останали доводи в тази насока, съдържащи се в протеста на прокуратурата и възражението на защитата.
По изложените съображения касационната инстанция не се съгласи със сочените от прокурора доводи за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените, както и за обусловена от това неправилност в приложението на закона, което налага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 20 от 22.01.2024 г., постановено по внохд № 971/2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.