РЕШЕНИЕ

№ 16

гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Ружена Керанова

Членове: Христина Михова

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова

в присъствието на прокурора К. Н.

като разгледа докладваното от Х. М. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200996 по описа за 2025 година Производството е образувано по постъпила касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия О. И. О., срещу въззивно решение № 299/26.08.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 642/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че определеното от въззивния съд наказание е явно несправедливо, като се прави искане за намаляване на неговия срок.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като прави искане за оставяне на въззивното решение в сила.

Гражданските ищци и частни обвинители Л. И. Ч. и В. И. П. и техният повереник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание.

Подсъдимият О. И. О. в предоставената му последна дума моли за намаляване размера на наложеното му наказание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 19/29.03.2024 г., постановена по н. о.х. д. № 702/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият О. И. О. е признат за виновен в това, че за времето от 23, 44 часа до около 23, 50 часа на 29.07.2022 г. в двора на къща в село Микрево, община Струмяни, ул. „Р. К. № 15, сам и при условията на посредствено извършителство, чрез наказателно неотговорно лице – малолетния О. М. И. /на 13 години/ е направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари в размер на 136,70 лева, от владението на собственика им И. З. Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като за осъществяването на деянието е използван специален начин – малолетният О. И. се е прехвърлил през оградата, покатервайки се по монтиран пред нея пътен знак, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 4, пр. последно, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание три години лишаване от свобода, което съобразно чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

На основание чл. 59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия считано от 30.07.2022 г. до 29.03.2024 г.

На основание чл. 45 ЗЗД са отхвърлени гражданските искове предявени срещу подсъдимия от гражданските ищци Л. И. Ч. и В. И. П. в размер на по 50 000 лева, като неоснователни.

С присъдата окръжният съд се е разпоредил по отношение на разноските и веществените доказателства по делото.

По протест на ОП - Благоевград и жалба на гражданските ищци с искане за осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение и уважаване на предявените срещу него граждански искове, в Софийски апелативен съд е образувано в. н.о. х.д. № 642/2025 г. С въззивно решение № 299/26.08.2025 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е изменена като е увеличен срокът на наложеното наказание лишаване от свобода от три години на шест години, на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е изменен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от „общ“ на „строг“, а подсъдимият е осъден да заплати допълнително направените разноски в размер на 106, 50 лева в полза на ОДМВР – Благоевград и 425,51 лева по сметка на ОС – Благоевград. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Недоволството на касатора е насочено срещу несправедливото, според него, увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че неправилно въззивният съд е отчел превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е съобразил ниската степен на обществена опасност на дееца с оглед чистото му съдебно минало, съдействието му за разкриване на обективната истина, направените самопризнания в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, изразеното съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност и най – вече факта, че малко преди деянието е навършил пълнолетие. Сочи се и че престъплението не е било планирано предварително, подсъдимият не е познавал пострадалия и че идеята за извършване на престъплението е била на наказателно неотговорния О. И..

За да увеличи размера на наложеното наказание, въззивната инстанция е преоценила възприетите от първостепенния съд смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно е счела, че самопризнанията на подсъдимия и съдействието му чрез тях да бъде разкрита обективната истина, по същество следва да бъдат отчетени като едно смекчаващо отговорността обстоятелство. Констатирала е вярно и че в материалите по делото не е отразено каквото и да било изказано съжаление от страна на подсъдимия за извършеното, за да бъде отчетено то в посока смекчаване на вината, както е сторил първоинстанционният съд. Въззивният съд е оценил правилно наличието на утежняващи обстоятелства, извън съставомерните елементи, характеризиращи конкретната престъпна проява като такава с по - висока степен на обществена опасност. Несъмнено такива са използването на малолетния И. за осъществяване на деянието, за противообществените прояви на когото подсъдимият не само е имал информация, но и в част от тях лично е участвал, за което са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Като пълнолетен човек той не е възпрял малолетния, а го е поощрил да извърши деянието, осигурявайки му охрана отвън пред оградата на жилището на пострадалия. Морално укорим и с по - голяма тежест за отговорността е и изборът на жертвата на кражбата. Подсъдимият и малолетният са набелязали възрастен човек, живеещ сам в дома си, със скромни доходи, които си е набавял продължавайки да извършва бръснарски услуги, въпреки годините си /82 г./. Посегателството спрямо човек, който е проявявал разбиране и съпричастност към подсъдимия, заради недоброто му финансово състояние, като често не му е взимал пари за услугите /вж. обясн. на подс. О./, характеризира извършителя като меркантилна и безчувствена личност, за която собственото материално благополучие е поставено по - високо от каквито и да било човешки ценности.

Правилно в същата насока въззивният съд е преценил, че наложените на подсъдимия възпитателни мерки по ЗППМН за извършени от него предишни кражби не са постигнали необходимия поправителен ефект, което го определя като лице с по – голяма обществена опасност. Налице е градация в противообществените му прояви - от извършване на дребни кражби до проникване през нощта в дома на пострадалия, в негово присъствие, с цел отнемане на пари. При това, макар и подсъдимият да е оправдан по обвинението за грабеж, не може да бъде пренебрегнат факта на връзката между неговата престъпна проява и настъпилата смърт на пострадалия, което характеризира както личността му, така и конкретното деяние, като такива с висока степен на обществена опасност. В този смисъл оценката на въззивния съд на посочените обстоятелства като отегчаващи е правилна, а възраженията на касатора, че инициатор за извършване на престъплението е малолетният И. и че ролята на подсъдимия е минимална, са неоснователни.

Наред с изложеното настоящия съдебен състав констатира, че контролираният съд неправилно е преценил в тежест на подсъдимия факта, че не е оказал помощ на пострадалия.

По делото не е установено по несъмнен начин, в кой момент подсъдимият е разбрал за действията на малолетния спрямо възрастния човек, какви наранявания му е причинил и в какво състояние го е оставил. При това положение неоправдано е да се утежнява отговорността на подсъдимия поради това, че не е помогнал на жертвата.

Незаконосъобразно е отчетено като отегчаващо отговорността и обстоятелството, че опитът за кражба е останал недовършен по независещи от дееца причини – „събуждането на пострадалия и реакцията му срещу присъствието на друго лице в дома му“. Този подход на контролирания съд е в разрез с разпоредбата на чл. 58, б. „а“ НК, която дава възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК, съответно за налагане на по – леко по размер или вид наказание при опит, като се отчетат причините за недовършеност на престъплението.

Това изисква извършването на анализ на обстоятелствата, поради които деянието е останало недовършено, като резултатът от него може да доведе единствено до облекчаване на положението на дееца, но не и до утежняването му, както неправилно е сторил контролираният съд.

Съвкупната оценка на коментираните обстоятелства не налага извод за значителен превес на отегчаващите такива, изискващ определяне на санкцията над средния предвиден за съответното престъпление размер, както е преценил въззивният съд. Допълнително отчетените от него утежняващи факти действително налагат да бъде увеличен срокът на наказанието лишаване от свобода, определен с първоиинстанционната присъда.

Справедливо е обаче, според настоящия съдебен състав, това увеличение да е от три години на четири години. По – високо по размер наказание би било проява на неоправдана репресия, като се има предвид преди всичко младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на престъплението /месец след навършване на пълнолетие/. В тази възраст човек все още не е придобил достатъчно житейска зрялост, като поведението му се обуславя от характерните за младостта самонадеяност, надценяване на собствените си възможности и недооценяване на реалните последици от действията си. Младата възраст на подсъдимия към датата на извършване на деянието, а и към настоящия момент, има своето значение при определяне на вида и размера на санкцията, от гледна точка на постигане на целите най – вече на специалната превенция. Тя дава по - голяма възможност за поправянето и превъзпитаването на дееца, при когото все още не е приключил процеса на формирането на съзнателната зряла личност. В конкретния случай не е без значение и обстоятелството, че подсъдимият реално вече е изтърпял значителна част от наказанието в условията на предварителния арест, време през което е имал възможност да преосмисли и коригира поведението си.

Срокът на така определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и след неговото намаляване не отговаря на едно от изискванията за приложението на чл. 66, ал.1 НК. Освен това следва да се посочи, че осъщественото престъпно деяние е с висока степен на обществена опасност, а това изисква по - висок интензитет на наказателната репресия, изразен чрез поставянето на подсъдимия в условия, които да му въздействат по - осезателно в посока осмисляне на правилата, установени в обществото. Необходимо е по – продължително откъсване на подсъдимия от неговата среда и поставяне в изолация от обществото и под въздействие на предвидените при изпълнението на наказанието лишаване от свобода възпитателни средства. Ефективното изтърпяване на санкцията се налага и с оглед постигането на общопревантивната й цел. Макар и обект на престъплението, извършено от подсъдимия, да са били обществените отношения, свързани с правото на собственост, реално във връзка с неговото осъществяване са били сериозно увредени отношенията защитаващи най - ценното човешко право - правото на живот. Това изисква да се наложи такова по тежест наказание на конкретния извършител, което да респектира останалите членове на общността, като им въздейства предупредително и възпиращо. Тази цел не може да бъде постигната с условно осъждане, поради по принцип по - ниския му принудителен и превантивен потенциал, което налага санкцията лишаване от свобода да бъде изтърпяна ефективно от подсъдимия, както законосъобразно и справедливо са преценили предходните съдебни инстанции.

Изложеното изисква въззивното решение да бъде изменено като се намали срока на наложената на подсъдимия санкция лишаване от свобода от шест години на четири години, което налага и промяна на режима за изтърпяване на наказанието, който съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС следва да бъде „общ“, а не „строг“. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 299/26.08.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 642/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия О. И. О. наказание лишаване от свобода от шест години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.