ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3520

гр. София, 30.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Тотка Калчева

Членове: Вероника Н.

Мадлена Желева

като разгледа докладваното от М. Ж. К. търговско дело № 20248002901098 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Нур пиле“ ЕООД /н./ и „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД срещу решение № 301 от 1.11.2023 г. по в. т. д. № 357/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 193 от 27.04.2023 г. по т. д. № 30/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което по иска на синдика на „Нур пиле“ ЕООД /н./ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нур пиле“ ЕООД /н./ договор за особен залог от 02.09.2020 г., сключен между „Нур пиле“ ЕООД и „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, с нотариална заверка на подписа № 305/02.09.2020 г. и нотариална заверка на съдържанието № 50, том 1, изх. № 306/02.09.2020 г. на С. В., завеждащ Консулската служба при Доха, вписан в ЦРОЗ на 11.09.2020 г., на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Канарини“ ЕООД.

В касационната жалба на „Нур пиле“ ЕООД /н./ се излагат доводи, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Касаторът обосновава недопустимостта на атакувания акт с произнасянето на съда по иск, който не се поддържа от синдика на длъжника в несъстоятелност, като сочи, че синдикът на „Нур пиле“ ЕООД Ц. М. е изразил становище, че предявеният иск, основание за образуване на производството по делото, е недопустим. Твърди, че исковата молба е преждевременно подадена, доколкото срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ, според него, започва да тече от датата на влизане в сила решението за откриване на производството по несъстоятелност, в случая – от 13.10.2022 г. Изразява становище, че исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ предпоставят наличие на открито производство по несъстоятелност, доколкото с тях се цели попълване на масата на несъстоятелността, както и определена начална дата на неплатежоспособността. В този смисъл поддържа, че тъй като решението за откриване производството по несъстоятелност на длъжника не е било влязло в сила към датата на депозиране на исковата молба, основание за образуване на настоящия исков процес, в случая не е бил настъпил началният момент за предявяване на главния и евентуалните искове, поради което същите са недопустими. Моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Нур пиле“ ЕООД /н./ поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставя следните въпроси: „1. Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл. 658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове в това му качество?; 2. Правомощията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, ограничени ли само до правата, предоставени му по чл. 635, ал. 1 ТЗ и привременните мерки по чл. 629а ТЗ смятат ли се отменени с постановяване на решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ?; 3. Има ли право временният синдик да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай че с решението по чл. 630 ТЗ съдът не е продължил действието на наложените с определението по чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки?; 4. Може ли да се приеме, че всички синдици в производството, включително, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл. 649 ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим поради преждевременното му предявяване от временния синдик да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?; 5. Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, ако с него се оспорва само привилегия по вземане на кредитор, който към датата на подаване на иска не е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания?; 6. Допустими ли са искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?; 7. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?“. Касаторът „Нур пиле“ ЕООД /н./ твърди, че първите два от въведените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в определение № 287 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 826/2011 г., II т. о. Поддържа, че всички формулирани въпроси в изложението на основанията за достъп до касация са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД излага в подадената от него касационна жалба срещу акта на Варненски апелативен съд, че същият е недопустим и неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ е предявен преди включването на вземането на касатора в списъка на приетите вземания към длъжника. Обосновава недопустимостта на разгледания от съдилищата иск с предявяването му преди да съществува „маса на несъстоятелността“ по смисъла на чл. 646 и сл. ТЗ като процесуална предпоставка за водене на исковете по чл. 646 ТЗ, както и с подаване на исковата молба от временния синдик, който не е овластен от закона за това и чиито правомощия са прекратени с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Излага и оплаквания, че съдът не се е съобразил със становището на синдика на „Нур пиле“ ЕООД Ц. М., че не поддържа предявения иск, който е недопустим. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

С изложението на касационния жалбоподател „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени следните въпроси: „1. Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл. 629а ТЗ като обезпечителна мярка да предявява искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?; 2. Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството?; 3. Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл. 646 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, включително и с оглед систематичното място на глава 41, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността“ от ТЗ и целта на исковете по чл. 646 ТЗ?; 4. Допустимо ли е решението на съда по иск по чл. 646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?; 5. Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?; 6. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?; 7. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл. 649 ТЗ на кредитор срещу длъжник е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иск на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл. 649, ал. 1 и сл. ТЗ, като се даде възможност кредитора да заведе иска по чл. 646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?; 8. Подлежат ли на прекратяване исковете по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?; 9. Откога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал. 2 във връзка с чл. 649 ТЗ от синдика за вземания на кредитора, които не са включени в списъците на кредиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?“ Касаторът е въвел основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 за достъп до касация във връзка с поставените въпроси, като поддържа, че въпросите по т. 1 – т. 7 от изложението са решени от въззивния съд в противоречие с определение № 287 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 826/2011 г., II т. о. Сочи, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението на основанията за достъп до касация се твърди, че обжалвания акт на въззивния съд е вероятно недопустим и очевидно неправилен.

Синдикът на длъжника в несъстоятелност Ц. М. не е подал отговор на касационните жалби.

Трето лице помагач на страната на ищеца „Канарини“ ЕООД е депозирало отговор на касационната жалба, подадена от „Нур пиле“ ЕООД /н./, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Варненски апелативен съд е приел, че на 18.09.2020 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Нур пиле“ ЕООД, въз основа на която е образувано т. д. № 1066/2020 г. на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 38 от 22.02.2021 г. за обявяване неплатежоспособността на „Нур пиле“ ЕООД с начална дата 01.01.2020 г., открито е производство по несъстоятелност на търговеца на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, назначен е временен синдик и е наложена обща обезпечителна мярка възбрана и запор върху имуществото му.

Въз основа на представения по делото договор за особен залог съдът е установил, че в полза на ответника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, в качеството му на залогоприемател е учреден залог върху съвкупност от движими вещи, машини и съоръжения от страна на „Нур пиле“ ЕООД, в качеството на залогодател. Посочил е, че договорът е сключен на 02.09.2020 г. и е вписван в ЦРОЗ на 11.09.2020 г. Приел е, че учреденият особен залог е послужил като обезпечение на вземането на „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД по договор от 29.08.2018 г. за паричен заем, с който на „Нур пиле“ ЕООД е предоставена в заем сумата от 1 160 362 евро, която заемополучателят се е задължил да върне, като е договорено предаването да се извърши по банков път в срок не по-късно от един месец от сключването на договора.

Съдът е констатирал, че назначеният за временен синдик на длъжника е съставил списък за приети/неприети вземания на кредитори, видно от който вземането на кредитора „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД не е прието със забележка, че не са представени доказателства за реалното получаване на заемните суми по посочения договор за заем; сезираният с възражение по чл. 690 ТЗ на кредитора съд по несъстоятелността е включил горното вземане в одобрения списък на вземанията на кредиторите на длъжника в несъстоятелност с определение от 03.02.2022 г.

Като е съобразил, че в настоящия случай съдът по несъстоятелността се е произнесъл с акт по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с който е открил производството по несъстоятелност на длъжника, въззивният съд е посочил, че в тази хипотеза преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на исковете по чл. 645- 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД тече от датата на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ, на която дата съгласно чл. 634а ТЗ производството се смята открито /не от датата на неговото обявяване в търговския регистър или от влизането му в сила/. Доколкото в случая съдът по несъстоятелността е постановил решението за откриване на производството по несъстоятелност на 22.02.2021 г., на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, в обжалваното решение е прието, че едногодишният срок за предявяване на исковете, посочени в чл. 649 ТЗ, измежду които са и исковете, предмет на настоящия процес, е започнал да тече на 22.02.2021 г. и е изтекъл на 22.02.2022 г. Решаващият състав е извършил преценка, че с постъпването на исковата молба в съда на 18.01.2022 г. потестативното право е упражнено в срок от синдика.

Като се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.

д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, съдът е изтъкнал, че началният момент на течение на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ е кумулативно предпоставен от две предпоставки: открито производство по несъстоятелност и назначен синдик - временен, постоянен или служебен, като носител на правото на иск. Изразил е становище, че всички синдици са носители на еднакви правомощия, включително да предявят посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове За да приеме за основателен предявения иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, Варненски апелативен съд е счел за осъществили се предвидените в посочената разпоредба предпоставки. В тази връзка е подчертал, че договорът за особен залог, представен по делото е от 02.09.2020 г., но е вписан в ЦРОЗ на 11.09.2020 г., в който момент е възникнало и самото заложно право с оглед придаденото от закона конститутивно действие на вписването. Съдът е извършил преценка, че вписаният на 11.09.2020 г. особен залог попада в подозрителен период по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, доколкото спрямо длъжника е открито производство по несъстоятелност с решение от 22.02.2021 г. при определена начална дата на неплатежоспособност – 15.04.2020 г. по молбата по чл. 625 ТЗ на кредитора „Канарини“ ЕООД, подадена на 18.09.2020 г. Съставът на апелативния съд е намерил, че е налице и втората предпоставка по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, а именно залогът да е учреден за необезпечено от длъжника дотогава вземане, като е взел предвид, че в договора за заем, сключен между ответните дружества, е липсвала уговорка, респективно задължение за заемополучателя да обезпечи вземането на заемодателя, свързано с връщане на заетата парична сума, и обезпечаването на вземането с особен залог е осъществено едва с вписването на особения залог в ЦРОЗ, когато е възникнало заложното право.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Доводите на касаторите за недопустимо произнасяне от въззивния съд и поставените във връзка с тези доводи от жалбоподателите правни въпроси, които независимо от различната им формулировка имат един и същи смисъл, следва да бъдат разгледани заедно. Въпросите за характера на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, началния момент, от който той тече, и правомощията на синдика да предявява исковете, посочени в тази разпоредба, намират пряк отговор в дадените подробни разяснения в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 12.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. В него е прието, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ /след измененията с ДВ, бр. 66 от 2023 г. срокът е двугодишен/ е установен от закона срок за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност /не за извършване на процесуални действия по вече заведен иск/, като по своя характер този срок е преклузивен, поради което не може да се прекъсва и спира течението му. Началният момент на течение на срока е свързан с кумулативното осъществяване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ: наличие на висящо производство по несъстоятелност и назначен синдик като носител на правото на иск /всички видове синдици - временен, постоянен и служебен, имат еднакви правомощия/. С оглед на това, че втората предпоставка не е налице в хипотеза на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, началото на течение на срока е различно. То зависи от това, какво е първоначалното решение по молбата по чл. 625 ТЗ - по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ или по чл. 632, ал. 1 ТЗ. При решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ началният момент на течението на срока по чл. 649, ал. 1, изр. 1. ТЗ е постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ /съгласно чл. 634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1/. При решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ - е обявяването в търговския регистър на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като с него за първи път се назначава и синдик в производството по несъстоятелност. Законодателят предвижда само в хипотеза на начално спиране на производството едновременно с откриването му по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ да започва да тече от вписването в ТР на възобновяване на производството, тъй като няма легитимирано лице /синдик/ да предяви исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В тълкувателното решение е изяснено, че течението на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ не е свързано с одобряване на списъка по чл. 692 ТЗ, независимо, че законът предвижда, че активно легитимирани по исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ са и кредиторите при бездействие на синдика, като синдикът се конституира в качеството на съищец. Според чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ, срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност в хипотезите на чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ /при които няма спиране на производството по несъстоятелност/ тече от решението за откриване на производството по несъстоятелност, а не от определението на съда по чл. 692 ТЗ за одобряване на списъка на приетите вземания, който акт следва по време решението. Законът не обвързва течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ с постановяване на определението по чл. 692 ТЗ и в случаите на възобновяване на производството по несъстоятелност след първоначално спиране по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Предвид изложеното е прието, че по чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ тече само един едногодишен /след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г. двугодишен/ преклузивен срок, чийто начален момент е диференциран единствено с оглед вида на първоначалното решение, с което се открива производството по несъстоятелност. За част от исковете – по чл. 646, ал. 1 и чл. 645 ТЗ, при които фактическите състави се осъществяват след откриване на производството по несъстоятелност, течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ е предпоставено и от завършването на фактическия състав. Веднъж започнал да тече, срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност не може да бъде прекъсван и спиран.

В пълно съответствие с изясненото в мотивите към т. 2 от цитираното Тълкувателно решение № 2 от 12.07.2020 г. на ОСТК на ВКС е приетото от съда, че в случая срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ е започнал да тече от датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника – 22.02.2021 г., когато са се осъществили предпоставките за възникване и упражняване на правото на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ – да е открито производство по несъстоятелност и да е назначен синдик като носител на правото на иск, като без значение за надлежното упражняване на правото на иск е кога решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ е влязло в сила.

Доколкото касаторите извеждат недопустимостта на обжалваното решение от предявяването на иска от временен синдик, назначен на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ като предварителна обезпечителна мярка, трябва да се посочи, че тези твърдения не съответстват на данните по делото. Установява се, че исковата молба е подадена от синдика на „Нур пиле“ ЕООД А. А. на 18.01.2022 г., като същият е бил назначен за временен синдик на длъжника с постановеното на 22.02.2021 г. решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Като такъв той е бил носител на правомощието да предяви посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ искове съобразно задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение. Същевременно, в изпълнение на указанията на съда назначеният на 8.03.2022 г. за постоянен синдик на дружеството Н. Г. е заявил изрично, че поддържа подадената от временния синдик искова молба. Становището на назначения на 8.03.2023 г. синдик на търговеца Ц. М., изразено пред въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не е предявен иск по чл. 694 ТЗ за оспорване обезпечаването на включеното в одобрения списък на кредиторите на „Нур пиле“ ЕООД вземане на „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД с особен залог, не се отразява на допустимостта на произнасянето на съда по иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. В случая липсва заявен от синдика отказ или оттегляне на иска, а и такова разпореждане с предмета на делото е изключено с особените правила на чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ, според които в производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно оттегляне или отказ от иска, предявен от синдик или кредитор по чл. 645, ал. 3, чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Съобразно изяснените в Тълкувателно решение № 2 от 12.07.2020 г. на ОСТК на ВКС предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ и посоченото в решението, че законът не обвързва течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ с постановяване на определението по чл. 692 ТЗ, неоснователни са и доводите на касационните жалбоподатели за недопустимост на въззивното решение, доколкото искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ е предявен преди вземането на „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, което е обезпечено с процесния особен залог, да е включено в одобрения списък на приетите вземания към длъжника „Нур пиле“ ЕООД.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, съответно не се е осъществило основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, 10

ал. 2, пр. 2 ГПК. Тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 12.07.2020 г. на ОСТК на ВКС по поставените правни въпроси от значение за допустимостта на иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ изключени се явяват и предпоставките за достъп до касация чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторът „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необхоД. да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. С оглед тезата на „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, че въззивният съд е приложил закона в неговия противоположен смисъл, която касаторът не мотивира отделно от останалите си доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да бъде съобразено вече изложеното по повод твърденията за вероятна недопустимост на обжалваното решение и поставените правни въпроси.

По изложените съображения касационното обжалване на решението на Варненски апелативен съд не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 1.11.2023 г. 11

по в. т. д. № 357/2023 г. на Варненски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.

12