Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена „Зърнени храни - В.То” ЕООД срещу решение № 2254 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1735 по описа за 2018 г. на Административен съд – Варна (АС - Варна).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че при наличие от искане от страна на съдебния изпълнител, обективирано в издадено постановление на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) и въз основа на изпратено запорно съобщение с изх. № 1571 от 01.02.2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) № 728, с което се нарежда на административния орган да спре от движение моторното превозно средство (МПС), административният орган е бил длъжен да извърши фактическите действия по спиране от движение на МПС. Тъй като запорът е обезпечителна мярка, а не принудителна административна мярка (ПАМ), спирането на МПС от движение е част от фактическия състав на действията по налагане на запора. По смисъла на чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора се преклудира правото на разпоредителни действия с вещта, както и нейното изменение, повреждане или унищожаване. Задължението произтича пряко от разпоредба на нормативен акт. Задължението за действия, произтичащи от искането на съдебния изпълнител за спиране от движение на МПС, е с цел да е възможно вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, да бъде установена на едно място, така че да е възможно да бъде описана и обявена за публична продан. Предвид горното административният орган не е имал задължение да издава нарочен индивидуален административен акт. При наличие на издадено постановление, на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК, съдържащо искане за временно спиране от...