О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4977
София, 01.11.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2429 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД срещу решение № 804 от 12.02.2024 г. по в. гр. д. № 10146/2021 г. на Софийски градски съд (СГС), в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 20113872 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 52964/2019 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени предявените от Н. А. А. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна като незаконно на извършеното със заповед № РД-36-11 от 15.07.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно уволнение, за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „лекар, хирург” в Клиника по гнойно-септична хирургия, отдел по мекотъканни хирургични инфекции към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 076. 90 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода: 17.07.2019 г. – 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба жалбоподателят навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. „Предвид предвидената в чл. 266 ГПК преклузия за посочване и представяне на доказателства и изчерпателно изброените изключения от същата, възможно ли е страната да поправи в хода на въззивната инстанция собственото си процесуално бездействие? Следва ли, след като е предоставена възможност на едната страна да поправи това бездействие с назначаване на тройна експертиза, да бъде предоставена равнопоставена възможност на другата страна с допускането на петорна такава?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 371/05.03.2014 г. по гр. д. № 1906/2013 г. на ВКС; 2. „Следва ли съдът да се мотивира защо приема заключението на една експертиза, а не кредитира заключението на друга експертиза и следва ли да прецени заключението на експертизата съобразно останалите доказателства по делото?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 324/13.07.2013 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, І г. о. и решение № 189/27.12.2018 г. по гр. д. № 4966/2017 г. на ВКС, І г. о., и 3. „Следва ли въззивният съд да формира решаващите си правни изводи по съществото на спора след обсъждане на всички относими доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК или те може да почиват на предположения и на доказателства, събрани при процесуални нарушения, накърняващи принципа на равнопоставеност на страните?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др.. Релевира, балнкетно, и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. А. А., подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били страни по трудов договор № РД-29-4-186/12.07.2017 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжността лекар, хирургия в Клиника по гнойно-септична хирургия, отдел по мекотъканни хирургични инфекции към ответното болнично заведение. Същият е прекратен на 16.07.2019 г., когато на ищеца е връчена заповед № РД-36-11/15.07.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение на основание чл. 187, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила и т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред... или определени при възникване на трудовото правоотношение. В уволнителната заповед са посочени следните пет дисциплинарни нарушения: 1. на 30.04.2019 г. д-р А., в качеството му на хирург, е оперирал диабетно болния пациент Н. Б. Ш. с история на заболяването № 16127/30.04.2019 г. с диагноза гангрена диабетика педисдекстра в деня на приемането му на 30.04.2019 г. по спешност, като осъществената от него оперативна намеса не е съответствала на изискването за качество на оказаната медицинска дейност поради осъществена погрешна преценка за разпространението на процеса в областта на ходилото на пациента и извън него, като в резултат на това е последвал напредък на инфекциозния процес, който е достигнал до средата на горна трета на десен долен крайник и се е наложило извършване на ревизия на крайника чрез последващи оперативни интервенции за овладяване на гнойния процес, застрашаващ живота на пациента; 2. на 03.05.2019 г. д-р А., в качеството си на хирург, е оперирал диабетно болния пациент Т. И. П. с ИЗ № 16379/02.05.2019 г. с диагноза гангрена исхемика инфекта педис ет крурис синистра, като поради неправилна оценка на виталността на тъканите ампутационният чукан е бил затворен първично, което е довело до разпространение на инфекция проксимално; 3. на 05.09.2019 г. по време на дневно дежурство и при извършено информиране от страна на медицинска сестра за проблеми в чукана на пациентката П., отново поради незнание и лоша преценка, не е бил отворен и ревизиран ампутационния чукан от страна на д-р А., който е наредил болната само да бъде превързана, като в същото време е записал в декурсуза видимо спокойна, афебрилна, не даде съществени оплаквания, превръзка суха, от дрена оскъдно хеморагично; 4. на 07.05.2019 г. д-р А. не е изпълнил разпореждането на началника на клиниката за спешно влизане в операционна зала за пациентката П. и за извършване на ревизия поради установено в сутрешен преглед утежнено състояние, изразяващо се в тежък гнойно-некротичен процес при ампутационния чукан, като вместо това е потърсил инструменти от превързочната сестра, за да извърши ревизията на място в леглото; 5. при изписване на пациенти с история на заболяването № 16161/30.04.2019г., история на заболяването № 16432/03.05.2019г., история на заболяването № 16439/03.05.2019г., история на заболяването № 16445/03.05.2019 г., история на заболяването № 16460/03.05.2019 г., д-р А. не е спазил съществуващите указания по отношение развитието на всеки клиничен случай и полагането на подписи там, където е необходимо от страна на лекаря, като не е изпълнил задължението си да положи подписа си върху направленията и епикризите, с което възпрепятства навременното им предоставяне на пациента; 6. на 02.07.2019 г. д-р А. е взел при режим ползване на място история на заболяването № 16127/2019 г., като до 09.07.2019 г. не я е върнал в архива, въпреки настояването на началник отдел Архив и не е отговорил на поканата за писмени обяснения в срок.
Въззивният съд е намерил процесната заповед за дисциплинарно уволнение за достатъчно мотивирана, но издадена в нарушение на императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на описаните в т. 5 и т. 6 от същата нарушения, поради което е приел, че следва да разгледа спора по същество единствено досежно посочените в т. 1, 2, 3 и 4 от същата нарушения на трудовата дисциплина. Досежно доказването на последните е посочил, че във въззивното производство е прието заключение на тройна медицинска експертиза, допусната в хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК, по което вещите лица задълбочено са изследвали приложената по делото медицинска документация, подробно са описали източниците на информация, които са ползвали при формиране на своите изводи, в откритото съдебно заседание успешно са защитили своето заключение, като подробно са аргументирали своето становище по всички поставени задачи, поради което го е кредитирал изцяло като обективно, последователно и професионално обосновано.
По първото обективирано в уволнителната заповед нарушение, касаещо съответствието на извършената от ищеца операция на пациента Ш. с изискването за качество на оказваната медицинска помощ, както и правилността на неговата преценка за разпространение на инфекциозния процес в ходилото на пациента, СГС е заключил, че според заключението на тройната медицинска експертиза, при извършване на интервенцията операторът д-р А. не е достигнал до здрави тъкани. В последващия разпит в открито съдебно заседание съдебните експерти са уточнили, че достигането до здрави тъкани не е задължително условие за успешност на манипулацията. Посочили са, че в случая лекарят е приложил минимално инвазивния метод, позволяващ премахване на мъртвите тъкани (некрозата) и последващо наблюдение, при което при правилно третиране на раната би могло да се стигне до оздравителен процес на тъканите с намален виталитет. Заявили са, че изчаквателното поведение и наблюдаването на инфекциозния процес в случая крие по-малко рискове от ампутацията на крайника. Подчертали са, че при предприемане на оперативна намеса добрата медицинска практика изисква, когато това е възможно, същата да не се разширява, за да се гарантира по-добро качество на живот на пациента. В заключение са обобщили, че изчаквателното поведение, проследяването на общия и локалния статус на болния в случая е било съвсем резонно и правилно. Въззивният съд е приел, че това становище на тримата съдебни експерти се потвърждава и от изложеното по време на разпита на вещото лице в първоинстанционното производство по оспорената единична медицинска експертиза. Решаващият съд е обсъдил и показанията на свидетеля М., извършил повторната операция на пациента Ш., според които няколко дни след извършената оперативна манипулация от ищеца, наблюдаващата сестра, при смяна на превръзката на лекувания, е установила изтичане на гноен ескудант от раната, поради което го е повикала за консултация. Свидетелят е констатирал изтичане на по-обилно количество гной от нормалното, налагащо по-широкото отваряне на раната. Предвид това същият е разпоредил вкарването на пациента в операционна зала и е извършил необходимата ревизия. Свидетелят изрично е заявил според СГС, че е видял стъпалото в ситуация, в която е необходимо да се направи нещо повече, както и че няма как да коментира как е изглеждала ситуацията по време на първата операция. Свидетелствал е, че извършеното по време на втората операция е могло да бъде направено още при първата интервенция, но доколкото не е присъствал на последната, няма как да знае какво е мотивирало операторът да я извърши по този начин. Въззивният съд е заключил след съвкупна преценка и анализ на приетите експертни заключения и горепосочените гласни доказателства, че не е установено извършването на конкретно нарушение при осъществяване на първата оперативна интервенция спрямо този пациент, поради което тя е правилно осъществена, с необходимото качество. Посочил е, че споделя изцяло констатацията на вещите лица от единичната и тройната медицински експертизи относно преценката при извършване на ампутация, която е само в правомощията на оператора, който следва да изхожда от принципа за най - ниска степен на инвазивност с оглед запазване възможно най-добро качество на живот на пациента. В този случай, както са посочили вещите лица, се изисква последващо наблюдение на пациента, като в случай, че не е налице оздравителен процес, лекарят следва да вземе решение за извършване на по-радикална интервенция. В заключение, СГС е счел, че д-р А. с първата оперативна намеса е опитал да минимизира обхвата на извършената интервенция, като даде възможност да се проследи оздравителния процес и едва при липса на подобрение да се премине към по-радикален подход. В действителност той е взел решение, в резултат на което съществува възможност както инфекциозният процес да се развие, така и вероятност същият да утихне и тъканите да заздравеят, но то попада в пределите на неизбежния медицински риск и не би могло да се определи като нарушение на медицинските стандарти. Отбелязал е също, че по делото е представена клинична пътека № 198 хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костните тъкани, в която е посочено, че има места от тялото, където разрезът трябва да бъде съобразяван единствено с изискването за безкомпромисно отваряне на некротичния (инфектен) процес. Относно посоченото в нея, решаващият съд е счел, от една страна, че тя не попада в категорията добра медицинска практика по смисъла на чл. 80 ЗЗдр., доколкото не е приета по посочения в него ред, поради което и не е обвързваща за лекарите, а от друга страна - че от нейното съдържание не става ясно кои са случаите, при които се налага предприемане на радикален подход, а също и дали процесният попада в тях.
По следващото посочено в уволнителната заповед нарушение, касаещо извършената от ищеца оперативна намеса върху пациента П., при която операторът е взел неправилно решение за затваряне на ампутационния чукан първично, довело до разпространение на инфекцията проксимално, е намерил, че от представения оперативен протокол се установява, че раната е затворена с няколко ситуационни шева. В откритото съдебно заседание вещите лица от тройната медицинска експертиза са разяснили, че понятието ситуационен шев означава рехав шев, при който тъканите се доближават, но се оставя достатъчно разстояние, за да могат да излизат секрети от дълбочина, както и да има свободен достъп до кислород. Пояснили са, че този термин не е медицински жаргон, като същият се използва и в специализираната литература. Посочили са, че положените ситуационни шевове са напълно подходящи с оглед конкретната ситуация. Въз основа на приетите доказателства в процеса, СГС е приел, че не е установено раната да е била затворена първично. Посочил е, че в действителност в рамките на първоинстанционното производство вещото лице излага твърдения, че раната е затворена с първичен шев, но този извод освен че не кореспондира с отразеното в оперативния протокол, се основава единствено на косвена информация, която същият черпи от лекарските констатации при проследяване на пациентката. В тях е отбелязано видимо спокойна, но не е уточнено дали осъщественото наблюдение касае раната или общото състояние на пациентката, поради което не е счел за убедителен доводът на вещото лице от единичната експертиза. Съобразно тези аргументи, въззивният съд е намерил, че по делото се установява, че д-р А. не е извършил второто вменено му в т. 2 от заповедта нарушение, при което е безпредметно обсъждането на последиците от твърдяния начин на затваряне, изразяващи се в разпространение на инфекцията.
По обективираното в т. 3 от процесната уволнителна заповед нарушение (на 05.05.2019 г. д-р А. поради незнание и лоша преценка вместо да отвори и ревизира ампутационния чукан нарежда пациентката П. да бъде превързана, отразявайки в декурзуса видимо спокойна, афербилна, не даде съществени оплаквания, превръзка суха, от дрена оскъдно хеморагично), въззивният съд е посочил, че е разпитан началникът на Клиника по гнойно-септична хирургия към УМБАЛСМ Н. Й. П., от чиито показания се установява, че на 07.05.2019 г. по време на визитация след извършена палпация, между конците на чукана на пациентката излиза гной, поради което е наредил ревизия; от една от превързочните сестри е разбрал, че д-р А. е неглижирал състоянието на пациентката, като въпреки изразените от сестрата опасения, той е отказал да я прегледа. Решаващият съд е счел, че изложеното от свидетеля представлява вторично доказателствено средство, доколкото същото не се основава на преки негови впечатления, поради което не притежава достатъчна доказателствена стойност. Установил е също, че представената по делото история на заболяването не съдържа отбелязвания, които да сочат за влошено състояние на пациентката преди датата на извършване на повторната интервенция. Посочил е, че доколкото тези лекарски констатации представляват писмени изявления, изходящи от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, същите притежават висока степен на убедителност, която не може да бъде опровергана от косвените сведения, получени от обслужваща пациентката сестра. Съобразно така изложеното е намерил, че твърдяното в т. 3 от уволнителната заповед нарушение също е недоказано.
Следващото обективирано в заповедта нарушение касае неизпълнение от страна на ищеца на разпореждане, дадено му от началника на клиниката на 07.05.2019 г. за спешно влизане в операционната зала на пациентката П. за извършване на ревизия, като вместо това А. е потърсил инструменти от превързочната сестра, за да извърши интервенцията на място в леглото. Въззивният съд е посочил, че процедурата е отразена в историята на заболяването на пациентката, като от оперативен протокол № 92/07. 05. не се установява къде точно е извършена. Във връзка с нея показания е дал свидетелят П., който е посочил, че на 07.05.2019 г. е наредил болната да влезе в операционна, като впоследствие му е докладвано от сестрите, че търсят инструментариум, с който същата да бъде отворена на леглото. Счел е, че никъде свидетелят не излага твърдения, че манипулацията фактически е извършена в стаята на пациентката, напротив в показанията си сочи ревизията в операционната осъществи д-р А. заедно с д-р П.. СГС е счел, че самото твърдение за извършено нарушение съдържа вътрешно противоречие, доколкото се твърди неизпълнение на разпореждане, като се сочат действия, които по своето естество установяват изпълнение. Неизпълнение на посоченото разпореждане би имало, ако пациентката в действителност е била отворена на място в леглото си. Поради това е приел, че не е установено и това твърдяно нарушение.
Поради недоказване на нито едно от посочените в т. 1, 2, 3 и 4 от заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, въззивният съд е счел, че процесното дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са основателни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не удовлетворява изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като няма обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело. Не са осъществени визираните във въпроса хипотези – настъпила преклузия по смисъла на чл. 266 ГПК за посочване и представяне на доказателства, въпреки която на страната – въззивник да е предоставена възможност от съда да поправи собственото си процесуално бездействие с тройна експертиза, а на насрещната страна да не е предоставена равнопоставена възможност с допускането на петорна експертиза. Както е посочил въззивният съд в определението си от о. с.з. от 13.10.2022 г., в което е допуснал поисканата от въззивника – ищец във въззивната жалба тройна медицинска експертиза със задачата на приетата от първоинстанционния съд единична такава, искането за тройна експертиза е уважено с оглед обстоятелството, че единичната медицинска експертиза в първоинстанционното производство е допусната по служебен почин на съда и при съобразяване, че при приемането й в о. с.з. от 30.03.2021 г. е направено изявление на процесуалния представител на ищеца, че възразява, оспорва заключението. Следователно доказателственото искане на въззивника е допуснато от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК, при положение, че във въззивната жалба ищецът – въззивник е навел допуснати нарушения на процесуалния закон в горепосочения смисъл, ведно с оплакване за основаване на решаващите изводи на първоинстанционния съд на недостатъчно изяснени правнорелевантни факти, доколкото оспореното заключение на единичната медицинска експертиза, послужило за извеждането им, е непълно и необективно. При това положение, СГС е действал изцяло съобразно задължителните разяснения в т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Тогава въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. По конкретното дело, във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон от първоинстанционния съд с оглед възприемането на оспорено и необективно заключение на единичната медицинска експертиза, както и за недостатъчно изяснена фактическа обстановка по спора поради това нарушение, което е достатъчно, дори да не беше поискана от въззивника във въззивната жалба тройната медицинска експертиза, за допускането на последната по служебен почин на въззивния съд. Следователно по процесния казус е осъществена хипотеза на допусната тройна експертиза при наведено от страната и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение (на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК), заради което делото е останало непопълнено с относим доказателствен материал, при което е съобразена, а не нарушена нормата на чл. 266 ГПК, в частност ал. 3 от същата. При допускането на тройна съдебна експертиза от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на съда по искане за петорна такава при оспорването й от насрещната страна изисква съобразяване на процесуалните норми на чл. 195-чл. 203 ГПК, проверката за спазването на които пък от своя страна е възможна единствено при проверка на правилността на въззивното решение, която касационният съд не може да извършва в настоящата, предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Съобразно гореизложеното, отговорът на първия въпрос на касатора, имащ впредвид неосъществена по делото хипотеза на процесуално нарушение от въззивния съд, какъвто и да е той, не би бил в състояние да промени крайния изход на конкретното дело. Поради неосъществено общо основание за допускане на касационно обжалване, последното не следва да бъде допуснато по този поставен въпрос.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси са обуславящи за изхода на конкретния спор, т. е. осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол, но спрямо тях не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВС и ВКС, вкл. цитираната от касатора. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г. о. на ВКС и др.), въззивната инстанция като втора решаваща инстанция извършва самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, като излага собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с горпосочената съдебна практика, като е обсъдил всички относими доказателства по делото и всички направени от страните доводи и възражения, извършил е необходимия анализ и синтез на доказателствата, след което по отношение на нарушенията, послужили като основание за процесното дисциплинарно уволнение, спрямо които е изпълнена процедурата по чл. 193 КТ, е достигнал до решаващия извод, че те не са осъществени, при което дисциплинарното уволнение е незаконно по същество. Изложените фактически и правни мотиви са подробни и изчерпателни, съдържат анализ на приетите писмени доказателства, заключенията на единичната и тройната медицински експертизи и на гласните доказателства и обосновано изведени фактически изводи от кои доказателствени средства кои факти са приети за установени, при изведена доказателствена стойност въз основа на съпоставяне на доказателствената стойност на всички относими доказателства и при аргументирано посочване защо едни се кредитират, а други не, особено досежно двете заключения на медицинските експертизи и гласните доказателства. По този начин е съобразена и константната практика на ВКС по третия въпрос (решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение № 129/08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588 от 2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814 от 2009 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271 от 2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 197 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 3958/2022 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от 30.01.2024 г. по гр. д. № 1699/2023 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60250 от 9.12.2021 г. по гр. д. № 809/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 107 от 2.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др., вкл. цитираните от касатора в касационната му жалба), според която извършваната от съда преценка на заключението на съдебен експерт следва да e мотивирана. Заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. Въззивният съд обосновано е изложил защо кредитира заключението на тройната медицинска експертиза по делото, а не кредитира заключението на единичната експертиза, съпоставяйки изведените от съдебните експерти заключения с установените факти по делото с другите доказателствени средства (свидетелски показания и писмени доказателства), при което е съобразил приложимата горепосочена съдебна практика. Доколко правилно СГС е преценил фактическата обстановка по спора при извършения анализ на относимите доказателства и възприетата тяхна доказателствена сила е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да бъде проверявана в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК.
Поради гореизложеното, вторият и третият въпроси на касатора, поради отсъствие на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Очевидната неправилност на въззивно решение като основание за допускане на касационно обжалване се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Оплакванията на касатора, освен че са неоснователни, не кореспондират с горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, поради което не е осъществено наведеното основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и в хипотезите на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата 5 500 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 804 от 12.02.2024 г. по в. гр. д. № 10146/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която са уважени исковете с правни основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, ЕИК: 130345786, да заплати на Н. А. А., ЕГН: [ЕГН], сумата 5 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: