О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60399 гр.София, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В частно гр. д.№ 4730 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на Д. С. В. чрез адвокат Е. Д. от АК-София срещу определение № 3316/14.10.2021 г. по ч. гр. д.№ 11804/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане № 13469/30.08.2021 г. по гр. д.№ 40046/2021 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба поради процесуална недопустимост на предявения иск.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, а в инкорпорираното в нея изложение се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Предвид естеството на правоотношенията между магистратите и органа, в който полагат труд, допустим ли е иск на магистрат, с който да установи, че в рамките на определен исков период е упражнил полагаемото му се по закон право на платен годишен отпуск, ако ползването на отпуска е било разрешено със заповед на съответния административен ръководител по чл. 338 ЗСВ, но впоследствие тази заповед е отменена от същия орган, без съгласието на магистрата, и спрямо него е образувано дисциплинарно производство за отстраняването му от длъжност за допуснато нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ? Съставлява ли предявяването на подобен иск, иск за установяване на факт по см. на чл. 124, ал. 4, изр. II ГПК или е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 357 КТ?“ и 2....