Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе срещу решение № 79/20.01.2020г., постановено по адм. дело № 427/2019г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменено решение № 2153-17-40/07.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Р. и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.С, на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 КСО.Пта е върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 8 и чл. 53 във вр. чл. 67 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът - А.С, чрез пълномощник адвокат Данева от АК – Русе, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски в размер на заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-17-40/07.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 – 2 КСО на А.С е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според съдържанието на разпореждането към датата на заявлението – 06.11.2018 г. жалбоподателят е на възраст [възраст], а от представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от РОЛ (Регистъра на осигурените лица) му е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 09 години, 01 месец и 13 дни и от ІІІ категория – 29 години, 05 месеца и 20 дни, или общ осигурителен стаж, приравнен към ІІІ категория – 40 години, 10 месеца и 14 дни. Въз основа на горните данни, от пенсионният орган е направен извод, че жалбоподателят не отговаря на изискването за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория. Разпореждането е мотивирано и с липса на предпоставки за отпускане на този вид пенсия на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като жалбоподателят при наличие на изискуемия стаж не е навършил необходимата възраст.
По делото страните не спорят, че Савов е работил в индустриален жп клон, намиращ се в Захарни заводи – Русе. Не са спорни и заеманите от него длъжности – „ръководител движение“ и „маневрист“. При преценка на стажа на лицето административният орган се позовава на указания, получени от Дирекция "Пенсии" при НОИ – София, с писмо изх. № 1029-10-7823/25.08.2017 г. Според цитираното писмо трудовият стаж на лицата, работещи в железопътния транспорт на длъжностите „ръководител движение“ и „маневрист“ в индустриални клонове е от втора категория съгласно чл. 8 ПКТП отм. за времето до 31.12.1999 г. Развити са съображения относно систематичното място на нормата на чл. 8 ПКТП отм. , като е прието с оглед предметния й обхват досежно трудът на работещите в мини, кариерни, солници, хидротехническо строителство и енергопроизводство, че в съответствие с разпоредбата на чл. 67 ПКТП отм. е установена правна възможност точката да се ползва при определянето на категорията на труда и на работници извън тези отрасли, но след сравняване на броя на обработените вагони от обособения индустриален жп клон (в случая на Захарна фабрика – Русе) с броя на обработените вагони в най-малко натоварения участък от системата на СО "БДЖ". Данните, с които НОИ разполага относно най-ниско натоварения участък на БДЖ, предоставени от Министерство на транспорта, са за жп гара Е. П за първото полугодие на 1996 г. – 766 броя вагони. Направено е изчисление, че средно на месец това са 127, 66 вагона.
Спорът между страните е по отношение на периодите 06.04.1983 г. – 01.09.1990 г., 01.01.1994 г. – 31.12.1995 г., 01.01.1997 г. – 31.08.1997 г. и 01.12.1997 г. – 31.12.1997 г., които са част от периода от 06.04.1983 г. до 01.05.2002 г., установени с представеното по преписката удостоверение обр. УП-3 изх. № 43/28.06.2017 г., издадено от "З. Б" АД. Общият стаж в това предприятие е посочен в удостоверението като 19 години и 25 дни. Част от този общ стаж в "З. Б" АД (извън посочените периоди до 31.12.1999 г.) е зачетен от пенсионния орган като стаж от втора категория на основание чл. 8 ПКТП отм. , видно от описа на осигурителния стаж на жалбоподателя. В забележка срещу зачетения от втора категория стаж е посочено писмо № 26/24.07.2017 г., а срещу зачетения от трета категория – писмо № 1029-40-7823/25.08.2017 г. на НОИ – София. В първото писмо от "З. Б" АД предоставят наличната информация относно натовареността на индустриалния ЖП клон "З. Б" АД (брой обработени вагони). Информацията включва данни за 1990 г. (месеците ІХ – ХІІ), 1991 г., 1992 г., 1993 г., 1996 г., 1997 г. (месеците ІХ-ІХ), 1998 г. и 1999 г. Периодите, които са извън посочените данни не са зачетени от втора категория.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд извежда, че категорията труд не се определя от обема на извършената работа. Развити са съображения досежно неправилно приетия критерий за определяне на категорията труд на база броя на обработените вагони. Изложени са мотиви, съобразно които в случай, че тази информация (за броя на обработените вагони) се използва за определяне на натовареността, съответно тежестта на полагания от лицата труд в индустриалния жп клон, то следва да се изведе принципен извод, дали този индустриален клон е с по-висока или по-ниска натовареност, и съответно работещите в клона дали полагат труд със същата вредност и тежест като труда на лицата по чл. 8 или чл. 53 от ПКТП отм. , Обоснован е извод относно недопустимост преценката от органа да се прави по години, а в случая дори и по месечно, и в зависимост от това да се определя категорията на труда на работещите в клона лица. С оглед извършване на годишна/месечна съпоставка от органа, първоинстанционният съд намира за необосновано като сравнителна база да се ползват единствено данните за жп гара Е. П (най-ниско натоварения жп участък) само за първото полугодие на 1996 г. и с тези данни да се сравняват данни за броя на обработените вагони както преди 1996 г., така и след това.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са опровергани констатациите на административния орган, обусловили издаването му.
Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Неоснователни са възраженията на касатора относно приетото заключение по назначената на основание чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК съдебно – икономическа експертиза. Заключението на вещото лице е ценено от съда при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е обсъдено заедно с другите писмени и гласни доказателства по делото.
Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.
Касационните доводи за необоснованост и неправилно приложение на нормите чл. 8 и чл. 53 ПКТП отм. не са съобразени с общото правило, установено от чл. 67 на същия правилник. За да се причисли трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, към съответната категория, е необходимо да се установи, че вредността и тежестта на извършваната работа са равностойни независимо от отрасъла на производството. Критерий за определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП отм. е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. С въведеният принцип, както в ПКТП отм. , така и в последствие с НКТП, нормативно е установено, че определени длъжности, съответно дейности, са с такава вредност и тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока категория.
В случая преценката относно вредността и тежестта на труда е извършена единствено на база цитираното писмо изх. № 1029-10-7823/25.08.2017 г. на дирекция "Пенсии" при НОИ – София, в което се позовават на решение по протокол № 2 от 09.05.1990 г. на Правителствената комисия по категоризиране на труда (липсва като доказателство по делото). При правилно приложение на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, в които е обективирано заключение, че с посоченото решение от пенсионния орган е въведено допълнително изискване за прилагане на чл. 8 ПКТП отм. , каквото изискване не се съдържа в нормативния акт, като по този начин е ограничено приложното поле на разпоредбата. Обосновано е прието, че преценката относно еднаквостта във вредността и тежестта на труда по смисъла на чл. 67 ПКТП отм. е обусловена от необходимостта да се изследват и съобразят всички налични данни и доказателства относно работата на предприятието и в частност на индустриалния му жп клон., което не е сторено от пенсионния орган.
Предвид изложеното, първоинстанционният правилно отменя решение № 2153-17-40/07.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, като постановени в противоречие с установените по делото факти и връща преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на А.С за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на категорията на установения осигурителен стаж в Захарни заводи – Русе до 31.12.1999 г., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от ответника, обективирани в договор за правна защита и съдействие № 005413/19.02.2020г., в размер на 350 лева (триста и петдесет лева).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/20.01.2020г., постановено по адм. дело № 427/2019г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе да заплати на А.С съдебни разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.