Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П /ОП/ Габрово срещу решение №.188/9.08.19 по г. д.№.247/19 на Окръжен съд /ОС/ Габрово - с което решение №.221/28.05.19 по г. д.№.628/19 на Районен съд /РС/ Габрово е: потвърдено - в частта, с която предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ и чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за сумата 3585, 24лв. обезщетение за периода 14.02.19-14.05.19 са уважени, и отменено – в частта за отхвърляне на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за сумата над 3585, 24лв. до 7007, 48лв. обезщетение за времето 15.05.19-8.08.19 и уважаването му, ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна М. П. М. – Д. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил извършеното уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ поради съкращение в щата за незаконосъобразно и предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ – за основателни, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. По делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - ищцата е работила на длъжност „главен счетоводител“ в ОП Габрово - което е било прекратено на 14.02.19 на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ със заповед на административния ръководител на ОП Габрово и след извършен подбор; считано от 14.02.19 тя е била назначена на длъжност „съдебен деловодител-архивар“ в РП Габрово; с протокол №.21/19.07.18 от заседание на Пленума на ВСС е взето решение считано от 1.01.19 да се закрият РП Дряново и РП Трявна и от същата дата се разкрият териториални поделения в гр.Дряново и гр.Трявна към РП Габрово, а с Протокол №.32/3.12.18 от заседание на Прокурорската колегия /ПК/ на ВСС е решено трудовите правоотношения със съдебните служители и администрациите на прокуратурите, в чиито район предстои да бъдат разкрити териториални поделения, да се уредят при условията на чл. 123 ал. 1 т. 3 и т. 7 КТ, и са определени на основание чл. 30 ал. 5 т. 8 ЗСВ броя и видовете длъжности на съдебните служители, считано от 1.01.19 /за РП Габрово и ОП Габрово е предвидена по 1щатна бройка за „главен счетоводител“/. Обсъждайки правната страна на спора, въззивният съд е изследвал въпросите за наличието на посоченото в заповедта основание за уволнение на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ и законосъобразността на извършения подбор. Отбелязал е, че съкращението в щата представлява премахване завбъдеще на бройки от щатното разписание на предприятието, като в случая компетентен да извърши промяната орган е ПК на ВСС, която е определила щата на РП Габрово и на ОП Габрово с решение, взето на 3.12.18 /Протокол №.32 на ПК на ВСС/. Отразил е, че за да е налице основание за прекратяване на правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ, е необходимо да има реално съкращение в щата, което да е налице към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва такива промени. В случая от 1.01.19 в утвърденото щатно разписание на ОП Габрово е предвидена 1 щатна бройка за главен счетоводител, като разписанието е било същото и за 2018 по отношение на тази длъжност. При тези обстоятелства съдът е приел, че няма решение на компетентния орган ПК на ВСС за промяна на щата на ОП Габрово по отношение на длъжността „главен счетоводител“, щатното разписание за тази длъжност за 2018 и за 2019г. е за 1 бройка, на същата е била назначена ищцата, като в разписанието за 2019 бройката за „главен счетоводител“ не е премахната, за да има съкращение в щата, а е възпроизведена отново. Във връзка с възражението, че ПК на ВСС не може да бъде страна в трудово правоотношение със служител в администрацията на Прокуратурата на РБ, съдът е посочил, че съгласно чл. 140 ал. 1 т. 2 ЗСВ административният ръководител на съответната прокуратура назначава и освобождава служителите в нея съобразно утвърдения му щат и действа при условията на обвързана компетентност по отношение на трудовите правоотношения със тях. В случая безспорно ищцата е била в трудово правоотношение с ОП Габрово – и затова то е било прекратено от административния ръководител на тази структура. Същевременно, съобразно разпоредбите на ЗСВ компетентен орган за разкриване и закриване на бройки е не той, а ПК на ВСС. При тези обстоятелства, за да е налице уволнение поради съкращение в щата, е необходимо извършване на съкращение от компетентния орган–в

случая от ПК на ВСС, а такова липсва.

Относно законосъобразността на извършения подбор е отразено, че ответникът е приел, че следва да извърши подбор между назначения на длъжност „главен счетоводител“ в ОП Габрово и служителят, изпълняващ длъжността „главен счетоводител“ в РП Трябва до вземането на решение от ПК на ВСС за преструктуриране на прокуратурите. Посочил е, че съобразно константната практика при оспорване от работника на извършения подбор, критериите, които са използвани, лицата, участващи в него, получените оценки и т. н., в тежест на работодателя е да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит на свидетел. В тази насока са били дадени указания при разпределението на доказателствената тежест с предварителния доклад; страната е била предупредена и за последиците от неизпълнението им, като е указано и за кои твърдени от страните факти не се сочат доказателства. В случая тези факти са останали недоказани. При това положение е формиран извод, че правилно и законосъобразно първата инстанция е приела, че при прекратяването на трудовото правоотношение с М. Д. не са били спазени изискванията на чл. 329 КТ за извършване на законосъобразен подбор. Във връзка с иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ е намерено, че предвид обстоятелството, че непосредствено след уволнението ищцата е започнала по-нископлатена работа в РП Габрово, следва да бъде обезщетена с разликата между получаваното преди уволнението и настоящото й трудово възнаграждение. Доколкото 6-месечният период изтича след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд и претенцията е уважена до последната дата, въззивният съд е съобразил междувременно изтеклия период до даване ход на устните състезания пред него – и е уважил иска за същия, доприсъждайки съответна сума предвид по-ниското възнаграждение на започнатата след уволнението работа в РП Габрово.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал. 1 и ал. 2 на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1.„Допустимо ли е предмет на въззивно обжалване да бъде уволнителната заповед на работодателя?“ /реш.№.300/ 23.07.12 по г. д.№.1366/11, ІV ГО, реш.№.109/25.03.14 по г. д.№.5168/13, ІV ГО, опр.№.353/29.06.09 по ч. г.д.№.366/09, ІV ГО/; 2.“Следва ли да се приема, че е налице реално съкращение на щата, когато, след настъпили промени в поименното щатно разписание поради увеличени в броя на работниците или служителите на определена длъжност /главен счетоводител/ в хипотеза на чл. 123 от КТ – „запазване на трудовото правоотношение“ – се утвърди длъжностно щатно разписание, с което щатната бройка за тази длъжност, спрямо щатната бройка за същата длъжност в предходното длъжностно щатно разписание, се запазва?“ /реш. №.181/24.02.10 по г. д.№.956/09, ІІІ ГО, реш.№.121/8.08.16 по г. д.№.5289/15, ІV ГО, реш.№.751/15.11.10 по г. д.№.1195/10, ІV ГО/; 3. “Допустимо ли е съдът да се произнася по възражения, направени след изтичане на срока на процесуалния закон за поясняване и допълване на исковата молба, когато те не се основават на нови факти и обстоятелства?“ /реш.№.300/4.01.12 по г. д. №.136/11, реш.№.113/4.06.13 по г. д.№.759/12, ІV ГО, реш.№.844/15.02.11 по г. д.№.1802/09, ІV ГО/; 4. “Следва ли ищецът по уважен иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца да доказва пред въззивната инстанция оставането си без работа, респективно получаването на по-ниско възнаграждение за остатъка от времето до изтичане на 6-месечния срок?“ /реш.№.326/3.08.10 по г. д.№.1498/09, ІІІ ГО, реш.№.129/20.05.19 по г. д. №.4466/18, реш.№.70/20.03.14 по г. д.№.5120/13, ІІІ ГО, реш.№.268/24.03.10 по г. д.№.1004/09, ІІІ ГО, ТР 6/15.07.14 по т. д.№.6/13, ОСГК/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и приетото от нея не кореспондира на същия. Още в самото началото на решението си ОС Габрово е очертал предмета на отнесения до него спор – индивидуализирал е постановения първоинстанционен акт, първият жалбоподател и предмета на жалбата му – тази част от решение №.221/28.02.19 по г. д.№.628/10 на РС Габрово, с която уволнението на ищцата е отменено, тя е възстановена на работа и й е присъдено обезщетение, и вторият жалбоподател и предмета на неговата жалба - тази част от решение №.221/28.02.19 по г. д.№.628/10 на РС Габрово, с която е отхвърлена претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за сумата над 3585, 24лв. до претендирания размер 7170, 48лв. за периода 15.05.19-14.08.19. По този предмет съдът се е и произнесъл – обсъждайки спора от фактическа и правна страна, и в съответствие със същия е и постановения диспозитив – за частична отмяна на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ и потвърждаване му в останалата му част. Обстоятелството, че на стр. 4 от решението се съдържа текст, че предмет на обжалване е самата заповед за уволнение – при изрично ясно очертан предмет на спора /горепосочените части на първоинстанционното решение/ в началото на въззивния акт, произнасяне в съответствие с него в мотивите и реципрочно и надлежно постановен на предмета диспозитив - не води до друг извод. При тези обстоятелства поставеният въпрос не е свързан с решаващата воля на съда и не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Аналогичното важи и за втория въпрос. Същият не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка, респективно въпрос за евентуално необсъждане на доводи не е поставян. При извършеното изследване налице ли е основанието на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ съдът е изходил от принципните постановки, че съкращение в щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието, и, като е сравнил разписанията в сила за периода преди и след уволнението, поради липсата на промяна в щата за „главен счетоводител“ на ОП Габрово и решение на компетентен орган за това, е приел, че съкращение няма. Отделно от изложеното така поставеният въпрос е конкретен, фактически /а не общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл. 280 ал. 1 ГПК/, а и няма самостоятелно значение за изхода на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд - доколкото изводът за незаконосъобразност на уволнението е основан не само на липсата на основанието на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 КТ, но и на липса на законосъобразно проведен подбор по критериите на чл. 329 КТ. Предвид изложеното въпросът не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Мотиви във връзка с третия въпрос не са били излагани, респективно същият съдържа условие, което не е било прието за установено от съда и не кореспондира на обстоятелствата по делото. Съгласно чл. 143 ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а последният - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. В случая първоинстанционното производство е приключило само в едно съдебно заседание и всички оспорвания и пояснения на исковата молба във връзка с представените към отговора на ответника писмени доказателства са направени от ищеца преди изтичането на горепосочения срок. Отделно от изложеното в цитираната практика е посочено, че: когато по реда на чл. 147 ал. 1 ГПК се въвеждат новооткрити, посочени от едната страна обстоятелства и доказателства, то във връзка с тях следва да се допуснат и поисканите от другата страна относими доказателства /реш.№.300/4.01.12 по гд.№.136/11, ІІ ГО/; когато страните представят нови писмени доказателства, допуснати само във връзка с оспорването на документ /в рамките на определения от съда срок, но след изтичане на установените от закона преклузивни срокове за посочване и представяне на доказателства за установяване на останалите релевантни за правния спор обстоятелства/, те могат да бъдат обсъждани от съда само при извършване на проверката за установяване истинността, респективно неистинността на оспорения документ, не и с оглед установяване на останалите релевантни за правния спор обстоятелства /реш.№.113/4.06.13 по г. д.№.759/12, ІV ГО/; ищецът следва да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които основава иска си, и да посочи и представи доказателствата в тяхна подкрепа; съгласно чл. 214 ал. 1 ГПК той може в първото съдебно заседание да измени основанието на претенцията си - което означава, че фактите, които сочат на ново основание, независимо кога ги е узнал, могат да се наведат най-късно до изготвяне на доклада по делото; от друга страна, според чл. 143 ал. 2 ГПК в откритото съдебно заседание след разрешаването на предварителните въпроси ищецът може да допълни исковата молба-което означава да направи фактически твърдения в пределите на заявеното основание, а и от там да ги подкрепи с доказателства; на трето място съгласно чл. 143 ал. 3 ГПК страните са длъжни да направят и обосноват своите искания-а това означава и да изтъкнат фактите в тяхна подкрепа; след изясняването на спора от фактическа страна и отделяне на спорното от безспорното, съдът следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест; преценката за своевременност и за допустимост на фактически твърдения и доказателствени искания трябва да се направи към момента на доклада на съда по делото; затова след доклада ищецът може да сочи само нововъзникнали факти, непроменящи основанието на иска, както и новоузнати, които не е могъл по обективни причини да изтъкне /реш.№.844/ 15.02.11 по г. д.№.1802/09, ІV ГО/. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от така цитираната задължителна практика. В случая още с исковата молба ищцата е очертала пределите на оспорването на уволнението – като е въвела /наред с оплакването за липса на съкращение в щата/ и основанието незаконосъобразно извършен подбор. Изрично е отразила, че от една страна не е имало основание за провеждане на такъв – предвид липсата на извършено съкращение в щата на ОП Габрово и недопустимост на подбор между служителите на закритите районни прокуратури и окръжна прокуратура, а от друга, че подборът е извършен от работодателя в противоречие с разпоредбата на чл. 329 КТ, посочените в него правила и критерии, и че същият е необоснован. Подчертала е и, че е изискала от работодателя си документите относно извършения подбор, но такива не са й били предоставени до този момент-поради което и не може да изложи по същество всички свои съображения и оплаквания във връзка с него. Въпреки това е отразила, че остава неясно как административният ръководител на ОП Габрово е приложил критерия, свързан с качеството на изпълняваната работа /описан в чл. 329 КТ като „и работят по-добре“/, след като няма никакво наблюдение върху работата на другото лице в подбора - заемало длъжността „главен счетоводител“ в закритата вече РП Т.. Страната се е позовала и на постановките на ТР №.3/11 ОСГК на ВКС, заявявайки, че преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол и съдът следва да провери в производството по чл. 344 КТ основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329 КТ на действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на работа. Заявила е и, че подборът не е направен между изискуемия кръг лица, доколкото в него са участвали само двама служители - от РП Т. и ОП Габрово, а не и тези от РП Габрово и закритата РП Д.. При тези обстоятелства става ясно, че още в исковата молба – макар да е направила уточнението, че поради липса на достъп до документите от подбора не може да конкретизира по същество всички свои съображения на този етап, ищцата е очертала оплакванията си, които са от цялостно несъобразяване на изискванията на чл. 329 КТ - от несъобразяване на залегналите в него критерии и правила, от липса на мотиви и обосновка кое лице и защо работи по-добре, от несъответствие на резултата с действително притежаваните качества, от кръга лица, сред които е извършен подбора. Същевременно, още след депозиране на отговора на исковата молба с приложени писмени доказателства във връзка с подбора и връчването му ведно с определението по чл. 140 ГПК със съответни указания, в предоставения от съда срок тя е конкретизирала оплакванията си в нарочна молба и е направила съответни твърдения в първото съдебно заседание - предвид съдържанието на представените, включително и в самото заседание, доказателства /относно неяснотата и противоречието на визираните в заповедта за подбора критерии със законоустановените, относно немотивираност и липса на доказателства за съответствие на поставените точки с притежаваните образование, квалификация, атестационни оценки и т. н., относно липса на данни за минимален и максимален брой точки и изискванията за присъждането им, относно оспорване на верността на резултата от оценките в протоколите и проведения тренировъчен тест, относно състава, безпристрастността и компетентността на комисията (предвид включването в състава й на лица, които нямат впечатления от нейната работа /бившият административен ръководител на РП Т. и Началник отдел „Човешки ресурси“ от Администрацията на Главния прокурор/ и икономическо образование), относно кръга на лицата, между които е извършван подбора/. С оглед на изложеното, като е изходил от достатъчно пълното оспорване още с исковата молба и последващото му конкретизиране след представянето на писмени доказателства с отговора и в първото съдебно заседание в изискуемите срокове, съдът е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС, сочената и от самия касатор /реш.№.844/ 15.02.11 по г. д.№.1802/09, ІV ГО/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Четвъртият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция. Същевременно, в цитираната във връзка с него практика по повод отказ за събиране на доказателства пред въззивна инстанция се сочи, че когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичане на заявения 6-месечен период на обезщетението, е допустимо във въззивното производство събирането на нови доказателства за новонастъпилите обстоятелства /чл. 266 ГПК/–оставане на ищеца без работа до края на периода /реш.№.326/3.08.10 по г. д.№.1498/09, ІІІ ГО/; при предявен иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. с чл. 225 ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца /ТР 6/15.07.14 по т. д.№.6/13, ОСГК на ВКС/; при отговора на въпроса до кой момент страната може да представи доказателства за оставането си без работа следва да се изхожда от спецификата на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ и особеността, че кратките срокове за защита на трудовите права, предвидени в КТ, налагат предявяване на иска за обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение да стане преди изтичане на 6-месечния срок по чл. 225 ал. 1 КТ – т. е. преди да са настъпили фактите, обуславящи основателността на този иск; затова не е нужно за тези факти ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си и да дава обосновка за целия период на делото; поради това и необходимост от представяне на доказателства, че работникът е останал без работа за целия исков период, възниква, когато работодателят оспори това обстоятелство; когато крайният момент на периода, за който се претендира обезщетение, настъпи след последното по делото заседание през първата инстанция, съгласно чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК работникът може да представи с въззивната жалба доказателства за оставането си без работа, с които е могъл да се снабди след това заседание /реш.№.70/20.03.14 по г. д.№.5120/13, ІІІ ГО/. В случая пред първоинстанционния съд в първото по делото /и последно/ съдебно заседание на 14.05.19 е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата като главен счетоводител в ОП Габрово е било 2410, 86лв., както и че към настоящия момент тя е в трудовоправни отношения с РП Габрово, където получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1215, 78лв. Пред въззивната инстанция ОП Габрово–съставляваща, заедно с РП Габрово, част от единната и централизирана система на Прокуратурата на Р. Б /чл. 136 ЗСВ/, не е променила позицията си относно фактите, които е признала изрично за безспорни пред първата инстанция – не е твърдяла, че ищцата е напуснала работа или е заела друга по-високоплатена такава, респективно че получаваното от нея трудово възнаграждение в РП Габрово е било променено /представения в тази връзка договор за новата длъжност вече е бил приет от първата инстанция, като е изяснен и въпроса за разликата във възнагражденията/. При това положение, като е приел, че и за междувременно изтеклия до приключване на устните състезания пред втората инстанция период се дължи същата разлика в получаваните възнаграждения, която е дължима и за периода до приключване на устните състезания пред първата инстанция, въззивният съд не е процедирал в отклонение от задължителната практика-според която необходимост от представяне на доказателства в тази връзка възниква ако работодателят е оспорил съответните релевантни обстоятелства /в случая подобно оспорване липсва/. При това положение сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК не е налице.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 325лв. платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.188/9.08.19 по г. д.№.247/19 на ОС Габрово.

ОСЪЖДА О. П. Г да плати на М. П. М. – Д. 325лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: