О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50260

гр. София 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. Ч: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З.Агр. дело № 2151 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Софарма” АД, [населено място], чрез адв. С. В. срещу решение № 221/22.12.2021 г. по в. гр. дело № 1506/2021 г. на Окръжен съд С. З, с което след отмяна на решение № 260271/28.05.2021 г. по гр. дело № 993/2023 г. на Казанлъшки районен съд са уважени предявени искове от Т. Б. Г. от [населено място] срещу „Софарма” АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5571 лв., обезщетение, за времето през което ищцата е останала без работа, поради уволнението за периода от 26.01.2021 г. до 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ се отхвърлят като неоснователни.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Допустимо ли е във въззивната инстанция да се представят доказателства, които са се намирали у страната, но не са били своевременно представени на съда? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Длъжен ли е съдът да...