Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от младши автоконтрольор в Четвърто районно управление ([номер]-то РУ) при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Варна срещу съдебно решение № 1366 от 19.07.2017 г. постановено по адм. дело № 1224 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Варна.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с направения от първоинстанционния съд извод за нищожност на заповед № 365з-184 от 17.01.2017 г. Сочи, че заповедта е издадена на 17.01.2017 г., във връзка с направените изменения в чл. 171 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Предвид работния режим на контролните органи – 24 часа в денонощието, не може да се очаква органът да издаде заповедта от момента на действие на промяната в ЗДвП – в 00.01 минути на 21.01.2017 г. Заповедта е издадена въз основа на приетия закон, преди датата на неговото влизане в сила, но същата поражда действие от момента на влизането му в сила. Процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена на 28.04.2017 г., когато са били налице законовите предпоставки за това. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Р. Д. А., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и...