Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр. София, 28.12. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 5113 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1610 от 07. 07. 2017г. по в. гр. дело № 4057/2016г. на САС, ГК, 10 състав, в частта му досежно обратния иск с правно основание чл. 229 вр. с чл. 223, ал. 1 вр. ал. 4 КЗ отм., с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Е. С. Д. такси и разноски по принудително изпълнение в реализация на установено с влязло в сила съдебно решение вземане по чл. 200 КТ в размер на 6 601.76 лв. – пропорционална такса по ТТРЗЧСИ, 2 500 лв. – адвокатски хонорар и 126 лв. – разноски по изпълнението, ведно със законната лихва от 09. 12. 2011г. до окончателното изплащане, при условие че бъде изпълнено влязлото в сила решение по главния иск.

Жалбоподателят ЗД [фирма] релевира, че въззивното решение в допуснатата до касационен контрол, горепосочена част, е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че съгласно чл. 223, ал. 4 КЗ отм. застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ на деликвента въобще не отговаря за разноски в изпълнителен процес, извършени от трета страна – работодателя на пострадалия при трудова злополука, съставляваща същевременно и застрахователно събитие. Претендира съдебно – деловодните...