Р Е Ш Е Н И Е

№ 630

гр. София, 05 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П.

ЧЛЕНОВЕ: С. И.

К. Ш.

при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора А. Г. след като изслуша докладваното от съдия Р. П. наказателно дело № 854 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото, трето касационно производство, е образувано по постъпила жалба на подсъдимия М. С., чрез защитника адв. М. С., против въззивно решение № 12/12.07.2024 г., постановено по внохд № 3/2023 г. по описа на Военно - апелативния съд.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че макар обжалваното решение да е с обем от няколко десетки страници, въззивният състав без анализ на доказателствата е преповторил напълно възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Недоказано и невярно останало твърдението, че след като подсъдимият научил, че е обявен за общо държавно издирване, инцидентно напуснал пределите на страната, без да спази съответните правни действия по Кодекса на труда, за прекратяване на трудовото му правоотношение с Министерство на отбраната. Лишено от всякаква логика е възприетото от предходните инстанции, че в случая не са касае за инцидентна проява от страна на подсъдимия, а извършеното представлявало системни и целенасочени действия, което характеризира деянието с висока степен на обществена опасност, при условие, че поведението на пострадалата е „актьорска игра“, която има за цел да нарани чрез подсъдимия нейната майка, тъй като момичето се е чувствала изоставена от нея. Според защитника при отсъствието на каквито и да е „реални“ доказателства цялото обвинение почива на разказите на едно дете с поведенчески проблеми, подстрекавано от биологичния си баща, което има користни цели спрямо съпруга на своята майка, възползвайки се от възможността да си отмъсти за настъпилия развод между родителите му. Предходните инстанции направили дискриминационен анализ на показанията на едно огорчено и объркано малолетно момиче, но нямало как да бъдат преодолени противоречията относно мястото, периода и начина на извършване на деянията, следствие на което двете визирани престъпления останали напълно недоказани. При условията на алтернативност претендира да се „отмени изцяло въззивното решение или същото да се измени, като подсъдимият бъде оправдан по второто обвинение, да се намали размера на наказанието до минималния по първото обвинение, да се отложи неговото ефективно изтърпяване и съответно да се редуцира размера на гражданския иск, или да се замени ефективното изтърпяване на наказанието с условно осъждане, с оглед събраните по делото доказателства и смекчаващите вината обстоятелства - изминал продължителен период от извършване на престъплението и необходимостта от постоянни грижи за майката на подсъдимия“.

В съдебно заседание подсъдимият М. С. и защитникът адв. С. поддържат изцяло подадената жалба и молят тя да се уважи по подробно изложените съображения.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че липсват основания за изменение или отмяна на въззивното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, тъй като заявеното от защитника не намира опора в доказателствата по делото.

Частният обвинител и граждански ищец Е. А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Повереникът й адв.Ж. Ж. счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като твърдението на защитата за извънпроцесуален заговор срещу подсъдимия противоречи на събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След отмяна с решение № 44/13.02.2020 г. по внохд № 43/2019 г. по описа на Военно-апелативния съд на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3 от НПК на постановената в производство по реда на съкратено съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, на осъдителна присъда № 10/15.08.2019 г. по нохд № 60/2019 г. на ВС - Сливен, с присъда № 7/08.07.2020 г. по нохд № 24/2020 г. по описа на ВС - Сливен, подсъдимият бивш сержант М. С. е признат за виновен в това, че:

- през периода от лятото на 2010 г. до м. януари 2017 г., в

гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление е извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице ненавършило 14-годишна възраст - Е. Д. А., [дата на раждане] , чрез употреба на сила и заплашване и използване на положение на зависимост, поради което и на основание чл.149, ал.2, т.1 и т.4, пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода.

- през м. август 2015 г. до м. януари 2017 г., в гр. Сливен, при

условията на продължавано престъпление, е склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст - Е. Д. А., [дата на раждане] , да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положение на зависимост над нея, поради което и на основание чл.155б, ал.2, т.2, пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е оправдан да е извършил деянието през периода лятото на 2010 г. до м. юли 2015 г.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание от четири години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец - непълнолетната Е. А., лично и със съгласието на особения й представител адв.Р. сумата от 40 000 лв. за деянието по чл.149, ал.2 от НК и 10 000 лв. за деянието по чл.155б, ал.2, т.2 от НК, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано съответно от 21.09.2010 г. и от 01.09.2015 г. до окончателното им заплащане, като до пълния предявен размер исковете за отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е осъден да заплати сумата от 2 000 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, както и направените по делото разноски в размер на 909,88 лв. и на 222,40 лв.

По въззивни жалби на частния обвинител и граждански ищец, с доводи за явна несправедливост на наказанията и размера на обезщетенията и на подсъдимия е образувано внохд № 35/2020 г. по описа на Военно-апелативния съд. С решение № 17/14.07.2020 г. на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е намален размера на наложените на подсъдимия С. наказания:

- за престъплението по чл.149, ал.2, т.1 и т.4 от НК от четири на

две години лишаване от свобода

- за престъплението по чл.155б, ал.2, т.2 от НК от три на

две години лишаване от свобода

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.

Присъдата е изменена и в гражданско осъдителната част, като е намален размера на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 на 20 000 лв. за деянието по чл.149, ал.2, т.1 и т.4 от НК и от 10 000 на 5 000 лв. за деянието по чл.155б, ал.2, т.2 от НК.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски по водене на делото пред възззивния съд, възлизащи в размер на 2 854,58 лв.

По касационен протест, жалба на частния обвинител и граждански ищец и жалба на подсъдимия, включваща всички касационни основания е образувано н. д. № 1016/2021 г. по описа на ВКС, III н. о. С решение № 60243/18.02.2022 г. единствено поради явна несправедливост на наказанието, на основание чл.354, ал.3, т.1 от НПК, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

С третото въззивно решение № 12/17.06.2022 г. по внохд № 15/2022 г. на Военно - апелативния съд на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

По касационна жалба единствено на подсъдимия е образувано н. д. № 633/2022 г. по описа на ВКС, III н. о. С решение № 50158/26.12.2023 г., поради приобщаване към доказателствената съвкупност на две експертизи, без да е спазен установения процесуален ред за това, на основание чл.348, ал.3, т.1 от НПК, третото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 12/12.07.2024 г. по внохд № 3/2023 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК отново втората първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло, като подсъдимият е осъден да заплати допълнително 6 484,71 лв. разноски по водене на делото.

Горепосоченото процесуално развитие на делото налага извода за отсъствието на необходимост от осъществяване на въззивни правомощия от настоящия състав на касационния съд. Единственото основание за връщането на делото от първия касационен състав за ново - трето по ред, разглеждане от въззивния съд е поради констатирани нарушения само относно справедливостта на наказанието, изразяващи се в неправилното намаляване на техния размер, неправилното приложение на чл.66 от НК и занижения размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Извършената проверка от контролирания съд на правилността и законосъобразността на осъдителните изводи във връзка с предявените срещу подсъдимия две обвинения е приключила с пълното потвърждаване на фактическите и правни изводи относно авторството и извършените от подсъдимия деяния, при отсъствието на съществени процесуални нарушения. Същевременно по отношение на четвъртото въззивно решение не се откриват процесуални недостатъци, които да са довели до неправилна доказателствена дейност следствие, на което да се е достигнало до неправилно приложение на закона, което да налага касационният състав да встъпи в предоставените му, съобразно разпоредбата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, правомощия на въззивна инстанция. При проведеното съдебно следствие са изпълнени задължителните указания и от второто касационно решение, като е спазен установения процесуален ред относно приобщаването към доказателствената съвкупност на двете експертизи, които са послужили за формирането на част от фактическите изводи. Въз основа на съвкупния анализ и комплексна оценка на доказателствата не са установени нови фактически положения, а възприетите са идентични не само с приетите от първоинстанционния съд, но и с всички съдебни състави, разглеждали делото по същество до момента. Гореизложеното налага извода, че ново произнасяне относно виновното поведение на подсъдимия и неговата правна квалификация, би означавало че настоящият състав по недопустим начин проверява законосъобразността на предходното решение на друг равен по степен състав от касационната инстанция. На тази основа, с оглед възраженията в жалбата, следва само да се маркира, че действително единствените преки доказателства, обуславящи виновността на подсъдимия се съдържат в показанията на пострадалата, но те са последователни и еднопосочни, независимо от изпитвания психически и емоционален дискомфорт при няколкократното пресъздаване на понесените от нея болезнени преживявания. Заявеното от пострадалата е пределно ясно, включително и относно мястото, периода и извършеното спрямо нея, въз основа на което събитията, а и самото обвинение е достатъчно конкретизирано и позволява пълноценното упражняване правото на защита от страна на подсъдимия. Констатираните самонаранявания в областта на крайниците на малолетната, чрез използването на бръснарско ножче, не само са провокирали вниманието на нейната по-голяма сестра, баща и баба, но са характеризирани от експертите като „зов за помощ“, че детето страда и преживява нещо, с което не може да се справи само и ярко контрастират на заявеното от защитата, че поведението на пострадалата представлявало една „актьорска игра“. Без значение за предмета на доказване по делото се явяват и възраженията на защита относно причината, поради която подсъдимият внезапно е напуснал пределите на страната, включително и неговото последващо доброволно завръщане. В този смисъл лишени от основания са направените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на материалния закон.

Настоящият състав намира за неоснователна и претенцията на защитата за намаляване на наказанието и за постановяване на изпълнението му при условията на чл.66 от НК. Предходните инстанции не са допуснали нарушение на закона при определяне вида и размера на наказанието, което правилно е индивидуализирано при условията на чл.54 от НК за всяко едно от двете престъпления. При отсъствието в жалбата на конкретни доводи в подкрепа на претенцията за явна несправедливост, следва да се отбележи, че тежестта на инкриминираните престъпни посегателства и продължителният период на осъществяване на отделните деяния, съпоставени с чистото съдебно минало на подсъдимия, не налагат заключение за очевидно несъответствие с обществената опасност на извършеното и на останалите определящи отговорността обстоятелства, без да е придадена по-голяма тежест на едни от тях за сметка на други. Действително от довършването на двете престъпления, всяко от които е осъществено при условията на чл.26, ал.1 от НК, е изминал продължителен период от време - вече повече от седем години, но това донякъде се дължи и на поведението на самия подсъдим, който макар и формално да не е знаел за материалите по образуваната преписка в 9 РУ на МВР - София от м. юни 2017 г., внезапно на 30.08.2017 г. е заминал за чужбина и трайно се е установил в Лондон, Великобритания, което е наложило обявяването му за общо държавно издирване, издаването на Европейска заповед за арест и спиране на образуваното наказателно производство, което е възобновено на 03.06.2019 г., след като М. С. се е завърнал в страната и едва на 04.06.2019 г. в негово присъствие е привлечен в качеството му на обвиняем. При това положение и предвид характера на повдигнатите обвинения, тяхната фактическа и правна сложност, не може да се приеме, че делото не е разгледано в „разумен срок“, по смисъла чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС и на чл.22 от НПК, което да налага компенсация за подсъдимия чрез намаляване размера на определените наказания и наложеното общо най-тежко от четири години лишаване от свобода, по отношение на чиято продължителност не е налице и изискуемият от закона обективен критерий за приложението на чл.66 от НК. Според преценката и на настоящия състав наложеното наказание като вид, размер и начин на изпълнение е справедливо и съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия, ще окаже необходимото предупредително, поправително и възпитателно въздействие не само върху него, но ще допринесе и за постигане на поставените от чл.36 от НК цели на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото.

Неоснователно е и възражението в жалбата относно определения размер на обезщетението от 40 000 лв. за деянието по чл.149, ал.2 от НК и 10 000 лв. за деянието по чл.155б, ал.2, т.2 от НК. Същото не е подкрепено, с каквито и да било доводи, а и по делото липсват доказателства присъдените суми да са несправедливи, т. е. да не са съобразени с всички посочени от предходните инстанции обстоятелства, които са от значение за тяхното определяне, поради което отсъстват основания за корекция в желаната от защитата посока.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, т. е. въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 12/12.07.2024 г., постановено по внохд № 3/2023 г. по описа на Военно - апелативния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: