Убийство - опасен рецидив или от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда * изменено решение по наказанието * намаляване на наказание * доживотен затвор

Р Е Ш Е Н И Е

№34.

гр. София, 17 март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. К.

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

РУМЕН ПЕТРОВ

при участието на секретаря М. П.

и на прокурора А. Л.

след като изслуша докладваното от съдия Р. П.

наказателно дело № 35 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производството по реда на чл. 346 т. 1 и сл. от НПК е образувано по жалби на подсъдимите Т. Т. и В. И., съответно чрез защитниците им адв. Д. Т. и адв.С. С., представлявали ги от досъдебното производство, против въззивно решение № 197/02.11.2015 г., постановено по внохд № 135/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Въпреки че, в жалбата на адв.Т. е посочено наличието само на две от касационните основанията по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК, изложени са и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че въззивният съд е потвърдил първоинстнационната присъда като формално е обсъдил събраните по делото доказателства и не е съобразил, че Т. не е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му във вина престъпление убийство. Поддържа се становището, че възприетата за установена фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като при изясняването й са допуснати доказателства, които са само и единствено в подкрепа на обвинението. В тази връзка, според защитника неправилно е отказано да бъдат допуснати до разпит поисканите от подсъдимия нови свидетели, с което е осуетена възможността Т. да защити представената и поддържана пред съда от него теза за случилото се на инкриминираната дата. Недоказани останали методът и начинът на извършване на деянието, както и средството на осъществяване на самото убийство. Претендира се отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност - оправдаването на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, или определянето на наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер, като бъде изменено въззивното решение относно наложеното наказание доживотен затвор.

В жалбата на адв. С. също се поддържа наличието на всички касационни основания. Изрично е посочено, че подсъдимият И. не е извършил вмененото му във вина престъпление по чл. 294 ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като той не е имал намерение нито да помага, нито да укрива Т., а е осъществил вменените му във вина действия под заплаха за неговия и на членовете на семейството му живот. Като нарушение на процесуалните правила е отбелязано, че И. е привлечен в качеството му на обвиняем на досъдебното производство без участието на защитник. Наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като без неговото съдействие нямало да бъде разкрито извършеното убийство. Претендира се единствено отмяна на осъждането и оправдаването на подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат депозираните жалби и молят същите да бъдат уважени по изложените в тях съображения.

Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 6/28.01.2015 г., постановена от ОС - Русе по нохд № 558/2014 г. подсъдимият Т. М. Т. е признат за виновен в това че:

- на 23/24.07.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил М. К. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на доживотен затвор.

- на 28/29.07.2013 г. в [населено място], съзнателно е премахнал печат, поставен на законно основание от орган на властта – разследващ полицай при ОД на МВР – Русе, върху недвижим имот в същия град, за знак, че достъпът до него е ограничен, поради което и на основание чл. 277 ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК на Т. е наложено едно общо най-тежко наказание доживотен затвор, което е постановено да се изтърпи при първоначален „специален” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С присъдата подсъдимият В. Б. И. е признат за виновен в това, че в периода 25 – 29.07.2013 г. в [населено място], обл. София, в [населено място] и в землището на [населено място], обл. Русе е спомогнал на лице, извършило престъпление - Т. М. Т. да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление, поради което е на основание чл. 294 ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 70 ал. 7 от НК е постановено подсъдимият И. да изтърпи изцяло и отделно остатъка от неизтърпяната част на наказанието, наложено му с присъда по нохд № 1332/2000 г. по описа на СГС, от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен с определение по чнд № 4385/2011 г. на СГС в размер на пет години, четири месеца и двадесет и седем дни, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като в тежест на подсъдимия Т. са възложени направените по делото разноски.

По жалби на подсъдимите чрез защитниците им е образувано внохд № 135/2014 г. по описа на Апелативен съд - [населено място]. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло е първоинстанционната присъда.

По жалбата на подсъдимия Т. Т.

Възпроизведените в жалбата, а и в съдебно заседание, доводи касаят само и единствено престъплението по чл. 116 ал. 1 от НК. Не са изложени каквито и да било възражения срещу осъждането на подсъдимия по второто му обвинение, поради което касационната инстанция с оглед ограниченията, предвидени разпоредбата на чл. 347 ал. 1 от НПК, не дължи произнасяне относно престъплението по чл. 277 ал. 1 от НК.

Направените оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, с които е оспорено въззивното решение, не разкриват основание за неговата отмяна. Част от изложеното в тази насока се отнася до необоснованост на атакувания съдебен акт, което не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 ал. 1 от НПК. От останалите изложени съображения в жалбата може да се направи заключението, че всъщност основното възражение касае изводът на предходните съдилища относно авторството на деянието и претендираното неспазване в тази връзка на разпоредбата на чл. 339 ал. 2 от НПК от страна на въззивния състав, който не бил отговорил в достатъчна степен и обем на доводите срещу първоинстанционния съдебен акт. В случая следва да се има предвид, че мотивите към присъдата на окръжния съд са изключително подробни, изчерпателни и задълбочени. Правилни са възприетите фактически положения, а правните изводи са законосъобразни. Като е възприел изцяло изложеното от първоинстанционния съд, въззивният състав не е бил длъжен отново да възпроизвежда повторно вече изложеното, още повече, че във въззивните жалби не са направени различни възражения от наведените такива в пледоариите пред първата инстанция. В този смисъл, касационният състав счита, че апелативният съд е изпълнил задължението си по чл. 339 ал. 2 от НПК, като е посочил приетите за установени фактически обстоятелства, доказателствата - които ги подкрепят и е отговорил – макар пестеливо и твърде лаконично, на доводите на защитата, поради което не е допуснал претендираното нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 предл. 1 от НПК.

Неоснователни се явяват и възраженията свързани с авторството на убийството. Изводът на предходните инстанции, че Т. Т. е извършителят на деянието се подкрепя от цялата доказателствена съвкупност. Централно място в нея заемат – показанията на майката на подсъдимия - св.А. Г. /починала на 12.09.2013 г./, които се явяват в унисон със заявеното от нейната внучка и дъщеря на подсъдимия – св. А. С. и съпруга й – св. К. С., както и от съседката на Г. – св. А. П.. Не са подценени и обясненията на другия подсъдим В. И., както и показанията на св.Е. Я.. Не би могло да се приеме, че съществуват противоречия в заявеното от всеки един от горепосочените свидетели най-малкото защото те възпроизвеждат различни етапи случилото се непосредствено преди и до няколко дни след извършване на самото убийство, а и са в синхрон и съответстват на заключенията на назначените биологични, ДНК и съдебно - медицински експертизи относно механизма на причиняване на двете прободно-порезни рани, довели до смъртта на М. К.. Действително в случая не са налице преки доказателства, установяващи начина на самото умъртвяване, но наличните косвени такива водят до единствения възможен, логически издържан и житейски обоснован несъмнен извод, че именно подсъдимият Т. е убил жената, с която е живял на съпружески начала повече от седемнадесет години. Напълно изолирани се явяват твърденията му за наличието на отправени закани от неустановени - въображаеми от него лица по адрес на жена му и на малолетната им дъщеря. Те не намират каквато и да било опора в показанията и на брат му – св.Д. Т., поради което претенцията за нарушено право на защита поради недопускането на преразпит на свидетеля, а и на други нови свидетели /без да е посочено кои и за какви обстоятелства/ се явява изцяло неоснователна, и правилно е била отхвърлена от въззвивния съд. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че поддържаните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила са неоснователни, а авторството на деянието е установено по несъмнен начин чрез допустимите от закона доказателствени средства, без да е пренебрегната доказателствената им стойност.

Правилно е приложен законът и по отношение на възприетата квалификация по чл. 116 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 115 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК НК, като са установени всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението. Изложените от страна на инстанциите по същество съображения са убедителни и законосъобразни, поради което не следва да се преповтарят, още повече, че в касационната жалба липсват каквито и да било възражения против така приетата квалификация на извършеното деяние.

За извършеното от подсъдимия убийство наказателният кодекс предвижда три алтернативни наказания - лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За да бъде наложено наказанието доживотен затвор, разпоредбата на чл. 38а ал. 2 от НК предполага извършеното престъпление да е изключително тежко, което следва да бъде изведено от конкретиката на всеки отделен случай. В настоящия казус предходните инстанции са отразили обстоятелствата, които влияят върху отговорността. От начина на извършване на самото деяние и поведението на подсъдимия непосредствено след умъртвяването на М. К. е изведена изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Действително в случая, без каквато и да е причина или повод, Т. е отнел живота на жената, с която е живял на съпружески начала, като й е причинил прободна рана в областта на сърцето и проникващо нараняване в областта на корема, с помощта на своя познат – подсъдимия В. И., за който е знаел, че е убил съпругата си, се е отървал от трупа, и през Румъния е избягал в Германия, откъдето впоследствие е екстрадиран въз основа на издадена европейска заповед за арест. Посочените особености на извършване на самото деяние, включително и съдебно минало на подсъдимия извън квалификацията „опасен рецидив”, при това само по б.„А” на чл. 29 ал. 1 от НК, а не на последно място и липсата на каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, според настоящия касационен състав не правят обсъжданото деяние изключително тежко. В случая е налице само един от съставомерните квалифициращи елементи, а и не се установяват обстоятелства извън засегнатите правно защитени блага или друг неблагоприятен обществен резонанс, извън обичайния за този вид престъпление. В този смисъл нито в самото деяние, нито в личността на неговия извършител /осъждан предимно за измами/ се установяват особености, които да характеризират извършеното убийство като изключително тежко, т. е. тежестта да е по-висока от тази, която самият законодател е имал предвид при уредбата на санкционната част на това престъпление с предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието лишаване от свобода. Същевременно с това горните обстоятелства не позволяват проява на претендираната в жалбата прекомерна снизходителност - определяне размера на наказанието в предвидения в закона минимум от петнадесет години лишаване от свобода. Отнемането безпричинно на живота на една петдесет годишна жена, с която Т. е живял във фактическо съжителство седемнадесет години не позволява това. С оглед на гореизложеното касационният съд счита, че съответно на деянието и на личността на извършителя в случая се явява наказанието лишаване от свобода от двадесет години, което по вид и размер е най-подходящото между предвидените алтернативни наказания и е в унисон с целите, визирани в чл. 36 от НК, в който смисъл следва да бъде изменено въззивното решение.

Следствие промяната на наказанието - от доживотен затвор на лишаване от свобода за извършеното от Т. убийство, обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен и в частта, с която на основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, което също следва да бъде намалено до размера на двадесет години лишаване от свобода, респективно и първоначалния режим на изтърпяване му, който да бъде приведен в съответствие с разпоредбата на чл. 61 т. 2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 59 ал. 1 от НК следва да бъде приспаднат и периода на предварителното задържане на по отношение на Т. от така определеното му наказание лишаване от свобода, считано от 23.08.2013 г., когато е задържан в [населено място], Германия въз основа на издадената ЕЗА.

По жалбата на подсъдимия В. И.

Въззивният съд, проверявайки правилността на присъдата, е приел, че е при постановяването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Този извод на апелативния съд е правилен, тъй като не е налице нарушение на правото на защита на подсъдимия И. и при привличането му в качеството на обвиняем. Действително, видно от постановлението от 09.08.2013 г., спрямо него е повдигнато обвинение в отсъствието на защитник, но при последвалия непосредствено след това разпит пред съдия той изрично е декларирал, че не желае да ползва адвокатска защита. Към този момент другият подсъдим - Т. Т. все още е нямал качеството на обвиняем, т. е. не е била налице, която и да е от хипотезите по чл. 94 ал. 1 от НПК за задължително участие на защитник на досъдебното производство при привличането на И.. Не на последно място, в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7 от НПК, съобразно която съдебното производство заема централно място в наказателния процес. Пред предходните съдебни инстанции, включително и пред настоящата, И. е представляван от упълномощения от него защитник, който е участвал активно в осъществяваната от съдебните състави дейност по събиране и проверка на доказателствата, направил е своите процесуални и доказателствени искания, което е гаранция за ефективното и пълноценно упражняване на правото му на защита.

Неоснователно се явява направеното от страна на защитника възражение, че И. макар и формално да е извършил от обективна страна вмененото му във вина престъпление, то не е осъществено от субективна страна, тъй като той не е имал каквото и да било намерение да помага на Т., а е бил поставен пред независещи от него обстоятелства. В правната доктрина е безспорно, че субективната страна на деянието се извежда от всички обективно извършени действия /бездействия/ на дееца, както и че личното укривателство може да бъде осъществено само при пряк умисъл, при наличието на специална цел - да бъде избегнато или осуетено наказателно преследване на лице извършило престъпление. По делото освен твърденията на самия подсъдим липсват други, каквито и да било доказателства или доказателствени средства, от които да се установява наличието на отправени заплахи спрямо И. или спрямо членове на неговото семейство от страна на подсъдимия Т.. Дори и да съществува някакво съмнение за наличието на такива заплахи, още повече ако същите са били действителни и реални, И. е разполагал с достатъчно време и възможности да потърси съдействие от правоохранителните органи, каквито данни липсват по делото. В този смисъл изводът на предходните съдилища, че с поведението си, като съзнателно е осигурил подслон на Т. в дома си в [населено място], Софийска област, а по-късно е оказал съдействие и при изнасянето на трупа на убитата от дома й в [населено място], и хвърлянето му в затревен участък на река Р.. , И. е създал затруднения по установяване на извършеното от Т. убийство и по привличането му към наказателна отговорност, още повече и с оглед съдебното му минало, той е съзнавал противоправния характер на извършеното и е искал и целял това. Ето защо И. е осъществил престъплението по чл. 294 ал. 1 от НК не само от обективна, но и от субективна страна при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е, че в резултат на извършените от него действия спомага на Т. да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване със създаването на възможни пречки за установяване автора на деянието, а и за разкриване на самото престъпление.

Не е налице и претендираната явна несправедливост на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода. При определянето му предходните инстанции в достатъчна степен са отчели, че без съдействието на И. не би бил намерен трупът на убитата М. К., както и начинът, по който той се е озовал в река Русенски лом. Това обаче не е било и не е достатъчно за приложението на чл. 55 от НК, тъй като не покрива критериите за изключителност и/или многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което няма основание за по-нататъшна корекция на наложената санкция. Не на последно място следва да се има предвид, че настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок по чл. 70 ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК, във връзка с предходна присъда за убийство и за опит за убийство. Всички тези данни разкриват, че прилаганите до този момент наказателни санкции спрямо И. не са въздействали възпитателно и поправително, поради което така определеният вид и размер на наказанието в максимална степен ще съдейства за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК, както на плоскостта на личната, така и на генералната превенция. В този смисъл и настоящият касационен състав не намира основание за намеса в исканата от подсъдимия посока и въззивното решение спрямо него следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2 т. 1 и ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 197/02.11.2015 г., постановено по внохд № 135/2015 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. като:

- намалява наложеното на подсъдимия Т. М. Т. наказание за извършеното от него престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 12 предл. 1 вр. с чл. 115 от НК от доживотен затвор на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

- намалява определеното на подсъдимия Т. М. Т. на основание чл. 23 ал. 1 от НК общо най-тежко наказание от доживотен затвор на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

- приспада периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия Т. М. Т. от така наложеното му общо най-тежко наказание от двадесет години лишаване от свобода, считано от 23.08.2013 г. до влизане на присъдата в сила.

ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: