Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

гр. София, 01.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. З

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. К

2. Ж. Н

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 990 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. Г., чрез защитника, против решение № 126 от 28.06.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 138/2018 г.

Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Оплакванията се конкретизират с доводите, че първоинстанционният съд не предявил като веществено доказателство лек автомобил, марка „М.” с рег. [рег. номер на МПС], но в присъдата се позовал на него; въззивният съд с неправилни аргументи определил допуснатото нарушение за несъществено; липсвали мотиви, от които да се установява обсъждане в цялост на съдържанието на приложената по делото справка за обаждане на телефона за спешни повиквания, която имала основно значение за квалифициращия признак – избягал от местопроизшествието и обосновава извод за недоказаност; анализът на доказателствата бил непрецизен и недостатъчно задълбочен, а изводите - необосновани, защото обясненията на подсъдимия, че не е възприел удар с пешеходец останали по делото неопровергани; възражението в тази връзка на защитата не било обсъдено и анализирано; отсъствието на съзнание у дееца за настъпилите съставомерни последици изключвало квалификацията на деянието по по-тежконаказаумия състав на престъплението; съдът неоснователно приел липсата на съпричиняване от страна на пострадалия при наличието на нарушение по чл. 108, ал....