Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№11130/05.12.2019г., на Й. Л. С. чрез пълномощника и адвокат Е. К. - П., срещу въззивно решение №375/25.10.2019г. по гр. д.№ 517/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 108 ЗС и са уважени предявените от ответника инцидентен установителен и насрещен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпросите: 1. Намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на самостоятелни обекти в сграда, за която няма строителни книжа и не са изрично упоменати в нотариалния акт за покупко-продажба, с който се прехвърля собствеността върху поземления имот /сочи се противоречие с решение № 292/2010г. по гр. д.№ 931/2009г., І г. о./. Твърди се, че съдът не е съобразил практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС /решение №529/2010г. по гр. д.№ 1129/2009г., І г. о. и решение №120/2014г. по гр. д.№2928/2014г., ІІ г. о./ и възприетото в нея, че запазването на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва да е изрично уредено като във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлече от тълкуване на нот. акт по реда на чл. 20 ЗЗД; 2.Съответства ли на материалния закон изводът на съда, че сделката е недействителна поради противоречие с императивна норма на закона при условие, че същата не е съществувала в правния мир към момента на осъществяване на сделката /към 09.10.2008г. не е съществувала разпоредбата на §127 ПЗР ЗУТ и процесните два етажа не са включени в удостоверението за търпимост/. Сочи се противоречие с решение 784/2009г. по гр. д.№ 868/2008г., ІVг. о.; 3.Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения на страната, изтъкнати във въззивната жалба. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, без да се произнесе по поддържаните във въззивната жалба доводи. Твърди се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по касация З. Л. С. и Н. И. С., [населено място], [община], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 170/2019г. по гр. д.№2/2018г. на Районен съд – Пазарджик. С последното по иск по чл. 108 ЗС, предявен от Й. С. против З. Л. С. и Н. И. С. е прието за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв. м, в кв. 30 по плана на [населено място], ведно с част от построените в имота сгради, както следва: І-ви жилищен етаж с площ 117кв. м. и на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда; едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м, като е отхвърлен искът за признаване право на собственост по отношение на останалата 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от жилищната сграда, ведно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата, вкл. от избения и таванските етажи. Ответниците З. С. и Н.С. са осъдени да предадат на ищцата владението върху І-ви жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за предаване на владението по отношение на дворното място и постройките на допълващото застрояване: лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от З.С. против Й. С. е обявен за недействителен поради противоречие със закона - § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 от ПР на ЗУТ, договорът за продажба по нотариален акт №152/09.10.2008 г. в частта за продажбата на ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *. Отхвърлен е искът за нищожност на договора за продажба по отношение на останалата част от жилищната сграда. Отхвърлен е искът по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради заобикаляне на закона на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ *, обективиран в нотариален акт №152/2008г. Отхвърлен е искът по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради невъзможен предмет на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ * по нот. акт №152/2008г.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от З. С. срещу Й. С. е прието за установено, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за собственост върху 1/2 ид. част от І-ви жилищен етаж и припадащите му се идеални части от общите части на сградата.С решение №795/29.07.2020г. по гр. д.№2/2018г. на РС-Пазарджик е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №170/08.02.2019г. по същото дело в частта е отхвърлен искът за предаване владението на дворното място и постройките с допълващо застрояване: „лятна кухня, гараж и паянтов сайвант“ като в диспозитива е добавено …“както и по отношение на втори жилищен етаж с площ 117 кв. м. от жилищната сграда, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата, вкл. от изебния и тавански етаж“.

Касационната жалба на Й. С. касае въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове и частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. З.С. и Н.С. не са обжалвали въззивното решение, поради което в частта, с която са уважени предявените срещу тях и са отхвърлени предявените от З. С. искове, то не е предмет на касационен контрол.

Въззивният съд е приел, че ищцата твърди, че по силата на договор за продажба по нот. акт № 152/09.10.2008г. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв. м., [населено място], ведно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м. Ответниците владеят имота без основание. Те твърдят, че не владеят част от сградите в дворното място: едноетажна масивна сграда – лятна кухня, едноетажна масивна сграда – гараж и паянтов сайвант.Оспорват действителността на договора за продажбата в частта относно жилищната сграда с площ 117 кв. м, при твърдение за нищожност поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона. Съществуващата към момента на продажбата жилищна сграда в дворното място е различна от описаната в нотариалния акт, тъй като се състои от избен, два жилищни етажа и тавански етаж, а не от избен и един жилищен етаж. Правото на собственост върху тази сграда не е надлежно прехвърлено, останало е в патримониума на продавачите до тяхната смърт, след което е придобито от наследниците им по закон в лицето на ищцата и ответника, при равни права. При условията на евентуалност ответниците оспорват иска по отношение на 1/2 ид. ч. от втория и таванския етаж на жилищната сграда с площ 117 кв. м, тъй като те не са били предмет на договора за продажба, тъй като не са описани в нотариалния акт. Ответникът З. С. е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2, предл. 1 ЗЗД за недействителност поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона на договора продажба по нотариален акт №152/2008г. в частта относно жилищната сграда с площ 117 кв. м. Твърди се, че съществуващата към момента на продажбата жилищна сграда в дворното място е различна от описаната в нотариалния акт, тъй като се състои от избен, два жилищни етажа и тавански етаж, а не от избен и един жилищен етаж. Освен това удостоверението за търпимост, цитирано в нотариалния акт било с невярно съдържание, тъй като към датата на издаването му сградата не е била във вида, описан в него, а в сегашния си вид, и по действащите към момента на издаването му норми на ЗУТ било недопустимо издаването на удостоверение за търпимост за сгради, построени след 07.04.1987г., а процесната е построена през 1989г. Тъй като документът с невярно съдържание е използван с цел прехвърляне на собствеността върху сградата, договорът за покупко-продажба е нищожен поради нарушение или заобикаляне на закона. Захарин С. е предявил насрещен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 1/2 ид. част от жилищна сграда с площ 117 кв. м, състояща се от един избен, два редовни жилищни и един тавански етаж, построена в УПИ *, а при условията на евентуалност – иск за собственост само на 1/2 ид. част от втория жилищен и от таванския етаж. Твърди, че процесният поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда с първоначална площ от 70 кв. м, състояща се от две стаи, кухня и салон, са придобити през 1975 г. от родителите му по време на брака им в режим на СИО, след което е извършено пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, завършило през 1989 г., въз основа на проекти, одобрени на 11.11.1987 г., в резултат на което жилищната сграда станала с площ 117 кв. м с един избен, два редовни жилищни и един тавански етаж, а пристроената и надстроена част е придобита от родителите му по силата на приращението. Понеже същата, респ. пристроеното, не било прехвърлено на ищцата /негова сестра/ с оспорената с инцидентния установителен иск продажба, имуществото останало в наследствената маса и е придобито по наследство при равни части от двамата.

Въззивният съд е посочил, че прехвърлителите по договора за продажба са били собственици на процесния недвижим имот и че купувачът е придобил въз основа на сделката правото на собственост върху дворното място и постройките на допълващото застрояване. Оспорен е прехвърлителният ефект на договора по отношение на жилищната сграда по съображения за неговата частична недействителност на няколко алтернативно наведени основания – липса на предмет, противоречие със закона или неговото заобикаляне. Съгласно § 127 на ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 ПР на ЗУТ строежи, които са незаконни и нетърпими по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на прехвърлителна сделка, а незаконните, но търпими строежи могат да са предмет на такава сделка след представяне на удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи. Нормите са императивни и забраняват извършването на прехвърлителни сделки с незаконни строежи, както и с търпимите строежи, за които не е представено удостоверение за търпимост. При сключване на договора за продажба продавачите са представили удостоверение за търпимост №327/13.10.2005г. То включва избения и един жилищен етаж. Към момента на издаването жилищната сграда е имала избен полувкопан етаж, първи жилищен етаж напълно завършен, втори жилищен етаж на груб строеж и покрив с подпокривно пространство. Двата жилищни етажа представляват самостоятелни жилищни обекти по смисъла на §5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Сградата е незаконно построена, тъй като за нея липсват одобрени строителни книжа. Има само неодобрен архитектурен проект за пристрояване и надстрояване. Следователно същата може да е предмет на прехвърлителни сделки само при наличие на издадено удостоверение за търпимост. Първоинстанционният съд е обсъдил допустимостта за издаване на удостоверение за търпимост както за цяла жилищна сграда, така и за отделни самостоятелни обекти от нея. В сградата има два самостоятелни жилищни етажа - първи и втори. И. етаж, покривът, подпокривният етаж и останалите елементи от сградата представляват общи части по естество или по предназначение - чл. 30, ал. 1 ЗС. Издадено е удостоверение за търпимост само за избения и за първия жилищен етаж, въпреки че според СТЕ жилищна сграда е била във вида, в който се намира в момента и цялата е представлявала търпим строеж. Доколкото за извършването на разпоредителни сделки не е достатъчно сградата да е в режим на търпимост, а да е издадено съответното удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ, продажбата по нотариален акт №152/2008г. следва да се счита за недействителна по отношение на втория жилищен етаж, за който не е представено такова удостоверение. Този самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата е останал в собственост на продавачите, които са наследодатели на ищцата и на ответника З. С.. След откриване на наследството двамата са негови съсобственици при равни квоти като наследници от първи ред по чл. 5, ал. 1 ЗН. С. има право да ползва общата вещ при условията на чл. 32 ЗС, а когато тази вещ представлява постройка в чужд имот, собственикът на постройката може да ползва и дворното място, доколкото това е необходимо за използването на постройката – чл. 64 ЗС. Отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 30 и сл. ЗС, но не и посредством иска по чл. 108 ЗС, който може да бъде насочен само срещу владеещ несобственик, но не и срещу съсобственик. Ето защо по отношение на тези имоти ревандикационният иск правилно е отхвърлен в осъдителната част изцяло, а в установителната – за разликата над 1/2 идеална част. Договорът за продажба има своя предмет, доколкото описаната в него жилищната сграда съществува и представлява самостоятелен обект на собственост. Относно волята на страните прехвърлителното действие да обхване и непосочения изрично втори самостоятелен жилищен обект в сградата е посочено, че при прехвърляне на дворно място с построена в него сграда се счита, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата, доколкото отчуждителят не я е изключил изрично. Когато в договора няма изрична уговорка за запазване на собствеността върху сградата или отделен самостоятелен обект от нея, то презумпцията по чл. 92 ЗС не може да се счита оборена. Оборването на презумпцията ще е налице, ако при тълкуване волята на страните при условията на чл. 20 от ЗЗД бъде прието, че сградата не е била обект на договаряне-нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността и в уговорената цена на имота.Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредителните сделки с втория жилищен етаж от сградата са недопустими от закона поради липсата на издадено удостоверение за търпимост. Затова волята на страните по договора относно включването в продажбата и на този етаж е без значение. Ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид. част от втория жилищен етаж, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата. Поради установения вече порок на сделката вторият етаж е останал в собственост на продавачите. Купувачът, който е придобил правото на собственост върху земята, не може да претендира по приращение и собствеността върху сградата, тъй като изключването на последната от предмета на продажбата, респ. недействителността на договора за продажба по отношение на същата, оборва презумпцията по чл. 92 ЗС.Нтелно е възражението на ищцата за придобиване на втория жилищен етаж по давност – чл. 79 ЗС, тъй като незаконните строежи, какъвто е процесният, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки или да се придобиват по давност едва след издаването на удостоверението за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ. По делото не се установява такова удостоверение да е било издавано към момента на завладяването или към на позоваването на придобивна давност. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. ВКС може да доуточни и конкретизира правния въпрос, релевантен за спора. В случая следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщените въпроси относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество на спора и задължението на въззивния съд да се произнесе със самостоятелни мотиви по поддържаните от страните доводи и възражения в рамките на очертания пред него от въззивната жалба предмет на спора. Въпросите са относими към поддържаните от ищцата доводи за прилагане разпоредбата на чл. 92 ЗС по отношение на процесния втори етаж от жилищната сграда, както и относно приложението на §127 ПЗР ЗИД на ЗУТ и §16 ПР ЗУТ с оглед момента на построяване на процесната сграда. Въпросите са обуславящи изхода на делото като касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, в т. ч. посочената от касатора. Доколкото са налице предпоставките за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №375/25.10.2019г. по гр. д.№ 517/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част.

УКАЗВА на Й. Л. С.,с.Л., [община], да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 87 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: