О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6033

гр. София, 20.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 2501/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано по частна жалба от Р. С. М. против определение № 1873 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 3391/2023 г. на ВКС, в неговата цялост с искане за неговата отмяна. Излага се с частната жалба и допълнението към нея, несъгласие с извода, че част от въззивното решение - по иска по чл.30, ал.3 ЗС, не неподлежи на обжалване, също и оплаквания по същество на спора по иска за собственост.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни в производството Ф. С. Е. и Н. С. П., действащи чрез адв. Р. Н. от АК – С., с който се оспорва частната жалба. Претендират се разноски.

При преценката за допустимост и основателност на частната жалба, настоящият друг касационен състав на ВКС, намира следното:

Обжалваното определение № 1873 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 3391/2023 г. на ВКС, е постановено в производство по чл.288 ГПК, по повод касационна жалба от Р. С. М..

С това определение предходният касационният състав е оставил без разглеждане касационна жалба на Р. С. М., против въззивното решение № 62 от 29.03.2023г. по в. гр. д. № 5/2023 г. на ОС Силистра, в частта, в която, в следствие на потвърждаване на решение №471/03.08.2022г. погр. д.№529/2022 г. на РС – Силистра, 1/ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на поземлен имот с кадастрален № *, кв. 18, за който са отредени УПИ * и УПИ * по плана на [населено място], общ. Д. с площ от 1470 кв. м., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда между съсобствениците Р. С. М., Ф. С. Е. и Н. С. П., и 2/ Р. С. М. е осъден да заплаща на Ф. С. Е. и на Н. С. П. обезщетение за невъзможността да ползва жилищната сграда в поземлен имот с кадастрален кадастрален № *, кв. 18, за който са отредени УПИ * и УПИ * по плана на [населено място], общ. Д. с площ от 1470 кв. м., в размер на по 25 лв. месечно на всяка от тях двете, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на промяна в обстоятелствата. Съображенията на касационния състав за този резултат са, че решението по искът по чл.32, ал.2 ЗС не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК, а в частта по иска по чл.30, ал.3 ЗС не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед цената на иска, която е по 900 лв. за всяка от ищците.

В останалата част касационната жалба е приета за допустима - против решението в частта по иска за собственост на Р. М., който е бил отхвърлен, но със същото определение № 1873 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 3391/2023 г. на ВКС предходният касационен състав не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по този иск.

При така установените данни по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за недопустима в частта й, в която се обжалва определението по чл.288 ГПК в частта му, с която не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 62 от 29.03.2023г. по в. гр. д. № 5/2023 г. на ОС-Силистра в частта за отхвърляне на установителния иск за собственост на Р. М. срещу Ф. С. Е. и Н. С. П. за описания в решението недвижим имот. Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК са необжалваеми - не попадат в категорията на обжалваемите определения на съдилищата, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В действащия ГПК е предвиден факултативен касационен контрол, при който касационното производство протича в две фази - по допускане на касационно обжалване и по разглеждане на касационната жалба. Определенията по чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са окончателни и не подлежат на обжалване с частна жалба. Такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба. Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение. Ето защо изложените с частната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение по иска за собственост, недопуснато до касационен контрол в тази част с определението по чл. 288 ГПК, не могат да се обсъждат в настоящето производство по процесуалния спор относно допустимостта на подадената срещу определението по чл. 288 ГПК частна жалба, защото същите представляват касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на обсъждане само в случай на разглеждане по същество на касационната жалба в производство по чл.290 ГПК, но не и в настоящето.

Ето защо частната жалба в тази част като недопустима следва да се остави без разглеждане.

В останалата част частната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на процесуалния закон - чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, въззивните решения, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, не подлежат на касационно обжалване. Посоченото правило намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени след изм. с ДВ, бр.8/2017 г., т. е. и в настоящия случай, както е било указано и с въззивното решение - че на касационно обжалване подлежи то само в частта по иска по чл.124 ГПК.

Осъждането на Р. М. да заплаща на всяка от ищците по 25 лв. месечно, за неопределен период от време, формира цена на иска, определена по чл.69, ал.1, т.7 ГПК - месечната цена за 3 години, или 36 месеца х 25 лв. = 900 лв. за всяка от ищците. Така цената на иска на всяка от ищците е под лимита от 5000 лв. за касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, и въззивното решение и в тези части не подлежи на касационно обжалване, като правилно е било указано с въззивното решение.

Ето защо, като е оставил без разглеждане касационната жалба на Р. М. срещу въззивното решение в частите по исковете по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне на ползването и в частите, в които касаторът е осъден да заплаща на всяка ищца по 25 лв. месечно от влизане в сила на решението до настъпване промяна в обстоятелствата, предходния касационен състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Насрещните страни по частната жалба са поискали разноски, с отговора на частната жалба са представили договор за правна защита с адв.Р. Н. от 28.06.2024 г. за 1800 лв. общо, платени в брой, при което жалбоподателят им дължи по 900 лв. на всяка една от тях.

Воден от гореизложеното,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 8732/21.05.2024 г. от Р. С. М. против определение № 1873 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 3391/2023 г. на ВКС, В ЧАСТТА, в която не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 62 от 29.03.2023г. по в. гр. д. № 5/2023 г. на ОС-Силистра в частта му за отхвърляне на установителния иск за собственост на Р. М. срещу Ф. С. Е. и Н. С. П. за описания в решението недвижим имот.

Определението само в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1873 от 17.04.2024 г. по гр. д. № 3391/2023 г. по описа на ВКС, в останалата част.

ОСЪЖДА Р. С. М. да заплати по 900 лв. на Ф. С. Е. и на Н. С. П. за разноски за настоящето производство.

Определението в тази част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: