Р Е Ш Е Н И Е№ 237София, 19 януари 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Димитър Генчев

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 905/2016 година.

Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимите Н. А. М. и Р. П. И. против решение № 22 от 28.06.2016год. по внохд № П-19/2016год. на Софийския апелативен апелативен съд, като и в двете са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК за отмяна и искане за оправдаване, а при условията на алтернативност, М. иска делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Жалбоподателят Н. М. излага довода, че в мотивите на решението липсват отговори на всички направени от него възражения срещу законосъобразността на постановената първоинстанционна присъда, с която е признат за виновен по обвиненията да е осъществил престъпните състави по чл. 302 и чл. 319 от НК. Твърди се, че недопустимо и в разрез с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НК съдебният акт се основава на предположения, а не на установени по безспорен начин факти, доказващи наличието на формиран общ умисъл с втория касатор за осъществяване на деянието по чл. 302 от НК.

В жалбата на подсъдимия Р. И. също се правят мотивирани оплаквания, че въззивният състав не е обсъдил доводите за незаконосъобразност на присъдата и по-конкретно за липсата на доказателствена основа, за да се приеме, че като помагач той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 302 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Пред касационната...