№ 62

София, 25 февруари 2011 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Наказателна колегия, II н. о., в съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Ж. Н

при секретар К. П

и в присъствието на прокурора С. Б

изслуша докладваното от съдията Л. М

н. дело № 493/2010 год.

Производството по чл. 346 т. 1 и сл. НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимитите А. Н. Г. и С. И. И. против въззивно решение № 151 от 15.07.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 223/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата на подсъдимия А. Г. се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по чл. 321 ал. 3 НК при липса на обективния елемент “организирана престъпна група” по смисъла на чл. 93 т. 20 НК, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и за явна неправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. В съдебно заседание се поддържа основно оплакване за явна несправедливост на наказанието и се иска възивното решение да бъде изменено, като наказанията бъдат намалени до възможните минимуми и бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Алтернативно иска наказанието глоба да бъде отменено изцяло.

В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия С. И. се поддържа касационно основание по чл. 348 ал. 1т. 3 НПК, като се излагат съображения, че при индивидуализацията на наказанията не е преценена относителната тежест на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение и това е довело до явно несправедливото им завишаване по размер и неоснователен отказ да...