Р Е Ш Е Н И Е

№ 673

гр. София, 19 декември 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар Мариана Петрова, при участието на прокурора Атанас Гебрев от ВП , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1004 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от защитник на подсъдимият Б. Б. С. и от повереника на частният обвинител О. Г. срещу въззивно решение № 113/09.04.2024г. по ВНОХД № 20231000601063/2023г. на Софийски апелативен съд, н. о., десети състав.

С това решение е потвърдена първоинстанционната присъда № 901432/03.02.2022г. по НОХД № 20191200200248/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с която подсъдимият Б. Б. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, наложено му е от три години лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК.

Частният обвинител Г. претендира по същество за наличието и на трите касационни основания. Оспорва приложението на материалния закон , като твърди, че деянието не е извършено при неизбежна отбрана, а е налице предумишлен опит за убийство. Липсвала потенциална опасност, а дори за миг подсъдимият да е счел, че се намира в опасност границите на неизбежната му самоотбрана били превишени многократно. Изтъква желание на дееца да се отличи пред бъдещите си работодатели, като след удара с нож бил преследвал пострадалия, нападнал го и всячески се опитвал да му попречи да стигне до болнично заведение.

Посочва, че подсъдимият пръв бил нападнал и ударил негов приятел – св. Т. С., поради което било очевидно, че той е провокирал и започнал нападението. Позовава се на липса на реципрочност, тъй като имало видима разлика във физическите...