РЕШЕНИЕ

№ 86

гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Блага Иванова

Членове:Красимира Медарова

Невена Грозева

при участието на секретаря Илияна Петкова

в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като разгледа докладваното от Н. Г. К. наказателно дело от общ характер № 20258002201072 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Е. И. А. – адв. К. срещу решение № 242 от 3.07.2025 г. по внохд № 598/25 г. на С. А. съд.

В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, изразили се в това : 1. че въззивният съд се е произнесъл извън предмета на въззивното обжалване, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е разполагал с правомощия да утежни положението на подсъдимия и да увеличи размера на наказанието „лишаване от свобода“, защото такова искане не е направено в жалбата на частните обвинители и протеста и 2. че неправилно е приел, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез увеличаване на наказанията, тъй като не е отдадено нужното значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наказанието се явява явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд, алтернативно за неговото изменение като ВКС намали размера на определените наказания.

В съдебно заседание пред ВКС адв. К. поддържа касационната жалба с развитите в нея съображения и пледира касационната инстанция да възприеме доводите в нея.

Подс. А. моли ВКС да има предвид, че определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години би повлияло на начина му на живот и би го лишило от работата му на професионален шофьор, поради което моли да се намали.

Частните обвинителни Р. Д. Ц., Д. Р. Ц. и В. Н. А. не се явиха пред ВКС. Техният повереник - адв. К. пледира въззивното решение да остане в сила, тъй като не са налице касационните основания претендирани с жалбата.

Потвърждава, че доверители й са атакували пред САС само санкционната част от присъдата досежно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Въпреки това счита, че преценката на въззивния съд е обективна и пълна, тъй като съдът се е спрял детайлно на всеки значим факт по делото, поради което оплакването срещу съдебния акт е неоснователно и следва да го остави в сила.

Представителят на ВКП твърди, че липсват основания за смекчаване на наказанията, тъй като възражението на подсъдимия, че въззивният съд е излязъл извън правомощията си, като е увеличил наказанието „лишаване от свобода“ на подс. А. не намира основание в материалите по делото, защото в пледоарията си пред САС, повереник на частните обвинители изрично е поискал увеличение и на двете наказания.

ВКС - трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на подс. А., депозирана чрез адв. К. е основателна.

С присъда № 160 от 10.10.2024 г. постановена по нохд № 5778/24 г. на С. Г. съд подс. Е. И. А. е признат за виновен в това, че на 29.11.2022 г. в гр. София при управление на МПС специален Автомобил /марка/ с /рег. номер/ по ул. /улица/ при извършване на маневра движение назад нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. А. Ц., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343Г от НК лишил подс. Е. И. А. от правото да управлява МПС за срок от девет месеца.

Осъдил подс. А. да заплати направените по делото разноски.

По протест на прокурор от СГП и жалба на частните обвинители в САС е образувано внохд №598/25 г., по което с решение № 242/ 4.07.2025 г. САС изменил присъдата като :

-увеличил наложеното наказание на подс. А. „лишаване от свобода“ от две години на две години и осем месеца;

-увеличил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от девет месеца на четири години.

Осъдил подс. А. да заплати на частните обвинители сумата от 4500 лв. – представляваща направен от тях разноски за всеки по 1500 лв. за адвокатско възнаграждение

Потвърдил присъдата в останалата й част.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакването на подс. А. срещу въззивния съдебен акт, с което е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е основателно. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е накърнил правата на подс. А. и е влошил положението му, без да е разполагал с правомощие да стори това. САС се е произнесъл с решение, с което е увеличил размера на наложеното на подс. А. наказание „лишаване от свобода“ от две години на две години и осем месеца, без да е имало съответна жалба на частните обвинители или съответен протест на прокурора срещу първоинстанционната присъда в тази й част.

Внимателния преглед на иницииращите въззивното производство процесуални документи установява, че в протеста и допълнението към него, прокурорът е заявил недвусмислено несъгласието си с атакувания съдебен акт в частта относно размера на наложеното на подс. А. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца. Направил е съответно искане : 1/.за неговото увеличаване и второ 2/.за потвърждаване на присъдата в останалата й част.

Въззивната жалба на адв. К. / озаглавена молба/ съдържа недоволство срещу „наказанието“, което според нея е „необосновано занижено“. С жалбата е направено искане за изменение на присъдата в тази й част, като на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК е поискано то да бъде увеличено. С допълнението към жалбата, изготвено в срока по чл. 322 от НПК, поверникът е внесена яснота по въпроса за наказанието, което атакува пред САС, като изрично е възразил срещу „неправилния подход на първата инстанция“ при индивидуализацията на наказанието „лишаване от право за управление на МПС“. Посочено е, че то е занижено, тъй като краткият срок, през който подс.

А. е лишен от право да управлява МПС е „несъответен на резултата“. Направено е изрично искане за изменение на присъдата в „частта относно определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца и за увеличение на размера му, както и за потвърдждаване на присъдата в останалата й част. В съдебно заседание пред САС в пледоарията си по същество на делото, обаче адв. К. е възразила срещу размера на двете наказания и е настояла за увеличението им до максималния, което от своя страна е дало повод на въззивната инстанция да пререши въпроса и с двете наказания. В пледоарията си пред ВКС, поверникът изрично потвърди, че волята на доверителите й е ясно изразена в допълнението към въззивната жалба, като те атакуват единствено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

При постановяване на решението, въззивният съдебен състав е развил самостоятелни съображения относно приложимото материално право и действието на нормата на чл. 343, ал. 1, б. В от НК по време, към дата на деянието, преди изм. на НК с ДВ бр. 60/12 г. и е увеличил наказанието „лишаване от свобода“ определено от първия съд от три години на четири години, като с редукцията по чл. 58 а от НК е определил същото на две години и осем месеца. Изложил е съображения, с които е увеличил на четири години, определеното на подс. А. наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Използваният от въззивния съд подход, при който се е намесил в атакувания пред него съдебен акт, влошавайки положението на подс. А., не намира опора в закона и налага намеса на касационната инстанция, в онази част от въззивния акт, с която е увеличено основното наказание „ лишаване от свобода“. Съгласно чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, въззивният съд разполага с правомощие да увеличи наказанието „лишаване от свобода“, тогава когато разполага със съответна жалба от частния обвинител или съответен протест, каквито в случая няма по делото. Като е увеличил наказанието, без да има съответна жалба или протест, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като засяга правата на подсъдимия и в частност забраната за влошаване на положението му. Стореното винаги представлява порок в дейността на решаващия въззивен съд, който обаче е отстраним от касационната инстанция, без да се налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като е в полза на подсъдимия, по чиято жалба се развива производство.

В този ред на мисли, становището на прокурора от ВКП, че въззивната съдебна инстанция не е допуснала процесуално нарушение, като е увеличила размера на наказанието „лишаване от свобода“ е неоснователно. Прокурорът твърди, че след като в съдебно заседание пред САС адв. К. е направила искане за увеличение на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, то съдът се е произнесъл по съответно искане и не е излязъл извън предмета на въззивно обжалване. Този извод не се споделя от ВКС. Проверката на първоинстанционния съдебен акт е обвързана от заявените искания и направените оплаквания срещу него, които следва да намерят отражение в съдържанието на иницииращите процесуални документи, а не в пледоарии по делото, като извън тях намесата е допустима, тогава когато е в полза на подсъдимия. За това въззивният съд не може да влошава положението на подсъдимия, без надлежно сезиране. А повереникът, от своя страна няма процесуална възможност да заяви нови претенции, нито да разшири обхвата на инициираната от него проверка с въззивната жалба в пледоариите по същество на делото.

В заключение, въззивният съдебен състав се е дистанцирал от процесуалните правила, което налага ВКС да упражни правомощията си разписани в чл. 354, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК като отстрани допуснатото от въззивния съд нарушение и намали размера на наложеното от САС наказание на подс. А. „лишаване от свобода“ от две години и осем месеца до определения от С. Г. съд с присъдата размер на две години лишаване от свобода, без да се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакването за „явна несправедливост на наказанието“ на подс. А. има основание в материалите по делото и се отнася до увеличеното наказанието на подс. А. „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години.

Проверката на развитите касационни съображения сочи, че то е прекомерно строго, тъй като не отчита спецификата на конкретния казус, който се различава от останалите типични случаи на ПТП с аналогичен резултат.

Личността на подсъдимия също се различава от профила на санкционираните водачи, осъществили ПТП при непредпазлива форма на вина със същия резултат, поради което и упражнената държавна принуда чрез определения от САС размер на наказанието е непропорционална и на обществената опасност на деянието и на дееца. Този извод следва от механизма на извършване на пътнотранспортното произшествие, признат от подс. А. в развилата се диференцирана наказателна процедура, съгласно който се касае за маневра на заден ход, извършвана със скорост от 3, 6 км. ч. и предприето неправомерно пресичане на пострадалата, при липса на пешеходна пътека на мястото на произшествието, без това обстоятелство да води до съпричиняване на резултата, както правилно е прието от въззивния съд. Попадането на пострадалата в невидимата зона за водача по време на движението му назад, също не е фактор, който следва да се отчита в негова полза, тъй като той е резултат от несъобразеното му преди това поведение с предприемане на движение на заден ход, без да се убеди, че с нея няма да създаде опасност или затруднения за други участници намиращи се на пътя.

Част от съображенията на въззивния съд, послужили като основание за увеличаване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, излизат извън предявените от прокуратурата и признатите от подсъдимия факти, с оглед развилата се съкратена процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и за това не могат да оправдаят предприетата от него интервенция в първоинстанционния акт.

САС не е дължал оценка на неинкриминиран по делото факт, според който се касае за нарушение по чл. 116 от ЗДвП - съгласно който водачите следва да бъдат внимателни и предпазливи към престарелите хора. Съдът е приел, че подсъдимият е нарушил цитираната норма, защото пострадалата се е придвижвала с бастун, въпреки това, че в обвинителния акт, който очертава параметрите на обвинението, липсва подобно описание за пътния инцидент.

На следващо място, в него е посочено, че когато подс. А. е извършвал маневрата на заден ход, той „не е възприел намиращата се отзад пешеходка“, което означава, че подсъдимият изобщо не е отчел възрастта на пострадалата. Съображенията, с които САС е увеличил размера на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от четири години не са съобразени в нужната степен с положителните данни за личността на подсъдимия, това, че той упражнява професия на професионален шофьор, което от своя страна би го лишило за дълъг период от време от възможността да работи и да се грижи за прехраната на семейството си, с чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление пред СГС и семейното му положение, че е баща на едно дете, поради което наказанието следва да бъде редуцирано до такъв размер, който от една страна да отговори на генералната превенция, а от друга да мотивира подсъдимия към отговорно поведение, в съответствие с правилата за движение по пътищата. Съгласявайки се с доводите в съдебния акт, че лишаването от право не може да бъде по - малко от основното наказание, съгласно чл. 49, ал. 3 от НК и т. 6 от ТР № 6/80 г. на ОСНК, ВКС прецени, че решението и в тази част следва да се измени, като „лишаването от право“ се намали с една година и шест месеца - т. е. на две години и шест месеца. Според ВКС комплексно определеното наказание, в този му вид, би било в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и би постигнало целите на закона.

По отношение наказанието „лишаване от свобода“, ВКС изрази становището си и прие, че съдът неправилно го е увеличил, тъй като не е разполагал с правомощие да го стори, поради липсата на съответни жалба или протест. С оглед предприетото изменение на наказанието в тази му част до размера определен от СГС, не се налага излагането на допълнителни съображения, тъй като искането за неговото намаляване в касационната жалба се основава на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, което с намесата на ВКС бе отстранено.

В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частните обвинители направи изрично искане за присъждане на направените от доверители й разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 4500 лв., по 1500 лв. всеки от тях, поради което подс. А. следва да бъде осъден да ги заплати на частните обвинители.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 242 от 4.07.2025 г. постановено по внохд № 598/25 г. по описа на С. А. съд, като намалява размера на наложените наказания на подс. Е. И. А., както следва : -„лишаване от свобода“ на две години;

-„лишаване от право да управлява МПС“ на две години и шест месеца.

ОСЪЖДА подс. Е. И. А. да заплати на частните обвинители Р. Д. Ц., Д. Р. Ц. и В. Н. А. направените от тях разноски пред ВКС за възнаграждение на повереник в размер на по 1 500 лв. за всеки от тях, или общо 4 500 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.