Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Л. И. К. срещу Решение № 72 от 19.03.2019 год. по т. д.№ 29/2019 год. на Варненски апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 770 от 18.10.2018 год. по т. д.№ 937/2017 год. на Варненския окръжен съд. С това решение е бил уважен за сумата 71544.37 лв. предявения от „Еффект”ЕООД срещу Л. И. К. иск с правно основание чл. 145 ТЗ. Присъдена е законна лихва и разноски.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се подържа основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на два въпроса: 1./ Какво е минимално необходимото съдържание на взетото решение на общото събрание на съдружниците в ООД за търсене на отговорност на управител на дружеството за да удовлетвори изискванията на процесуалната предпоставка по допустимост на иска по чл. 145 ТЗ? – противоречие с Решение № 41 от 29.04.2009 год. по т. д.№ 669/2008 год. на ВКС І т. о.; Колко е срокът на погасителната давност за предявяване на иск за обезщетение на дружеството за причинени от управителя му вреди? – противоречие с Решение № 177/11.08.2014 год. по т. д.№ 66/2012 год. на ІІ т. о. на ВКС.

В депозиран по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Еффект”ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол.

Становището на настоящия съдебен състав по наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 71544.37 лв.

Исковата сума е формирана от настъпили вреди за дружеството от неправомерни действия на Л. И. К. в качеството му на управител на дружеството през периода 11.06.2010 – 15.01.2013 год., произтичащи от сключен от него на 19.09.2011 год. договор за счетоводна услуга.

Варненският окръжен съд е уважил иска, приемайки, че от действията на К. действително са произтекли вреди за дружеството в посочения размер. Счел е за неоснователно възражението на ответника, че предявеният на 19.09.2017 год. иск е погасен с изтичането на 3-годишна давност. Приел е, че началото на срока е датата на заличаването в търговския регистър на ответника като управител – 09.05.2013 год. и срокът е 5-годишен.

Сезиран с жалбата на Л. К., въззивният съд също е счел, че от действията на управителя са произтекли вреди за дружеството и те са в претендирания размер. Възприел е тезата на ВнОС, че искът не е погасен по давност, тъй като давностният срок е 5-годишен и към датата на предявяването му, този срок не е изтекъл.

Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното:

По отношение на първия от посочените въпроси не е налице приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.Пеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състава на І т. о. не съдържа произнасяне досежно реквизитите на решението на ОС за търсене на отговорност от управителя.

Налице приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на втория въпрос – срокът на погасителната давност за предявяването на иска по чл. 145 ТЗ.

Безпротиворечива е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК е, че специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. Вярно е, че позоваването на чл. 111 б.”б” ЗЗД се съдържа в казуалната част на Решение № 177/2014 год. по т. д.№ 66/2012 год. на ІІ т. о. на ВКС, но това позоваване пряко произтича от отговора на правния въпрос за който е бил допуснат касационен контрол, а именно, че т. нар. „управителски деликт” съставлява договорно неизпълнение, а не същински деликт. Поради това и се покрива от хипотезата на чл. 111 б.”б” ЗЗД, а не от тази по чл. 110 ЗЗД.

Поради това, касационен контрол на въззивното решение ще следва да бъде допуснат. Касаторът ще следва да внесе държавна такса на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 72 от 19.03.2019 год. по т. д.№ 29/2019 год. на Варненски апелативен съд.

Указва на Л. И. К., че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1437.36 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.