О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 588

ГР. София, 1 юли 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.05.20 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №851/20 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ЕТ”Майкъл-42- М. К.”- гр. София, на Административен съд София град /АССГ/ и на Върховен административен съд /ВАС/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №1634/19 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен до размер на 2 300 лв. предявеният от ЕТ „Майкъл-42- М. К.” срещу АССГ и ВАС иск по чл. 2б ЗОДОВ, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на воденото от него административно дело в разумен срок, ведно със законната лихва от 26.11.15 г. и сторените деловодни разноски. В частта до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, ищецът ЕТ „Майкъл-42- М. К.” се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, изр. 3 ГПК. Намира, че съдебната практика по въпроса за обичайните вреди, които понася търговецът – физическо или юридическо лице, е ограничена и недостатъчна. Обжалване на въззивното решение следва да се допусне с цел точното прилагане на...