Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 97 от 01.04.2022г. по гр. д. № 723/2021г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 190 от 20.01.2020г. по гр. д. № 1120/2017г. на Радомирски районен съд и е прекратено поради недопустимост производството по иска на И. Й. И. против Върховния административен съд за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10406, 20 лева, представляващи паричната равностойност на имотите, предмет на Решение № 254 от 05.07.2004г. по адм. гр. д. № 673/2002г. на Пернишки окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното увреждане и пропуснатите ползи от лишаването му от ползване на тези имоти.

Касационната жалба е подадена от ищеца И. Й. И. чрез пълномощника адв. А. К.. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, тъй като е преграден пътят му за защита. За обосноваване достъпа до касационно обжалване поставя въпроса: носят ли отговорност съдилищата за вреди, причинени от незаконосъобразни решения или поради имунитета на съдиите, предвиден в чл. 132 от Конституцията на РБ, те не носят такава отговорност. Касаторът счита, че въпросът е решен в противоречие със посочената от него съдебна практика на ВКС или евентуално, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Върховен административен съд, представлявано от юрисконсулт П. Д., взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Въззивното производство се е развило след като с решение № 60272/08.12.2021 г. постановено по гр. д. № 953/2021г. на Върховния касационен съд, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение по делото, с което е била прогласена нищожността на първоинстанционния акт и спорът е върнат за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прието е в отменителното касационно решение, че липсата на мотиви към първоинстанционното решение не обосновава нищожност на постановения съдебен акт, а съставлява нарушение на съдопроизводствените правила; дали това нарушение е довело до неправилност на съдебното решение следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от И. Й. И. искове са изначално недопустими. Претендират се вреди от неправилен, според ищеца, съдебен акт на Върховния административен съд по административноправен спор. Решаващият съд е посочил, че е допустимо да се търсят вреди, причинени от правораздавателната дейност на съда, като отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията на РБ, е развита в ЗОДОВ. Случаите, в които съдът като представител на държавата, отговаря по искове за обезщетяване за вреди по ЗОДОВ, са ограничени до няколко хипотези, посочени в чл. 2 от закона. Отговорност от съдебен орган може да се търси: за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ, както и за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 2в от ЗОДОВ. В случая липсват оплаквания от ищеца делата да са разгледани в неразумен срок, т. е. съдебното производство да е продължило твърде дълго. Липсват и твърдения решението на ВАС да нарушава правото на Европейския съюз. Правилата, уреждащи режима на правото на собственост върху недвижими имоти, придобиването им и реституирането им, са от компетентността на всяка държава членка и правото на Европейския съюз не засяга тази компетентност. Правилата за придобиване на имот по реституция не са уредени в правото на Съюза и в този смисъл постановените от Пернишки окръжен съд и от Върховния административен съд решения не биха могли да се разглеждат като нарушаващи правото на ЕС - чл. 4, §3 от Договора на ЕС, откъдето следва, че търсената от ищеца отговорност не може да бъде осъществена по реда на ЗОДОВ.

По-нататък Пернишки окръжен съд е посочил, че отговорност на съд за вреди може да се търси и по реда на чл. 49 от ЗЗД, която отговорност е за чужди действия. Именно по този ред отговаря възложителят, когато този, на когото е възложил извършването на определена работа, е причинил вреди при и по повод изпълнението на тази работа. Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД се осъществява при предпоставките на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно поведение на работник или служител, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа; причинени вреди; причинна връзка между поведението и вредите; вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното. Следователно, за да носи съдът отговорност за вреди, причинени от неправомерните действия на съдии, необходимо условие е неправомерността на тези действия да бъде установена по съответния ред. Постановяването на неправилен акт от съда не е неправомерно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като е предвиден специален инстанционен контрол за поправка на този неправилен съдебен акт по реда на обжалването. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. За да се ангажира отговорността на съдия, прокурор или следовател на основание чл. 49 ЗЗД в исковата молба следва да се твърди, че е извършено престъпление по служба, установено с влязла в сила присъда. В случая съдиите, постановили Решение № 1953/02.03.2005г. по адм. д. № 9705/2004г. на ВАС, IV отд., не са признати за виновни в извършването на умишлено престъпление при осъществяване на съдебната власт с влязла в сила присъда. Втората възможност да се ангажира отговорността на съдия, прокурор или следовател е с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Такава хипотеза в случая също не е налице, тъй като не са изложени твърдения за престъпление по служба, установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. След като не е установено противоправно поведение у съдиите постановили Решение № 1953/02.03.2005г. по адм. д. № 9705/2004 г. на ВАС, IV отд., то отговорност за вреди от съда по реда на чл. 49 ЗЗД не може да се търси. Затова, тъй като няма деликвент, предявените искове при посочените обстоятелства са изначално недопустими, което налага обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството.

При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице.

Поставеният от касатора въпрос, конкретизиран от съда е: дали функционалният имунитет на съдиите по чл. 132 от Конституцията обуславя недопустимост да се реализира отговорността по чл. 49 ЗЗД на съдилищата за вреди, причинени от незаконосъобразни съдебни актове, извън тези по чл. 2 и 2б ЗОДОВ. Въпросът несъмнено е решаващ за изхода на делото. Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка дали е допуснато отклонение от практиката по решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, решение №348 от 08.01.2018г. по гр. д. № 495/2017г. на ІV г. о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч. гр. д. № 2246/2022г. на І г. о., също постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, според която иск за обезщетение на вреди, причинени от съдебен акт, насочен срещу съда, в който магистратът, постановил съдебния акт правораздава, е допустим, независимо от уредения в Конституцията функционален имунитет на магистрата.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 01.04.2022г. по гр. д. № 723/2021г. на Пернишки окръжен съд по касационната жалба на И. Й. И..

УКАЗВА на жалбоподателя И. Й. И. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на Върховния касационен съд в размер на 208 лв.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: