Отвличане по чл. 142, ал. 3 НК

очна ставка

средство на престъплението

№ 115

Гр. София, 15 април 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

МАЯ ЦОНЕВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 32/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по касационни жалби на защитниците на подсъдимите М. В. Л., В. П. В. и В. Т. Т., както и по лична жалба на подс. В. В. срещу решение № 200/16. 10. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 141/2014 год. на Апелативен съд – гр. Велико Търново.

В жалбата на адв. М. – защитник на подс. В. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Според защитника нарушението на материалния закон е последица от игнориране и превратно интерпретиране на част от доказателствата, като съдът от една страна е приел, че подс. В. бил неадекватен, а от друга – че взел участие в трите престъпления. В този смисъл се сочи и че с оглед неадекватността на В. извършеното от него е несъставомерно от субективна страна. Твърди се, че изводите за авторството на деянието почиват единствено върху косвени доказателства, които обаче установяват само, че подс. В. се е намирал на посочените в обвинителния акт места на инкриминираната дата. Сочи се, че присъдата е основана на свидетелски показания от досъдебното производство в нарушение на чл. 281, ал. 4 и ал. 8...