Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаЕ. Д. по адм. дело № 436/2022

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник-Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение №577 от 09.11.2021г. по административно дело №385/2021г. на Административен съд Плевен/АС-Плевен/, с което по жалба на Н. П., е отменено Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с изх. № 02-150-6500/3500 от 31.03.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта на волеизявлението за прихващане на сумата от 3488.48лв. от финансовото подпомагане, оторизирано по СЕПП за кампания 2018г., по заявление за подпомагане ФЛ УРН437862.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът– Н. П., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, при изложени частични мотиви, но в оспорената част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът е счел, че в случая АО не е изчакал акта, въз основа на който се твърди да са наложени санкции за бъдещи периоди - УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с изх.№02-150-6500/928 от 30.01.2021г. да влезе в сила, а е престъпил направо км удържане на суми с оспорения АА.

Според съда предвид разпоредбите на чл.27, ал.5 ЗПЗП и чл.165 ДОПК, вкл. чл.58 от Регламент (ЕО) №1122/2009г. на Комисията, и поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, същите могат да се удържат само сред като актът за тяхното установяване влезе в сила.

АС-Плевен е приел, че от съдържанието на процесното УП не става ясно с кои точно изискуеми и ликвидни публични държавни вземания е извършено процесното прихващане-същите не са определени нито по основание, нито по вид, включително не става ясно какъв е техния размер, като обжалвания акт в частта на волеизявлението за извършено прихващане е несъответен на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК-не съдържа яснота относно фактическото и правно основание за неговото постановяване, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание, а изискването за мотивиране на акта в тази му част не може да се санира с изявленията на ответника в постъпилото по делото „съпроводително писмо“. Решението е правилно.

Споделят се изводите на първостепенния съд, че оспорения акт е постановен при липса на мотиви и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

В настоящия случай ЗП с общо заявление за подпомагане УИН 1531051898908 от 14.05.2018г., УРН437826, е поискал финансово подпомагане по схеми и мерки, включително по Схема за единно плащане на площ(СЕПП), по която е завил площ от 57.89ха - общо 28 парцела в землища Бъркач, Петърница и Садовец, а след редакция 31.05.2018г. –площ от 23ха общо 23 парцела в землища Беглеж, Бъркачи и Садовец.

С процесното УП изх. № 02-150-6500/3500 от 31.03.2021г., в частта предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е прихваната сума в размер на 3488.48лв. от оторизираната в същия размер субсидия на земеделския производител/ЗП/ по СЕПП, в резултат на приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

Размерът на оторизираната и прихваната сума по СЕПП е посочен съответно в колона 3 и колона 4 на Таблица 2 „Извършени плащания (в лева)“ от цитираното УП, като размера на оторизирана сума е получен след извършени намаления в размер на 978.96лв. при поискана от ЗП сума за подпомагане по СЕПП в размер на 4501.79лв.- съгласно Таблица 1 „Оторизирани суми (в лева)“ и поясненията към същата, като разликата между посочената за оторизирана сума в Таблица 1 от 3522.83лв. и отразената в Таблица 2 3488.42лв., е остатък за плащане от 34.35лв., посочен в Таблица 2 като изплатен на 22.05.2019г.

Фактически основания за извършеното прихващане са посочени на стр.3 от УП в поясненията към колона 4 на Таблица 2, където е записано, че „Прихваната сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани сума, за които има АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

От цитираните пояснения не може да се направи конкретен извод, обосноваващ възприетия от органа резултат. Не се установява прихванатата сума приспадната ли е поради или недължимо оторизирани сума, за които има АУПДВ, или са касае за приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

В придружително писмо от административния орган, изпратено до АС-Плевен по реда на чл.152, ал.2 АПК, се сочи, че с УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с изх.№02-150-6500/928 от 30.01.2021г., бенефициера е информиран, че по схемите и мерките базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от делегиран Регламент №640/2014г. на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер по СЕПП на 30707.06лв., които се прихващат в съответствие с чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г. на Комисията, и по силата на този член от оторизираните субсидии за текущата година са прихванати дължими суми от минали години.

Видно е, че от АО се визира като мотив хипотезата на чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г.- Възстановяване чрез прихващане на неизплатени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещи плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга.

Обосноваването на тази хипотеза като мотив за издаване на АА в оспорената му част предвид наличие на неизплатено задължение на бенефициера –ЗП, установено с конкретно УП, в качеството му на акт за налагане на санкция за бъдещ период, едва в съдебната фаза по оспорване е недопустимо, поради което правилно е заключението на първостепенния съд за липса на фактически основания в оспорения акт свързани с извършеното от органа прихващане на оторизираната сума по СЕПП.

Независимо от горното в конкретиката на казуса, настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г. изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентация относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбите на чл.27, ал.5 ЗПЗП (Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), чл.162, ал.2, т.8 ДОПК(публични са държавните и общински вземания: за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;), и чл.165 ДПК (Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго).

От прочита на тези разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващане по реда на чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането са установени с влязъл в сила акт. Казано по друг начин следва да са налице при условие на кумулация две предпоставки: установено с влязъл в сила акт задължение на бенефициера-земеделски производител към ДФЗ-РА, неизплатено към момента на прихващане, и оторизирана с ИАА по ЗПЗП от ДФЗ-РА сума, представляваща финансово подпомагане по конкретно заявена схема/мярка от ЗП, по която предстои плащане към ЗП.

В настоящия казус безспорно установено по делото е, че визираното от АО УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с изх.№02-150-6500/928 от 30.01.2021г., не е влязъл в сила акт по см. на чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г. установяващ неизплатено задължение на бенефициера-ЗП, към момента на издаване на оспорения АА. Същевременно по делото не се установява наличието на друг влязъл в сила АА, в който да са начислени санкции за бъдещ период в размер на 30707.06лв. по отношение на ЗП Н. П., т. е. не е налице материалноправно основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г. с Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3500 от 31.03.2021г.

На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Плевен е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства.

Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, доказани общо в размер на 600лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 08.02.2022г. с адвокат М. С., като възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №577 от 09.11.2021г. по административно дело №385/2021г. на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Н. П., сума в размер на 600/шестстотин/лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров