Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: П. Г. . при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията П. Г. по административно дело № 416 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 173/06.08.2021 г., постановено от Административния съд - Сливен по адм. д. № 411/2017 г.

С обжалваното решение Българска народна банка /БНБ/ е осъдена да заплати на М. М. сумата в размер на 5624,60 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, като е отхвърлил иска в останалата част, за заплащане на обезщетение за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. и за размера над 5624,60 лв. до 8627,96 лв., като неоснователен. Отхвърлил е и иска за заплащане на обезщетение в размер на 95 788,57 лв., претендирано като разлика между размера на вложенията ѝ в „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения ѝ гарантиран депозит, като неоснователен. Със същото решение БНБ е осъдена за разноски в размер на 10 лв.

С първата касационна жалба на М. М. от гр. Н. З. подадена, чрез пълномощника ѝ адв. С. решението се обжалва в отхвърлителната му част. От обстоятелствената част на жалбата следва, че обжалва съдебното решение като неправилно. Моли решението в оспорените части да се отмени, като се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи исковата претенция в пълния размер.

С писмен отговор на касационна жалба, ответникът, БНБ чрез адв. Г. оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето ѝ.

С втората касационна жалба на Българска народна банка, /БНБ/ подадена чрез адв. Г. се обжалва решението в осъдителната му част, като се излагат доводи за неправилност на решението в тази част на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, Моли се в тази част обжалваното решение да се отмени с всички законни последици от това. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение за един адвокат.

С частна жалба от М. М. от гр. Н. З. чрез пълномощника си адв. С. се обжалва определение № 386/18.11.2021 г., с което съдът изменя, в частта за разноските решение № 173/06.08.2021 г., постановено от Административния съд - Сливен по адм. д. № 411/2017 г., като осъжда М. М. от гр. Н. З. да заплати на БНБ възнаграждение за адвокат в размер на 8083,96 лева. Счита определението за неправилно и моли за неговата отмяна.

С писмен отговор на частната жалба, ответникът, БНБ чрез адв. Г. оспорва частната жалба и иска отхвърлянето ѝ.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за допустимост на касационните жалби. По същество, прокурорът счита, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на 14-дневния законоустановен срок за това.

При разглеждането им по същество, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема следното:

Административен съд – Сливен е сезиран с искова молба, предявена от М. М. срещу Българска народна банка, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както следва: за сумата от 8627,96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лв., представляващи гарантиран размер на вложенията ѝ в „Корпоративна търговска банка“ АД и за сумата от 95 788,57 лв., представляваща разлика между размера на вложенията ѝ в „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения ѝ гарантиран депозит.

Административният съд позовавайки се на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и постъпило писмо от „КТБ“ АД е осъдил БНБ да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,60 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част до пълния предявен размер на иска за сумата от 8627,96 лв., и за периодите от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. е отхвърлил същия като неоснователен.

За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив, административният съд е приел за доказани сочените в исковата молба факти. От представените по делото доказателства М. М. е титуляр на срочен депозит в лева по сключен на 29.10.2012 г. договор с „КТБ“ АД, безсрочен депозит в евро по сключен със същата банка на 12.09.2012 г. договор, както и на безсрочен депозит в щатски долари по договор от 10.09.2012 г. На 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите.

За да уважи поддържаната искова претенция на ищеца, административният съд е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск, доколкото БНБ, макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция /Р. П. на Г. Е. от ЗКИ/ правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, действа като държавен /публичен/ регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са по-скоро административни, но в никакъв случай не са отношения между равнопоставени правни субекти, поради което редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност следва да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Наред с гореизложеното, съдът е обосновал допустимостта на иска и с разрешението, дадено в т. 5 от диспозитива на решението по дело С-571/2016 г., съгласно което нарушението на разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директивата съставлява „достатъчно съществено нарушение“ на правото на ЕС, дори и в случаите, в които не се изисква виновно поведение на служителите на банката - от една страна, а предвид т. 142, т. 143 и т. 146 от решението по дело С-571/2016 г. и доколкото всякакви опити на вложители в КТБ да обжалват какъвто и да било акт на БНБ по отношение съдбата на КТБ са оставени без разглеждане – в случая не се налага неиздаването на необходимия акт да е било отменено предварително по съдебен ред, за да се ангажира валидно отговорността на БНБ за вреди - от друга страна.

Административният съд е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищеца да основе исковата си претенция на прякото й действие по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5 дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Р. Б. в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за „неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения първоинстанционният съд е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон - в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ – задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява „достатъчно съществено нарушение на общностното право“, доколкото разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да уважи частично предявения от М. М. иск, първоинстанционния съд е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според решаващият съд още на 20.06.2014 г. /датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор/, ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска банка“, т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите /вкл. и на ищеца/ до гарантирания размер на депозитите им – 25.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата.

Съдът е развил подробни съображения за наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди във вид на законната лихва върху гарантирания влог за исковия период и неправомерното поведение на БНБ, независимо от обстоятелството, че не БНБ, а Фондът за гарантиране влоговете в банки дължи изплащането на гарантираните влогове, както и независимо от обстоятелството, че към началната дата на исковата претенция натрупани суми за плащане във ФГВБ не са били налични.

По отношение дължимия размер на претендираното обезщетение, административния съд, позовавайки се на приетото по делото заключение по ССчЕ е осъдил БНБ да заплати на М. М. сумата от 5624,60 лв., като над този размер и извън периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Присъдил е и сторените по делото разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Решението е правилно.

По първата касационна жалба:

При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите ѝ норми, тълкувани в решение по дело С - 571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство, чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл. 7 от Директива 94/19/ЕО. „Неналичен депозит“ по смисъла на чл. 1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

Административният съд, въз основа на приетото по делото заключение на ССчЕ правилно е установил размера на реално претърпяната от ищеца вреда в размер на 5624,60 лв. и правилно е посочил пълния размер на иска, за който над посочената сума от 5624,60 лв. иска се явява неоснователен.

Предвид изложеното и предвид подробните мотиви в обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

По втората касационна жалба на БНБ:

Същата е неоснователна по следните съображения:

Съдебното решение в тази част е валидно, допустимо и правилно. Решението на административния съд в осъдителната част е постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства, въз основа на които са изведени правилни правни изводи. Изложените мотиви кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Неоснователно е възражението, че БНБ не е имала материална компетентност да установи неналичност на влоговете и депозитите в КТБ по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, на БНБ е предоставена изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите, което я определя като компетентен орган по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. /официално признат от националното право публичен орган или структура, която е оправомощена по националното право да упражнява надзор върху кредитните институции като част от действащата надзорна система в съответната държава-членка/.

С решение № 73 от 20.06.2014 г., БНБ е направила обективната констатация, че по нейно виждане „КТБ“ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Това означава, че депозитите в „КТБ“ АД са станали „неналични“ по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 и че в срок от 5 работни дни БНБ е следвало да постанови изричен акт за това. Необходимостта от своевременно издаване на изричен акт е подчертана и в Решението на СЕС от 4 октомври 2018 година по дело С-571/16. Съгласно т. 2 от същото „Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана, въз основа на обстоятелства като тези в главното производство“. Неизпълнението на това задължение води до нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Безспорно е, че това нарушение е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – трето отделение.

Правилен е и изводът на съда, че по делото е доказано настъпването на имуществени вреди за ищеца М. М., причинени от нарушение на правото на ЕС от БНБ и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и претърпените вреди. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на БНБ за липса на такава връзка и изтъкнатите доводи, че дори БНБ да е взела коментираното решение по чл. 1, т. 3, подточка i) в указания в чл. 1, т. 1 от Директива 2009/14 5-дневен срок, не е имало как да започне изплащане на гарантираните депозити. Съгласно принципа, формулиран в чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

По отношение размера на обезщетението, съдът аргументирано е приел, че съгласно чл. 86 от ЗЗД, същият следва да бъде съизмерим със законната лихва от деня на забавата. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влогове. Реално претърпяната вреда от ищеца се явява разликата между законната лихва и начислената по депозита ѝ и изплатената за същия период договорна лихва.

Правилен е изводът на съда и относно периода, за който обезщетението се дължи, а именно само за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено – от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.,

Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло развитите от административния съд съображения, в тази част на решението, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Неоснователна е и частната жалба на М. М. срещу постановеното по същото дело определение № 386/18.11.2021 г., с което съдът е изменил Решение № 173/06.08.2021 г., постановено от Административния съд - Сливен по адм. д. № 411/2017 г., в частта за разноските като е допълнил диспозитива на съдебното решение и е осъдил М. М., гр. Н. З. да заплати на БНБ възнаграждение за адвокат, в размер на 8083,96 лева. Съобразно приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед факта, че искът е бил уважен частично, законосъобразно съдът е присъдил на жалбоподателя БНБ възнаграждението за адвокат и до размер, определен по правилата на визираната норма - съразмерно с отхвърлената част от иска.

Предвид изложените съображения, подадените касационни жалби са неоснователни, а решението и определението като правилни следва да бъдат оставени в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/06.08.2021 г., постановено от Административния съд - Сливен по адм. д. № 411/2017 г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 386/18.11.2021 г. по адм. дело № 411/2017 г. на Административен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г. п/ ЮЛИЯН КИРОВ