О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. д.№ 3853/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - Г., против въззивно решение № 83/04.05.2015 г. по гр. д.№ 111/2015 г. по описа на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 65/18.02.2015 г. по гр. д.№ 2422/2014 г. по описа на Габровски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Б. против ОД на МВР – Г., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1-3 КТ и същите са уважени.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. Длъжен ли е работодателят да включи в подбора по чл. 329 КТ всички служители със сходни и еднакви трудови функции, работещи на длъжност “системен оператор” в двете групи на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Г. или съкращението следва да се извърши само в групата, от която се съкращава щатна бройка в сектора като обособено структурно звено в дирекцията; 2. В хипотезата на предявен иск по чл. 225, ал. 1 КТ следва ли съдът да уважи същия, след като работникът не е доказал факта, че е останал без работа, т. е. не е удостоверил липсата на вписване в трудовата книжка на последващо трудово правоотношение, както и с липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП за период от шест месеца; 3. Следва ли да бъде уважено направеното възражение за прихващане относно изплатените обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ с присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ ; 4. Следва ли решаващият съд да се произнесе изрично в мотивите си относно направено възражение за прихващане от ответника на сумите, изплатени като обезщетение по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ или е достатъчно изцяло присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за да се приеме, че възражението е отхвърлено.Позовава се на решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК и по четирите въпроса. Сочи като основание за допустимост на касационното обжалване и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК,позовавайки се на противоречива практика на Старозагорския районен съд във връзка със следния въпрос: Кой е компетентният синдикален орган при даване на предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ при съкращение на редови синдикален член – местната синдикална организация в предприятието или централната синдикална организация в МВР при липсата в чл. 29, ал. 1 К. на изрично упоменаване кой е компетентния синдикален орган.
В срока по чл. 287 ГПК адв. С.Б. и адв.Е.П. - пълномощници на ответника по касация Д.М. Б., са подали писмен отговор, в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че при работодателят не е налице реално съкращаване в щата в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”,както и, че е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като ищцата е била член на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, като за нея не е дадено изискуемото се от закона съгласие, което е предвидено и в К./чл. 29/. Във връзка с търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът е стигнал до извод, че същото се дължи за периода от 29.09.2014 г. до 01.04.2015 г., през който ищцата не е започвала работа при друг работодателя и е била регистрирана в НОИ.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1 и 2 КТ, по следните съображения:
Решаващ за изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е изводът на въззивната инстанция за нарушение от страна на работодателя на чл. 333, ал. 4 КТ, предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ. Поставеният от жалбоподателят въпрос “Кой е компетентният синдикален орган при даване на предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ при съкращение на редови синдикален член – местната синдикална организация в предприятието или централната синдикална организация в МВР при липсата в чл. 29, ал. 1 К. на изрично упоменаване кой е компетентния синдикален орган? ” не е обсъждан от окръжния съд, Освен това, по този въпрос е налице ясна и категорично формулирана правна норма – чл. 333, ал. 4 КТ, която повелява наличие на предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, както е прието и от въззивния съд.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и по първия от поставените въпроси, а именно “Длъжен ли е работодателят да включи в подбора по чл. 329 КТ всички служители със сходни и еднакви трудови функции, работещи на длъжност “системен оператор” в двете групи на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Г. или съкращението следва да се извърши само в групата, от която се съкращава щатна бройка в сектора като обособено структурно звено в дирекцията? ”. Изводи на съда по този въпрос изобщо не са излагани, а от друга страна въпросът е фактически и корелира с правилността на обжалвания съдебен акт.
По същите съображения следва да не бъде допуснато въззивното решение и по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ по въпроса “В хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ следва ли съдът да уважи същия, след като работникът не е доказал факта, че е останал без работа, т. е. не е удостоверил липсата на вписване в трудовата книжка на последващо трудово правоотношение, както и с липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП за период от шест месеца? ”. Изводите на съда по този иск се основават на представените по делото доказателства от страна на ищцата, а именно регистрацията й като безработна за процесния период.
Въззивното решение следва обаче да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т.1 и 2 ГПК по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ по въпросите: Следва ли да бъде уважено направеното възражение за прихващане относно изплатените обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ с присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ? ; и “Следва ли решаващият съд да се произнесе изрично в мотивите относно направено възражение за прихващане от ответника на сумите, изплатени като обезщетение по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ или е достатъчно изцяло присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за да се приеме, че възражението е отхвърлено? ”.
На касаторът следва да бъде казано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 76 лева в седмичен срок от получаване на настоящото произведение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83/04.05.2015 г. по гр. д.№ 111/2015 г. по описа на Габровски окръжен съд, в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
УКАЗВА на касаторът Областна дирекция на МВР - Г., в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение, да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 76/седемдесет и шест/ лева.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83/04.05.2015 г. по гр. д.№ 111/2015 г. по описа на Габровски окръжен съд в останалата част.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: