О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1925

гр. София, 09.07. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 872 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Детелинова Т. чрез назначения й особен представител адвокат Д. Д. срещу решение № 36 от 13.03.2023 г. по в. гр. д. № 310/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 33 от 8.03.2022 г. по гр. д. № 144/2021 г. на Габровски окръжен съд касационната жалбоподателка, в качеството на съдлъжник по смисъла на 121 и сл. ЗЗД, е осъдена да заплати на „Кей Би Си банк България“ ЕАД, на чието място в производството е конституиран правоприемникът му „Обединена българска банка“ АД, солидарно с И. К. И., сумата от 29 154 лв. – неиздължена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 1780, 77 лв. – изискуема редовна лихва за периода 5.03.2020 г. – 21.03.2021 г., сумата от 219, 95 лв. – лихва за забава върху неиздължените вноски за периода 5.04.2020 г. – 21.03.2021 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1. Достатъчно...