Р Е Ш Е Н И Е

№83 гр. София, 09 май 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……….…..…Тома КОМОВ……..…..…изслуша докладваното от председателя на състава касационно дело № 207 по описа за 2017 г.

Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Т. Н. А. и служeбния му защитник адв. К. Ц. срещу въззивно решение № 305 от 02.12.2016 г., постановено по внохд № 484/16 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), с което изцяло е потвърдена присъда № 51 от 31.05.2016 г. по нохд № 468/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд (ПОС).

С жалбите се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се изтъкват изписването на име на лице, различно от подсъдимия, в мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища и липсата на произнасяне по иззетите и приобщени по делото пари. За нарушение на материалния закон, довело до определяне на явно несправедливо наказание, се сочи двойното отчитане на опасния рецидив – като квалифициращо обстоятелство и като отегчаващо вината такова. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо предвид липсата на превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и демонстрирания от въззивния съд обвинителен уклон при оценката на стойността на наркотичното вещество, несъобразена с квалификацията „особено големи размери”. Направено е искане за намаляване на кумулативно наложените наказания лишаване от свобода и глоба, мотивирано с не отчитане на самопризнанието на подсъдимия, изразеното разкаяние и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и с необходимостта...