№ 523 гр. София, 16 юни 2008 г.

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ

наказателно отделение,

в публично заседание на четиринадесети ноември………….две

хиляди осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова………………..…………………………в присъствието на прокурора И.

Чобанова......…...…..…………………...……..изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………...…..…наказателно дело № 493 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. А. А., както и такава на повереника на гражданските ищци и частни обвинители В. М., М. С. и А. С., и двете против въззивно № 336/21.07.2008 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 537/2008 г.

В жалбата на подсъдимия, поддържана и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Материалният закон се отчита за нарушен поради осъждане за несъставомерно деяние. Твърди се, че причинната връзка между нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и съставомерния резултат не е била доказана, като възприетата величина на скоростта от 85-90 км. ч. е била определена въз основа на неправилна оценка на доказателствените източници. Констатациите по този въпрос почивали изцяло върху показанията на св. М, които не били обективно анализирани във връзка с останалите доказателства, нито били съответно проверени чрез допълнителна експертиза, която е била поискана, но неправомерно отказана от въззивната инстанция. Това важи не само за скоростта, но и за извършваните от подсъдимия маневри преди инцидента, които не му били инкриминирани, макар да са представлявали съществен елемент от цялостната картина на произшествието. Все в тази връзка се поддържа, че не били обсъдени показанията на св. Г, И. и М. за това, че подсъдимият...