Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

Гр.София, 20.04.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2034 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Администрация на Министерски съвет /АМС/ срещу решение №.813/30.01.20 по г. д.№.11137/ 19 на СГС, ІV Б състав – с което е потвърдено решение №.130289/3.06.19 по г. д.№.63168/18 на СРС, ГО, 56с, за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Г. Д. Ф. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.738/04.11.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпрос относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

С атакувания акт съдът е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено на основание чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ вр. с чл. 188 т. 3 КТ. Намерил е, че дисциплинарното уволнение е извършено при спазване на изискванията на чл. 194 КТ, чл. 193 КТ и чл. 333 КТ, но тежестта на извършеното нарушение е несъответна на тази на наложеното наказание. При тези обстоятелства предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ са уважени.

В отговор на поставения въпрос, по...