Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

Гр. София, 19 юни 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

МАЯ ЦОНЕВА

С участието на секретаря И.П и в присъствието на прокурора Б.Д като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 398/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимите П. С. В., М. К. Ж. и А. П. Т. срещу въззивна присъда № 679/13. 11. 2014 год., постановена по в. н. о. х. д. № 302/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, НО, първи наказателен състав.

В касационната жалба на подс. В. са изложени доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Изразява се несъгласие с аналитичната дейност на въззивната инстанция, като се изтъква, че показанията на свид. А. пред въззивния съд съдържат значителни противоречия, което прави недопустимо поставянето им в основата на осъдителна присъда. Твърди се, че с оглед централното място на съдебното производство е било недопустимо кредитирането на показанията на пострадалата от досъдебната фаза. Акцентира се върху поведението и след приключване на инцидента, като се сочи, че полицейските служители не са забелязали никакви травми по нея. Сочи се, че разпечатките от мобилните оператори установяват, че подсъдимите са се намирали на място, различно от посоченото от пострадалата, както и че след като А. е разполагала с мобилен телефон, е могла да сигнализира органите на реда и тъй като не го е сторила, е действала по свое желание. Възразява се...