Р Е Ш Е Н И Е№ 164

гр.София, 01 юни 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

БИСЕР ТРОЯНОВ

със секретар К. П

при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията) Л. С.

наказателно дело под № 311/2015 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Я. Д. М. за възобновяване на въззивно нохд № 412/2014 год. на Сливенския окръжен съд и отмяна на решение № 130/09.12.2014 год. на наказателната колегия на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане поради постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му и до явна несправедливост на наказанието.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на касационните основания, с които е обосновано.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира:

Сливенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 412/2014 год. потвърдил присъда № 213/29.09.2014 год. по нохд № 1484/2013 год. на Сливенския районен съд, наказателно отделение, ІІІ-ти състав, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 07.11.2012 год. в [населено място] причинил на Г.К. средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида. На основание чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години и 6 месеца.

Признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

В искането е посочено, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В подкрепа на цитираните чл. 102, т. 1 и т. 3 НПК е изложена само обща формулировка за процесуалната дейност на съда във връзка с проверката и оценката на доказателствените източници, изведена от съдържанието им. Не са посочени никакви конкретни доводи и данни, които да ги подкрепят, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа за преразпит на свидетеля М. е неоснователно. Обстоятелствата, за установяване на които е направено, са били събрани при подробния разпит, проведен в съдебното производство пред първоинстанционния съд. От съдържанието на мотивите към присъдата следва, че са обсъдени и правилно оценени наред с останалия доказателствен материал. Съобщените от него факти са били относими към предмета на доказване и са оценени като достоверни с оглед действителното им съдържание, каквото е заключението и на въззивния съд. Отказът за преразпит е подробно мотивиран. Допускането на искано доказателство е по преценка на компетентния съд и то може да се обосновава само с необходимостта да се изяснят релевантни факти, но ако това не е направил първоинстанционния съд, или за да се установят новооткрити обстоятелства. В конкретния случай съдът правилно е решил, че не са били налице основания за повторен разпит и не е допуснал нарушение на процесуално право на подсъдимия.

В искането не са посочени, а и няма данни по делото, за допуснати процесуални нарушения на най-важните процесуални норми. Само при наличието на такива нарушения, наречени безусловни, защото неспазването им винаги води до опорочаване на наказателното производство и постановения съдебен акт, съдът е длъжен да се произнесе и без подкрепата с доводи, но конкретният случай не е такъв.

Въззивният съд е възприел като верни приетите за установени фактически положения, основани на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници. Направил е извод, че законът е приложен правилно с квалифициране на поведението на подсъдимия като престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и законосъобразно е оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 129 НК. Допуснал е нарушение като е потвърдил присъдата в частта относно решението за наказанието, определеното по вид лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК и чл. 66, ал. 1 НК, въпреки наличието на основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. М. е признат за виновен и осъден за осъществяване на състав на по-леко наказуемо умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година. От данните в свидетелството за съдимост се установява приетото от инстанциите по същество, че не е осъждан. Няма данни с престъплението да е причинил имуществени вреди и да има задължение да ги възстановява. Налице са едновременно всички условия, предвидени в чл. 78А НК, поради което решението следва да се измени. Върховният касационен съд в това производство по възобновяване, в което съгласно чл. 426 НПК се прилагат правилата за касационното производство, има правомощие /ТР № 1/25.10.2011 год. на ОСНК/ да измени въззивното решение, тъй като основанията за това са в полза на осъдения, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. Справедливо и в съответствие с установеното по делото за личността на дееца, за неговата и на деянието обществена опасност, за социалното му положение, за здравословното му състояние и отражението върху възможностите за материална обезпеченост на него и на семейството му и за трудовата му ангажираност е административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 412/2014 год. на Сливенския окръжен съд.

ИЗМЕНЯ решение № 130/09.12.2014 год. на наказателната колегия като на основание чл. 78А от НК освобождава осъдения Я. Д. М. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000/хиляда/лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ