1№ 3/10.01.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2783 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 231/16.03.2021 г. по гр. д. № 3303/2020 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 62/04.01.2020 г., поправено с решение от 17.05.2020 г. по гр. д. № 14539/2018 г. на Софийски градски съд, осъжда Прокуратурата на Република България (процесуален субституент на държавата) да заплати на В. В. В. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 123 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 459/2012 г. и от нарушеното право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по същото наказателно дело, ведно със законната лихва от 25.01.2018 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 110 000 лв.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителната част. Повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен, а касаторът обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и са в причинноследствена връзка с незаконното обвинение. Прокуратурата счита, че е включен в предмета на обжалване и е решен в противоречие с ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д №...