Р Е Ш Е Н И Е

№ 458

Гр. София, 27 септември 2024 год.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Б. Я.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря Н. П. и в присъствието на прокурора К. С. разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 665/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. И. С. И. против решение № 41/15. 04. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 49/2023 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С касационната жалба е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено направеното от подсъдимия самопризнание и желанието му да не бъде подлагана дъщеря му, пострадала от извършеното от него деяние, на травмиращ за нея разпит. Направено е искане за намаляване на наказанието.

В две допълнения към касационната жалба, депозирани от служебния защитник на подсъдимия, се сочи, че не е извършен детайлен анализ на смекчаващите отговорността обстоятелства и същите са подценени за сметка на отегчаващите такива. Според защитата пропускът на съда да обсъди доброто процесуално поведение на подсъдимия, оказаното от него съдействие за разкриване на истината и критичността му към извършеното не само е довел до наказание, което не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, но и съставлява неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е отдал приоритет на генералната превенция и се е ръководил единствено от обществените нагласи и очаквания. Настоява се въззивният съдебен акт да бъде изменен и да бъде намален размерът на наказанието, а като алтернатива се предлага решенето да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В писмено възражение срещу касационната жалба, депозирано по реда и в сроковете на чл. 351, ал. 4 от НПК, особеният представител на частния обвинител М. И. излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание служебният защитник поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в двата документа съображения.

Подс. И. се солидаризира с аргументите на защитника си и настоява наказанието му да бъде намалено.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Частният обвинител М. И. не участва лично или чрез особения си представител в съдебното заседание пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 1/10. 01. 2024 год. по н. о. х. д. №674/2023 год. Окръжният съд – Сливен признал подс. И. С. И. за виновен в това, че в периода от 30. 09. 2021 год. до 24. 10. 2021 год., в [населено място], /държава/, при условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, чрез използване на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М. И. И., род. на 19. 10. 2008 год., като се е възползвал от положение на зависимост и надзор, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. И. И. е бил задържан, считано от 04. 09. 2023 г. до влизане на присъдата в сила.

Съдът е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 41/15. 04. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 49/2023 год. по описа на БАС, е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Преди всичко следва да се подчертае, че макар в допълненията към сезиращия документ да са изложени твърдения за неблагополучия в дейността на въззивния съд при индивидуализация наказанието, които според защитата съставляват нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, в съдържателен план тези оплаквания са относими единствено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, защото касаят неправилна оценка на обстоятелствата, довела до наказание, оставащо в рамките на закона, но несъответстващо на целите по чл. 36 НК. Съвсем друга би била ситуацията, ако не са били спазени правилата, свързани с принципа на законоустановеност на наказанието и са били нарушени нормативно установените императивни предпоставки за определянето му по вид, размер и начин на изтърпяване – ако е било наложено наказание, което законът не предвижда за съответното престъпление, приложено е било условно осъждане спрямо лице, което е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, определен е бил изпитателен срок извън пределите, визирани в чл. 66 и чл. 69 от НК и др. Различно би било положението и ако съдът изобщо не е изложил съображенията си за налагане на един или друг вид и/или размер на наказанието. В тези случаи безспорно би било реализирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК (в първата хипотеза) или това по т. 2 (във втората). Разграничението има не само теоретично, но и практическо значение предвид различните правомощия на касационния съд за отстраняване недостатъците на атакувания съдебен акт.

Съобразявайки тези принципни положения, настоящият съдебен състав концентрира проверката си именно върху справедливостта на наказанието, като не установи наличието на значими за размера му обстоятелства, които да са останали извън вниманието на контролирания съд. Непредубеденият прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че съществува явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга.

Несъстоятелно е оплакването, че при индивидуализация на наказанието инстанциите по фактите са коментирали единствено възможността за реализиране на генералната превенция. Напротив, централно място в аргументацията на долустоящите съдилища е заемала преценката за постижимост на индивидуалната превенция, като изводът, че тя няма да се осъществи, ако подсъдимият не бъде изолиран за продължителен период от обществото, е съобразен единствено с особеностите на конкретния казус, без изобщо да се обсъждат каквито и да било обществени очаквания за наказание в един или друг размер.

Безспорно извършеното от И. съществено се отличава от типичните случаи на посегателства по чл. 149 от НПК. Този извод се основава на първо място върху множеството квалифициращи обстоятелства. Същите са общо пет на брой и се отнасят както до особености на механизма на извършване на престъплението (тези по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 от НК), така и до предходното съдебно минало на дееца (по чл.149, ал. 5, т. 3 от НК). Той е свързан и с факта, че за изключително кратък период от време – по-малко от месец, са извършени четири деяния, всяко от които обхваща разнообразни блудствени действия с малолетната дъщеря на подсъдимия. За него способства и използваното от жалбоподателя средство за осъществяване на психическата принуда – и в четирите случая момичето е било заплашено с голям и остър нож. Вследствие действията на И. на пострадалата е причинено не само физическо увреждане, съпроводено с болка, но и психическа травма с развита тревожност и страхова готовност, със споделяне на суицидни идеи и изразено намерение да избяга от дома си въпреки че детето се е намирало в непозната за него страна. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че и четирите епизода от продължаваната престъпна дейност са били осъществени в помещението, където са се намирали останалите деца на подсъдимия, а в непосредствена близост са пребивавали и други техни родственици. Всички тези обстоятелства категорично очертават изключителната обществена опасност на деянието и сами по себе си изискват по-голяма строгост към жалбоподателя.

С още по-голяма сила последното важи като се отчете и обществената опасност на дееца, която също не дава основание да бъде проявено снизхождение към него. Извън осъждането, обосноваващо наличието на опасен рецидив, спрямо И. са били постановени множество други осъдителни присъди за различни посегателства против собствеността, а относително краткият период между изтърпяването на последното наложено му наказание лишаване от свобода и извършването на настоящото престъпление ясно показва, че пребиваването му в пенитенциарното заведение не е постигнало своето корекционно въздействие. Наред с това за касатора са събрани лоши характеристични данни, свързани със системна злоупотреба с алкохол, с предизвикване на конфликти и прояви на вербална и физическа агресия след консумацията му, в каквото състояние е осъществено и престъплението – предмет на настоящото дело. Множеството деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, разкриват не само високата обществена опасност на извършеното, но и престъпната упоритост на дееца, който не е преустановил грубото погазване на половата неприкосновеност на дъщеря си въпреки молбите да я остави на мира – показателен в това отношение е отговорът му, че след като е неин баща може да прави с нея каквото си поиска. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до категоричния извод, че при подсъдимия е налице трайно установен и неизменно следван модел на незаконосъобразно поведение, свързан с брутална демонстрация на незачитане правата на личността.

Неоснователен е упрекът, че въззивният съд е игнорирал смекчаващите обстоятелства по делото. Като такива се сочат оказаното съдействие от подсъдимия и проявеното от него разкаяние за стореното, но нито едно от тези обстоятелства няма значението, което му е придадено в касационната жалба и допълненията към нея.

С. Т. решение № 1/2009 год. на ОСНК признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство само ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая, макар И. да е депозирал обяснения в подготвителната фаза на наказателния процес, позицията му е била изменчива – от цялостно отричане да е извършил инкриминираното деяние до частично признание за физически контакт с пострадалата. Освен че твърденията му от досъдебната фаза са изложени по начин, омаловажаващ действията му и ограничаващ ги само до събличане на дъщеря му поради объркването с майка, заявеното от него не удовлетворява посоченото изискване за съдействие за разкриване на истината предвид вече дадените към момента на разпита му еднопосочни показания на свидетелите М. И., С. Д., Ц. И. и Е. Л. и заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертизи, които ясно и недвусмислено са очертали картината на извършеното от касатора престъпление против половата неприкосновеност.

Въззивният съд не е имал основания, изводими от материалите по делото, да цени като смекчаващо обстоятелство и мотивите на подсъдимия да поиска разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Твърденията в касационната жалба, че И. е сторил това от загриженост за психичното състояние на дъщеря си, са доказателствено необезпечени. Тъкмо напротив, на тях успешно противостоят безспорно установените действия на подсъдимия, целящи да мотивират пострадалата и свид. Д. да оттеглят подадения от тях сигнал. Именно опитът на касатора да принуди със заплахи близките си да променят показанията си в негова полза показва, че изразеното от него съжаление за извършеното е само декларативно и не представлява осъзната проява на критичност към собственото поведение. Това от своя страна изключва възможността това изявление на жалбоподателя да бъде третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обуслови намаляване на наказанието.

Изложеното убедително показва, че за постигане целите по чл. 36 от НК, е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото за определения от първата инстанция и потвърден от въззивния съд продължителен период от време. С оглед завишената обществена опасност на касатора и на извършеното от него престъпно посегателство претендираното намаляване на наказанието би представлявало проява на неоправдано снизхождение, която няма да способства за поправянето и превъзпитанието му и наред с това би създала и чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото.

В заключение – при индивидуализация на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без едни от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите, поради което не е налице необходимост касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/15. 04. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 49/2023 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.