О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50925

София, 20.12.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 1659 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „СТРОИТЕЛ – 2001“ ЕООД, чрез адвокат П. С., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд №55/28.01.2022г. постановено по в. г.д.№1011/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Насрещната страна М. И. О. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат М. П., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като по поставения въпрос е формирана трайно установена съдебна практика. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Разлог, с което са уважени предявените от М. И. О. срещу „СТРОИТЕЛ – 2001“ ЕООД, гр.Якоруда, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №12/01.02.2021г., издадена от управителя на дружеството А. К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; за възстановяване на М. И. О. на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, ремонт на машини и оборудване“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за осъждане на „СТРОИТЕЛ – 2001“ ЕООД, гр.Якоруда да заплати на М. И. О. сумата от 3 900лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.02.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение от 01.03.2011г., като ищецът е заемал длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ с място на работа „СТРОИТЕЛ – 2001“ ЕООД. С решение №155 по Протокол №12/12.12.2020г. на Общинския съвет на гр.Якоруда било прието ново щатно разписание за длъжностите в общинската фирма „СТРОИТЕЛ -2001“ ЕООД, в което заеманата от ищеца длъжност била съкратена, считано от 18.12.2020г. Въз основа на промененото щатно разписание, със Заповед №12/01.02.2021г., издадена от управителя на ответното дружество, било прекратено трудовото правоотношение на М. О., считано от 01.02.2021г., поради съкращаване на щата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Съдът приел, че от доказателствата по делото не се установява работодателят да е упражнил правото си на подбор по реда на чл. 329 от КТ преди съкращаване на процесната длъжност, заемана от ищеца. Установил, че последният е бил регистриран като безработен в Агенцията по заетостта, считано от 02.02.2021г., като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът е страдал от следните заболявания – исхемична болест на сърцето и неинсулинозависим захарен диабет. Изложил, че съгласно заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза, тези заболявания са с хронично рецидивиращ характер, били са диагностицирани и периодично наблюдавани от личния лекар на лицето, след 16.06.2008г. Посочени са в чл. 1 от Наредба №5/1987г. на министерство на здравеопазването, при наличието на които работниците и служителите се ползват от специалната закрила по чл. 333 от КТ. Установил още, че за периода от 22.03.2016г. до 17.11.2020г. М. О. е ползвал отпуски поради болест, за които на работодателя са били представени болнични листове, с посочени в същите заболявания: Хипертонично сърце без/застойна/ сърдечна недостатъчност; неинсулинов захарен диабет, без указания за усложнения; други видове стенокардия. Тези болнични листове били входирани в деловодството на работодателя, след което приложени в здравното досие на лицето, водено от службата по трудова медицина „Ф. К – СТМ“ ЕООД, с която ответникът имал сключен договор за осъществяване на трудовата медицина, след 2016г. Последната ги е отразявала в изготвените анализи за заболеваемостта през съответната година. Съдът приел за установено, от показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели – А. А. и А. П., че работниците в ответното дружество, както и началниците на М. И. са знаели за заболяването му – диабет.

Въз основа на посочените факти съдът направил извод, че по делото е установено наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, съдържаща правното и фактическо основание за това – съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ/. С оглед на обстоятелството, че към датата на прекратяване на правоотношението, ищецът М. И. е страдал от заболявания, всяко от които е давало основание за закрила при уволнение по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 1, т. 1 от Наредба №5/1987г., съдът направил извод, че работодателят е бил длъжен да представи медицинската документация на ТЕЛК за мнение. Посочил още, че след получаването му, той е следвало да отправи писмено искане до РИТ за разрешение за уволнението, към което да приложи вече полученото мнение на ТЕЛК. Приел, че в конкретния случай посочените процедурни задължения не са били изпълнени. В тази връзка съдът се е позовал на трайно установената съдебна практика на ВКС, според която закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен характер и се прилага независимо дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него, като за прилагането от значение е единствено обстоятелството дали към датата на уволнението работникът е страдал от заболяване посочено в чл. 1 от Наредбата. Съдът посочил още, че от това правило е допустимо едно изключение – когато работникът или служителят умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. С оглед на това и събраните доказателства, е направил извод, че преди прекратяване на трудовото му правоотношение М. И. е предоставил на работодателя си болнични листове, в които са били посочени диагнозите на заболяванията му, попадащи сред предвидените в чл. 1 от Наредбата. От своя страна, работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 3 от Наредба №5/1987г. да събере информация от работника/служителя дали страда от някое от посочените в нея болести, но доколкото вече е разполагал с такава, за него е възникнало задължението по чл. 333, ал. 2 от КТ.

Приел е за неоснователни въведените с жалбата възражения, че работникът умишлено е въвел ответника в заблуждение за заболяванията си. Посочил, че такова ще е налице при съзнателно укриване на заболяване попадащо в приложното поле на наредбата, представляващо бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информацията. В конкретния случай, ответникът е разполагал с информация за заболяванията на М. О., а по делото не са събрани доказателства същият да е отправил искане до работника за предоставяне на информация за здравословното му състояние; да му е разяснено значението на исканата информация и да му е даден подходящ срок за събиране и представяне на документи. В тази насока е посочил, че показанията на свидетелката К., която твърди, че е попитала ищеца дали страда от заболяване при връчване на заповедта за уволнение не са подкрепени от останалите доказателства и не могат да се приемат за достоверни, съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото тя е служител на ответника. По изложените съображения съдът е намерил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателен. С оглед на това е направил извод за основателност и на обусловените от него искове за възстановяване на работника/служителя на заеманата преди уволнението длъжност – чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца след уволнението в размер на 3 900лв., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: „При наличие на договорно обслужване на работодателя, относно надзора и съблюдаване на трудовата медицина в предприятието, чрез провеждане на редовни профилактични прегледи през последните няколко години, не съобщаването на работника, че страда от заболяване, които попадат под закрилата на чл. 333 от КТ и не представянето на медицинска документация за това на дружеството по трудова медицина, представлява ли това бездействие на работника, умишлено въвеждане на работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила“. Твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Въпросът е обоснован с несъгласието на касатора с правните изводи на съда, което не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По отношение на предпоставките, при които работодателят се освобождава от задължението да приложи закрилата по чл. 333 от КТ е налице трайно установена съдебна практика. Според същата, в случаите, когато работодателят е предприел всички необходими действия за спазване на процедурата на чл. 333, ал. 1 т. 3 и ал. 2 КТ, но със своето поведение работникът или служителят сам е осуетил произнасянето на ТЕЛК и на инспекцията по труда, последният не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Посочено е, че отказът да се предостави, при поискване от работодателя, информация и документация по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. е проява на недобросъвестност от страна на работника, ако не се касае за ново придобито или установено след това заболяване /решение по г. д.№ 711/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др./. Обжалваното решение е съобразено с така дадените разрешения. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане „СТРОИТЕЛ – 2001“ ЕООД, гр.Якоруда, следва да бъде осъден да заплати на М. И. О. сумата от 850лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №55/28.01.2022г. постановено от Благоевградски окръжен съд по в. г.д.№1011/2021г.

ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛ – 2001“ ЕООД, гр.Якоруда, ЕИК 101551993 да заплати на М. И. О., ЕГН [ЕГН] сумата от 850лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: