Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр. София, 05.11.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов

ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева

Петя Шишкова

при секретар Кр. Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Т.Комов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 895/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Г. М. срещу решение № 334 от 13.07.2017г., постановено по ВНОХД № 657/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 15.03.2017 г. на Софийски градски съд по НОХД № 750/2016 г.

В подадената касационна жалба са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че деянието е несъставомерно от субективна страна, че съдът е постановил присъдата въз основа на предположения и при неизяснена фактическа обстановка, както и че не е отчел всички смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказанието.

В съдебно заседание защитникът поддържа доводите, изложени в жалбата. Счита, че деянието е „случайно“ по смисъла на чл. 15 от НК, че съдът не е изложил съображения при избора на един от трите възможни варианти за движението на пешеходката, и че смекчаващите обстоятелства са многобройни. Пледира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане с указания за провеждане на следствен експеримент, при който да се установи точното разположение на участниците в движение. В случай, че ВКС не установи наличие на...