Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Миг-Транс“ ООД, чрез адв. К. М., срещу въззивно решение № 43 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 673/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 149 от 08.06.2021г. по гр. д. № 734/2020 г. на Районен съд – Костинброд е отхвърлен предявеният от „Миг-Транс“ ООД против Софийски районен съд иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 9 867, 30 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от забавяне на производството по гр. д. № 46704/2010 г. по описа на Софийски районен съд, с което е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователен.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основаниeтo по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „За критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар 1 от ЕКЗПЧОС и има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV г. о.; 2/ „При предявен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ съдът може ли да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в изтекли лихви и установеното от същия съд „сериозно“ забавяне на съдебното производство?“ – сочи се противоречие с решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV г. о. на ВКС; 3/ „По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради някои от изброените хипотези в разпоредбата има ли значение, че по предявения в закона ред вече е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧ)?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 42 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на III г. о.

Ответната страна Софийски районен съд, чрез пълномощника си Л. Н., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че в своето решение, районният съд е приел, че е било нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и в резултат от това ищецът е претърпял имуществени вреди. Посочил е също, че от приложените към настоящото дело материали по гр. д. № 46704/2010 г. по описа на СРС се установява, че е образувано по предявена искова молба на 28.09.2010 г. от Д. Б. Ч., с която са предявени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Миг-Транс ООД. Производството по делото е продължило 4 години, 10 месеца и 28 дни, като на 10.06.2013 г. е проведено последното съдебно заседание, а решението е постановено на 10.06.2015 г.

Съдът е отчел, че за да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Въззивният състав е посочил също, че от констатациите на Инспектората към ВСС, обективирани в протокол от 13.11.2018 г. е установено, че е допусната забава в действията на СРС, както следва: съдът е разпоредил отстраняване на нередовностите на обратната искова молба 4 месеца след депозирането й; закритото съдебно заседание по подготовка на делото е проведено повече от 3 месеца след депозиране на писмен отговор и съдебното решение е постановено 1 година и 11 месеца след изтичане на определения в чл. 235, ал. 5 ГПК едномесечен срок. Установил е, че в резултат на това забавяне дружеството е претендирало имуществени вреди претърпени от него, които се изразяват в това, че е заплатило по-голям размер на законна лихва върху главницата, тъй като до окончателното приключване на делото, не е било наясно с нейният размер.

Съдът е приел за безспорно по делото, че има сериозно забавяне при постановяване на решението на СРС. Като спорен е отделил въпросът дали от забавянето на разглеждането на делото в разумен срок, ищецът е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това забавяне.

Въззивният състав е достигнал до извод, че пряка причинно следствена връзка между забавяне разглеждане на делото в разумен срок и настъпилите вреди няма. Позовал се е на практика на ВКС, че лихвата като обезщетение за неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на провопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне на размера на обезщетението, т. е. дължима е от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочил е още, че задължението за заплащане на законна лихва е пряка последица от липсата на доброволно изпълнение, тъй като длъжникът не може да откаже плащане на законната лихва, твърдейки, че не му е ясен размерът на дължимото обезщетение. Целта е да се стимулира делинквента да плати дължимото обезщетение своевременно, защото с бездействието си увеличава размера на дължимата законна лихва. Във връзка с горното съдът е стигнал до извода, че начисляването на лихвата за забава е в пряка причинно-следствена връзка с липсата на доброволно изпълнение на задължението от страна на длъжника, а не с нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, изразяващо се в неизготвяне на решение от СРС в продължение на близо две години.

При тези данни въззивната инстанция е намерила исковата претенция на ищеца с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за изцяло неоснователна, поради което и акцесорната искова претенция по чл. 86 от ЗЗД също е приета за неоснователна. В тази връзка първоинстанционното решение е отменено изцяло и е постановено друго, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че третият въпрос, повдигнат от касатора с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, е свързан с образуваното тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 от Закона за съдебната власт, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер не по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на III г. о

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 2830/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о, до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: