Производството е по чл. 290 ТПК.

Допуснато е по касационна жалба на „ЧЕЗ

Р. Б. „АД срещу решение 223 от

10.07.2019г по в. гр. дело № 270/2019г. на Врачански

окръжен съд, с което потвърдено изцяло решение №202

от 07.03.2019г. на Врачански районен съд, частично

уважил искове за обезщетение на неимуществени вреди

срещу касатора на основание 200, ал. 1 КТ, предявени от

съпругата и дърщерята на починал в резултат на трудова

злополука, Г. Ц. К.. Пострадалият

наследодател на ищците е изпълнявал работа като

електротехник в ответното дружество, по време на

инцидента е участвал в група по отстраняване на авария в

преносната мрежа.Ищците К. Л. К., съпруга

на починалия и В. Г. К., негова

дъщеря, са предявили право да получат обезщетение за

неимуществени вреди от бившия работодател, в размер на

по 70 000 лева за всяка от тях като са изтъкнали, че

претенцията им е намалена при нейното предявяване с оглед вече получено от тях обезщетение по сключена

застраховка „трудова злополука„ както следва -по 50 904лв

обезщетение за всяка от ищците, Получили са и

еднократна помощ в размер на 1200 лв, платена им от

ответника с последното трудово възнаграждение, на

основание КТД, което също са заявили в исковата молба.

Злополуката, призната за трудова е настъпила на

20.05.2015г при изпълнение на възложената на

пострадалия работа като „ ел. монтьор” в ответното

предприятие. Постадалият, заедно с други служители късно

през нощта е участвал в сформирана група за спешно

отстраняване на авария на електропроводна линия

,причинена от гръмотевична буря. Без да е потвдърдено от

ръководителя на групата, че електропроводът е с

изключено захранване динсатнционно от диспечера и без

да получи от същия ръководител пряко нареждане за

оперативна работа,К. се покачил на ел. стълб ЖР №27

/20кв/в м.Лъката, където е бил изпратен с дру; работник.

Поради това, че към момента на злополуката захранването в

действителност не било прекъстано от диспечерския център

за управление, както пострадалият сам сметнал, произтекло

скъсяване на допустимите изолационни разстояния, същият

попаднал под високо напрежение, от което е получил

несъвместими с живота увреждания.

На свой ред въззивният съд е приел, че исковете са

доказани по основание, както и че възражението на

ответника за допусната от пострадалия груба небрежност

също е основателно и следва да се приложи чл. 201, ал. 2КТ,

като обезщетението се намали наполовина но не и в по-

голяма степен, както е поддържал ответникът. Решаващите

съображения на съда са основани на влязла в сила присъда,

с която е установена вината на служителя В. Х.

като ръководител на аварийната група, както и на приетата

по делото техническа експертиза. Установени са

нарушения от организационен характер при възлагането и

контрола на работата в причинна връзка със злополуката.

На следващо място въззивният съд е намерил, че заявеното

обезщетение от 70000 лева за всяка от ищите е справедливо.

От този разамер е приложено намаляване е 35 000 лева на

основание чл. 201, ал. 2, КТ, така са присъдени по 35 000

лева за всяка от ищците, без да се прилага чл. 200, ал. 4 КТ

по отношение на държимото на основание чл. 200, ал.З КТ.

Не са взети предвид доводите на ответника в тази връзка.

Възражението, че следва да се приспадне полученото от тях

застрахователно обезщетение, според въззивния съд не

следвало да се обсъжда, тъй като ищците са предявили

исковете си частично като са изключили от размера на

претенцията изплатените им обезщетения от

застрахователя, за които признават

Касационната жалба сочи оплаквания за неправилно

прилагане на Кодекса на труда във връзка с приспадането на

получени плащания от обезщетението за вреди и

необоснованост на изводите за степента на съпричиняване

при груба небрежност на пострадалия. И пред настоящата

инстанция ответникът подсдържа, че злополуката е

настъпила единствено поради самоволните действия на

пострадалия, който в нарушение на правилата за

безопасност е започнал работа без да му е потвърдено, че

захранването е прекъснато. Претендират се разноски

Отговор не е постъпил. В писмена защита по

същество пълномощникът на ответниците по касационната

жалба изтъква, че като краен резултат въззиивното решение

е правилно и следва насоящата инстанция да го оснави в

сила. Претендира разноски

С определение №384 от 05.05.2020г на Върховен

касационен съд III гр. отд е допуснато касационно

обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1

т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 200, ал. 4 КТ по

отношение на дължимото обезщетение за неимуществени

вреди по чл. 200, ал.З КТ

По въпроса, обусловил допускане на въззивното

решение до касационно обжалване следва да се изтъкне

трайно установеното в практиката на ВКС разбиране, че

съгласно препарщащата норма на чл. 212 КТ,

неимуществените вреди при обезщетяване по чл. 200 КТ се

определят от съда по справедливост.Определяйки

обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът определя

дължимото от работодателя, като при наличие на

възражение прилага правилото на чл. 20 Дал. 2 ГПК в

случаите на допусната груба небрежност от пострадалия, в

зависимост от приноса на това поведение за трудовата

злополука.От така дължимото /обезщетение/ се приспада

полученото от ищеца по сключени застраховки за риска

„трудова злополука“, ако обезщетението е получено за

същата вреда. Положителният остатък, ако е налице такъв,

съдът присъжда според петитума.

Има зависимост между указанията в практиката на

ВКС по прилагането на чл. 200, ал.З, вр. чл. 212 КТ, във вр.

чл. 52 ЗЗД при определянето на неимуществените вреди по

справедливост и указанието в кои случаи и спрямо кой

размер се извършва намаляването на дължимото

обезшетение съгласно чл. 200, ал. 4 КТ./реш №178/2019г по

гр. д №4579/2017г 3-то г. о, реш. №208/2020г на 4-то г. о

,реш. №227/2016г по гр. д №1405/2016г 4-то г. о щеш.

№90/2018г по гр. д №3273/2017г З-го г. о и др./

Намаляването по чл. 200, ал. 4 КТ/нова,ДВбр. 83/2005г/

предпоставя да се установи обезщетението, което

работодателят дължи. Когато се установят предпоставките

на чл. 201, ал, 2 КТ, спрямо установения дължим размер на

обезщетението се съобразява принципа за недопускане на

неоснователно обогатяване, заложен в чл. 200, ал. 4 КТ /нова

, ДВ бр. 83/2005г/,т. е съдът следи да не се присъжда на

ищеца обезщетение за вредите, за които вече е парично

обезщетен, като прилага тази норма. Разяснения по нейното

прилагане са дадени в трайно установената практика на

ВКС /реш. №597/12.09.2006г на 3-то г. о на ВКС, реш. №

154/01.12.2014г на 1-во т. о ТК на ВКС, реш.№178/2019г по

гр. д №4579_2017г на 3-то г. о реш. № 290/2013г по гр. д №

20/201 Зг на 4-го г. о, реш. №227/2016г по гр. д №1405/2016г

на 4-то г. о на ВКС и др /

Определянето на обезщетение по справедливост от

съда, като задължителен мотив на решението, не е свързано

с размера на преявения петитум по иска за обезщетение на

неимуществените вреди. По волята на ищеца искът може да

е частичен /което е различно от случаите на получено

обезщетение от застраховател, считано от ищеца за

частично с предявяването на претенция за обезщетение в

пълния равмер на неимуществената вреда/, да е очевидно

занижен, или завишен като парична сума. При прилагането

на критерия в чл. 52 ЗЗД в трудовия спор по чл. 200, ал. 1 КТ

съдът определя обезщетението за неимуществените вреди

глобално, при което не се влияе и от обстоятелства като

степен на съпричиняване при груба небрежност, или размера

на застрахователната сума по застраховката при трудова

злополука и нейното получаване. Тези обстоятелства са от

решаващо значение за съда при присъждане на

поисканото, за уважаване респ. за отвърляне на иска за

обезщетение в предявения размер рщстично или изцяло,

съответно и за съдържанието на съдебния диспозитив.

Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването, че като е въприел за

справедливо поисканото обезщетение от 70 000 лева за

всяка ищца без да изложи съображения в указаната при

отговора на правния въпрос насока, въззивният съд не е

отчел задължението си да приложи съответно критерия на

чл. 52 ЗЗД, както и на основание чл. 200, ал. 4 КТ да

съобрази безспорното обстоятелство, че всяка от ищите вече

е получила обезщетение за неимуществените вреди /от

загубата на пострадалия в резултат на трудовата злополука/

в размер на 50904 лева, които суми подлежат на приспадане

.Плащането на други парични компенсации от работодателя

на основание Колективен трудов договор, макар ищците да

изтъкнали факта за получаването им, не подлежат на

приспадане на основание чл. 200 ал. 4 КТ, тъй като за тях не

се установява да обезщетяват претендираната с иска

неимуществена вреда.

Неоснователно е оплакването на касатора за

неправилно определяне на степента, в която да се намали

обезщетението поради допусната от пострадалия груба

небрежност.Не всяко нарушаване на правилата за

безопасност, или на трудовата дисциплина обективира

принос на пострадалия по смисъла на чл. 201 ал. 2

КТ..Критериите за намаляване на обезщетението, когато

поведението на пострадалия е подвеждано под състава на

чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в реш. № 149/2011 по гр. д.№

1248 по описа за 20Юг. на III г. о., реш. № 348/2011г по гр. д

№ 387/2010г IV г. о, реш. № 291/2012г по гр. д № 951/2011г

IV г. о, реш. №62/2015г по гр. д №2798/2014 IV г. о.

реш.№977/2010г по гр. д №298/2009г ГУг. о на ВКС, реш.

№125/2016г по гр. д №4417/2015г, реш. №25/2016г по гр. д

№3233/2015г Шг. о, реш. № 79/2012г по гр. д №673/2011г IV

г. о, реш. № 290/2015г по гр. д № 15/2015г IV г. о на ВКС и

др. и са спазени от въззивния съд. По възражение на

работодателя, при конкретния механизъм трудовата

злополука като стечение на обективни и субективни

фактори, обстоятелствата задължително да се преценят от

гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва

ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано

поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена

„груба небрежност”за вредоносния резултат като степен, за

да се намали съответно обезщетението.Съпричиняването се

степенува в съответствие с обективното съотношение на

допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички

конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение

№348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, IV г. о.

реш. №291/2012г по гр. д №951/2011г IV г. о и реш. № 159

от 15.01.2018 по гр. д №251/2018 III г. о и решение № 79 от

27.02.2012 г. по гр. д. №673/2011 г. Л/г. о на ВКС, която

установена практика се споделя и от настоящия състав на

ВКС, III г. о Колкото повече едно лице е допринесло за

настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е

неговото участие в нейното обезщетяване.

Поддържането на енергопреносната система и

отстраняването на технически аварии на мрежата е дейност,

осъществявяна при повишен риск, като превенцията на

трудова злополука при нея при е отговорност и двете

страни по трудовото правоотношение, но ролята на

работодателя“ЧЕЗ Р. Б. АД“ е водеща.

Надлежното обезопасяване на работните места и условията

на труд е задължение на предприятието и включва

система от мерки, само част от които се свеждат до

правила за безопасност, пряко вменени след инструктаж на

изложените на риска ел. монтьори. Делът на останалите

мерки, които е трябвало работодателят да предприеме за

осигуряване на безопасни условия на труд не изключва

прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е

нарушил правилата за безопасност отнасящи се пряко до

работата му, но наред с другите обстоятелства е от

значение за степента, в която се намалява обезщетението

при трудова злополука, отнела живота, В случая

работодателят не е осигурил достатъчно екипи, които при

възникнал проблем да проверят и отстранят авариите, което

е довело до пренебрегване на организационни правила от

ръководителя на групата, както и до нарушаване на

последователността при обезопасяване на

електропроводната линия. Съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ

аварийните групи при работа по електическите системи и

електропроводи задължително с сформират с ръководител,

който следва да контролира работата и дава указания на

място, а не по телефона. Нарушени са чл. 35, чл. 36 ал. 1 т. 2 и

т. 6, както и чл. 142, т. 5, чл. 108 т. 1, т.З от ПБЗРЕУЕТЦЕМ

Пострадалият дори не е имал мобилен телефон.В условията

на нарушена комуникация, при трудни и извънредни като

работна среда условия, пряко ангажираните по ремонта на

място двама работници - включително постардалият

К., са били изложени на недопустиим риск сами да

оценяват и действат според обстановката, независимо че са

имали устно указание от ръководителя на групата да

изчакат с оперативните дейности, докато им се нареди друго.

Последният не е завел бригадата до мястото на работа, не се

е намирал на мястото на работа, не е контролирал работния

процес пряко, както изрично изисква правилника.При тези

обстоятелства, като се прибавят лошото време, късния час,

недоразуменията при установяване на повредата, дори при

работници със стаж и опит като при пастрадалия К.,

дисциплината и предпазливостта лесно отстъпват на

раздразнението и самонадеяността.Затова и изводът на

съдилищата за равната степен в приноса на грубата

небрежност, допусната от постадалия е обоснован. За да

изпълни по-бързо задачата по възстановяване на

електрозахранването, К. е игнорирал дистанционните

указания на ръководителя на групата да изчака. Покачил се

е на електическия стълб самоволно и без оборудване, без да

има недлежно уверение, че електроподаването в сектора е

прекъснато. Това не изключва в същата степен приноса

нарушенията от организационен характер, които пряко са

довели и до нарушения на правилата за безопасност, Тези

нарушения пряко са допуснати от ръководителя на групата

Х., затова последният е осъден с влязла в сила

присъда за престъпление по чл. 123, ал. 1 предл 2 ПК За

нарушенията в организацията на работния процес, свързани

с безопасността отговорен е работодателят. Действително

,работниците са пренебрегнали нормативния инструктаж в

дадената ситуация. При пострадалия К. това е било в

степен отвъд разумното поведение. Той самонадеяно е

пренебрегнал елементарната предпазливост да не рискува

живота си. Това се изяснява безпротиворечиво и от

показанията на свидетелите, изслушани по делото. В случая

обаче допуснатите организационни нарушения имат ако не

водещо, то равностойно значение за настъпването на

трудовата злополука.Като краен резултат, каузалният

принос от поведението на пострадалия е определен

правилно от въззивния съд.

В случая по делото е безспорно е изяснено, че

починалият е бил опората в семейството и за двете ищци -

като за неговата преживяла съпруга, така и за неговата

дъщеря загубата е тежка и непрежалима. Последната е

била студентка към момента на злополуката, разчитала е

изцяло на бащината помощ и подкрепа, която опора ще й

липсва занапред в живота. Починалият е бил добър и

обичан съпруг и всеотдаен родител. От показанията на

свидетелите В. Н. и Н. К. е установено, че

отношенията в семейството са били изключително близки и

сърдечни. Починалия е бил много грижовен съпруг и баща

Внезапната му смърт на сравнително млада възраст - 48

години, при така установените трагични обстоятелства, е

причинила душевно страдание на съпругата и дъщеря му,

което те не са превъзмогнали и понастоящем. Настоящата

инстанция, отчитайки отношенията а близост в

семейството, преценени в указаната с приемането на ППВС

№ 4/1968г насока, предвид възрастта на пострадалия и

трагичните последици от злощастната му и преждевременна

смърт, понесена тежко и от двете правоимащи, намира че

обезщетение в размер на 110 000 лева е справедливо да

бъде определено за всяка от тях, при преживяна загуба от

подобно естество. По-висок размер обезщетение не може да

се обоснове предвид обществения критерии за

справедливост, като следва да отчита и икономическото

положение в страна.

Както правилно въззивинят съд е приел, ответникът

е доказал основание за намаляване на обезщетението

наполовина, на основание чл. 201, ал. 2КТ. За претендираното

в повече от тази половина обаче работодателят не дължи,

затова и заплатеното от застрахователя, покриващо негово

задължение за обезщетяване по риска „трудова злополука“,

се приспада от задължението му така, както е установено от

съда. При дължимо обезщетяване от работодателя на

неимуществените вреди в размер на 55 000 лв /поради

намаляване на основание чл. 201, ал. 1 КТ/, на основание

чл. 200, ал. 4 КТ следва да се приспадне полученото по

застраховката, сключена от работодателя по Наредба за

задължително застраховане за риска трудова злополука на

работниците и служителите /ПМС № 24 от 06.02.2006 г./

Обезщетение е изплатено на основание чл. 7 т. 1 от

цитираната наредба, за вредите понесени от правоимащите

в следствие на трудова злополука. Като за всяка от ищците

се отчете получаване на застрахователно обезщетение в

размер на сумата 50904лв, полученото от тях частично

обезщетява неимуществените им вреди. Като се отчете

това, което дължи работодателят поради приноса на

допусната от пострадалия груба небрежност, исконете им

следва да бъде уважени за по 4096лв.Поради прилагане на

чл. 200, ал. 4 КТ работодателят им дължи този остатък

,който следва да се присъди по всеки от обективно и

субективно съединените искове, с лихвата за забава от

датата на увреждането, тьй като за това задължение покана

не е необходима. За разликата до присъдените 35 000 лева

по всеки иск, претенциите следва да се отхвърлят.

Според този изход на делото следва да се присъдят и

разноските за всички инстанции. Спорът е трудов и на

огветника следва да се възложи за погаси в полза на

бюджета задължението за държавна такаса съгласно чл. 78,

ал. 6 ГПК

Ответникът е представляван от юрисконсулт и

поради това разноските му за защита по делото следва да

се изчислят съгласно изричната норма на чл. 78, ал. 8 ГПК /

изм ДВ бр. 8/2017г/, според която размерът се определя

от съда съгласно реда определен в чл. 37 от Закона за

правната помощ, а не като се прилага по аналогия

Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размера на

адвокатските възнаграждения, както поддържа защитата.

Такава аналогия законът вече изрично сочи като

недопустима, като легитимната цел на тази нова уредба и

нейното прилагане в частност като компетентност на

настоящия съд, не би могло да бъде в несъответствие с

тълкуването на чл. 101 ДФЕС и прилагането на Директива

77/249 от правото на ЕС, включително по съображенията

,изложени в т. 2, във вр с §59-63 на решение от 23.112017г

по обединени дела С-247, С-248 от 2016г на СЕС.

На основание чл 78, ал. 1 ГПК на двете ищци

установили разноските общо /9705лв/, следва се заплати

сумата 678, 79лв развоски за всички съдебни инстанции.

На ответника, при определено юрисконсултско

възнаграждение по 300 лв всяка инстнация на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, от установените общо 4000лв. негови

разноски за всички инстанции, двете ищци следва да му

запалтият сумата от 3720 лв съобразно отхвърлената част

от иска, на основание чл. 78, ал.З ГПК.

Държавната такса, която ответникът следва да бъде

осъден да внесе е 327, 68лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №223 от 10.07.2019г по

в. гр. дело № 270/2019г. на Врачански окръжен съд, с което

потвърдено решение №202 от 07.03.2019г. по гр. д №

2213/2018г на Врачански районен съд в частта за

разликата над присъдените 4096лв. до размера на

присъдените 35 000 лева по иска на К. Л. К.

срещу „ЧЕЗ Р. Б. АД с правно оснвание

чл. 200 ал. 1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди,

причинени от смъртта на нейния съпруг Г. Ц.

К. в следствие на трудова злополука, както и в

частта за разликата над присъдените на същото основание

4896лв. до размера на присъдените 35 000 лева по иска на

В. Г. К., дъщеря на починалия

Г. Ц. К.,включително в частта за законната

лихва върху тази разлика от датата на злополуката

20.05.2015г, както и в частта за разноските и вместо това

постановява:

Отхвърля иска предявен от К. Л.

К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу „ЧЕЗ Р. Б. „АД в частта

за разликата над сумата 4096лв. до размера на сумата 35 000 лева представляващи обезщетение за неимуществени

вреди от смъртта на нейния съпруг Г. Ц. К. в

следствие на трудова злополука, настъпила на

20.05.2015г, като неооснователен ведно със законните

последици

Отхвърля иска, предявен от В. Г.

К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу „ЧЕЗ Р. Б. „АД в частта

за разликата над сумата 4096лв. до размера на сумата 35

000 лева представляващи обезщетение за неимуществени

вреди от смъртта на нейния баща Г. Ц. К. в

следствие на трудова злополука, настъпила на

20.05.2015г, като неооснователен, ведно със законните

последици

Оставя в сила решение №223 от 10.07.2019г по

в. гр. дело № 270/2019г. на Врачански окръжен съд в

останалата обжалвана част.

Осъжда К. Л. К. и В.

Г. К. да заплатят на „ЧЕЗ Разпределение

България „АД сумата 3720 лв разноски по делото за всички

инстанции.

Осъжда „ЧЕЗ Р. Б. „АД с

,ЕИК1302779580 и седалище гр. София, ул. Ц. С

№330 да заплати на К. Л. К. и В.

Г. К. сумата 678, 79лв разноски по делото за

всички инстанции, а в полза на бюджета на Върховен

касационен съд сумата 327, 68лв лева държавна такса, както

и сумата 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: