Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Център за специална образователна подкрепа /ЦСОП/ „Проф. дпн Г. А“ – [населено място] срещу решение № 5515 от 18. 07. 2019г., постановено по в. гр. дело № 3676/2019г. на СГС, ГО, III-Б въззивен състав, с което е отменено изцяло решение № 10244 от 14. 01. 2019г. по гр. дело № 74404/2016г. на СРС, ГО, 168 състав, и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на ищцата Д. Х. Б., извършено със заповед № 111/22.11.2016г. на директора на ответното училище; ищцата е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „психолог“ и ответникът е осъден, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на ищцата сумата 2 424.22 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 23.11.2016г. - 23.06.2017г., ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до окончателното изплащане.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон досежно направения решаващ извод, че е налице недобросъвестно упражняване на работодателски правомощия при процесното уволнение по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като при повторната отмяна, след уволнението на ищцата, на изискването за петгодишен стаж по специалността, е въведено ново изискване, на което ищцата не е отговаряла - специализация „психични нарушения“, а такава специализация, наред с магистратура „психология“ има новоназначения психолог. Релевира неправилност на обжалваното решение и поради необоснованост и съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в произнасяне по преклудиран довод на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ при процесното уволнение, направено не в исковата молба, а едва в първото публично съдебно заседание. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: „При предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ кога се преклудира възможността за навеждане на фактически и правни основания за незаконност на уволнението и може ли ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаване на исковата молба? Следи ли служебно съда за злоупотреба с право, ако не е сезиран в преклузивните срокове за това – в ИМ от ищеца и съответно в ОИМ от ответника?“, по които сочи разрешаването им в противоречие с решение №192/04.11.2016г. по гр. д. № 674/2016г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 345/06.03.2014г. по гр. д.№3868/2013г. на ВКС, ІV г. о., с решение № 248/23.04.2010г. по гр. д.№254/2009г. на ВКС, ІV г. о. и с решение № 167/30.07.2014г. по гр. д.№6368/2013г. на ВКС, ІV г. о.; „Следва ли въззивния съд да следи служебно за спазване на императивни материалноправни норми, ако такива са нарушени в първоинстанционното производство?“, по който навежда разрешаването му в противоречие с т. 1 ТР№1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; „Приложението на чл. 214 ал. 1, изр. 1 ГПК при иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обхваща ли възможността за навеждане от ищеца на нови правни твърдения /основания/, които не са записани в ИМ и касаят незаконността на уволнението или обхваща само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти?“, по който поддържа разрешаването му в противоречие с решение № 790/29.07.2011г. по гр. д.№148/2010г. на ВКС, ІV г. о.; „Трябва ли въззивният съд служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, когато първоинстанционният съд в доклада си е дал неточни указания относно подлежащите на доказване факти /в случая чрез допълване на доклада по повод злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, наведена в първото съдебно заседание?“, по който сочи разрешаването му в противоречие с т. 2 ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; „Длъжен ли е съдът да мотивира решението си, чрез обсъждане и преценка на всички доказателства по делото и възраженията на страните?“, по който навежда разрешаването му в противоречие с решение №217/08.01.2019г. по гр. д.№1961/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и „Оборена ли е презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, когато по делото са налични доказателства, че наред с отмяната на въведено от работодателя изискване в длъжностна характеристика, свързано със спецификата му на работа /наличен определен трудов стаж по специалността/, което е послужило за прекратяване на ТПО по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ със служител, въвежда ново друго изискване, което е също с оглед спецификата и нуждите на работата му /определена специализация/ и на което уволнения служител също не отговаря, но новоназначения служител отговаря?, по който сочи разрешаването му в противоречие с решение № 192/04.11.2016г. по гр. д.№674/2016г. на ВКС, ІІІ г. о.. По всички горепосочени въпроси касаторът освен допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, считайки че отговора на правните въпроси ще е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага каквито и да било обстоятелства в тази връзка.

Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ - Д. Х. Б., подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не са налице релевираните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, че ищцата е заемала по процесното трудово правоотношение длъжността „психолог“ в ответното училище, като на 23.11.2016г., със заповед № 111/22.11.2016г., е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради това че не отговаря на променените със заповед № 110/22.11.2016г. изисквания за заемане на длъжността „психолог“, а именно не притежава минималния изискуем трудов стаж от 5 г. по специалността. Намерил е, че от приетите доказателства по делото се установява, че към момента на сключване на процесния трудов договор не е имало изискване за минимален 5 г. трудов стаж по специалността „психология“ за заеманата от ищцата длъжност, като новото изискване в тази връзка е въведено със заповед № 110/22.11.2016г. на директора на ответното училище, непосредствено преди процесното уволнение, с която заповед е утвърдена нова длъжностна характеристика за процесната длъжност. Променените изисквания за длъжността „психолог“ работодателят е мотивирал със спецификата на работа в помощното училище за деца със специални нужди, изискваща специалисти – психолози с по-голям професионален опит. Въззивният съд е счел за безспорно, че ищцата е получила новата длъжностна характеристика при отказ, удостоверен с подписите на повече от двама свидетели, преди процесното уволнение, както и че тя не отговаря на новото изискване за минимален трудов стаж по специалността от 5 г.. Посочил е, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ работодателят разполага със суверенна преценка да изменя изискванията за минимален изискуем трудов стаж за съответна длъжност, когато те не са определени в нормативен акт, която не подлежи на съдебен контрол. Само при въведен довод за злоупотреба с право или дискриминационен подход, съдебният контрол за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ включва преценка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата или с цел да бъде прекратено конкретното трудово правоотношение с конкретния работник или служител, т. е. дали работодателят е действал добросъвестно съгласно чл. 8, ал. 1 КТ.

Разглеждайки възражението на ответника, че доводът за злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ е преклудиран, решаващият съд е посочил, че с оглед нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК и доколкото ищецът изрично е въвел твърдението за злоупотреба с право от страна на работодателя в първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, в какъвто смисъл е и допълнен доклада на последния, правилно релевираното оплакване по чл. 8, ал. 1 КТ е разгледано от районния съд като своевременно направено. Посочвайки, че оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при процесното уволнение е в тежест на ищцата, е намерил че последната е оборена, тъй като на 16. 02. 2017г. /малко повече от два месеца след уволнението на ищцата/ новото изискване за минимален изискуем 5 г. трудов стаж по специалност „психология“ е отменено при непроменен характер и специфика на работата, за да бъде назначена нова служителка Е. Й., за която е установено, че няма 5 г. стаж по специалността. Поради това е направил извод, че новото изискване за длъжността „психолог“ не е въведено с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител – ищцата, като след това изискванията за заемане на същата длъжност отново са променени с оглед личността на служителя, който е следвало да бъде назначен. При установената злоупотреба с право при процесното уволнение от страна на работодателя е счел за основателни предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване в горепосочения смисъл.

Въпросът за служебния почин на съда да следи за злоупотреба с право, ако не е сезиран в преклузивните срокове за това – исковата молба за ищеца и отговора на исковата молба за ответника, не е от значение за крайния изход на конкретния правен спор. Макар въззивният съд да е приел, че изричен довод за злоупотреба с права от страна на работодателя е направен в първото открито съдебно заседание, при което приложима е хипотезата на чл. 214, ал. 1 ГПК, той е съобразил, че този довод е своевременно наведен и е включен в предмета на трудовия спор. За да направи този решаващ правен извод е взел предвид, че в исковата молба служителката – ищца е изложила конкретни факти, навеждащи на злоупотреба с право от страна на работодателя /твърдение, че е проведена среща между страните, на която работодателят е настоявал за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, след което поради неосъществяване на предлаганото прекратително основание, е инициирал в един и същи ден промяна в длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност и прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, като не е имал правомощия да стори това/. В първото публично съдебно заседание, след като й е станал известен осъществения след подаване на исковата молба факт – сключване на нов трудов договор с друг служител, който също не отговаря на изискването за 5г. стаж по специалността и заради когото длъжностната характеристика за длъжността „психолог“ повторно е променена, ищцата е уточнила вече направения в исковата молба довод за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, излагайки и допълнителни фактически съображения по него. Следователно по конкретното дело ищцата е направила довод по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ в самата искова молба, посочвайки горепосочените конкретни факти за злоупотреба с право от страна на работодателя, при което въобще не се касае за произнасяне от съда по този довод извън преклузивните срокове, визирани в цитираната от касатора практика на ВКС по чл. 290 ГПК, нито е осъществен служебен почин на съда по ненаведено основание по чл. 8, ал. 1 КТ. Ищцата е изложила в исковата си молба осъществени факти, относими към основанието по чл. 8, ал. 1 КТ, като не може да й се вмени задължение да ги подвежда под съответната правна норма. Такова задължение има съда, който следва да подведе наведените факти под съответната правна норма и така да изведе правното основание на предявения иск, вкл. на довода за злоупотреба с право. В горния контекст първия въпрос на касатора е неотносим към конкретното правоотношение и не е в състояние да обуслови изхода по него. В допълнение следва да бъде посочено, че по процесното правоотношение изложените от служителката факти в първото открито съдебно заседание, допълващи основанието по чл. 8, ал. 1 КТ, са осъществени след подаване на исковата молба в съда, т. е. те са новонастъпили по смисъла на чл. 147, т. 2 ГПК и страната е нямало как да ти посочи в исковата молба. По отношение на такива факти не може да настъпи преклузия те да бъдат навеждани и да се сочат доказателства за осъществяването им /чл. 147, т. 2 ГПК/. По гореизложените съображения с необуславящо значение спрямо конкретния правен спор са и въпросите за приложението на т. 1 и т. 2 ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС досежно относими към спора императивни правни норми и за приложното поле на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК в хипотеза на излагане на нови факти /чл. 147, т. 1 ГПК/ от ищеца в първото съдебно заседание, каквато хипотеза не е осъществена по настоящото дело.

Що се отнася до последните два въпроса на касатора, касаещи допълнително въведеното от работодателя изискване за определена специализация в последната длъжностна характеристика за процесната длъжност, на което новият служител отговаря, а не отговаря ищцата, освен че са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към основанията за допускане на касационен контрол, те също нямат обуславящо значение за конкретното дело. Това е така, тъй като работодателят е изтъкнал тези доводи за първи път в касационната си жалба и поради това те не са включени в предмета на спора, съответно не са обсъждани от въззивния съд в атакуваното решение.

Касаторът релевира в касационната си жалба и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да конкретизира в какво точно се състои тя. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 000 лева – хонорар за един адвокат за касационната инстанция, платен съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019г..

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5515 от 18. 07. 2019г., постановено по в. гр. дело № 3676/2019г. на СГС, ГО, III-Б въззивен състав.

ОСЪЖДА Център за специална образователна подкрепа /ЦСОП/ „Проф. дпн Г. А“ – [населено място], [улица], да заплати на Д. Х. Б., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 000 /хиляда/ лева – съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.