№ 131

С. 13.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

М. Р.

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 4341 по описа за 2017г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 251 от 12.04.2018г., по касационната жалба на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 326 от 12.07.2017г. по в. гр. д. № 369 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 117 от 30.01.2017г. по гр. д. № 2810/2016г. на РС Русе, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и са присъдени разноски, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроси касаещи осъществения подбор, по които е констатирано евентуално противоречие с постановени решения по гр. д.№ 140/2010г., гр. д.№ 2491/2014г., двете на ІV г. о. и гр. д.№ 4229/2015г. на ІІІ г. о.

В съдебно заседание страните се представляват. Съответно процесуалният представител на касатора желае въззивният акт да бъде отменен, а този на другата страна – да бъде потвърден. И двете страни представят писмени бележки, като се позовават на съдебна практика, претендират направените по делото разноски и правят възражение за прекомерност за разноските на противната страна.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:

Ищецът Е. В. е заемал длъжността „Оператор петролни продукти” с място на работа Петролна база [населено място]. Със заповед № ЧР 36 от 8.04.2016г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, считано от 10.04.2016г. /деня след връчването/ е прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта като фактическо основание е посочено – „поради съкращаване на числеността на щата за длъжността Оператор петролни продукти”.

Установява се от представените Протокол от 1.04.2016г. за вземане на решение и Заповед № ЧР 34 от 1.04.2016г. за утвърждаване на ново щатно разписание, считано от 10.04.2016г., че е премахната единствената щатна бройка за длъжността „Оператор петролни продукти І степен”.

Ищецът е оспорил законосъобразността на уволнението на две основания – липса на реално извършено съкращаване в щата, защото непосредствено преди и след неговото съкращаване са назначени нови работници и незаконосъобразен подбор, тъй като той е с по-висока квалификация и работи по-добре от другите осем, останали на работа работници.

За установяване законосъобразността на подбора, работодателят е представил три длъжностни характеристики, в подкрепа на твърдението си, че в дружеството има три различни длъжности: „Оператор петролни продукти І степен”,работещ самостоятелно, която длъжност е съкратена, „Оператор петролни продукти ІІ степен”, работещ в група -с 4 щата и „Оператор петролни продукти, Ръководител група”- с 2 щата и протокол от 7.04.2016г. за извършен подбор, от който е видно, че при извършеното оценяване ищеца е получил най-малко точки. Подборът е извършен поради сходството в изпълняваните функции, между ищеца и лицата, заемащи длъжността „Оператор петролни продукти ІІ степен”, по следните четири критерии: 1. „Образование”, 2.”Наличие на нарушение на трудовата дисциплина за последната година”, 3. „Трудов стаж в дружеството” и 4. „Годишна атестационна оценка” или „оценка от прекия ръководител”. Комисията, извършила подбора, оценявайки „квалификацията и начина на изпълнение на възложените задачи”е определила обща оценка от 20т. за ищеца /за образование 15т.,за нарушение на трудовата дисциплина минус 20т., за трудов стаж 25т. и за оценка от прекия ръководител- 0т./

Разпитан в съдебно заседание на 16.11.2016г./вж. стр. 130/ свидетелят З., в качеството си на пряк ръководител на ищеца и участник в комисията по подбора/вж. протокол от 7.04.2016г., на стр. 24/, заявява че ищеца е било ценен съобразно „цялостното му представяне”. По критерият под № 4 за подбор – „оценка от прекия ръководител”, свидетелят установява, че е поставил оценка си, съобразявайки, че той е получил атестационна оценка „под очакванията за съответното равнище за групата и за заеманата позиция” и защото ищецът „многократно е бил на работа без задължителни налични предпазни средства”. По критерият под №2 „нарушение на трудовата дисциплина” са определени минус 20т., заради конкретен случай /от 19.03.2016г./, при който ищецът не се е явил на работа „без да представи уважителни документи за това” и без да го уведоми като пряк ръководител.

Относно критерият под № 1 „образование”, ответното дружество е признало в подадената въззивна жалба, че ищецът неправилно е оценен с 15т., вместо полагащите му се за висше образование 30т., но това не променя крайният резултат, тъй като неговата обща оценка, с тази корекция става 35т./20+15/ и тя отново е най-ниската, защото следващите оценки от подбора са съответно 45т./за двама/, 60т. и 80т.

При така установените факти, решаващите мотиви на въззивния съд, за да счете уволнението за незаконосъобразно, са за липса на доказано реално извършено съкращаване в щата /поради непредставяне на старото щатно разписание, действащо преди приемане на новото и невъзможност чрез съпоставка да се прецени дали е налице отпадане на трудови функции и назначаване на нов служител в деня на вземане на решение за съкращаване на щата/ и незаконосъобразен подбор. Съдът е приел, че неправилно е оценен ищеца, първо тъй като е бил с висше образование /за което е трябвало да получи 30т./, а са му дадени 15 и тъй като общият му сбор, неправилно е намален с минус 20т. за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, тъй като подобно наказание, по установения ред не му е било налагано. Отделно – въззивният съд е приел, че работодателят не е установил, че подборът е извършен измежду всички лица, които са заемали длъжността „Оператор петролни продукти” /независимо, че такъв довод не е бил наведен от ищеца в исковата молба/.

Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросите, касаещи подбора, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав изцяло споделя трайно установената с ТР № 3/2011г. по т. д.№ 3/11г. на ОСГК на ВКС съдебна практика, съгласно която критериите по чл. 329 а1 КТ имат обективни признаци и извършената по тях преценка на работодателя, подлежи на съдебен контрол в производството по иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. В същото, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329 ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената робата. Когато преценката е обективирана в писмен документ /какъвто е настоящия случай/, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнение работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелство подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.

В конкретният случай, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд относно незаконосъобразността на извършения подбор. Работодателят – с гласни доказателства /каквито са гореописаните показания на свидетеля З./ и писмени доказателства / приложените анкетни карти за текуща оценка, от които е видно, че ищецът е получил най-ниска такава, която е „под очакваното ниво”, писмени обяснения от ищеца, дадени във връзка с отсъствието му на 19.03.2016г./, е установил истинността всички отразените в Протокола за подбор от 7.04.2016г. обстоятелства /с изключение на тези по критерий №1 „образование”, които обаче не се отразяват на извода за най-ниска оценка./

Относно спорният критерии под №2 от подбора: ”Наличие на нарушение на трудовата дисциплина за последната година”, по начинът по който е формулиран, настоящият съдебен състав намира, че същият не изисква да е налице проведена дисциплинарна процедура, завършила с налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят, който е със системни наблюдения и впечатления от трудовите умения и възможности на работниците, които се проявяват единствено в производствения процес, има възможността да заложи критериите, по които извършва подбора. В случая, с гласни доказателства, е установено, че ищецът е допускал нарушение на трудовата дисциплина, защото „многократно е бил на работа без задължителни налични предпазни средства” и на посочена дата /19.03.2016г./, „не се е явил на работа без да представи уважителни документи за това” и без да уведоми прекия си ръководител, което покрива установения критерии № 2. С гласни доказателства – свидетелските показания на прекият ръководител, е установена и причината, довела до поставяне на оценка нула по критерий №4:„Годишна атестационна оценка” или „оценка от прекия ръководител”, а именно: цялостното му представяне в производствения процес. По критерий №3: „Трудов стаж в дружеството”, обективността на оценката не е оспорена.

Относно възражението, че подборът не е извършен измежду всички лица, които са заемали длъжността „Оператор петролни продукти”, следва да се посочи, че същото е несвоевременно въведен, защото не е посочен в исковата молба. Независимо от това следва да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като видно от представените длъжностни характеристики за трите длъжности, сходни функции имат само лицата заемащи длъжностите Оператор петролни продукти І степен”и „Оператор петролни продукти ІІ степен”.Длъжността „Оператор петролни продукти, Ръководител група” е с различни трудови функции, заемащите са иерархически по-високо в структурата на дружеството и притежават различни отговорности.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че работодателят е установил законосъобразността на извършения от него подбор.

Относно възражението за липса на реално съкращаване в щата:

Съкращаване в щата, по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите. По каква причина става това е без значение. Преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението – като съдът дължи преценка дали съкращаването е извършено по съответния ред, т. е. дали решението е взето от лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди уволнението и дали съкращаването е реално. Не е налице реално съкращаване когато съответната трудова функция не се премахва, а само се променя наименованието й. Когато обаче, както е в настоящият случай, фактически се премахва съответната трудова функция, е налице реално съкращаване в щата. В тази хипотеза не е необходимо да се извършват съпоставки на трудови функции със запазени длъжности /както е процедирал въззивния съд/, тъй като щатът е премахват и спор дали е налице трансформация не е съществувал.В конкретния случай - в ответното дружество, съгласно действащото към момента на уволнението щатно разписание е имало длъжност: „Оператор петролни продукти І степен”/работещ самостоятелно/ -1 щат, длъжност: „Оператор петролни продукти ІІ степен” /работещ в група/- 4 щата и „Оператор петролни продукти Ръководител група”- 2 щата. С процесното изменение на щатното разписание, в сила от 10.04.2016г., е взето решение за премахване на единствената щатна бройка за длъжността „Оператор петролни продукти І степен”,като няма спор, че след това други щатни бройки не са откривани. Ищецът е оспорил реалността на така извършеното съкращаване в щата с твърдение, че преди и след неговото уволнение, са били назначени други работници /без да е твърдял, че те са назначени на същата длъжност/. Тези твърдения са ирелевантни, защото не засягат безспорния факт, че след съкращаването на единственият щат за „Оператор петролни продукти І степен” тази трудова функция е престанала да съществува и повече не е изпълнявана. /Установено е, че след уволнението на ищеца, е назначено лице на длъжността „Оператор петролни продукти Ръководител група”, която е с предвидени различни трудови функции и заемащият я, е с различно йерархично място в структурата на предприятието, поради което и лицата, която са я заемали правилно не са били включен в проведения подбор/.

В тази връзка, не се споделят от настоящият състав и доводите на въззивния съд относно идентичността на изпълняваните функции за длъжностите „Оператор петролни продукти І степен” и „Оператор петролни продукти ІІ степен”. Тези доводи са ирелеванти за изхода на спора, защото наличието на сходни функции на двете длъжности е от значение за включването на заемащите ги лица в осъществения подбор, но не и за реалността на извършеното съкращаване на единствения щат за процесната длъжност „Оператор петролни продукти І степен”, който е премахнат.

Изложеното налага извод за законосъобразност на осъщественото от работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, прекратяване на трудовото правоотношение. В. акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Пред вид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, касаторът има право на претендираните разноски за касационната инстанция, които съгласно представеният списък възлизат на 2067.68лв./от които 165лв. - за държавна такса и 1902.68лв за адвокатско възнаграждение/. С оглед направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, пред вид трудовият характер на спора и конкретната правна фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че от установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение /с договор и фактура/ следва да се присъди сумата от 670лв., изчислени на основание чл. 7 ал. 1 т. 1, вр. с ал. 2 т. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските възлизат на 835лв.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 326 от 12.07.2017г. по в. гр. д. № 369 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 117 от 30.01.2017г. по гр. д. № 2810/2016г. на РС Русе, като са уважени исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и са присъдени разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Е. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх. 2 ет. 2 ап. 5 против [фирма] [населено място], с адрес на управление: [населено място] [улица], ет. 6 ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Н., искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № ЧР 36 от 8.04.2016г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор петролни продукти І степен” в петролна база Р. и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016г., по чл. 225 ал. 1 т. 1 КТ в размер на 6 711.48лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА Е. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх. 2 ет. 2 ап. 5 да заплати на [фирма] [населено място], с адрес на управление: [населено място] [улица], ет. 6 ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор сумата от 835лв. /осемстотин тридесет и пет лева/ направени разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: