О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
София, 16.05. 2023 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 152 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 23693/08.11.2022 г. на „ВГ“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адв. А. М. от ХАК и касационна жалба вх. № 24016/11.11.2022 г. на „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адв. Т. К. от ЯАК, срещу решение № 1172 от 30.08.2022 г., поправено с решение 1199 от 04.10.2022 г., постановени по в. гр. д. № 1170/2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав. С обжалваното въззивно решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, е потвърдено първоинстанционното решение № 267041 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 3109/2020 г. на Софийския градски съд, ГО, 1-30 състав, в частта, с която касаторите са осъдени на основание чл. 49 ЗЗД да заплатят на ищците Л. И. Г. и Н. Ц. Г., починал в хода на производството като по реда на чл. 227 ГПК в неговите права е конституирана ищцата Л. И. Г., на всеки от тях по 100 000 лв., солидарно, дължими се с В. В. В., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на синът им И. Н. Г., настъпила на 23.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от 11.03.2017 г. до окончателното им плащане.
В касационната жалба на „ВГ“ АД, [населено място] са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните”.
2. „Длъжен ли е въззивният съд, с цел обезпечаване на правилността на изводите относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, да даде указания на страните във връзка с подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за това. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства, в случай че това не е сторено от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по реда на чл. 146 ГПК”.
3. „Длъжен ли е въззивният съд, да назначи служебно експертиза, в случай че във въззивната жалба е въведено основателно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, въведено е било възражение за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са били необходими за служебно прилагане на императивна материално-правна норма“.
4. „Каква е доказателствената сила на актовете на органите на досъдебното производство и на събрани в хода на свързано с процеса наказателно производство доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие, доклад за извършен оглед и съставяне на фотоалбум, протоколи от разпит на свидетели? Съставляват ли същите годно доказателство за относно гражданските последици от инцидента и механизмът на настъпване на увреждането“.
5. „В случай че по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, чия е отговорността за вредите при настъпилото непозволено увреждане? В кой случай е налице основание за солидарно осъждане на двете предприятия и въз основа на какви критерии съдът следва да прецени кое от двете предприятия или двете заедно да носят отговорност за настъпилият инцидент“.
6. „Допустимо ли е експертни заключения, възложени и изготвени в хода на досъдебно производство, да се приемат като писмени доказателства в хода на гражданския процес без съгласието на всички страни по делото, както и назначените в хода на гражданското производство вещи лица да основават заключенията и изводите си изцяло на тези приети по делото експертни заключения? Допустимо доказателствено средство в гражданския процес ли е експертно заключение, което се основава на съдържанието на доказателства събрани в хода на водено досъдебно производство при положение, че гражданският съд е приел, че последните не могат да се ползват в гражданския процес, тъй като се опорочава принципът на непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес и съответно не са допуснати и приети като писмени доказателства по делото“.
7. „Следва ли извършените от преките причинители на деликта действия и/или бездействия да са конкретно установени в хода на делото, за да може съдът да приеме, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД? Осъществен ли е фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, в случай че по делото не е установено конкретно кои действия или бездействия са в пряка причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане? Длъжен ли е съдът да изясни конкретно тези факти по делото преди да формира правните си изводи при решаване на делото“.
8. „Общо установено в хода на делото нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд достатъчно основание ли е за ангажиране на отговорност на трето лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД и как следва да се прецени чие е виновното поведение и налице ли е причинно-следствена връзка между установеното виновно правонарушение и настъпилия деликт“.
9. „Длъжен ли е въззивният съд да посочи изрично кои приети по делото доказателства изключва от доказателствения материал, ако от една страна приема, че представени по делото документи не могат да бъдат ползвани в гражданския процес, тъй като се опорочава принципът на непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес, а от друга страна, основава фактическите и правните си изводи на част от тях“.
10. „Допустимо ли е писмено доказателствено средство по смисъла на НПК - протокол за оглед на местопроизшествие, съставен в условията на чл. 212, ал. 2 НПК, да бъде използвано и прието като писмено доказателство с формална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК в гражданския процес преди неговата проверка за законосъобразност в същинската фаза на наказателния процес - съдебната? Разполага ли гражданският съд с правомощието да прецени съответствието на документа с изискванията на чл. 155 и чл. 156 НПК - досежно формата и реда за съставянето му“.
11. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно нова съдебно - техническа експертиза с цел изясняване на фактическите положения във връзка с предмета на иска, ако приеме, че частично не следва да коментира и кредитира приетите по делото заключения на вещите лица. В случай че съдът не коментира и сочи в решението си, че не следва да кредитира приети по делото експертни заключения в определени техни части, длъжен ли е да посочи конкретно в кои части съдът приема и в кои не изготвените заключения, при положение че съдът приема за установени по делото фактически положения въз основа на същите заключения“.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Преди провеждането на закритото съдебно заседание по делото е постъпила молба с вх.№5188/11.05.2023г. от „ВГ“ АД чрез адв. Б. Г. Й. от САК, съдържаща оплаквания, че дружеството не е било редовно представлявано в производството пред първоинстанционния съд, твърдения, че адвокатско дружество „Й. и Й.“ е влязло в процес на ликвидация и е закрито, което принудило дружеството да търси друг пълномощник по настоящето производство, искане постановеното от въззивния съд решение, както и решението на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд от етап отговор на исковата молба, както и искане закритото съдебно заседание да бъде отложено за друга дата, до която надлежно упълномощен от дружеството адвокат да се запознае с материалите по делото и да предприеме адекватни процесуални действия в защита на законните права и интереси на „ВГ“ АД.
В касационната жалба на „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД, [населено място] се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и се иска обезсилването му от касационната инстанция. Излагат се съображения, че е налице висящ наказателен процес срещу единия от ответниците в първоинстанционното производство по делото В. В., който е подсъдим във връзка с нещастния случай, настъпил на 23.07.2015 г., за това, че като работодател на починалия не му е провел инструктаж по безопасност и здраве при работа и в следствие на това е допуснал смъртта му, както и, че е подписал инструктажната книга за проведен инструктаж на Г., но искането за спирането на производството е оставено без уважение от първата инстанция, а въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на този ответник, поради което не следва да се произнася по това искане. Поддържа се и неправилност на въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, като евентуално се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за обезщетение бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:
1. „Длъжен ли е въззивният съд да спре производството при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал, 1, т. 4 ГПК? Съответно - допустимо ли е въззивният съд да разреши спора по същество без да спре производството въпреки наличието на данни за висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело“.
2. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка на всички наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати съдопроизводствени нарушения от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК, съответно - да даде указания и възможност на доверителя ми да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснати да бъдат извършени в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания“.
3. „Длъжен ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства“.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационните жалби Л. И. Г. лично и като наследник на Н. Ц. Г., чрез процесуалния си представител адв. К. Г., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 03.04.2015г. е сключен договор между „ВГ“ АД и „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД за управление и контрол на текущи ремонтни дейности. На 22.07.2015г. е сключен договор между „ВГ“ АД и В. В.-ответник в първоинстанционното производство за СМР в сградата на Кемпински хотел М.. На 23.07.2015г. И. Н. Г. – единствен син на ищцата и първоначалния ищец, е претърпял инцидент в сградата на хотела и е починал. Посочено е, че съгласно медицинско свидетелство за смърт, И. Г. е починал от остра сърдечно-съдова недостатъчност. Констатирано е, че съгласно договора за управление на текущи ремонтни дейности на обект от 03.04.2015г., страните са постигнали съгласие, че възложителят „ВГ“ АД е собственик на обект Кемпински хотел М.-гр. София и желае да обнови фоайето на хотела, а изпълнителят „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД желае да организира и контролира извършваните на територията на хотела ремонтни дейности, както и да изпълни законовите задължения за осигуряване безопасност и здравето на работниците, поради което възложителят възлага на изпълнителят, изпълнението на функциите по т. 2 за извършването на текущи ремонтни дейности на обекта, като посоченото от изпълнителя лице в качеството си на упълномощен представител представлява възложителя в този процес. Посочено е, че съгласно т. 2 от договора изпълнителят поема функции да контролира извършените работи по реализирането на ремонтните дейности, да отговаря за изпълнението на текущите ремонтни дейности в съответствие с правилата за изпълнение на СМР и мерките за опазване на живота и здравето на хората на работните площадки; да определя и предоставя на разположение на обекта на възложителя длъжностно лице - специалист с подходящо образование и квалификация, което да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ на обекта, участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи, и контролира тяхното прилагане от изпълнителите на СМР, контролира дейността на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, обезопасява работните площадки при спазване на принципите за превантивност на безопасността и опазване здравето на лицата, изпълняващи СМР на обекта. Констатирано е, че съгласно договор от 22.07.2015г., сключен между „ВГ“ АД като възложител и В. В. като изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни с осигурени от него сили и средства СМР по полагане на гипс-картон на обект хотел М. София. Съгласно чл. 7 от договора изпълнителят е длъжен да обезпечи хора, оборудване, материали за изпълнение на дейностите и носи отговорност за правилното сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта. Постигнато е съгласие, че изпълнителят има право да предоставя работи, предмет на договора, на друг изпълнител, без да е необходимо изричното съгласие на възложителя. Посочено е, че съгласно протокол от 23.07.2015г. В. В. като изпълнител е наел лица за полагане на каменни настилки в хотел М., като възлагането на СМР е въз основа на договор от 22.07.2015г., а именно И. Н. Г. и Г. И. като в т. 2 от протокола е посочено, че те са преминали инструктаж и са наясно с условията на работа и правилата за достъп и работа в сградата на обекта, протоколът е подписан от възложителя и от изпълнителя В. В.. Констатирано е, че с декларация от 22.07.2015г. В. В., е декларирал, че е запознат с условията, инструкциите и правилника по пожаробезопасност, аварийна безопасност, трудова безопасност и здраве при работа, касаещи работата в и около територията на хотел М., че ще инструктира, следи, контролира наетите от него лица и/или служители за спазването на всички норми по ЗЗБУТ.
Посочено е, че съгласно приет като писмено доказателство по делото протокол за оглед на местопроизшествието в условията на чл. 212, ал. 2 НПК, изготвен на 24.07.2015г. от следовател при СлО на СГП, огледаното помещение, находящо се в хотел Кемпински-Зографски, М., се намира в начална фаза на ремонтни дейности: от тавана вляво от входа, близо до крайната лява стена, е намерена висяща свободно тръба от въздуховод; от тавана и успоредно на него в цялото помещение са намерени кабели, свободно висящи към стените на помещението; върху тях са намерени клеми, като на някои от кабелите от клемите излизат, срещуположни на входящите метални жици, които лежат върху основите за окачен таван; вдясно по диагонал на входа, е намерен труп на мъж, разположен в легнало на пода положение; самоличността на мъжа е установена - И. Г.; описани са нараняванията на мъжа и констатираната от екип на спешна помощ смърт; спрямо входа на помещението, на около 1.50 м. са намерени изводи на кабели в зелена гофрирана обвивка, завършващи с два гнездови контакта с нарушена цялост; от лявата страна на едно от скелетата е намерен закрепен в горния край прожектор, включен в двугнезден контакт с нарушена цялост, висящ около ъгловата тръба; в другото гнездо на контакта е намерена включена бормашина, оставена легнала на пода под скелето; в края на снопа кабели на тавана, в близост до срещулежащата на входа стена, кабелите завършват в пластмасови букси, като от букса вдясно от скелето е намерена стърчаща необезопасена жица. Прието е, че протоколът за оглед на местопроизшествие съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред и съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства. Изложени са съображения, че като официален свидетелстващ документ, протоколът за оглед на местопроизшествие, има обвързваща съда материална доказателствена сила и е годно доказателство в гражданското производство относно гражданските последици от инцидента, във връзка с който протоколът е съставен като по делото материалната доказателствена сила на документа не е оспорена и не са опровергани констатациите му, поради което протоколът за оглед е годен да се ползва като доказателство в процеса, както и да се ползва от вещите лица за изготвяне на заключение по поставени им по делото въпроси.
Съобразено е, че на 24.07.2015г. и на 11.08.2015г. е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - [населено място] за спазване на трудовото законодателство на „ВГ“ АД, на обект хотел М. и са съставени наказателни постановления №№ 23-000684, 23-000685 и 23-2307408 от 30.09.2015г., с които на дружеството е наложена имуществена санкция за това, че като възложител и работодател по време на ремонтни работи не е изискал спазването на нормите за здравословни и безопасни условия на труд от строителя/изпълнителя В. В. по договор от 22.07.2015г., а именно: разрешено е използването на скеле без предпазни парапети и бордова лента, с което е създадена предпоставка за злополуки, не е документиран началния инструктаж на работниците и служителите от други предприятия на територията на обекта към 24.07.2015г.
Взето е предвид, че съгласно заключението на СМЕ причината за смъртта на И. Г. е електрически удар, като входното място на електрическия ток е гръдния кош. Констатирано е, че според вещото лице електрическия удар води до потискане на центровете на дишането и сърдечната дейност при протичане през главата и спиране на сърдечната дейност при преминаване през гръдния кош; приживе И. Г. е имал хронични изменения в миокарда, на белите дробове и на черния дроб, които е възможно да са следствие употреба на етилов алкохол, но тези морфологични промени нямат връзка със смъртния изход.
Посочено е, че съгласно заключението на СТЕ по делото няма данни дали СМР в хотел М. са били основен или текущ ремонт, но независимо от това възложителят е следвало да осигури ръководител на обекта, за което също липсват данни; извършваната от И. Г. работа е „СМР по монтаж на окачен таван с гипсокартон“, според вещото лице изискванията за безопасност при такъв тип работа са достатъчна осветеност в помещението, обезопасено метално скеле, стълба и допълнителни машини (перфоратор, винтоверт, бормашини, ъглошлайф, подвижен прожектор и др.), работно облекло и предпазни средства (маска, очила, ръкавици, фазомер), провеждане на начален инструктаж на работещия с вписването му в книжата за инструктаж и издаване на служебна бележка за личен инструктаж за личното му досие - което се съхранява при възложителя, проведен инструктаж на работното място, създадена оценка за риска за даденото работно място (площадка) от длъжностното лице „специалист по ЗБУТ“, спазване на всички правила по обезпечаване на ЗБУТ и предписанията на органите по ЗБУТ - координатор ЗБУТ и специалист по ЗБУТ, както и на главния енергетик, работа на обекта само с фабрично изготвени и калибрирани ел. машини, съоръжения и уреди. Констатирано е, че според вещото лице основните причини за настъпването на злополуката са неупражнен достатъчно ефективен контрол от страна на ответниците за извършване на СМР с осигурени ЗБУТ и неспазване от страна на пострадалия на чл. 33 ЗБУТ, който задължава всеки работещ да полага грижи за здравето и безопасността си, като е допуснал неволен допир до оголени проводници, които са били под напрежение. Взето е предвид, че според вещото лице В. В. не е извършвал необходимия инструктаж, допуснато е пострадалият да работи без работно облекло и лични предпазни средства; сочи, че от протокола за извършения първоначален оглед се установява наличието на необезопасени проводници и пластмасови букси; не са ангажирани документи, които да удостоверяват извършени проверки и давани препоръки от представители на дружествата по спазване на ЗБУТ на обекта, поради което счита, че не е осъществен ефективен контрол по спазване на изискванията на ЗБУТ от работещите на обекта. Посочено е, че според вещото лице не се установява осъществяването на контрол от страна на представител на „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД върху дейността на лица, самостоятелно упражняващи трудова дейност на обекта; с оглед приетия протокол за оглед на местропроизшествие може да се направи извод, че не са спазени изискванията за ЗБУТ, регламентирани в чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР (налице е необезопасено скеле), както и на чл. 431, ал. 1 и 2 на Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V - установени са оголени проводници и контакти, липса на скари за кабелите; по делото не са представени доказателства, възложителят „ВГ“ АД да е разполагал с назначен координатор по безопасност и здраве на обекта, а изпълнителя със специалист по ЗБУТ; няма данни по делото на пострадалия да е бил проведен начален инструктаж и инструктаж на работното място; няма приложена Книга за инструктажите и служебна бележка, която да се съдържа в личното досие на пострадалия, за пострадалия изобщо няма данни да съществува лично досие, бил е допуснат до обекта без подписан трудов или друг договор.
Взето е предвид, че заключението на СТЕ е оспорено и е допусната повторна СТЕ като съгласно заключение по повторна СТЕ, от документите по делото не се установява дружествата да са осъществявали контрол по спазването на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на самите работещи във връзка със ЗБУТ; не са ангажирани доказателства за осъществен такъв контрол - протоколи от проверка, доклади до работодателя, чек-листове; не се установява да е проведен инструктаж на ответника „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД, съгласно чл. 11, ал. 3 и 6 от Наредба №РД - 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, който според вещото лице е следвало да бъде извършен от възложителя. Посочено е, че по отношение на СМР, извършвани от пострадалия, той е следвало да има нужната квалификация и умения за работа с ръчни преносими ел. инструменти, лицето упражняващо такава дейност следва да е преминало начален инструктаж и инструктаж на работното място, което задължително се документира с подписа на лицето и на инструктиращия, данни за което не са налични; на пострадалия е следвало да бъдат осигурени лични предпазни средства и специално работно облекло; рисковете при извършването на конкретната дейност са във връзка с работа на височина, работа с преносими ел. инструменти и удар от ел. ток, риск от нараняване и експозиция на прах и шум; механизмът на настъпване на злополуката е бил като по време на монтажа пострадалият е попаднал под въздействието на ел. ток, като най-вероятен източник са неизолираните ел. проводници, които са останали от премахването на съществуващите осветителни тела. Посочено е, че според вещото лице допуснатите нарушения на правилата за безопасност на труда са били неизпълнение от страна на възложителя на задължението му да направи и документира инструктаж на работниците и служителите, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 и чл. 11, ал. 5 от Наредба №РД - 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ; неспазване от страна и на ответниците на правилото на чл. 18 ЗЗБУТ - „Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове“; неизработване на план за безопасност и здраве, чрез който да се минимизират съществуващите рискове, неспазване на правилата на чл. 16, буква „в“, чл. 19, ал. 2 и чл. 20, т. 2 от същата Наредба №2, като са допуснали работата на обекта да се извършва без изработването и свеждането до знанието на работниците на инструкция по безопасност и здраве при експлоатация на ел. съоръжения и работно оборудване; неспазване на чл. 23 от същата Наредба № 2, съгласно които следва да се отстраняват от строителната площадка лица, които не спазват правилата за ЗБУТ и с действията или бездействията си застрашават своята или на останалите работници безопасност, както и нормата на чл. 24 от Наредба № 2, която повелява на строителната площадка да се допускат само лица, които ползват осигурените им лични предпазни средства и работно облекло.
Прието е, че не следва да кредитира заключението на вещите лица в частите, в които се обсъждат доказателства несъбрани по делото, налични във воденото досъдебно производство или касаещи проведени лични разговори на вещото лице, както и частите, в които се съдържат правни изводи по съществото на спора.
Посочено е, че съгласно заключението на СПЕ, преживяванията на Л. Г., след като научила за смъртта на сина си, имат изявите на остра реакция на стрес, след което се е оформила смесено-тревожно депресивна реакция при разстройство в адаптацията; острата стресова реакция е отзвучала за няколко дни; последващата смесено-тревожно депресивна реакция при разстройство в адаптацията се е изявявала с безсъние, повишена тревожност, раздразнителност, затруднения при изпълнението на ежедневни дейности, липса на желание за общуване, понижено настроение; наблюдават се психологични последици - чувство за непреодолима загуба, засилена самоизолация, безсъние, нарушения в настроението. Посочено е, че според вещото лице внезапната загуба на дете е събитие с висок стресогенен потенциал, при което е налице категорична причинно-следствена връзка между състоянието на ищцата и загубата на нейния син.
Констатирано е от събраните гласни доказателства, че отношенията между родителите и момчето са били нормални, без данни за пререкания и неразбирателства; всички са живели заедно в едно домакинство като след казармата момчето започнало да работи в София, помагало на родителите си за сметките, за храна; идвал си в събота и неделя, а понякога и през седмицата; след смъртта на сина им, поведението на ищците се променило, ищцата Л. заявила, че животът за тях е свършил, защото единственото им дете е загинало; плачела, била на успокоителни, а ищецът Н. казвал, че не му се живее, спрял да излиза от вкъщи, отслабнал; преди смъртта на И. ищецът бил здрав човек, най-добрият водопроводчик в града, а след това бил много зле, развил онкологично заболяване. Посочено е, че съгласно други гласни доказателства И. отишъл да работи в София, тъй като във Враца нямало работа; докато работел в София, се прибирал поне два пъти в месеца, за да види майка си и баща си; помагал на родителите си, купувал им храна, работел по градината; когато се наложило ищците да влязат в болница той се грижел за тях, бил единствено дете; след смъртта му ищците много се променили, плачели и всяка седмица искали от свидетеля да ги кара на гробища; Н. не излизал от къщи бил отслабнал и се е вглъбил в себе си.
Взето е предвид, че съгласно заключението на допусната допълнителна СМЕ, основната причина за смъртта на И. Г. е електроудар, а вписаната причина за смъртта на Г. - остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, е оформена след извършената аутопсия, без резултатът от хистологичното изследване, каквото обаче вещото лице по настоящето дело е извършило въз основа на запазен хистологичен материал; вещото лице сочи, че електрическият ток може да причини остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
Изложени са съображения, че по делото са представени документи от досъдебно производство, образувано по повод смъртта на И. Г. и водено против В. В. като писмото за завършено образование на И. Г., което има характер на частен свидетелстващ документ и може да се ползва като доказателство и в гражданския процес, като неоспорено от насрещната страна и носещо информация за факта, че Г. е завършил СПТУ със специалност ’’монтьор на ел. инсталации в сгради на мрежи и уреди за ниско напрежение” с квалификация работник 2-ра степен.
Прието е, че изготвените по наказателното производство експертизи, протоколи за разпит на свидетели, не могат да бъдат ползвани в производството, тъй като се опорочава принципа за непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че са предявени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД - за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците от деликтни действия, извършени от лица, на които ответниците се явяват възложител на работа, при и по повод изпълнението на тази работа. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а съгласно ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Съобразено е, че И. Г. е бил нает от В. В., по силата на устен договор за СМР и е извършвал СМР във фоайето на хотела, където е бил ударен от ток като токовият удар е причинил острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и следствие на това е починал. Посочено е, че съгласно задължителното тълкуване на закона, направено с ППВС № 17/63г, т. 3 при отношения на възлагане на работа от едно предприятие на друго, отговорността за причинени вреди при извършването на тази работа зависи от това, кое дружество упражнява контрол за извършваната работа. Посочено е, че ако съгласно договора между предприятията едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие; ако организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Посочено е, че в съдебната практика е постановено ППВС, като е прието, че ако организацията на работата, ръководството и контролът са осъществявани едновременно от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете предприятия, а отговорността им пред увреденото лице - солидарна. Формиран е решаващ правен извод, че отговорността и контролът са общи между ответните дружества, разпределени от поредицата договори, с които те възлагат, но и споделят контрола, съответно и отговорността по извършването на процесните СМР, поради което носят отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД при настъпилото увреждане във връзка с тези СМР.
Изложени са съображения, че фактическият състав на чл. 49 ЗЗД не изисква посочване на конкретно лице, на което ответникът да е възложил работа и което виновно и противоправно да е причинило вреда. Конкретизацията на това лице е от значение за възложителя, ако той реши да реализира регресни права. Изложени са допълнителни мотиви, че по делото не е изяснено какво е съдържанието на договорното правоотношение между Г. и наелия го В. В., не е ясно за какви дейности Г. е нает, но независимо от това, по силата на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, му се дължи осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Прието е, че липсват инструктаж и мерки за безопасност с оглед липсата на доказателства за извършен инструктаж, както и констатациите в наказателните постановления при извършените проверки. Посочено е, че в гражданския процес недоказаните факти - липсата на доказателства за извършени инструктажи, както и за обезопасяване на работните площадки, се третират като ненастъпили факти. Съобразено е при това, че липсват доказателства за извършван контрол от някой върху извършваните СМР по отношение здравето на работещите, за изработени инструкции за безопасност, за контрол за прилагането им - правомощия обсъждани в договора от 03.04.2015г., с който е споделена отговорността и контрола върху извършваната работа на строителния обект между двете дружества. Прието е, че липсата на такива действия по инструктаж и обезопасяване, е в пряка причинна връзка със смъртта на И. Г..
Прието е, че ищците като родителите на починалото лице, търпят вреди от загубата на детето си и са материално правно легитимирани да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на детето им. Взето е предвид, че към момента на смъртта И. Г. е бил на 34 години, а ищците Л. Г. - на 55 години и Н. Г. - на 59 години като Н. Г. е починал в хода на процеса. Изложени са съображения, че при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъдат съобразено следното: настъпилата неочаквана смърт на млад мъж, единствен син на възрастни родители, на който те са разчитали за помощ както материална, така и в ежедневието, и предвид установените близки отношения между ищците и починалия, привързаността и обичта, която той е демонстрирал към родителите си - връщал се е редовно при тях, гледал ги при болест, като бъде съобразен и шокът от смъртта на дете, намерило израз при ищцата в остра реакция на стрес и проявила се депресивна реакция, чувството на липса от неговото отсъствие, непреодоляната мъка и трудното намиране на смисъл в живота след смъртта на единствено дете, които обстоятелства са установени от изслушаните свидетели по делото. С оглед на това е прието, че справедливото паричното обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сума от по 100 000 лв. за всеки ищец. Посочено е, че е съобразен и моментът на настъпване на вредата - 2015г. и стандартът на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Прието е, че направеното от ответниците възражение за съпричиняване е недоказано. Посочено е, че не е установено Г. да е бързал, да е противоправно извършването на СМР през нощта, като и причинно-следствена връзка между твърдяното бързане и работата през нощта с настъпването на увреждането. Посочено е, че не може да се направи извод въз основа на доказателствата по делото, че ако беше работил през деня, пострадалият нямаше да бъде ударен от ток или че щеше да оцелее след подобен токов удар. По отношение на възражението за съпричиняване поради неползване на работно облекло е прието, че е преклудирано, като ненаведено извън срока по чл. 131 ГПК, но и недоказано, тъй като не е установено за какви СМР е нает пострадалият Г. и не може да се направи обоснован извод, че за извършването на тази работа е необходимо носене на предпазно облекло като съгласно чл. 24 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на СМР работното/предпазното облекло се осигурява на работещите и други лица, каквито данни по делото липсват.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия въпрос, поставен от касатора „ВГ“ АД – при постановяване на обжалваното решение въззивният съд в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената в изложението, е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства (писмени доказателства, експертни заключения и свидетелски показания), като изрично ги е посочил и е възпроизвел фактите и обстоятелствата, за които във всяко едно от тези доказателства се съдържат съответните данни. Обсъдени са и всички доводи и възражения на касатора, вкл. доводите му по допустимостта на определени доказателства, събрани в досъдебното производство по реда на НПК. Съобразено е при това, че съдебното решение може да се основава само на допустими по смисъла на ГПК доказателства, в какъвто смисъл е трайно установената практика на ВКС, и само данните, съдържащи се в тези доказателства, са взети предвид от съда при формиране на фактическите му констатации за осъществяването на релевантните за спора факти. Изводите на въззивния съд за осъществяването на имащите значение за спора факти съответстват на цялостния анализ на събраните доказателства в съответствие с изискванията на т. 12 от ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, посочено в изложението. В съответствие с тези изисквания съдебният акт е и надлежно мотивиран и от мотивите към него са ясни както фактическите констатации, така и правните изводи на въззивния съд.
По същите съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по третия правен въпрос, поставен в изложението към подадената от „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД касационна жалба.
При постановяване на въззивното решение са спазени и указанията, дадени в т. 2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд следва да даде указания за необходимостта от представяне на доказателства за осъществяването на определени релевантни за спора факти и обстоятелства ако установи, че докладът на първоинстанционния съд е неточен или непълен и такива оплаквания се съдържат във въззивната жалба. В подадената от „ВГ“ АД въззивна жалба се съдържат доводи, че докладът на първоинстанционния съд е непълен и неточен в частта, с която съдът е посочил подлежащите на установяване факти и обстоятелства от това дружество и на доказателствата, които следва да ангажира, като се акцентира върху направеното в отговора възражение за съпричиняване. Възражението за непълен доклад е прието от въззивния съд за основателно, като с постановеното на 28.04.2022г. по реда на чл. 258-273 ГПК определение на дружеството са дадени указания, че следва да докаже твърдяното съпричиняване, като установи твърденията си, че пострадалият е искал да работи през нощта и това е време, в което рискът от злополука е по-голям. С оглед на това следва да се приеме, че въззивният съд е действал изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС и предпоставки за допускане на касационното обжалване и по втория, поставен от касатора „ВГ“ АД правен въпрос, не са налице.
По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос, поставен в изложението към подадената от „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД касационна жалба. И на това дружество въззивният съд е дал съответните указания за необходимостта от ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията за съпричиняване по причина непълен доклад на първоинстанционния съд и във връзка с оплакванията, съдъжащи се във въззивната жалба.
При постановяване на определението си по допускане на доказателствата въззивният съд е обсъдил и основателността на доводите, касаещи експертните заключения, приети и обсъждани в решението на първоинстанционния съд и е назначил допълнителна СМЕ във връзка с оплакванията за наличието на причинна връзка между поведението на съответните длъжностни лица и смъртта на пострадалия. В този смисъл следва да се приеме, че въззивният съд е анализирал и всички, съдържащи се във въззивните жалби и на двамата касатори оплаквания, доводи и възражения и служебно е допуснал съответната необходима за изясняване на спора експертиза, съобразявайки задължителната практика на ВКС – т. 3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен от касатора „ВГ“ АД правен въпрос.
Действително в практиката си ВКС приема, че заключенията на вещи лица в предварителното производство не са годни доказателствени средства поради изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, тъй като не са приети в гражданския процес по съответния ред (решение №231/01.11.2016г., гр. д.№1614/2016г. на III г. о. на ВКС). По отношение на актовете, съставени в досъдебното производство принципно ВКС приема, че макар да са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или липсата на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Прието е, че с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство (решение №66/22.06.2018г. по гр. д.№3149/2017г. на I г. о. на ВКС и посочените в него решение №36/21.04.2012г. по т. д.№319/2011г. на II т. о. на ВКС, както и решение №66/12.03.2015г. по гр. д.№5839/2014г. на IV г. о. на ВКС). Категорично обаче се приема, че тези актове могат да бъдат използвани като източник на информация за релевантните за гражданския спор факти и обстоятелства, доколкото представляват допустими доказателствени средства и са съставени от държавен орган, приобщени са към доказателствения материал по гражданското дело и съдържащата се в тях информация може да бъде опровергавана с допустимите по ГПК средства. Още повече като се има предвид, че правнорелевантният факт може да бъде доказан с преки доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени доказателства – следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния. При косвеното доказване обаче трябва да се отчита връзката с правно релевантния факт и възможността доказваният факт да не е свързан еднозначно с правнорелевантния, т. е. да се е осъществил в друга връзка. Поради това и тези актове, като съдържащи следи за осъществяването на правнорелевантните факти, могат да бъдат използвани в гражданския процес, пък макар и при косвено доказване (решение №198/10.08.2015г. по гр. д.№5252/2014г. на IV г. о. на ВКС; решение № 155/28.06.2012, ВКС, ІV г. о. по гр. д. 1750/2010г.). От съществено значение е обстоятелството дали тези актове са приобщени към доказателствата в гражданския процес при участието на всички спорещи страни, които са имали възможността да оспорят тези актове и съдържащите се в тях констатации и да ангажират доказателства в подкрепа на оспорването. Именно в този смисъл в решение №66/22.06.2018г. по гр. д.№3149/2017г. на I г. о. на ВКС е акцентирано върху необходимостта всички доказателства, вкл. събраните в досъдебното производство, да бъдат преценявани в гражданския процес в тяхната съвкупност. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, тъй като не е основавал констатациите си на актове, съставени в досъдебното производство. По отношение на заключенията на вещите лица, изготвени в досъдебно производство, както и протоколите за разпит на свидетели, пък въззивният съд категорично е приел, че не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящето производство, тъй като се опорочава принципа на непосредственост при събирането на доказателства в гражданския процес, съобразявайки при това посочената по-горе практика на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението на „ВГ“ АД правен въпрос. При това следва да се отбележи, че процесуалният представител на „ВГ“ АД също е представял пред въззивния съд доказателства, събрани в досъдебното производство – протокол за разпит на свидетел от 30.07.2015г., т. е. възприемането на тези доказателства като допустими, респ. недопустими е обусловено от провежданата от дружеството защитна теза в процеса.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроси девет и десет, поставени от касатора „ВГ“ АД.
В практиката си ВКС приема, че изготвеният от следователя оглед на местопроизшествието съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред и съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства. Като официален свидетелстващ документ протоколът за оглед на местопроизшествие има обвързваща съда материална доказателствена сила и е годно доказателство в гражданското производство (решение №18 от 08.02.2012г. по гр. д.№434/2011г. на III г. о. на ВКС). В множество решения, макар и по повод доказателственото значение на протокола за ПТП, тричленните състави на ВКС приемат, че подобен документ съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма му и с други доказателствени средства (решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., ТК, ІІ т. о.; решение №7 от 12.09.2013г. по т. д.№492/2011г. на II т. о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е основал констатациите си за релевантните към обстоятелствата около настъпването на инцидента факти, както на информацията, съдържаща се в протоколите за оглед, изготвени в досъдебното производство непосредствено след инцидента, така и на информацията, съдържаща се в съставените от Дирекция „Инспекция по труда“ наказателни постановления и на други доказателства, събрани по делото, и е проверил тези констатации чрез заключенията на изслушаните по настоящето дело експертизи.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по петия правен въпрос, който касаторът „ВГ“АД поставя в изложението. Обстоятелствата, обуславящи солидарната отговорност на всички ответници по предявения иск, са посочени в обжалваното решение, като правните изводи на съда съответстват изцяло на посочената в самото решение практика на ВКС – ППВС №17/1963г., т. 3 и решение №99/2020г. по гр. д.№22/2020г. на III г. о. на ВКС (и посоченото в него решение № 141 от 1.08.2014г. по гр. дело № 5015/2013г. на 4-то г. о. на ВКС, в което е прието, че солидарността може да бъде последица както от един, така и от различни юридически факти (т. н. неистинска солидарност). Когато организацията на работата, ръководството и контролът са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), отговорността на преките причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на работата – по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по този, поставен от касатора „ВГ“ АД правен въпрос.
По шестия, поставен от касатора „ВГ“ АД правен въпрос настоящият състав приема следното:
Установените в Раздел V на Глава четиринадесета ГПК правила не поставят приемането на заключението на вещото лице в зависимост от обстоятелството дали всички участващи в производството лица са изразили съгласието си за това. Страната, която не е съгласна с изводите и констатациите на вещото лице разполага с правото да оспори заключението по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК и да поиска назначаване на друго или повече вещи лица, както и да ангажира други доказателства (писмени и гласни) в подкрепа на поддържаната теза. Практиката на съдилищата в този смисъл е категорична и непротиворечива. Както е прието в решение №165/22.10.2019г. по гр. д.№2622/2018г. на I г. о. на ВКС, решение № 342 от 17.02.2012 г. по гр. д.№ 71 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр. д.№ 60238 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др., когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните по делото оспорва това заключение и иска назначаването на тройна експертиза, съдът на основание чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 201 ГПК е длъжен да назначи нова експертиза от друго или повече вещи лица. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първата част на поставения въпрос.
Непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че назначените по делото вещи лица не могат да основават заключенията си на изводите на вещи лица, назначени в други производства, а следва да направят самостоятелни изводи по поставените им въпроси. Приема се обаче, че тези вещи лица могат да ползват данни от други експертизи относно значими за спора факти (извадки от скици, регулационни планове, техническа документация), ако страните не са ги оспорили като доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да дадат отговор на поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите на експертите, назначени в други производства (посоченото от касатора решение №48 от 23.07.2020г., постановено по т. д.№199/2019г. на I т. о. на ВКС и посочените в него решения). При това следва да се отбележи, че подобно разрешение следва да намери приложение и в други хипотези, като се признае правото на експертите да използват и друг вид данни, съдържащи се в експертизи, назначени в други производства, особено когато първичните носители на информация за тези данни вече са унищожени. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е възприел заключенията на изслушаните по делото вещи лица, които действително са използвали данни от експертизите, приети в досъдебното производство, но и други данни и при това са извършили самостоятелен анализ на същите. В приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза е посочено, че са съобразени данните, съдържащи се в комплексна съдебномедицинска експертиза от досъдебното производство, а именно данните от първоначалния оглед на трупа на И. Г. (които данни не биха могли да се установят от друг източник по обективни причини), но при това вещото лице е извършило и самостоятелен анализ на получените от КСМЕ на УМБАЛ „А.“ хистологични препарати, които е разгледало и изследвало. Освен това въззивният съд е назначил и допълнителна СМЕ за установяване причината за смъртта и съответствието на констатираната причина от вещото лице, изготвило експертизата в първоинстанционното производство с отразената в свидетелството за смърт. Изводите на вещото лице по назначената допълнителна експертиза се основават на обективните данни и на експертните познания на вещото лице, като заключението не е било оспорено от страните. В заключението на СТЕ, допусната с цел установяване механизма на извършваната от И. Г. работа, изискванията за безопасност при такава работа и на механизма на настъпването на злополуката пък констатациите по отношение на лицата, които е следвало да напратя инструктаж, са били коригирани при разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание, като в основата на това заключение са данните, съдържащи се в издадените от Дирекция „Инспекция по труда“ наказателни постановления и констатациите от извършените от инспекцията проверки. При тези данни следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по така поставения правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора „ВГ“ АД въпроси седем и осем, касаещи необходимостта от установяване на извършените от преките причинители на деликта действия и/или бездействия и възможността отговорността на възложителя да бъде ангажирана при общо установено в хода на делото нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Както вече беше посочено по-горе, според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС (ППВС №17/1963г., т. 3; решение №99/2020г. по гр. д.№22/2020г. на III г. о. на ВКС и посоченото в него решение № 141 от 1.08.14г. по гр. дело № 5015/13г. на 4-то г. о. на ВКС), когато организацията на работата, ръководството и контролът са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна. Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), отговорността на преките причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на работата – по чл. 49 ЗЗД. При това следва да се отбележи, че отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД има гаранционно-обезпечителна функция. Тя не произтича от вината на възложителя на работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Действително отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената работа причини виновно вреди на пострадалия (т. 1 на ППВС №7 от 29.12.1958г.), но при това следва да се вземе предвид и какви са конкретните обстоятелства по делото. В случая е установено нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при което обстоятелството служител на кое дружество е допуснал нарушението при констатираната връзка между двете дружества е ирелевантно. Задължението е основано на установени в нормативен акт изисквания и безспорно не е било изпълнено от служител на едно от дружествата, респ. от лице, на което тези дружества са възложили извършването на определена работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД може да отпадне само ако се установи, че конкретното нарушение не е било извършено при и по повод възложената работа, но такива данни в случая липсват. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, както и ако неговите действия не са виновни и противоправни (ППВС №7 от 29.12.1958г.), но с оглед особеностите на настоящия случай не може да се приеме, че такива предпоставки са налице. Дори лицето, срещу което е образувано наказателно производство (В. В. В.) бъде оправдано, това само по себе си не би могло да освободи дружествата от обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД, тъй като фактът на неспазване на изискванията за осигуряване на безопасни и и здравословни условия на труд и на липсата на проведен инструктаж е обективно осъществил се и установен. При това следва да се отбележи, че обстоятелството кое от двете дружества е било санкционирано за допуснати нарушения от Дирекция „Инспекция по труда“, също е ирелевантно с оглед вече посочената връзка между двете дружества, както и между дружествата и В. В. В., която е установена по категоричен начин от анализ на представените по делото договори. От съществено значение е не обстоятелството дали дружество „ВГ“ АД е възлагало на конкретни свои служители работа, която да е свързана с контрола на правилата за безопасност на обекта, а че дружеството е възложило другиму извършването на СМР в сградата на хотела, както и осъществяването на контрол по безопасността на труда, което е достатъчно за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 49 ЗЗД за злополуката, настъпила при извършването на тези СМР от лице, на което тази дейност е била възложена, респ. на негов подизпълнител. Възражения за неправилен последващ избор на подизпълнител не биха могли да освободят дружеството от отговорност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения единадесети въпрос в изложението на касатора „ВГ“ АД., тъй като този въпрос не съответства на данните по делото. Както вече беше посочено по-горе, въззивният съд е назначил допълнителна СМЕ с цел проверка констатациите на изслушаното пред първоинстанционния съд заключение, т. е. съобразил е трайно установената практика на ВКС, според която при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност - повторно заключение - чл. 201 ГПК (решение №165/22.10.2019г. по гр. д.№2622/2018г. на I г. о. на ВКС; решение №236/26.05.2011г. по гр. д.№644/2010г. на І г. о. на ВКС). По отношение на останалите експертни заключения съдът е изложил съображения кои констатации възприема, кои не и защо. Обстоятелството дали в мотивите към решението съдът е посочил и конкретните части от експертизите в детайли не обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване в настоящия случай, защото тези части стават ясни от съображенията досежно установените факти и обстоятелства, на които съдът е основал своите правни изводи, вкл. чрез позоваване на изслушаните експертни заключения в частите им, които съдът е възприел.
По поставения от „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД въпрос дали въззивният съд е бил длъжен да спре производството при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно допустимо ли е въззивният съд да разреши спора по същество без да спре производството въпреки наличието на данни за висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело:
По направеното от дружеството искане за спиране на производството до приключване на наказателното производство срещу В. В. въззивният съд е приел, че предпоставки за спиране не са налице, тъй като по отношение на ответника В. В. решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Този извод съответства изцяло на изискванията на процесуалния закон, доколкото отговорността на „Екзибишън форум иветнс“ ЕООД е ангажирана поради това, че служителите на това дружество не са осъществили възложения им контрол по спазване на правилата за безопасността и здравето на работниците. Не е налице следователно такава връзка на преюдициалност, която да обоснове наличието на предпоставките за спиране на производството по делото пред въззивния съд.
Действително, както е посочено в решение №60105 от 14.02.2022г. по т. д.№1185/2020г. на I т. о. на ВКС, с ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС по задължителен начин е дадено разрешението, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Съществуването на преюдициален спор се явява абсолютна процесуална пречка за развитие на исковия процес, поради което съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Подобна зависимост обаче по изложените по-горе съображения по настоящето дело не се установява. Както вече беше отбелязано, пряка причинна връзка между отговорността на „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД и обстоятелството дали В. В. ще бъде признат за виновен в наказателното производство не е налице. Поради това и разрешението, дадено в решение №134 от 08.12.2021г. по гр. д.№1081/2020г. на IV г. о. на ВКС в случая е неприложимо.
Следва да се отбележи също така, че разясненията, дадени с ТР №1/09.07.2019г. по тълк. д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС са принципни и във всеки конкретен случай следва да се извършва самостоятелна преценка за наличието на такава връзка на преюдициалност между двете дела, която да обоснове извод, че изходът на едното е по такъв начин обусловен от другото, че производството по първото дело следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В случая подобен порок от прочита на обжалвания съдебен акт не се установява – при постановяване на решението си въззивният съд е приложил действащите към момента на настъпване на увреждането правни норми и то в точния им смисъл, не е отказал да приложи императивна правна норма, основал е фактическите си констатации на подробно изброените в решението и анализирани доказателства и е основал правните си изводи именно на тези фактически констатации, прилагайки при това правилата на формалната житейска логика, както и установените в съдебната практика критерии при определяне на справедливо по размер обезщетение.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложенията на касаторите правни въпроси.
По съдържащите се доводи в подадената от „ВГ“ АД молба с вх.№5188/11.05.2023г. настоящият състав на I г. о. на ВКС приема, че не следва да се произнася, тъй като същата е постъпила след изтичането на предвидения в чл. 283 ГПК срок, в който страната следва да изложи оплакванията си срещу постановеното от въззивния съд решение. При това следва да се отбележи, че тези доводи са свързани с нарушаване на права в производството пред първоинстанционния съд и са обвързани с искане за отмяна и на първоинстанционното решение, с каквото правомощие в настоящето производство Върховният касационен съд не разполага.
С оглед изхода на спора в полза на адв. К. Г. следва да бъдат присъдени сумите, посочени в приложения към договорите за правна защита и съдействие списъци по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1172 от 30.08.2022 г., поправено с решение 1199 от 04.10.2022 г., постановени по в. гр. д. № 1170/2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав.
ОСЪЖДА „ВГ“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Калина С. Г. от САК сумата от 4000лв. (четири хиляди лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, за осъществено пред ВКС процесуално представителство на ответника по касационна жалба Л. И. Г..
ОСЪЖДА „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Калина С. Г. от САК сумата от 4000лв. (четири хиляди лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, за осъществено пред ВКС процесуално представителство на ответника по касационна жалба Л. И. Г..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: