Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София, 18 януари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

като изслуша докладваното от съдия Д. А. наказателно дело № 1024/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Л., чрез защитника му – адв. П.(ведно с допълнение и уточнение към нея), и по жалба на частните обвинители А. И. и Л. И., чрез повереника им – адв. Б., срещу въззивно решение № 307 от 02.08.2023г., постановено по внохд № 604/23г. по описа на Софийския апелативен съд, 4-ти наказателен състав.

С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК. В подкрепа на заявената претенция за допуснато нарушение на материалния закон се сочи наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради това, че опасността на пътя е възникнала внезапно и непредвидимо. Твърди се, че неправилно е приложена и нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила са декларативно заявени, без да са изложени съображения, които да ги подкрепят. По отношение на явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се сочи наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и неразумна продължителност на разглеждане на делото от около 7 години. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

С жалбата на частните обвинители се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Наведени са доводи, че наложеното наказание не е съответно на обществената опасност на деянието и на отегчаващите вината обстоятелства. Твърди се, че освен установената по делото превишена скорост, същата е и несъобразена с пътните условия, осветеността на фаровете в тъмната част на денонощието и в участък за който е било известно, че на пътя излизат безпризорни коне. Според повереника на частните обвинители, въззивният състав не е отдал нужното внимание на горепосочените обстоятелства, което е довело до определянето на занижено наказание. Сочи се, че неправилно САС е приел за неразумна продължителността на разглеждане на делото с мотив, че същото е с фактическа и правна сложност. Твърди се, че определянето на наказание в минималния размер и едновременното приложение на чл. 66 от НК е неправилно, доколкото по този начин не биха могли да бъдат постигнати целите на личната и генералната превенции. Прави се искане за изменение на въззивното решение и увеличаване на наложеното наказание към средния размер, без прилагане на института на условното осъждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Л., редовно призован, не се явява. Представлява се от неговия защитник - адв. Н. П., който поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, и моли за уважаване на сезиращия съда процесуален документ.

Частният обвинител А. И. И., редовно уведомен, се явява.

Частният обвинител Л. А. И., надлежно призован, не се явява.

Представляват се от повереника им – адв. Е. Б., който поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи за налагане на по-тежко наказание. Пледира за изменение на въззивното решение и увеличаване на наложеното наказание.

Частните обвинители Т. К. С., Г. К. Г., К. Г. Г., В. П. З., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им – адв. Я. Д., надлежно призован, не се явява.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Счита, че няма допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК, които да налагат изменение или отмяна на въззивното решение. Заявява, че наказанието е справедливо определено, съобразено с установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и с целите, визирани в чл. 36 от НК. Моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение, а решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 1 от 10.02.2023г., постановена по нохд № 311/20г., Софийски окръжен съд, 4-ти първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия В. Б. Л. за виновен в това, че на 18.11.2016 г., на /път/, в землището на [населено място], в зоната на км /км/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. [рег. номер на МПС] , е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – И. А. И. и М. П. Г., поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал. 1, „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за срок от 5 (пет) години.

На основание чл.343г от НК, вр. чл 343, вр. чл.37, т.7 от НК на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) години.

Съдът се е произнесъл по разноските.

С въззивно решение № 307 от 02.08.2023г., постановено по внохд № 604/23г., Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав е изменил първоинстанционната присъда, в частта, с която на подсъдимия В. Л. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) години, като го е увеличил на 5 (пет) години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Жалбите са процесуално допустими, подадени в законоустановения 15-дневен срок, от лица, притежаващи активна легитимация, и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, но по съществото си са неоснователни.

Във връзка с оплакванията, касаещи основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, е необходимо да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция по правото, а не по фактите. Следователно, тя не може да приема за установени нови фактически положения, както и да извършва собствен доказателствен анализ, а единствено проверява спазени ли са процесуалните изисквания по формиране на вътрешното убеждение на съда в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. В жалбата на подсъдимия това касационно основание е заявено без да са посочени конкретни доводи в негова подкрепа. Декларативно е посочено, че „въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение на база на превратно тълкуване на експертните заключения и погрешно схващане относно фактическата обстановка“ и не е реализирал задълженията си относно „обективния и всестранен анализ на доказателствения материал“. Въззивният съд е подложил на внимателен анализ всички събрани по делото доказателства, не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, което е довело до установяване на релевантната фактология, обезпечила формирането на верни правни изводи. Изготвените и приети по делото тройна и петорна КМАТЕ са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените въпроси, като експертите са базирали изводите си на научните си познанията в съответните области и данните, съдържащи се в материалите по делото. За да кредитира с доверие експертните заключения, въззивната инстанция подробно ги е анализирала поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, в това число с приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите К. Д., Г. Г. и И. Г., както с писмените доказателства, доказателствените средства и способите за доказване, като е изложила убедителни аргументи и е отговорила на всички доводи на страните. Отговор са получили въпросите касателно времето, мястото на удара, механизма на ПТП, причинените травматични увреждания на пострадалите, причинно-следствената връзка между получените увреждания и настъпилия летален изход. Безусловен е изводът на вещите лица, че ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият своевременно е бил реагирал с екстремно спиране, а не с отклоняване на автомобила наляво, защото е имал техническата възможност да установи МПС-то преди мястото на първия удар. Следва да се отбележи, че апелативният съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства, каквато претенция е заявена. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценили при спазване изискванията на НПК и не са допуснали нарушения на разпоредбите на чл.13 и чл.107 от НПК. Не се констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства и използваните способи за доказване.

По отношение на релевираното оплакване за нарушение на материалния закон, обективирано в неправилно приложение на нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, и твърдение за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, следва да се отбележи, че изложените аргументи в касационната жалба на подсъдимия са абсолютно идентични с тези от допълнението на въззивната жалба. По така отправените и пред въззивния съд аналогични претенции, апелативният съд е дал задълбочен и законосъобразен отговор, който изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция се солидаризира с изводите на предходните две, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай е установено, че подсъдимият е имал обективната възможност да възприеме намиращия се пред автомобила кон от разстояние, което му е давало възможност да избегне и удара със следващия кон, намиращ се на пътното платно в лявата лента за движение, като спре екстремно или намали скоростта. Това той не е сторил, а в нарушение на цитираната разпоредба е предприел маневра отклоняване на автомобила наляво, което е довело до причиняване на вредните последици.

Неоснователно е поддържаното становище, че настъпилото ПТП е резултат на случайно деяние, поради което липсва виновно поведение на подсъдимия и той следва да бъде оправдан. Първото условие, според разпоредбата на чл.15 от НК за невиновно поведение е задължението водачът при управление на МПС да се съобрази с определени предписания на правилата за движение, за да не произтича за него задължение да предвижда настъпването на възможни общественоопасни последици. Следващо условие за приложението на чл.15 от НК е да са налице обстоятелства, при които водачът да е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. В принципен аспект, водачите на МПС са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението и при възникване на опасност за движението, и непредприемането на нормативно предписаните мерки, носят отговорност за последвалите съставомерни последици.

С оглед на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка е несъмнено, че подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл.20, ал. 2 от ЗДвП, както бе обсъдено по-горе. По несъмнен начин е установено, че подсъдимият е възприел първоначално намиращият се в близост до средната мантинела кон и след това видял и от дясната си страна глава на кон. Като е видял безпризорното животно на пътя, подсъдимият е отклонил автомобила наляво, вместо да намали скоростта или да предприеме екстрено спиране и по този начин да предотврати настъпването на инициалния удар. Той е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движил с разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/час и ако своевременно е предприел екстрено спиране. Предвид конкретната пътна обстановка – ограничена видимост в тъмната част на деня, неосветен пътен участък, липса на превозни средства пред управлявания от подсъдимия автомобил, категорично е установено, че подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди евентуалната поява на безпризорни животни на пътното платно, като опасност за движението в този пътен участък, тъй като преминавайки ежедневно по този път, е знаел за нееднократната поява на коне на пътното платно. Отклоняването на МПС-то наляво и насочването му в лявата пътна лента по посока на движение на процесния автомобил(вместо предприемането на екстрено спиране), не е позволило на подсъдимия да предотврати удара, с намиращите се на пътя коне.

От изложеното е видно, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, поради което не може да претендира, че настъпилото произшествие е вследствие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Оплакването на подс.И. за явна несправедливост на наложеното му наказание се аргументира с тезата за наличие на предпоставките на чл. 55 от НК, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, като се акцентира и на продължителността на разглеждане на делото. Релевираните доводи от повереника на частните обвинители са относно неправилното определяне на наказанието в минималния размер и едновременното приложение на чл. 66 от НК, доколкото по този начин не биха могли да бъдат постигнати целите на личната и генералната превенции, както и че продължителността за разглеждане на делото е в разумни срокове.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.

Като смекчаващи вината обстоятелства са ценени: чистото съдебно минало на подсъдимия, наличието на положителни личностни характеристични данни, добросъвестно процесуално поведение, обстоятелствата, свързани с профила му на водач на МПС – санкциониран е само веднъж за извършено от него нарушение по ЗДвП, продължителност на наказателното производство, социалния му статус, трудовата му ангажираност, както и искреното му разкаяние и съжаление за случилото се. Като отегчаващо обстоятелство е прието допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение, касателно разрешената скорост на движение.

Този състав счита, че при оценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция е допуснала определени неточности, които обаче не налагат промяна в размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, но следва да бъдат посочени.

Неправилно контролираната инстанция е приела за смекчаващо вината обстоятелство факта, че подсъдимият е санкциониран само веднъж за извършено от него нарушение по ЗДвП. Спазването на нормативно регламентираните правила за движение по пътищата от водачите на МПС, е тяхно императивно задължение, поради което липсата на предходни нарушения на правилата за движение или наличието на незначителни такива, не може да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство. Напротив предходните нарушения на ЗДвП могат да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства, като тук вече от значение е преценката относно сериозността на нарушенията на наложените по административен ред наказания, времето на тяхното извършване, броя, степента на обществената им опасност и други.

Добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, по мнение на този състав също не притежава характеристиките на смекчаващо обстоятелство, тъй като е дължимо предвид процесуалното качество на подсъдимото лице.

Така направените констатации не водят до промени в съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, още повече, че при тяхната преценка няма място за механичен формален подход, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В настоящия случай значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл. 54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, обуславят отмерването на законосъобразни и справедливи по размер наказания - лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от пет години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, които са съответни на целите по чл.36 от НК.

Неоснователно е искането на защитата за приложението на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите обстоятелства не са многобройни или изключителни по характер, а и не е налице втората кумулативна предпоставка, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.

Претенцията на повереника на частните обвинители за увеличаване на наказанията е неоснователна. Изложените от него в касационната жалба съображения са подробно обсъдени и от въззивния съд, като настоящият съдебен състав се солидаризира с тях и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Касаторите не сочат относими обстоятелства, които да не са били отчетени от въззивния състав при индивидуализацията на наказанията.

Горното дава основание на касационния съд да приеме, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, поради което въззивното решение на Апелативен съд – София следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 307 от 02.08.2023 г., постановено по внохд № 604/24г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: