ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60464
София, 08.06.2021 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 2294 по описа за 2020 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Д., чрез адвокат П. М., срещу въззивно решение № 1696/04.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд, по въззивно гр. д. №16126/2018 г.
Излага доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Постъпили са допълнения към касационната жалба, но след срока по чл. 283 ГПК – съответно на 10.12.2020 г. и 11.02.2021 г., поради което не могат да се разглеждат.
Насрещната страна Посолство на Алжирската народна и демократична република, чрез адвокат И. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че въззивното решение е правилно. Няма изложение съображения във връзка с предварителната селекция по чл. 280 ГПК. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Посолство на Алжирската народна и демократична република, чрез адвокат И. Т., срещу определение № 8657/09. 06. 2020 г. на СГС по въззивно гр. д. № 16126/2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Тя е образувана в частно гр. д. № 2293/2020 г. С определение № 476/11.12.2020 г. частната жалба е присъединена за съвместно разглеждане с касационната.
Частният жалбоподател твърди неправилност на определението по чл. 248 ГПК, с което е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Счита, че с молбата от 03.04.2020 г., а и неколкократно заявените искания за възстановяване на разноските, по същество е представен списък по чл. 80 ГПК. Също така, поради по-късно представени банкови документи, страната не може да бъде лишена от разноски.
Насрещната страна по частната жалба Н. С. Д. отговаря, че тя е неоснователна – списък за разноски и доказателства, че такива са сторени действително не са представени от Посолството на Алжирската народна и демократична република до приключване на съдебния спор.
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легимтимирана страна, и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По касационната жалба:
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. С градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на Н. С. Д. против Посолство на Алжирската народна и демократична република за отмяна на уволнение, като незаконно, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 10 818,54 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Присъдил разноски в полза на работодателя само за първа инстанция.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между Н. Д. и Посолство на Алжирската народна и демократична република съществува трудово правоотношение в периода 16.08.2001 г. – 16.10.2017 г., като Д. изпълнява длъжността “шофьор“. На 14.09.2017 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, в което са посочени съображения за това, че той не притежава необходимите професионални качества, за да се справя с работата си – недискретен е, има неподходящо отношение по време на изпълнение на функциите си, неглижира изпълнение на задълженията, има неадекватно поведение по време на изпълнение на същите. Посочено е още, че в поведението на Д. не е настъпила промяна, въпреки наложени предишни наказания. Предизвестието е прието при отказ, за което е съставен протокол, подписан от трима служители на посолството. Впоследствие, със заповед от 16.10.2017 г. на посланика на Алжир, трудовият договор на Д. е прекратен, считано от 16.10.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.Зедта е връчена на работника с нотариална покана на 26.10.2017 г. Съдът изложил съображения, че мотивите за уволнението се съдържат в отправеното предизвестие и те са ясни и достатъчни, а последвалата заповед има само констативен характер. Липсата на качества се изразявала в недискретност, неподходящо отношение по време на изпълнение на функциите, неглижиране, неизпълнение на задълженията и неадекватно поведение по време на изпълнение на същите. Съдът установил още, че по силата на чл. 12 от сключения трудов договор, Д. се задължава да се въздържа от всякакви действия, дори и извън службата, несъвместими с достойнството свързано със службата; да спазва, дори след прекратяване на договора, абсолютна дискретност по отношение на всякакви факти, информация или документи, до които е имал достъп във връзка с упражняването на своите функции; да не упражнява никаква платена дейност от каквото и да било естество, под заплахата от незабавно прекратяване на договора, без предизвестие и без обезщетения; да се въздържа от накърняване на интересите и ценностите на Алжир, на неговите институции и на неговите представителства; да се въздържа да изнася от местоработата си, под каквато и да е форма, каквито и да е работни документи, освен с надлежно даденото разрешение от прекия началник; да спазва разпоредбите на Правилник за вътрешен ред, който представлява неразделна част от договора. Работодателят е отправял множество предупреждения към служителя, свързани с трудовата дисциплина и дължимата грижа при изпълнение на трудовите задължения през 2005, 2006, 2015, 2016 и 2017 г. Съдът установил, че Н. Д. не знае адреси, не можел да бъде използван като шофьор, налага се, поради това, за конкретни случаи, да бъде ползвано такси; шофирането му е незадоволително, допуска елементарни технически грешки в начина, по който подхожа към пътя, като управлява автомобила опасно бавно и невнимателно, случва се да става причина за надраскване на автомобила, доста често управляваната от него кола се налага да бъде вкарвана в сервиз; шофира невнимателно; интригантства, няма колегиално отношение и говори непрекъснато за всички и за всеки, което създава напрежение, като се държи предизвикателно и към посланиците.
Съдът достигнал до извод, че липсващите качества на Н. Д. са съществени и действително необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. Намерил също, че той не се ползва със специална закрила по чл. 333 КТ, като препратил към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част, като така ги направил свои: Н. Д. извършва синдикална дейност, но за да се ползва от закрила по чл. 333 КТ следва да е: избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ (за представителство пред работодателя, за информиране и консултиране); избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа; член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган.
За първите две качества няма нито твърдения, нито са ангажирани някакви доказателства. Във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 3 ищецът се позовава да е „председател на синдикална секция в посолството“, като твърди и да е член на инициативен комитет по създаване на самостоятелен синдикат. Заявеното едва в писмената защита, че е председател на синдикална секция в Дипломатическия корпус, не може да се обсъжда, като преклудирано. Независимо от това, корпусът не е предприятие за Д. по смисъла на КТ, а доказателства, че секцията към него е териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, не са представени. Напротив, от събраните доказателства се установява, че тя няма конкретна отраслова обособеност, нито ръководни функции. При това, Д. е бил председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в Дипломатическия корпус – София, но не и на синдикална секция в Посолството и то до края на 2017 г.
От друга страна, що се касае до секцията в предприятието (това е Посолството за Д.), съгл. ТР по тълкувателно дело № 9/13 г. ОСГК ВКС, от закрила се ползват само председателят и секретарят на единствената организация на ниво предприятие. Към 01.05.2007 г. към отрасловия „Национален синдикат на административните служители“ към КТ „Подкрепа“ е редовно регистрирана синдикална секция в ответното посолството. Д. заплаща членски внос в периода 2000 – 2008 г., но няма никакви доказателства да е председател или секретар точно на тази секция. Освен това, към май 2017 г. вече няма и легитимна секция на синдиката на административните служители в ответното посолство.
Съдът приел също, че на Д. е възложено да подготви учредяването на синдикат на българските служители, наети в чуждестранни дипломатически мисии, но нито се твърди, нито се доказва, че такъв синдикат е бил създаден преди уволнението и, че ищецът е бил избран в негов ръководен орган.
В заключение съдът е направил извод, че заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратена, е законосъобразна и е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него претенции за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение поради принудителна безработица.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустимо и законно ли е съдебният състав да не се яви на съдебното заседание без мотиви и без предизвестие; допустимо и законно ли е да бъде сменен съдия-докладчикът по делото, в хода на делото, без мотиви и без предизвестие до страните; допустимо и законно ли е определение за отвод, в което не фигурират нито имената, нито подписите на нито един член от тричленния съдебен състав по дадено дело, да се счита за отвода на този съдебен състав; при това положение допустимо и законно ли е да бъде назначаван друг съдебен състав по делото; допустимо и законно ли е съдия-докладчик, който не е член на тричленния съдебен състав по дадено дело, да участва в закрито съдебно заседание по това дело, в това дело да не участва никой друг освен него, той да докладва сам на себе си и сам да определя на себе си, отвод по това дело; допустимо и законно ли е като мотиви за отвод на съдия по дадено дело, съдията, да не дава собствените си мотиви, а да се позове на мотивите на една от страните.
Така поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Те не държат сметка на характера на производството по ГПК, в което няма изискване за несменяемост на членовете на съдебния състав. По направен отвод съдиите могат да се произнесат както в открито, така и в закрито съдебно заседание. Определението, с което съдия е уважил възражение за отвод или се е самоотвел, както и причините, поради които го е сторил, не подлежат на инстанционен контрол. На страната не се връчва препис от това определение, същата има възможност, ако намери, че са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК, да поиска отвод на новите членове на съдебния състав. Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) ( обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.). За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ, ВСС на РБ е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57 от 04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13 от 19.03.2015 г.; изм. с Решение на СК на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г., Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение (чл. 1, б. а - в).
Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се различни практики, съобразно изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата прозрачност при разпределението, гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите.
Съгласно цитираната методика, за времето на отсъствие на съдията-докладчик или на друг член на състава административният ръководител определя негов заместник, съобразно утвърдените вътрешни правила в съда.
Разпределението на въззивното дело в Софийски градски съд е подчинено на чл. 9, ал. 1 ЗС, Единната методика, утвърдена от ВСС и Правила, утвърдени от административния ръководител при отсъствие на съдия-докладчик, при отвод на съдия-докладчик, съответно определяне на друг съдия, който да поеме тяхната работа, вкл. по вече разпределените му преписки и дела, както и с оглед организацията на работата, съвместима с обучението на младшите съдии. В СГС действат Правила за образуване, разпределение, заместване и произнасяне по вече образувани граждански и търговски дела, които са публикувани и на сайта на съда. Съдебните състави в гражданско отделение – председател и членове, се определят със заповед на председателя. Извършва се случаен избор само на докладчика по въззивно дело, като другите двама съдии от съдебния състав са тези, с които докладчикът заседава според заповедта на председателя на съда. Промени в персоналния състав на съставите се извършват също със заповед на председателя, като относно младшите съдии е възприет ротационен принцип при разпределението им в отделенията, както и между съставите в самите отделения, с оглед пълноценната им подготовка за бъдещото назначаване като районни съдии, При отвод на съдията-докладчик по делото последното се преразпределя чрез ЦСРД на случаен принцип под първоначалния номер, като се изключва предварително съдията-докладчик, който се е отвел. В случаите, когато отвод е постановен по въззивно или частно гражданско дело, делото се разглежда то състава, на който е член новоопределения съдия-докладчик.
Видно от данните по делото, при образуването му в Софийски градски съд, за негов докладчик е определен младши съдия А. И.. Към 05.12.2018 г., когато е проведено разпоредително заседание по делото, тя, съгласно разпределение, извършено по предварително утвърдени правила, заседава в III-В въззивен състав на Гражданско отделение, заедно със съдиите Н. Д. и В. П., което ги определя като членове на съдебния състав по делото, заедно с докладчика. От 28.01.2019 г. младши съдия И. е преразпределена като член на II-Г състав, а на нейно място в III-В въззивен състав е определена младши съдия Б. К., която е поела и доклада на дотогавашния младши съдия в състава, вкл. и процесното дело. В открито съдебно заседание от 20.03.2019 г. Н. Д., В. П. и младши съдия К. са отказали да се отведат от делото по направено искане от Д., който се мотивира с това, че не са уважени доказателствените му искания. Със заповед от 05.07.2019 г. на председателя на СГС, поради встъпване в длъжност на нови младши съдии и назначаване на досегашни младши съдии за районни в СРС, е извършено преразпределение на делата, като на мястото на младши съдия Б. К. по делата, разглеждани от III-В състав, между които е и настоящото, е определена младши съдия Р. М., считано от 05.07.2019 г. Н. Д. е заявил поредния отвод на целия съдебен състав с молба от 28.11.2019 г. по съображения, че процесът се води като политически, в комунистически стил. Младши съдия Р. М., която към този момент се явява и докладчик по делото, се отвежда, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК – „за да се избегнат всякакви съмнения в обективното и безпристрастно разглеждане на делото“, с определение № 28778//05.12.2019 г. Извършен е нов избор на докладчик на случаен принцип, в резултат на който делото е разпределено на младши съдия И. Н.. Съгласно приетите в СГС правила, в този случай, делото се разглежда в титулярния състав на новия докладчик. Това е IV-Г състав на гражданско отделение с председател Т. О. и старши член Д.П. Този състав се е произнесъл в закрито заседание на 09.01.2020 г. по искания на Н. Д.. Делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 18.02.2020 г. Междувременно, въз основа на заповед от 03.02.2020 г. е разпоредено младши съдия К. Т. да заседава като трети член в IV—Г състав в открито съдебно заседание на 18.02.2020 г., като поеме доклада на делата на младши съдията. Всички заповеди и протоколи за случаен подбор на първоначалния докладчик и на докладчика след отвода, се намират по делото. Видно от молбите на ищеца Н. Д., той е наясно с извършваните промени. В открито съдебно заседание на 18.02.2020 г., по повод на негова молба във връзка с отводите и персоналните промени, съдебният състав също е изяснил горното, както и, че мотивите на отвелия се съдия са лични. В същото заседание е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Решението е постановено в състав: председател Т. О. и членове Д.П и младши съдия К. Т..
Следващият въпрос, поставен в изложението към касационната жалба, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване - допустима и законна ли е заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективното справяне с възложената работа, в която не са записани нито мотиви, нито факти, свързани с тази липса на качества, нито пък се препраща към друг документ, известен на работника/служителя, в който да са описани факти и мотиви, свързани с тази липса. Въпросът е некоректно зададен. Съдът е изложил съображения, че основанието, поради което се прекратява трудовото правоотношение с едностранно предизвестие от работодателя, се съдържа в самото предизвестие. С изтичане на срока му, настъпва и прекратяването, а последващата заповед има само констативен ефект, така че е без значение дали в нея се съдържат мотиви за липсата на качества на работника. Във връзка с тези фактически констатации и правни изводи няма нито оплакване, нито правни въпроси, но следва да се посочи, че разрешението на въззивния съд е в съответствие с материалния закон, както и с трайната и многобройна практика на Върховния касационен съд.
Въпросът: допустимо и законно ли е в дело за неправомерно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при което работодателят не е дал нито едни конкретен факт, свързан с тази липса на качества, ищецът да поиска допускане до разпит на работодателя, подписал заповедта за уволнение; допустимо и законно ли е съдът по това дело да откаже да допусне разпита на този свидетел, без да се мотивира, е също некоректно зададен. Както стана ясно, работодателят се е обосновал в предизвестието по чл. 328, ал. 1 ГПК, като е посочил достатъчно ясно причините, поради които счита, че работникът няма нужните качества за изпълнение на възложената му работа. Както е изяснено с Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021 г. на ОСГК това може да стане чрез изброяване на липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата или като се посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Доказателства се допускат само, ако са относими, допустими и необходими. Във всички случаи следва да се съобразяват настъпилите вече преклузии за сочене и допускане на доказателства, като във въззивно производство следва да се вземат предвид правилата на чл. 266 ГПК. Н. Д. е поискал във въззивната си жалба разпит като свидетел на нотариус Албена Н., а Посланика на Алжирската народна и демократична република да се яви лично в открито съдебно заседание и да даде обяснения по чл. 176 ГПК за обстоятелства, които не са нови или новооткрити. Съдът е обосновал отказа си липсата на основания по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Неотносими към постановеното от съда по приложението на чл. 333 КТ са следните въпроси: допустимо и законно ли е Дипломатическият корпус да не се счита за предприятие по смисъла на Кодекса на труда и това да води до отказ да се признае правна закрила на синдикалната секция по чл. 333 КТ, при положение, че Дипломатическият корпус е организация, има територия, и на тази територия се полага наемен труд, т. е., че се покриват изискванията на КТ; допустимо и законно ли е действаща синдикална организация да няма правна защита по чл. 333 от Кодекса на труда. Касаторът преиначава съображенията на съда. Дали той е член на синдикална секция към Дипломатическия корпус е без значение, защото е извън предмета, очертан от самия него в исковата молба – той твърди, че се ползва от закрила по чл. 333 КТ като член на синдикална секция към посолството. Съдът не е отрекъл изобщо възможността Дипломатическият корпус да бъде предприятие по см. на чл. 333 КТ, а е посочил, че в случая не се явява предприятие по отношение на Д.. Както е изяснено в ТР № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, предприятието на работодателя е мястото, където се осъществяват трудовите отношения и то е само едно. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне и др. От друга страна, само ако Д. е бил председател или секретар на единствената организация на ниво предприятие (в случая - посолството), може да се позовава на закрила по чл. 333 КТ, както е изяснено в цитираното Тълкувателно решение.
Последният правен въпрос, поставен в изложението към касационната жалба, е неотносим към предмета на въззивното решение. Въпросът - допустимо и законно ли е съдът да отказва правна помощ затова, че е сбъркал една дума при попълването на своята декларация за материално и семейно положение, при условие, че съдът не е дал никакви указания за попълването на тази декларация, касае процедурата по чл. 95 ГПК. Определението, с което се отказва правна помощ подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба и не се проверява инцидентно или по оплакване при обжалване на други съдебни актове по делото, вкл. на постановеното по него решение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
По частната жалба, подадена от Посолство на Алжирската народна и демократична република против определение № 8657/09. 06. 2020 г. на СГС по въззивно гр. д. № 16126/2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК:
Тя е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е неоснователна.
Въззивният съд, в решението си от 04.03.2020 г. отказал да присъди съдебноделоводни разноски в полза на ответника, сторени за адвокатско възнаграждение. Посочил, че е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство на посолството от адвокат И. Т. по друго дело и пред друг съд, а и в него има само уговорка за размера на хонорара, но не са представени доказателства, че той е действително заплатен.
Посолството на Алжирската народна и демократична република е поискала изменение на въззивното решение в частта относно разноските, по реда на чл. 248 ГПК, като с молбата е представила за първи път доказателства за извършването им.
Съдът е оставил молбата без разглеждане по съображение, че страната не е представила списък на разноските до приключване на последното съдебно заседание в тази инстанция.
Определението е съобразено с чл. 80 ГПК и тълкуването на разпоредбата, дадено с т. 2 и т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г., на което точно се е позовал и съставът на СГС.
Твърдението в частната жалба, че искането, направено неколкократно в съдебни заседания за присъждане на съдебноделоводни разноски било „по съществото си предявен списък за разноски“, не е съобразено със задължителното за всички съдилища и правни субекти дадено тълкуване с цитираното Тълкувателно решение. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени; може да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото, но самото искане за присъждане на съдебноделоводни разноски или представянето на доказателства за направен един разход, не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и, свързаните с непредставянето му, правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК.
Доводите в частната жалба, че са представени доказателства за извършения разход – заплащане на адвокатски хонорар, касаят тяхното доказване, съответно основателността на искането по чл. 78 ГПК, но не това е предмет на настоящия спор, който е за допустимостта на искането по чл. 248 ГПК. Друг е въпросът, че представяне на доказателства след приключване на съдебното дирене, е недопустимо. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, а доказателствата за извършване на разходите, чието възстановяване се иска, да са посочени и представени до приключване на съдебното дирене. Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът дава ход по същество на спора. Страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно не могат да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка със заявено в срок искане за присъждане на съдебноделоводни разноски. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.
При този резултат и валидно направените искания, Посолството на Алжирската народна и демократична република може да претендира възстановяване на направени съдебноделоводни разноски за тази инстанция по касационната жалба на Н. Д.. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между Посланика на Алжирската народна и демократична република и адв. И. Т., по който е договорен хонорар в размер на 300 лв. и заплащането му по банков път. Доказателства, че е извършен банков превод няма, а само с надлежни банкови документи, както изрично е разяснено в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, може да се установи разхода, щом има подобна уговорка. В пълномощното има записана отметка „получих сумата 300 лв.“, но дори и да се приеме за разписка по договора, със същата не е възможно да се установи плащане на хонорара, щом страните са се разбрали, че плащането ще стане по банков път.
Предвид резултата по частната жалба, Посолството няма право на възстановяване на съдебноделоводните разноски, направени във връзка с нея.
Касаторът не е материалноправно легитимиран да получи възстановяване на сторените от него съдебноделоводни разноски по касационната жалба. Във връзка с частната жалба на насрещната страна не е представил доказателства, че е направил такива.
В заключение, разноски не се присъждат за инстанцията
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1696/04.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. №16126/2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8657/09. 06. 2020 г. на СГС по въззивно гр. д. № 16126/2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: