РЕШЕНИЕ

№ 17

гр. София 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: В. Й.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВпри секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 1926 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. З. Т., чрез адв. И. В. срещу решение № 121/20.01.2021 г. по в. гр. дело № 3114/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 13/30.01.2020 г.,поправено с решение № 260014/17.09.2020 г. по гр. дело № 18/2019 г. на Районен съд [населено място] и вместо това са отхвърлени исковете на В. З. Т. против СУ”В. Л.” – Девня с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 6082 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 19.12.2018 г. до 18.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и предявения иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата 1013.76 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща неправилно удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ неплатена част от трудово възнаграждение за месец декември 2018 г. и предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 96.44 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г., представляваща обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск.

Поддържаните основания за касационна отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбите на чл. 195 КТ, на чл. 189, ал. 1 КТ, чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ. Изложени са и доводи за неправилно приложение разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК, съответно въззивният съд не изпълнил задълженията си да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, съответно да обсъди в мотивите на решението доказателствата по делото. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ се уважат.

Ответникът по касационната жалба СУ”В. Л.” [населено място], правоприемник на първоначалния ответник по иска ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място], чрез адв.Р. И. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 60728/08.11.2021 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси: 1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните; 2. По приложение на чл. 12 и чл. 235 ГПК – за задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени;3. Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение.

С посоченото определение № 60728/08.11.2021 г., постановено по гр. дело № 1926/2021 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 4081/04.03.2021 г., подадена от ищцата В. З. Т., чрез адв.И. В. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 121/20.01.2021 г. по в. гр. дело № 3114/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 13/30.01.2020 г., поправено с решение № 260014/17.09.2020 г. по гр. дело № 18/2019 г. на Районен съд Девня в частта, с която са уважени предявени искове от В. З. Т. срещу ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място], преобразувано в СУ”В. Л.” – Девня с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата 1013.76 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 96.44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане и вместо отменената част посочените искове с правно основание чл. 221ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са отхвърлени и е прекратено производството по делото в тази част. В посочената част определението на ВКС е влязло в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното:

С въззивното решение в частта, в която подлежи на касационно обжалване съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Прието е за безспорно по делото, че между страните е имало сключен трудов договор за длъжността старши учител в начален етап“ с уговорено основно месечно възнаграждение от 792 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 28 % - 221,76 лева, както и, че ищцата Т. на посочената дата и в посоченото време е напуснала часа си и е оставила учениците без надзор, както и, че е влязла в часа на друг клас и е прекъснала занятието.

Позовал се е на чл. 195, алинея 1 от КТ, според който заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде мотивирана - да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Прието е, че от заповед № РД-08-11 от 19.12.2018 г. е видно, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание чл. 187, т. 7 и т. 10, чл. 188, т. 3 от КТ в изискуемата от закона писмена форма, че е описано в какво се състои нарушението и как е установено, времето на неговото извършване. Формиран е извод, че от формална страна заповедта отговаря на всички изисквания на закона. По наведеното в исковата молба твърдение, че заповедта не е мотивирана, нито е ясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила ищцата въззивният съд се е позовал на съдебната практика, според която макар в уволнителната заповед да липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и прочие, при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника или служителя, изискването на закона да е посочено конкретно нарушение е изпълнено. Посочено е, че това в случая не е необходимо, доколкото в атакуваната заповед изрично са описани действията на ищцата, които според работодателя са нарушение на трудовата дисциплина, както и кои норми е нарушила.

Приел е, че преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани и получени на 18.12.2018 г. писмени обяснения от Т. във връзка с извършените нарушения, в които тя не отрича напускането на часа и оставяне на учениците без надзор, както и влизане в часа на друг клас и прекъсване на занятието.

Прието е, че работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на член 187, алинея 1, точка 4, точка 7 и точка 10 от КТ и конкретно:1/ неизпълнение на задълженията по чл. 219, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ – да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти и да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията; 2/ неизпълнение отговорности по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /понастоящем отменена, но действаща към датата на извършеното нарушение/ за опазване живота и здравето на децата и учениците, както по време на образователния процес в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси; 3/ неизпълнение на чл. 35 от Етичния кодекс на училищната общност за изграждане и поддържане на отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност; 4/ неизпълнение на чл. 23 от Правилника за вътрешния трудов ред в ОУ „Св.Св.К. и М.“; 5/ т. 2 и 5 на раздел „Трудови функции, права и задължения“ от длъжностната характеристика.

Съдът е приел, че поведението на ищцата представлява нарушение на чл. 219, ал. 2, т. 2 от ЗПУО и чл. 4, т. 6 от Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /отменена понастоящем, но действаща към датата на извършеното нарушение/, тъй като е прекратила учебния процес по време на час и е напуснала стаята, оставайки учениците без надзор, влязла е в друга класна стая, прекъсвайки учебния процес на класа и е отправила укорителни реплики към учениците.

Прието е, че преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение по чл. 189, ал. 1 от КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. Посочил е, че за тежестта на нарушението от значение е характерът на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции, значимостта на неизпълнение на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението, както и дисциплинарното му минало. Посочил е още, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по довода за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. Приел е, че е налице неизпълнение от страна на ищцата на основни за длъжността задължения, като същата с поведението си е застрашила живота и здравето на учениците в учебен час, оставайки ги без надзор, както и е нарушила учебния процес на друг клас, прекъсвайки урока им. Прието е, че поведението на ищцата е лекомислено и безотговорно и в резултат на него биха могли да настъпят вредни последици за децата, още повече, че са в ниска възраст –трети клас. Според съда без значение в случая е, че от извършените нарушения липсват реални вредни последици, а само е била налице реална опасност. Изведен е извод, че наложеното наказание съответства на процесните нарушения на трудовата дисциплина, въпреки липсата на предходни дисциплинарни наказания.

Съдът е приел, че пред първата инстанция спорът е изместен към ирелевантни за изхода му обстоятелства – дали законосъобразно директорът на училището е издал заповед да бъде преместен класа на ищцата в друга класна стая и дали условията в тази класна стая са отговаряли на изискванията. Посочил е, че ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д. К. и свидетелят Д. К. също са били насочени към доказване на тези обстоятелства, които са без значение.

Въззивният съд е формирал краен извод, че ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, че липсва самокритичност от нейна страна. С оглед на това е приел, че искът за отмяната на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, че следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на

обезщетение за оставане без работа.

По правните въпроси:

По правния въпрос: относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните.

С т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща.

С решение № 212/01.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС,II т. о. по чл. 290 ГПК е прието, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Възприета е практиката на ВКС, изразена в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Съдебният състав е посочил, че с приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./, и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

По втория правен въпрос: по приложение на чл. 12 и чл. 235 ГПК – за задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени.

С решение № 97/02.05.2019 г. по гр. дело № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е възприета трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, изразена в решения, постановени от състави по чл. 290 ГПК, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.

По третия правен въпрос: относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение.

С решение № 17/30.01.2019 г. по гр. дело № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

Настоящият съдебен състав споделя цитираната практика на ВКС.

По основателността на касационната жалба.

Като взема предвид разрешението на правните въпроси и събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. Касационната жалба е основателна по следните съображения:

Безспорно е между страните по делото и установено от събраните писмени доказателства – трудов договор РД-08-09/29.09.2003 г. и допълнително споразумение № ФС—01—76/12.08.2004 г. наличието на трудово правоотношение, въз основа на което ищцата В. З. Т. е заемала длъжността „старши учител в начален етап”в ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място], правоприемник на което е СУ”В. Л.” [населено място].

С. З. № РД-07-91/04.12.2018 г., издадена от директора на ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място] на ищцата е разпоредено, считано от 06.12.2018 г. да провежда занимания с учениците от III А клас в класна стая, намираща се срещу учителската стая на втория етаж на основната сграда на училището.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са възпроизвели непосредствени възприятия – Д. К. – хигиенист в училището, включително и през учебната 2018/2019 г. и Д. К. – огняр в училището до м. април 2016 г. се установява, че помещението срещу учителската стая на втория етаж не се ползвало за учебни занятия от 2012 г. Служело за склад. Вътре нямало чинове, а само стари секции, гардероби и кашони. Стаята е със северно изложение, с много по-голяма площ от тези на другите класни стаи и въпреки функциониращото парно отопление, температурата вътре не надвишавала 13-14 градуса през зимата.Според показанията на свидетелите непосредствено преди да започне ползването на това помещение за учебни занятия от 06.12.2018 г. от там били изнесени ненужните мебели и вещи, стаята била изчистена и вътре били преместени от други стаи три чина, въпреки, че учениците във водения от ищцата клас били девет. В северните стаи – кабинет по рисуване и компютърен кабинет, които са с по-малка площ от помещението срещу учителската стая, по-добре отоплени учениците пребивавали за по един учебен час, а не за всички часове. След като ищцата била заменена като класен ръководител от друг преподавател, занятията на същия клас отново започнали да се провеждат в класна стая на първия етаж с южно изложение.

Видно от приложения констативен протокол № 26/18.12.2018 г. за проведена от директор Ю. М. текуща проверка относно организацията на учебно-възпитателния процес във II А клас от госпожа П. Я. в учебен час по предмета Български език и литература е отразено „прекъсване на учебния урок от влизане на госпожа Т., която отвлече вниманието на учениците от урока”.

От приложените по делото констативни протоколи № 24/18.12.2018 г. и № 25/19.12.2018 г., подписани от ищцата като запозната се установява, че при извършени проверки от технически секретар Е. Д. и касиер-домакин И. П. по време на втори учебни часове за съответните дати е установено, че ищцата не провежда учебни занятия в стаята, определена със заповед № РД-07-91/04.12.2018 г., а се намира с учениците от III А клас в класната стая на първия етаж и при двете проверки.

По делото са приложени писмени обяснения, дадени от ищцата вх. № 236/18.12.2018 г. и вх. № 242/19.12.2018 г., като с първите относно извършеното влизане от ищцата по време на учебен час в класна стая на II А клас същата е изразила съжаление, че не е сторила това по време на междучасие. Вторите обяснения са дадени относно неползване от ищцата на определената със заповед № РД-07-91/04.12.2018 г. стая за провеждане на учебни занятия на III А клас.

Със заповед № РД-08-11/19.12.2018 г. в която е удостоверен отказ на ищцата да подпише същата след като е била обявена и прочетена в нейно присъствие трудовото правоотношение на ищцата за заеманата длъжност „старши учител, начален етап на основното образование” е прекратено, считано от 19.12.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта е описано установеното въз основа на констативни протоколи № 24/18.12.2018 г. и № 25/19.12.2018 г. неизпълнение на Заповед № РД-07-91/04.12.2018 г. и установено нарушение на трудовата дисциплина както следва: На 18.12.2018 г. учителката напуска първия учебен час в III А клас „Човекът и природата” и оставя учениците без надзор. В 8.25 часа, влиза в класната стая на II А клас, където прекъсва провеждащ се урок, обръщайки се към присъстващите ученици на висок тон с думите:Кой ми е удавил цветята и т. н.” и след като приключва забележките към учениците напуска класната стая”. В заповедта е отразено, че с описаните действия ищцата е нарушила задълженията, предвидени в чл. 219, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗПУО и чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 6 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; чл. 35 от Етичния кодекс на училищната общност, чл. 23 от Правилник за вътрешния трудов ред в ОУ”Св.Св.К. и М.”; т. 2 и т. 5 от раздел „Трудови функции, права и задължения” от длъжностната характеристика за длъжността „старши учител начален етап”. В заповедта е отразена квалификацията на извършените дисциплинарни нарушения от ищцата – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ– неизпълнение на законните нареждания на работодателя и т. 10 КТ-неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове.

От приложената трудова книжка № 5, с.И, № 944295 се установява, че в същата няма отразяване за съществуващо трудово правоотношение на ищцата за период от време от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед.

От заключението на СИЕ, изслушано от първоинстанционния съд се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен работен месец – септември 2018 г. преди момента на уволнението е в размер на 1785.24 лв. и за период от шест месеца от 19.12.2018 г. размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 6082.56 лв.

Като взема предвид установените факти по делото съдът преценява от правна страна следното:

Със заповед № РД 08-11/19.12.2018 г., издадена от директора на ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място] трудовото правоотношение на ищцата В. З. Т. е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 19.12.2018 г.. Заповедта е връчена надлежно на ищцата, като в същата е удостоверен отказ да я подпише с отразени имена и подписи на двама свидетели. Удостоверено е още в заповедта, че последната е прочетена в присъствие на ищцата от директора на училището.

В процесната заповед № РД 08-11/19.12.2018 г. са описани две нарушения: 1. Въз основа на констативен протокол № 24/18.12.2018 г. и констативен протокол № 25/19.12.2018 г. от извършени проверка е установено неизпълнение на заповед на директора на училището № РД 07-91/04.12.2018 г.; 2. нарушение на трудовата дисциплина: на 18.12.2018 г. ищцата напуска първия учебен час в III А клас „Човекът и обществото” и оставя учениците без надзор. В 8.25 часа същия ден влиза в класната стая на II А клас, където се провежда урокът по „Български език и литература” от госпожа П. Н. Я., старши учител в начален етап и в присъствие на директора, като наблюдател на урока, прекъсва урока обръщайки се към присъстващите ученици на висок тон с думите:”Кой ми е удавил цветята и т. н.”. След като приключва забележките към учениците напуска класната стая.

Съдът приема, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата е издадена при спазване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ от работодателя. Същата е мотивирана – посочен е нарушителят - ищцата, описани са нарушенията и кога са извършени, отразено е наказанието и законовите текстове, възоснова на които е наложено.

Преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение работодателят е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ - изискал е и е приел писмени обяснения от ищцата, касаещи описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Този извод съдът извежда, като взема предвид приложените по делото писмени обяснения от ищцата с вх. № 242/19.12.2018 г. и вх. № 236/18.12.2018 г., които касаят всяко от описаните в процесната заповед нарушения.

Съдът приема, че първото описано в заповедта за уволнение от работодателя деяние на ищцата не представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя. В процесната заповед № РД 08-11/19.12.2018 г. първото описано нарушение е неизпълнение от ищцата на 18.12.2018 г. и на 19.12.2018 г. на заповед № РД 07-91/04.12.2018 г. на директора на ОУ”Св.Св.К. и М.”. С последната заповед е разпоредено, считано от 06.12.2018 г. учебните занятия с учениците от III А клас да се провеждат от ищцата в класна стая, намираща се на втория етаж от основната сграда срещу учителската стая. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че стаята, в която следва да се провеждат учебните занятия на втория етаж от сградата е със северно изложение, с много по-голяма площ от тези на другите класни стаи и въпреки функциониращото парно отопление температурата вътре през зимния сезон не надвишава 13-14 градуса. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че непосредствено преди да започне ползването на описаната стая за учебни занятия от 06.12.2018 г. от там били изнесени ненужните мебели и вещи, стаята била изчистена и вътре били преместени от други стаи три чина, въпреки, че учениците във водения от ищцата клас били девет. Установи се също от свидетелските показания, че в северните стаи – кабинет по рисуване и компютърен кабинет, които са с по-малка площ от помещението срещу учителската стая, по-добре отоплени учениците пребивават за по един учебен час, а не за всички часове. След като ищцата била замененна като класен ръководител от друг преподавател, занятията на същия клас отново започнали да се провеждат в класна стая на първия етаж с южно изложение.

Съгласно т. 13, б.”а” на Таблица 2 по чл. 46, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата ориентацията по географска посока на класните стаи и на специализираните кабинети (по информатика, информационни технологии, компютърно моделиране, изобразително изкуство, музика, за изучаване на учебните предмети домашен бит и техника, домашна техника и икономика и технологии (технологии и предприемачество) и др.) и на центъра за библиотечно-информационно обслужване е изток, югоизток, югозапад и запад северозапад, север и североизток. Като взема предвид посочените разпоредби и установените по делото факти съдът приема, че Заповед № РД-07-91/04.12.2018 г., с която е разпоредено на ищцата, считано от 06.12.2018 г. да провежда учебни занятия с учениците от III А клас в класна стая, намираща се на втория етаж на основната сграда срещу учителската стая е незаконосъобразна. Описаната стая, в която е разпоредено да се провеждат учебните занятия от ищцата е със северно изложение, което изложение е характерно за специализирани кабинети, в които се провеждат учебни занятия за конкретен учебен час, но не и през целия учебен ден. Установи се също, че до момента на издаване на заповедта от директора на училището процесната стая не е ползвана за класна стая. Същата е със значително по-голяма площ от останалите класни стаи и при функциониращо парно през зимния сезон температурата не надвишава повече от 14 градуса, което е значително под минимално изискуемите 19 градуса за провеждане на учебни часове през зимния сезон съгласно т. 1.1 на Таблица 10 по чл. 87, изр. 2 от Наредба № РД-02-20-3/21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Съдът приема, че със заповед № РД-07-91/04.12.2018 г. на ищцата е разпоредено да провежда учебни занятия с ученици от трети глас в класна стая, в която са налице неподходящи за здравето на учениците условия. С оглед на посоченото се налага извод, че тази заповед е незаконосъобразна и неизпълнението на същата от ищцата на 18.12.2018 г. и на 19.12.2018 г. не представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 7 КТ.

Съдът приема, че описаното от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение второ нарушение, извършено от ищцата, представлява нарушение на чл. 219, ал. 2, т. 2 от ЗПУО и чл. 4, т. 6 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти/отм./, която е била в сила към момента на извършване на нарушението. По делото се установи, че на 18.12.2018 г. ищцата напуснала първия учебен час в III А клас и влязла в класната стая на II А клас, където се провеждал урокът по „Български език и литература” от госпожа П. Н. Я., старши учител в начален етап и в присъствие на директора на училището като наблюдател на урока прекъснала урока и се обърнала към присъстващите ученици с думите „Кой ми е удавил цветята”. След това ищцата напуснала класната стая. По делото не се установи от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели ищцата да е казала и други думи към учениците от II А клас, съответно какъв по продължителност от време е бил престят й пред този клас. Поради това съдът приема, че на 18.12.2018 г. ищцата е напуснала първия учебен час в III А клас, влязла в класната стая на друг клас – II А клас, където се провеждал урокът по „Български език и литература” от друга учителка и в присъствието на директора на училището, като наблюдател на урока прекъснала урока и се обърнала към присъстващите ученици с думите:”Кой ми е удавил цветята”, след което напуснала класната стая.

Съгласно чл. 219, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование/ЗУПО/ педагогическите специалисти имат задължения да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти; да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията; Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 6 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, отменена, но е била действаща към момента на извършване на нарушението длъжността „учител” включва функциите: организиране и провеждане на образователния процес, на самоподготовката, организирания отдих, физическата активност и заниманията по интереси на учениците, използване на ефективни методи на обучение, на информационните и комуникационните технологии, създаване и поддържане на стимулираща и подкрепяща образователна среда и позитивна дисциплина, които насърчават развитието на децата или на учениците, на коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество както между учител и децата/учениците и между самите деца/ученици, така и между учител и родител; отговорност за живота и здравето на децата и учениците както по време на образователния процес в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси; Съдът приема, че описаното в заповедта за уволнение второ нарушение представлява нарушение на цитираните текстове на ЗПУО и Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти/отм./, но действаща към момента на нарушението, тъй като е прекратила учебния процес пред класа, пред който е провеждан съответния учебен час, напуснала е стаята, в която се провеждат учебни занятия, оставила е учениците без надзор и е влязла в друга класна стая, като е прекъснал учебния процес на друг клас и е отправила укорителна реплика към учениците. Съдът приема, че това дисциплинарно нарушение не представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

Съгласно цитираната по-горе практика на ВКС, която съдът споделя преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, а именно – характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

В настоящият случай съдът преценява характера на извършваната от ищцата дейност – учител и значимостта на неизпълнените задължения. Установи се, че на 18.12.2019 г. ищцата за изключително кратък период от време е оставила без надзор учениците, с които е провеждала учебни занятия, влязла е в друга класна стая и е прекъснала учебните занятия на ученици от друг клас, като е отправила укорителен израз към учениците, след което се е върнала при своя клас. Съдът взема предвид субективното отношение на ищцата към конкретното нарушение – в писмените обяснения, дадени от ищцата относно това нарушение вх. № 236/18.12.2018 г. същата е изразила съжаление, че го е извършила по време на провеждане на учебни занятия. Ищцата няма наложени дисциплинарни наказания за други нарушения на трудовата дисциплина. По делото не се установи да са настъпили неблагоприятни последици или възможни такива за работодателя в резултат от извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение, нито са налице данни за възникване на потенциална опасност за живота и здравето на учениците за описания кратък период от време. Като взема предвид тези обстоятелства и това, че се касае за едно дисциплинарно нарушение, което не е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение е несъответно на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. С оглед на това заповед № РД 08-11/19.12.2018 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на ищцата В. Т. е незаконосъобразна и следва да се отмени. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи. Основателен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението –„старши учител, начален етап на основното образование” в Средно училище „В. Л.”, правоприемник на ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място].

Съдът намира, че е основателен и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, р. чл. 225, ал. 1 КТ. По делото се установи, че след прекратяване трудовия договор на ищцата същата е останала без работа за период от време от шест месеца. Като взема предвид заключението на ССЕ съдът приема, че искът е основателен за сумата 6082.56 лв. и в този размер следва да се уважи, заедно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение, с което предявените от В. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени следва да се отмени. Вместо отменената част посочените искове следва да се уважат.

По разноските.

С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди сумата 2140 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, в полза на Девненския районен съд следва да се присъди сумата 130 лв. разноски за експертиза, в полза на ВКС следва да се присъди сумата 403.28 лв. държавна такса върху уважената част на предявените искове.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 121/20.01.2021 г. по в. гр. дело № 3114/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение №13/30.01.2020 г., поправено с решение № 260014/17.09.2020 г. по гр. дело № 18/2019 г. на Районен съд Девня в частта, с която са уважени предявени искове от В. З. Т., ЕГН срещу ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и вместо това, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ от В. З. Т. срещу СУ”В. Л.” [населено място], като правоприемник на ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място] са отхвърлени и вместо отменената част постановява

Признава за незаконно и отменя уволнението на В. З. Т., ЕГН от длъжността „старши учител, начален етап на основното образование/I – IV клас/” в ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място], ЕИК, чиито правоприемник е СУ”В. Л.” [населено място], със заповед № РД-08.11./19.12.2018 г. на Директора на ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място].

Възстановява В. З. Т., ЕГН на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител, начален етап на основното образование/I – IV клас/” в Средно училище „В. Л.” [населено място], ЕИК, правоприемник на ОУ”Св.Св.К. и М.” [населено място].

О. С. училище „В. Л.” [населено място], ЕИК да заплати на В. З. Т., ЕГН на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 6082.56 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 19.12.2018 г. до 18.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2140 лв. разноски по делото за всички инстанции за адвокатско възнаграждение.

О. С. училище „В. Л.” [населено място], ЕИК да заплати по сметка на Районен съд [населено място] сумата 130 лв. разноски за експертиза, а по сметка на Върховен касационен съд да заплати сумата 403.28 лв. държавна такса върху стойността на уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: