Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. С. Членове: Д. А. С. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 2898 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Медицински център - ушно-носно-гърлени болести С. Г. С. ООД, представлявано от управителя д-р Н. Б. срещу Решение № 601/04.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6749/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-740/01.07.2021г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл. 59, ал.13, във връзка с ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 421, ал. 1, б. а от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. (НРД за ДД за 2020-2022 г.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и отмени заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
Ответникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. К., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-15-740/01.07.2021г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса, с която е наложена санкция частично прекратяване на Договор №22-2351/2020 г. за оказване на СИМП, сключен между НЗОК чрез СЗОК и МЦ УНГ болести Св. Г. С. ООД, гр.София, по отношение на дейността на д-р Л. Я. по пакет Ушни, носни и гърлени болести. В мотивите на заповедта е прието, че от събраните доказателства по отношение на медицинската дейност на д-р Я. е установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, но е заплатена, в резултат на което лечебното заведени (ЛЗ) носи административна отговорност съгласно глава XXI, санкции за изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ по чл.412, ал.2, чл.421, ал. 1 НРД за МД 2020 - 2022 г.
Административното производство е инициирано от ответника, който със Заповед № РД-18-647 от 13.05.2021 г. е разпоредил да бъде извършена пълна проверка на лечебното заведение МЦ - УНГ болести Св. Г. С. ООД, гр.София, представлявано от д-р Н. Б. по отношение медицинската дейност на д-р Л. Я. и по изпълнение на договор №22-2351/2020 г. за оказване на СИМП. В заповедта са посочени задачи на проверката: контрол по изпълнение на договора и изясняване на обстоятелствата по жалба вх.№ 94-Г-717/22.04.2021 г. Определено е проверката да бъде извършена от длъжностно лице от СЗОК контрольор, в периода от 13.05.2021 г. до 18.05.2021 г., изменен с последваща Заповед № РД-18-647-1/18.05.2021 г. - до 21.05.2021 г.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол № РД-18-647-2/18.05.2021 г. Във връзка със задачата за изясняване на обстоятелствата по жалба Bx.№ 94-Г-717/22.04.2021 г. в протокола е отразено, че жалбата е подадена от Г. Г., който е изложил твърдения, че при проверка на електронното си здравно досие е установил, че не е посещавал и не са му извършвани прегледи и манипулации от д-р Л. Я.. При направена справка в Интеграционната система на НЗОК за ЗОЛ Г. Г. е установено, че има отчетени и заплатени от СЗОК два амбулаторни листа: АЛ №1045/11.05.2018 г. консултативен, първичен с Основна диагноза с МКБ код J31.1 [заличен текст] и АЛ №1170/08.06.2018 г. - консултативен, амбулаторен, вторичен, приложени по преписката. Констатирано е, че в същите не фигурира подпис на пациента, удостоверяващ, че прегледите са извършени, както и за информираността на пациента за извършените медицински дейности и назначени изследвания. В протокола е посочено, че д-р Б. и д-р Я. са представили становища, в които са декларирали, че пациентът е посещавал ЛЗ в посочените периоди и имат отчетени прегледи по НЗОК, но поради изминалия период от 2018 г. не могат да дадат повече информация.
След анализ на приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд намира за необорени фактите, обосновали издаване на процесната заповед. Формиран е извод, съобразно който от приложените по делото и неподписани от пациента амбулаторен листове № 1045/11.05.2018 г. и № 1170/08.06.2018 г. и наведените от ЗОЛ твърдения както в сигнала, така и при разпита му като свидетел в съдебното производство, се приема за установено, че на Г. Г. не са извършени медицински прегледи на 11.05.2018 г. и на 08.06.2018 г. от д-р Л. Я.. При преценката на показанията на свидетелите Малеева и Чернева, които работят в Медицински център УНГ болести Св. Г. С. ООД, гр.София, първоинстанционният съд извежда, че не установяват относимия към предмета на спора факт, а именно, че на посочените в АЛ дати на ЗОЛ Г. Г. са били извършени описаните в същите прегледи.
По отношение на представеното от оспорващия Удостоверение, издадено от Х. С. ООД, гр.София, с което ЛЗ има сключен договор за абонаментна поддръжка на компютърната техника, първоинстанционният съд намира, че по силата на този договор на 10 и 11.05.2018 г. дружеството е извършвало профилактична проверка и профилактика на поддържаната компютърна техника на МЦ, в резултат на която е имало прекъсвания и липса на работа на тази техника. Същото обаче по никакъв начин не установява, че на Г. Г. е бил извършен преглед на 11.05.2018 г.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че установените нарушения представляват основание за налагане на санкция по чл.59, ал. 11, т. 1, 6а ЗЗО, вр. чл.421, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2020 - 2022 г.- частично прекратяване договора по отношение на лекаря, който не е извършил конкретната дейност. Посочено е, че видът на санкцията е императивно определен, при което същата не би могла да бъде променена в друг вид, респ. чрез налагане на финансова санкция.
Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Релевираните в касационната жалба възражения за сляпо прилагане на материалния закон и превратно, едностранно тълкуване на изявленията на пострадалия пациент от първоинстанционния съд, които са довели до постановяване на неправилен съдебен акт, са необосновани.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
В разпоредбата на чл. 59, ал 13 ЗЗО е уредено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2 на същия текст, а в случаите по ал. 11, т. З и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Същото правомощие е предвидено и в текста на чл.421, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2020 2022 г. В този смисъл е била и разпоредбата на чл. 407, ал. 1, б. а от НРД за МД 2018 г., действал към момента на извършване на нарушенията, съгласно която управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция прекратяване на договора при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Аналогична разпоредба се съдържа и в сключения индивидуален договор (ИД) с изпълнителя. Съгласно чл.67, ал.2, т. 1 ИД възложителят прекратява договора с изпълнителя при отчитане на дейност, която не е извършена частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.
В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства, обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията частично прекратяване на договор.
Следва да се има предвид, че лечебното заведение като изпълнител на СИМП по договора с НЗОК и физическото лице, което е управител и работи като лекар, са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно, лекарят, по отношение на който договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК (чл. 21, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г.). В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон, възприето и наложено от актуалната съдебна практика - Решение № 5439 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2021 г., VI о., Решение № 1350 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2021 г., VI о. (с цитирана съдебна практика), Решение № 6972 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2021 г., VI о. (с цитирана съдебна практика), Решение № 4228 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2020 г., VI о., Решение № 3524 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13673/2020 г., VI о. и др.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал.3 АПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Медицински център - ушно-носно-гърлени болести С. Г. С. ООД следва да бъде осъден да заплати на Столична здравноосигурителна каса съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100. 00 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 601/04.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6749/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Медицински център - ушно-носно-гърлени болести С. Г. С. ООД, представлявано от управителя д-р Н. Б., да заплати на Столична здравноосигурителна каса съдебни разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА