ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 572
[населено място], 25.02.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 2456/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 513 от 20.10.2025 г. по в. т.д. № 596/2025 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяната на определение № 2097/21.05.2025 г. по т. д. № 1085/2023 г. на Софийски градски съд е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като са увеличени присъдените в полза на „Лаури - България“ ООД разноски за първоинстанционното производство от 9 830 лв. на 21 310 лв.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност, постановяване при нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяната му и постановяването на друг съдебен акт, с който да бъде потвърден определения от Софийски градски съд справедлив размер на адвокатското възнаграждение на ответника. Твърди се, че въззивният съд е изложил неправилни и незаконосъобразни мотиви и неправилно е определил дължимите по делото разноски за процесуалния представител на ответника, без да вземе предвид критериите съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС, извършвайки крайно субективна преценка за правната и фактическата сложност на делото. Според жалбоподателя, въззивният съд не е взел предвид реално извършените процесуални действия и техния обем, а е съобразил размера на адвокатското възнаграждение единствено с броя проведени заседания и качеството на страните - търговци.
Ответникът по частната жалба „Лаури - България“ ООД е депозирал отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в който се оспорва допускането на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и основателността й. Претендира разноски.
Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал. 4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови решението си в обжалваната с частната касационна жалба част с характер на определение по чл. 274 ал. 2 ГПК, съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че е сезиран с частна жалба от ответника по делото срещу определение № 2097 от 21.05.2025 г. по т. д. № 1085/2023 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Отбелязал е, че първоинстанционният съд е приел, че ответникът е направил разноски за първата инстанция в общ размер на 21 310 лв., съгласно предоставен списък по чл. 80 ГПК, от които 20 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като е уважил направеното от ищеца възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, приемайки за справедлив размера от 8 920 лв. и отбелязвайки, че делото не се отличава с голяма фактическата и правна сложност, а няколкото съдебни заседания се дължали на забава от страна на вещото лице да изготви заключение, без допълнителни процесуални усложнения.
Въззивният съд не е споделил правните изводи на Софийски градски съд, излагайки подробни съображения за това. Отбелязал е, че претендираният размер от 20 400 лв. с ДДС е близък до този по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа /изм. бр. 14/2025 г./, отчитайки че съобразно чл. 7 ал. 2 т. 5 от наредбата размерът на адвокатското възнаграждение за първата инстанция би възлизал на 19 699,43 лв. с ДДС. Съдът изрично е посочил, че правилата на наредбата не са обвързващи за съда - поради установеното противоречие с правото на ЕС съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС спрямо предходната й редакция, както и поради факта, че редакцията й от бр. 14/2025 г. променя регулативния обхват на наредбата - същата вече не урежда минималните възнаграждения, а е приложима, когато липсва писмен договор, уреждащ възнаграждението.
Развил е съображения, че правомощието на съда по чл. 78 ал. 5 ГПК е изключение от принципа на зачитане на договорната свобода, към чиято защита всъщност е насочено цитираното решение на СЕС, като подобно незачитане следва да се извърши само при драстично несъответствие между сложността на спора и уговореното възнаграждение, с оглед спазването на принципа за обезщетяване на реално претърпени вреди при деликтна отговорност, стояща в основата на отговорността за съдебни разноски по чл. 78 ГПК.
За конкретния случай въззивният съд е приел, че липсва подобно драстично несъответствие, като е заключил, че уговореното възнаграждение в размер на 20 400 лв. с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на обема на извършените пред Софийски градски съд процесуални действия. Съдът е отчел, че по делото са приети множество доказателства и заключения на няколко съдебни експертизи, а разглеждането на делото е продължило в десет открити заседания. Съдът е добавил, че спорът е търговски и е с голям материален интерес, като фактът, че страни по делото са търговци оправдава ангажирането на по-сериозна адвокатска защита спрямо обичайните граждански дела с по-ниска стойност. С оглед това, въззивният съд е намерил възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК за неоснователно и е уважил частната жалба от ответника, като е отменил първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, и е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК частният касатор е поставил следните въпроси, които според него са от значение за изхода на делото, визирайки приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1. и т. 3 ГПК:
1/ „Следва ли съдът да излага мотиви във всеки конкретен случай за претендирано адвокатско възнаграждение, на какво основание и как противоречи на чл. 101 от ДФЕС?“
2/ „Следва ли съдът да прилага разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата в частта, с която се посочва, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован (справедливият и обоснован размер на възнагражденията не е в противоречие с ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) )?“
3/ „Ако отговорът на горния въпрос е положителен, следва да се отговори на въпроса, какъв размер е справедлив и обоснован и отговаря на изискването на чл. 101 от ДФЕС?“
4/ „Ако отговорът на горния въпрос е отрицателен, следва да се отговори на въпроса, какви следва да бъдат критериите въобще за определяне размера на адвокатските възнаграждения от съда, когато последният не прилага Наредба № 1 за МРАВ. Кой и по каква методика определя критериите, по които да се изплаща възнаграждение на адвокатите, до запълването на възникналата празнота в законодателството?“
5/ „Качеството на страните в производството /търговци, физически лица, чуждестранни търговци, чуждестранни физически лица, фондации, асоциации и т. н./ представлява ли критерий, категоризиращ качеството на работа на адвоката и в случаите, в които страна е физическо лице, към адвоката налице ли са по-ниски изисквания за качеството на предоставената услуга в сравнение със случаите, в които представлява юридическо лице?“
6/ „Въвеждането на подобен критерий създава ли дискриминационна категоризация на гражданскоправните субекти на правото?“
Във връзка с така поставените въпроси не се обосновава противоречие със съдебна практика на ВКС, с оглед цитираната бланкетно хипотеза за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но следва да е от правен характер – по приложението на закона, а не по правилността на изводите на съдебния състав. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че поставените въпроси са относими към изводите на съда, но не са обуславящи, доколкото касаят правилността на атакувания съдебен акт, като се основават на тезата, че въззивният съд не е преценил обективно всички необходими предпоставки за определянето на справедливо адвокатско възнаграждение за ответника в първоинстанционното производство. Правилността на изводите на съда би била годен предмет на евентуална последваща допускането на касационно обжалване преценка, но не и на етапа за селектиране на частните касационни жалби.
Отделно от това допълнителната предпоставка за селектиране на частната касационна жалба, сочена с въпросите в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, също не е обоснована с доводи за приложимост с оглед необходимост от тълкуване от касационната инстанция на конкретна правна норма по причините и с целите, визирани в разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на решението на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение по чл. 274 ал. 2 ГПК, до касационно обжалване.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 513 от 20.10.2025 г. по в. т.д. № 596/2025 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след отмяната на определение № 2097/21.05.2025 г. по т. д. № 1085/2023 г. на Софийски градски съд, е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като са увеличени присъдените в полза на „Лаури - България“ ООД разноски за първоинстанционното производство от 9 830 лв. на 21 310 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: