РЕШЕНИЕ № 62В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

Д. Г.

при секретаря Лилия Златкова

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. 1245 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

И. Б. Р.-ЛИНТЛ чрез адв. А. А. и адв. Г. К. обжалва решение № 238 от 06.04.2023 г. по т. д. 82/23 г. по описа на Апелативен съд - София, 11 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260659/02.11.2022 г. по т. д. 1787/19 г, СГС, ТО, VI-22 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Издателство З. С.“ ЕООД искове както следва:

- да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборника преработените от Н. Р. български народни приказки със заглавия: „Най-хубавата на света”, „К.”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”, „В. булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, „Дяволски чирак”, Двама братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”, „Змейова булка”, „Златното птиче”, „Ненаситно око”, без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г. и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер от 300 лв.;

- да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като е включил в сборник, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Приказки от цял свят“, издание 2017 г., ISBN 978-954- 09-1151-9, преработените от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия: „Царят на въздушните духове” /френска приказка/, „В. хубавица” /руска приказка/, „Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза” /арменска приказка/, „Русалката от синия извор” /немска приказка/, „И. ковача” /руска приказка/, „Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска приказка/, „Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „К. вълчо” /сръбска приказка/, „Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска приказка/, „Опърничева жена” /финландска приказка/, без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г., както и осъдителните искове ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.;

- да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като е включил в сборник, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8, литературно произведение „П.” с автор Б. Р., без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1 000 лв., при размер на цялото вземане от 8 333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.;

- да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2008 г., ISBN 978-954-09-0190-9, без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.;

- да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Писмо от мъртвец”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2009 г., ISBN 978-954-09-0342-2, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.

Излага съображения, че е налице нарушение на материалното право, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, по отношение на всички произведения, създадени и от Н. Р., и от Б. Р.. Съдът неправилно бил тълкувал нормите на чл. 32 и чл. 33 от ЗАПСП, уреждащи възникналото правоотношение в релевантния период, като на практика приел, т. нар. еднократност на наследяването при авторското право. Развива подробни съображения за правото на наследяване на авторските права по закон. Поддържа, че явно неправилен е изводът на въззивния съд, който е достигнат чрез превратно тълкуване на чл. 33 от ЗАПСП и бил извел и приложил несъществуваща de lege lata материален закон, в пряко противоречие с гарантирано от чл. 17, ал. 1 от Конституцията право на собственост и право на наследяване.

Твърди наличие на основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК по отношение приложението на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП за всички произведения, предмет на исковата защита. Обосновава извод, че при съпритежание на наследено авторско право, приложение следвало да намери тази норма. Неправилен бил изводът на Апелативния съд, че това било действие на обикновено управление, поради което за валидното извършване на същото не било необходимо да е налице потвърждаване от всички наследници. Нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП засягала използването на произведението при съпритежание на авторски права, като се изисквало съгласие на всички съавтори. Правилото следвало да се приложи при всички видове съпритежание, включително и на основание наследяване. Положението на наследниците и обемът на съпритежаваните от тях авторски права не се различавали от правата на съавторите. В нито една от разпоредбите на ЗАПСП, вкл. чл. 8, ал. 2, не било проведено легално разграничение на действия на „управление“ и действия на „разпореждане“.

Счита, че по отношение на решението е налице основание за отмяна, на основание чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК – необоснованост на решението. Липсвали мотиви, мотивите за обосноваване становището за еднократност на наследяването на авторското право били бланкетни и несъдържателни. Липсвали изцяло мотиви по отношение на произведението „П.“ от Б. Р.. Мотивира необосноваността на съдебното решение с оглед възприетите от съда свидетелски показания на С. Р..

Обосновава наличие на основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Излага подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, като сочи, че е налице нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК. Недопустимо било със свидетелски показания да се доказва наличието на сключен издателски договор. Разпоредбата на чл. 46 от ЗАПСП изисквала наличие на писмена форма за действителност на издателския договор. По делото било безспорно установено, че ответното издателство било издало „Български приказки“, сборник с включен „П.“ на Б. Р.. В случая въззивният съд бил ограничил аргументите си за дадено към 2006 г. от Б. Р. съгласие за издаване на „Предговора“ в изданието на „Български приказки“ от 2017 г. само до показанията на св. С. Р., без да анализира останалите по делото доказателства и да е формирал пълна и цялостна преценка на фактологията.

По отношение на произведенията „Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“, наследени авторски права от наследниците на Б. Р., касаторът сочи нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Твърди нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, както и чл. 43 и чл. 46 от ЗАПСП. Неупражнено било приживе правото на Б. Р. за разгласяване на произведенията било преминало в наследниците му. Поради това при наследено правомощие на разгласяване била релевантна преценката на наследниците. По отношение на тези произведения също твърди необоснованост на съдебното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Не можело от показанията на С. Р. да бъде направен извод, че Б. Р. бил сключил неформален договор за използване на произведението.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски, включващи възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба „Издателство З. С.“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че исковете следвало да се квалифицират на основание чл. 95 от ЗАПСП, не по чл. 95 а от ЗАПСП. Ищцата ангажирала доказателства за конкретен размер на вреда от нарушението, а не изразила фактически твърдения за вреда, която не можела да бъде определена, за да е налице хипотезата на чл. 95 а от ЗАПСП. Оплакване за неправилна квалификация на иска нямало нито във въззивната, нито в касационната жалба, за да може ВКС да разглежда този въпрос. Ищцата ясно била изложила обстоятелства, които да определят правното основание на иска чл. 95 от ЗАПСП. Били предявени искове за 2 автори, за 5 произведения. Исковете с цена до 5 000 лв. не попадали в тази категория.

Оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата в качеството й на титуляр на авторските права, на основание наследяване. Излага съображения, че авторското право имало комплексен характер и било наследимо. Относно правото на наследяване, съгласно чл. 33 от ЗАПСП било предвидено, че при липса на наследници или ако починат наследниците преди изтичане на срока на времетраене на авторското право, последното преминавало върху Държавата, която го упражнявала до изтичане на срока чрез Министерство на културата. Времетраенето на авторското право било 70 години от смъртта на автора. Наследниците на автора били починали преди изтичане на седемдесетгодишния срок, авторът Н. Р. бил починал на 02.05.1954 г. Закрилата на авторското право била продължила до 02.05.2024 г., като наследникът по закон от първи ред, бил починал на 08.06.2007 г., което е преди 2024 г. Следователно смъртта на наследника на автора била настъпила преди изтичане на срока на времетраене на авторското право, което означавало, че авторските права, върху произведенията не принадлежало на наследниците по закон.

Счита, че е приложим чл. 11 от ЗН и спрямо авторските права. Оспорва довода за необоснованост на съдебното решение. Не било необходимо съгласие на всички наследници. Действията, които били насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до 3 години били действията на обикновено управление. Позовава се ТР 91/1.10.1974 г. по гр. д. 63/74 г. на ОСГК на ВС.

В случай, че съдът не приемел, че след смъртта на Б. Р., авторските права не са преминали към Държавата, по изложените по-горе съображения, то следвало, че управлението и вземането на решение за упражняване на авторските права от наследниците на автора следвало да се вземе с оглед мнозинство на гласовете. Аргумент за това била наследимостта на авторските права.

По отношение на произведенията на Н. Р., както и „Предговора“ на Б. Р. към „Български приказки“, било прието, че е налице писмен договор № 1629 от 14.03.2017 г. между Д.-М. Б. Р.-М. и „Издателство З. С.“ ЕООД за публикуване на произведенията на Н. Р. в сборниците „Български приказки и „Приказки от цял свят“, с автор Н. Р., както и писмена декларация от 25.02.2020 г. от наследника С. З. Р., с която потвърдила последиците от сключения писмен договор. С оглед изложеното счита, че е постигнато мнозинство за сключване на договор с издателя.

По отношение на произведенията на Б. Р. „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“ ответникът по касационната жалба счита, че ищцата има единствено ј от авторското право върху произведенията на Б. Р. и може да претендира единствено права, съответстващи на нейната идеална част. Установено било, че приживе Б. Р. бил изразил желание да публикува и разгласи тези произведения и това право не принадлежало на наследниците. Налице бил неформален договор по смисъла на чл. 36 от ЗАПСП, с който договор било прехвърлено на ответника неизключителното право на автора за използване на посочените произведения. Поддържа направеното възражение за погасителна давност, заявено с отговора на исковата молба.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност на ответника, каквато била отговорността, на основание чл. 95 от ЗАПСП. Правата били преотстъпени от Б. Р., поради това управителят на дружеството И. Д. (Г.) не бил действал виновно. В исковата молба било записано, че ищцата била преживяла душевни болки и страдания, като не била пояснила исковата молба и посредством свидетелски показания не можело да се допълват и поясняват обстоятелствата, изложени в исковата молба. По отношение на иска за унищожаване на книгите, счита, че не е доказан. Изразява искане решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 95 б, ал. 1 , т. 1 ЗАПСП и частично предявени осъдителни искове с правно основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, както и искания по чл. 95 б, ал. 1, т. 3 ЗАПСП и чл. 95 б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.

Прието е за установено, с оглед представените удостоверения за наследници, че Н. Р. е починал на 02.05.1954 г., като е оставил за свои наследници по закон, синовете си Б. Р. и Б. Р.. Б. Р. е починал на 08.06.2007 г., като е оставил за наследници по закон, съпруга С. Р. и дъщери - М. Р.-Борич, Д. Б. Р. и И. Б. Р.-Л.. Б. Р. бил починал на 11.04.2005 г., оставил за наследници по закон дъщеря си Д.-М. Б.-Р.. Прието е за установено, че ответникът е издател и разпространител на издадените през 2017 г. сборници „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“, с автор Н. Р. и включено самостоятелно произведение „П.“ към „Български приказки“, изготвен от Б. Р. и художественото оформление на изданията с илюстрации на Л. З.. Прието е, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество от пререгистрацията в ТРРЮЛНЦ и от 22.06.2022 г. до приключване на устните състезания е И. Й. Д., известен в обществото с литературния си псевдоним И. Г.. Прието е, че „Издателство З. С.“ ЕООД е издател и на произведенията на Б. Р. „Лека ни пръст. Мир на праха ни“, 2008 г. и „Писмо на мъртвец“, 2009 г.

Прието е, че ответното дружество е издало процесните произведения на Н. Р., на основание сключен издателски договор, между издателството и Д.-М. Б. Р.-М., дъщеря на Б. Р. (син на Н. Р.). Този извод е направен въз основа на свидетелските показания на последната, като е прието, че договорът е сключен от нея, по силата на упълномощаване от баща й (Б. Р.), както и че е уговорено към издаването на двата тома „Български приказки“, което издателство „З. С. “ било издало да се издаде и „П.“, създаден от Б. Р.. Възприето е, че целта на договора била да бъдат издадени книгите и повече хора да се запознаят с творчеството на Н. Р., като уговорката била да не се получава възнаграждение (хонорар) за произведенията, било прието да се получат само екземпляри от произведенията. Този договор бил и със съгласието на Б. Р., който пряко с представителя на издателя уговарял да се включи „П.“ от него. С оглед тези показания е прието, че са били уведомени всички наследници за сключването му.

По отношение на книгите, създадени от Б. Р. „Лека ми пръст. Мир на праха ми.“ и „Писмо на мъртвец“ съдът е приел, че са издадени по желание на Б. Р. приживе, тъй като през 2008 г. и 2009 г. бил предал ръкописите си лично на представителя на издателя – И. Г.. Този извод е направен с оглед показанията на свидетелката С. Р., съпруга на Б. Р..

Прието е, че ищцата е преживяла негативни емоции от издаването на посочените книги на Б. Р., тъй като не били приети еднозначно от публиката, имало оценки, че са неговия упадък. Ищцата преживявала тежко тези оценки, тъй като считала, че се грижи за наследството на дядо си и баща си, включително чрез организиране на конференции за тяхното творчество. Прието е, че свидетелката е изразила становище, че е нелогично, с оглед властния характер на баща й да е разрешил друг да решава за издаването на книгите му.

С оглед свидетелските показания на С. Р., съдът е приел, че Б. Р. приживе е изразил съгласие ответникът да издаде неговите книги, тъй като сам бил дал ръкопис на Г., както и че изразил съгласие да издаде „Приказки от цял свят“ и „Български народни приказки“ на Н. Р., с неговия „П.“ . Прието е, че издаването е било с идеална цел, за да се популяризира творчеството на Б. Р., като от наследниците се получавали само екземпляри. По отношение на разгласяването на произведенията на Б. Р. е прието, че според свидетелката имало и добри, и лоши отзиви за книгите.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 32 и чл. 33 от ЗАПСП, след смъртта на автора, авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон, съгласно ЗН и се наследява до изтичане на срока на времетраенето му. Когато авторът нямал наследници или наследниците починат преди изтичане срока на времетраене, авторското право преминавало върху Държавата, която го упражнявала до изтичане на срока чрез Министерство на културата. Прието е, че в случая наследниците на автора били починали преди изтичане на 70-годишния срок за закрила на авторското право, като било установено, че Н. Р. бил починал на 02.05.1954 г., т. е. закрилата следвало да продължи до 02.05.2024 г.

Б. Р., като наследник по закон от първи ред на Н. Р., бил починал на 08.07.2007 г. Б. Р., като наследник по закон също от първи ред, бил починал на 11.04.2005 г., т. е. двамата наследници на автора били починали преди да изтече срока за закрила. Съдът е приел, че авторските права върху произведенията, създадени от Н. Р., е преминало в Държавата. Прието е, че с оглед посочените разпоредби е налице принцип за еднократност при наследяване на авторското право. Направен е извод, с оглед историческото тълкуване на чл. 33 от ЗАПСП и новоприетата редакция на посочените норми, не се отклонява от посочения принцип за еднократност при наследяване на авторски права. Авторското право не можело да бъде наследено повече от веднъж. Това е обусловило извод, че по отношение на възпроизведените и разпространени от ответника през 2017 г. сборници „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“ исковете се явявали неоснователни и са отхвърлени.

По иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, въззивният съд е приел, че е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2/ ищецът да е носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение - обект на закрила; 3/ срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; 4/ ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението - обект на авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението. Прието е, че И. Р.-Л. е наследник на Б. Р. и по отношение на произведението „П.“ в изданията на „Български приказки“ през 2017 г, както и произведенията „Лека ни пръст. Мир на праха“, издадени 2008 г., „Писмо от мъртвец“, издадено 2009 г. и съответно в това си качество била придобила наследствените авторски права на Б. Р. върху тези произведения заедно с другите наследници на Б. Р..

Относно правото на разпространение на произведенията, въззивният съд е приел, че субективната преценка на наследниците дали ще бъдат посрещнати от публиката позитивно тези произведения, не е част от правата на наследниците на автора. Този извод е направен на основание чл. 17 ЗАПСП, съгласно който наследниците не можели да променят произведението и да спрат използването му поради промяна в убежденията им. Прието е, че изданието на произведенията „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“ и „Писмо от мъртвец.“, както и „Предговора“ към „Български приказки“, по изричното желание на автора Б. Р. било след предоставяне на ръкописа от наследница по закон. Това действие и издаването на произведенията съставлявали неформален договор по смисъла на чл. 36 ЗАПСП, с който договор е било прехвърлено на ответника неизключителното право на автора за използване на посочените произведения. Възражението за липса на издателски договор, съгласно чл. 46 от ЗАПСП между автора Б. Р. и издателството, съдът е намерил за неоснователно.

Доводите във въззивната жалба, че по отношение на упражняването на съпритежавано от няколко лица, наследено авторско право, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП, са приети за неоснователни. Прието е, че даването на съгласие за използване на съпритежавано наследено авторско право е действие на обикновено управление, поради което за валидното извършване на същото не било необходимо да е налице потвърждаване от всички сънаследници. Прието е, че воля за предоставяне на ползването е изразена приживе от наследодателя и изпълнението на тази воля е осъществено от наследника по закон - съпругата на Б. Р..

С определение № 447 от 11.02.2025 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение по поставените правни въпроси:

Относно правото на наследяване по закон, съгласно чл. 32 от ЗАПСП, в срока на защита на авторските права, предвиден в чл. 27, ал. 1 ЗАПСП, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Авторските права върху литературно произведение възникват със създаването му. В авторското право се включват неимуществените права на автора, така както са предвидени в чл. 15, ал. 1 от ЗАПСП– право на авторство, име, публично представяне, разгласяване. Съгласно чл. 18 от ЗАПСП правото на авторство включва имуществени правомощия, конкретно изброени. Неимуществените права са наследими с изключение на правата да се внесат промени в произведението (чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП) и да се спре използването му поради смяна на убежденията (чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП). Имуществени права – изключително право на автора да възпроизвежда, копира своето произведение в различни формати, дигитални и печатни, както и да продава, да предоставя ползване, право на публично представяне.

Правото на наследяване се определя от закона, действащ към момента на откриване на наследството. Правната регламентация на наследяването се определя от ЗН. Наследството представлява съвкупност от права и задължения. Имуществените права на автора се включват в наследството. Част от неимуществените права преминават към наследниците, с изключение на строго личните права, както бе посочено, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 и чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП.

Съгласно чл. 1 от ЗН, наследството се открива към момента на смъртта, в последното местожителство на починалия. По отношение на наследяването на авторските права е въведена специална правна норма в чл. 18 от ЗАвтП (ДВ бр. 92 от 16.11.1951 г.) (отм.). С нея е предвидено, че авторското право трае през живота на автора.

С първоначалната редакция на чл. 18, ал. 1 от ЗАвтП (отм.)от 1951 г. до 1972 г. е създаден специален режим на наследяване на авторските права, в отклонение на общия режим съгласно ЗН. Предвидено е, че авторското право е наследимо от съпруга и се упражнява до смъртта на същия, а за децата до навършването на пълнолетие. Посочената норма на чл. 18 през 1956 г. е изменена. Съгласно нея е предвидено, че авторското право трае до смъртта на автора и преминава върху родителите, пожизнено, преживелия съпруг, пожизнено или до встъпването му в нов брак, а за децата до пълнолетие или до завършване на висше образование, не по-късно от 24 годишна възраст, а при нетрудоспособност, докато трае нетрудоспособността. Предвидено е, че преживелият съпруг притежава пожизнено правата, т. е. с настъпване на смъртта му, се прекратяват. Предвидено е, че при смърт на наследника, наследените от него авторски права се прекратяват - чл. 18, ал. 2. В чл. 18, ал. 4 ЗАвтП от 1951 г.(отм.) е предвидено, че тези правила се прилагат и за в бъдеще, и за произведения на автори, починали преди влизането му в сила.

След влизане в сила на ЗИДЗАвтП на 08.05.1972 г., (ДВ бр. 35 от 1972 г.) по силата на изменение на чл. 18, ал. 1 от ЗАвтП от 1951 г. (отм.) законодателят е въвел защита на автора, като е предвидил, че авторското право трае през целия живот на автора и 50 години след това. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на смъртта на автора. Предвидено е наследяване по закон и на авторските права от низходящи, съпруг и родители съобразно правилата на ЗН. Съдържанието на чл. 18, ал. 4 е изменено и вече липсва норма за прекратяване на авторското право, получено по наследяване със смъртта на посочените наследници. След този момент режимът на наследяване на авторските права е уеднаквен с режима на наследяване, предвиден в ЗН, като е изключено прекратяване на придобитите на основание наследяване от наследниците авторски права. По силата на преходна разпоредба в чл. 32 от ЗАвтП (отм.) в редакцията ДВ бр. 35 от 1972 г. е приложима посочената норма на чл. 18 от ЗАвтП от 1951 г. (отм.) и по отношение на авторски права върху обекти, създадени преди влизане в сила на изменението от 1972 г., ако към този момент правата не са прекратени на основание изтичане на срока, определен съгласно предходната редакция на закона. След 1972 г. право на наследяване на авторското право съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗАвтП (отм.) от 1951 г., имат низходящи, съпруг и родители съобразно ЗН. Ако няма такива наследници или починат преди изтичане на срока, правото преминава върху Държавата, която го упражнява до края на предвидения срок. След измененията на ЗАвтП от 1951 г. (отм. ) от 1972 г. отсъства т. нар. еднократност на наследяването, предвидено в ЗАвтП от 1951 г. (отм.), преди тази дата. Законът предефинира наследяването на авторските права с оглед създадените обекти на авторско право преди приемане на този закон и уеднаквява режима на притежание.

Следователно възприетата формулировка на „еднократност на наследяването“ не е приложима относно създадените авторски права, към които ще са приложими правилата, въведени през 1972 г. При наличие на срок за закрила на авторското право и наследяване по закон, съгласно правилата на ЗН, след 1972 г. не може да се приеме, че има прекратяване на авторските права, освен в случая на липса на наследници по закон или по завещание, или с изтичане на срока за закрила. Езиковото и систематично тълкуване налагат извод, че е налице право на наследяване в срока на закрила на авторското право и за обекти на авторското право, създадени преди посочените изменения на ЗАвтП от 1951 г. (отм.). В този смисъл е и разбирането, изразено в теорията ( „Наследствено право“, А. С.).

С приемането на ЗАПСП от 1993 г. е предвидено, че авторското право се закриля до смъртта на автора и 50 години след това. На основание § 6 от ПЗР на ЗАПСП., законът се прилага и за произведения, създадени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове за закрила. Авторските права, придобити до този закон се запазват. След измененията на ЗИДЗАПСП (ДВ бр. 28 в сила от 05.05.2000 г.) авторското право се закриля докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт. На основание § 51 от ПЗР на посочения закон, същият се прилага и за произведения, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове за това към момента на влизането му в сила. Правоотношението, което е възникнало преди изменението на закона, е относно създаване на произведението и авторската му защита е такава, каквато предвижда закона след неговото изменение, по силата на посочените преходни и заключителни разпоредби. Предмет на регулиране са отношенията, възникнали до приемането на закона, създадените произведения, за които е възникнало авторско право. С оглед равнопоставеност на субектите е предвидено, че срокът за закрила на произведенията и наследяването на авторските права относно тях, следва да се уеднакви, както за създадените произведения след приемане на новия закон, така и създадените преди приемането му. При срок на закрила, приложим и към създадените произведения до приемането на новия закон, следва да се приеме, че авторското право е наследимо. Относно реда на наследяване следва да се приложи законът, действащ към момента на откриване на наследството. Видно е от посочените норми и конкретно преходните и заключителните разпоредби, че законодателят е дал възможност за предвидения по-дълъг срок на закрила на авторското право да се определи и правото на наследяване на авторското право. Изрично е подчертано, че всяко изменение се прилага и за произведения, създадени преди приемането му и за в бъдеще, като закрилата на авторските права се осъществява за произведения, създадени преди влизане на закона в сила, за предвидения срок, в новоприетия закон, при условие, че към момента на влизане в сила на новата норма, срокът за закрила не е изтекъл. От значение е обектът на авторско право да е създаден преди влизане в сила на ЗАПСП, като липсва изискване създателят да е жив, достатъчно е да не е изтекъл срокът за закрила, за да се приложи новопредвидения, по-дълъг срок на закрила. При създадено произведение преди посочената дата, за което не е бил изтекъл срокът за защита към влизане в сила на новата норма, когато авторското право принадлежи на наследниците към този момент, се прилага новата норма. В подобен смисъл е и решение № 139 от 28.0.216 г. по т. д. 1711/14 г. по описа на ВКС, II ТО, съгласно което е разяснен режимът на времетраене на авторското право, както и кръгът на наследници, като изрично е подчертано че историческото тълкуване на чл. 32, ал. 1 от ЗАвтП в редакцията ДВ бр. 35/1972 г, урежда приложението на разпоредбите на чл. 18 от този закон в бъдеще и за произведения на автори, починали преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в този член срокове.

По същия начин е разрешен и въпросът за времетраенето на авторското право върху произведения, създадени преди влиза на в сила на ЗАПСП в редакцията ДВ бр. 28, в сила 05.05.2000 г., на основание § 51 , ал. 1 ПЗР на ЗИДЗАПСП. Даденото тълкуване в посоченото съдебно решение е, че разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗАПСП, следва да се тълкува в смисъл, че ЗАПСП се прилага и за произведения, създадени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове. Изтеклият по отменения ЗАвтП от 1951 г.(отм.), респ. започналият да тече при действието на ЗАВтП (отм.) срок на закрила, се включва в срока на закрила, предвидени в ЗАПСП.

Тълкуването с оглед целта на закона, на основание чл. 46 от ЗНА, налага извод, че закрилата на авторските права се простира относно произведението, като от значение е към момента на влизане в сила на изменението на закона, предвиденият срок за закрила да не е бил изтекъл. С новоприетите норми и с преходните и заключителни разпоредби се създават правила, по силата на които се определя наследяването, като се определя нов кръг на наследници и се преуреждат правотношенията между сънаследниците по отношение на обектите, върху които възникват авторски права. Достатъчно е обектът на авторското право да е създаден и предвиденият в предходните норми на закона срок за закрила към момента на влизане в сила на изменението на закона, да не е изтекъл. Правото на наследяване на авторското право възниква и съществува до изтичане на срока за закрила, който съгласно посочената правна регламентация е 70 години, като началото на срока е 01.01. на годината, следваща годината на настъпване на смъртта на автора.

Аргумент за предвидения по-дълъг срок на закрила на авторското право и за създадени преди влизането му в сила произведения и при смърт на автора, настъпила при действие на отменения ЗАвтП от 1951 г. (отм.), е, че измененията на ЗАПСП са в съответствие с хармонизацията на правилата за притежание на авторските права, предвидени в чл. 1 от Директива 2006/116/EО на ЕП и на Съвета от 12.12.2006 г. за срока за закрила на авторското право и някои сродни права, съгласно които авторските права върху литературно или художествено произведение, съгласно чл. 2 от Бернската конвенция се ползват със закрила приживе на автора и 70 години след смъртта му, независимо кога е създадено произведението. Съгласно съображение 6 от посочената Директива, целта на удължения срок е да се обхванат две поколения наследници, предвид удължената продължителност на живота на гражданите в Европейски съюз. Следователно е придадено значение на наследимостта на авторското право и закрила на притежаването от автора и неговите наследници, в така предвидените срокове. Целта е да се даде право на създателите на произведенията и техните наследници да се ползват от създадените нематериални блага. Наличието на Директивата налага съответно тълкуване на посочените разпоредби и да се даде защита на авторските права, възникнали преди изменението на закона, когато срокът им за закрила не е изтекъл към момента на приемане на новия закон в сила.

С оглед изложените мотиви на поставения правен въпрос следва да се отговори следното:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗАПСП авторското право преминава върху наследниците по закон и завещание, съгласно ЗН. Съгласно чл. 27 от ЗАПСП авторското право се закриля и принадлежи на автора докато е жив и 70 години след неговата смърт, като срокът започва да тече от 1.1. на годината, следваща годината на смъртта. По силата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗАПСП (в сила от 05.05.2000 г.) този срок се прилага и за авторски права върху произведения, създадени от автори, починали преди приемане на тези норми, когато срокът за закрила, предвиден в новоприетия закон, не е изтекъл.

По поставения втори правен въпрос: относно сключването и формата на договора за използване на литературно произведение с издател, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Произведенията на литературата са правно регламентирани, като закриляни обекти на авторското право, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Съгласно правната уредба, предвидена в чл. 15 и чл. 18 от ЗАПСП, авторското право върху литературни произведения включва посочените в тези норми правомощия.

В чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП са дефинирани имуществените права на автора - да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Същото право имат и наследниците на създателя на произведението, тъй като имуществените права са наследими. С чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП е регламентирано кои действия съставляват използване на произведенията, като са конкретно изброени. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП за използване се смятат действия като възпроизвеждане на произведението и разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението. Налице са легални дефиниции съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАПСП на „възпроизвеждане на произведение и съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАПСП на разпространение на произведение.

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията на авторското право могат да се използват само след съгласие на авторите, освен ако не е предвидено друго в закона. В глава 7, раздел I от ЗАПСП е налице правна уредба на използването на произведения на авторското право, включваща разрешаването за използването им от други лица чрез сключване на предвидените от законодателя договори. С чл. 36 от ЗАПСП е налице регламентация на използване на авторско произведение, като е предвидено, че с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключително или неизключително право да използва създаденото от него произведение при определени условия срещу справедливо и съразмерно възнаграждение. Относно договора за използване, при който се прехвърля изключително право на използване на произведението (използване на произведението само от ползвателя по начина, срока и територията, както са уговорени), е предвидена форма за действителност, писмена, съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗАПСП.

В раздел II от глава 7, чл. 43 е налице правна уредба на издателския договор, като по определение със сключването на такъв договор авторът отстъпва правото на издателя да възпроизведе и разпространи едно произведение, от своя страна издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати възнаграждение. Издателският договор е свързан и с неимущественото право на автора, правото на разгласяване на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП), тъй като това е една от целите, към които е насочен.

Когато е налице отстъпване на право на използване, чрез възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, от автора или негови наследници на издател, то е налице издателски договор, по смисъла на чл. 43 от ЗАПСП. Издателският договор специфицира използването чрез възпроизвеждане на произведенията, като се предоставя възможността да се създадат множество копия, които да станат притежание на други лица чрез разпространение, в рамките на предвидения с договора обем относно брой издания, тираж, територия. С оглед така очертания предмет на договора, в чл. 46 от ЗАПСП е предвидена писмена форма за действителност за сключване на издателски договор. Изискването за писмена форма е императивно, като е съобразено с прехвърлянето на правата от автора на издателя, с оглед правната сигурност, както между страните по договора, така и за правата, които могат да се прехвърлят от издателя на трети лица, като например придобиване на копия от произведението.

С оглед посоченото, на поставения правен въпрос следва да се отговори, следното: Договор, с който се отстъпва право на издател да използва като възпроизведе и разпространи литературно произведение, е издателски договор, съгласно чл. 43 от ЗАПСП. В чл. 46 от ЗАПСП законодателят е предвидил писмена форма за действителност на издателския договор.

С оглед отговора на поставените правни въпроси, настоящият съдебен състав по касационната жалба намира следното:

Установено е в процеса, че Н. Р. е извършил преработка на български народни приказки, съдържащ приказките „Най-хубавата на света“, „К.“, „Исполинът със златни коси“, „Момък и три самодиви“, „В. булка“, „Подмладителната вода“, „Хитреци и крадци“, „Дяволски чирак“, „Двама братя“, „Сиромах и царска дъщеря“, „Глупава хубавица“, „Змейова булка“, „Златното птиче“, „Ненаситно око“.

Освен това Н. Р. е преработил и чуждестранни народни приказки със заглавия „Царят на въздушните духове (френска приказка) „В. хубавица“ (руска приказка), „Къде е щастието“ (полска приказка), „Килимът на княза“ (арменска приказка), „Русалката от синия Извод“ (немска приказка), „И. ковача“ (руска приказка), „Овчарчето и джуджетата“ (шведска приказка), „Бяла мома“ (японска приказка), „Търговец и дяволи“ (татарска приказка), „К. В.“ (сръбска приказка), „Златното гърне (немска приказка), „Безстрашният клисар“ (естонска приказка), „Опърничева жена“ (финландска приказка).

Установено е, че „Издателство З. С.“ ЕООД е издал и разпространил сборниците „Български приказки“, съдържащи приказките на Н. Р., представляващи преработени български народни приказки, изброени по-горе, сборник ISBN 978-954-09-1190-8. Също така е издал и разпространил „Приказки от цял свят“, преработени от Н. Р., чуждестранни народни приказки, както е изброено, представляващи сборник ISBN 978-954-09-1151-9.

В сборника „Български приказки“ е включен „П.“, създаден от Б. Р..

Прието е от въззивния съд и не се оспорва обстоятелството, че И. Б. Р.-Л. е дъщеря на Б. Н. Р. и внучка на Н. И. Р..

Съгласно ЗАвтП от 1951 г. предмет на авторското право може да бъде всяко произведение на литературата. Предмет на литературата са и пресъздадените народни приказки, изразени в каквато и да е обективна форма. Следователно, авторът Н. Р., е притежавал авторско право върху посочените приказки. Установява се, че Н. И. Р. е починал като разведен, на 02.05.1954 г. в [населено място], като е оставил за наследници по закон, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН синовете си Б. Н. Р., р. 1919 г. и Б. Н. Р., р. 1921 г.

След смъртта на автора, през 1954 г. Н. Р., по силата на ЗАвтП в редакцията от 1951 г., след като не е оставил съпруга и децата му са били на 33 г. и 35 г., т. е. навършили пълнолетие, не са получили право на наследяване на авторските права върху произведенията, създадени от него. Децата са били навършили 24 години и към изменението на закона от 1956 г.

По силата на чл. 32, ал. 2 от ЗАвтП (отм.) от 1951 г. в редакцията, създадена през 1972 г. относно авторските права върху произведенията, създадени от Н. Р., следва да се приложи нормата на чл. 18 от ЗАвтП (отм.). Законодателят е предвидил, че новоприетите правила за наследяване на авторски права със изменението на ЗАвтП през 1972 г., съгласно чл. 18, се прилагат и за създадени от автори, починали преди изменението на закона, ако не са изтекли предвидените срокове за закрила. Така закрилата на авторските права се простира за произведения, създадени преди приемането на посочената норма, от автори, които към изменението на закона са починали, в случаите когато срокът за закрила, предвиден в новия закон, не е изтекъл. По отношение на създадените произведения от Н. Р. авторските права, принадлежали на автора до неговата смърт, получават закрила и 50 години след неговата смърт. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, авторското право преминава към наследниците по закон, децата на автора Н. Р., който е починал като разведен - Б. Р. и Б. Р.. Произведенията са съществували към момента на приемане на чл. 32 от ЗАвтП, през 1972 г. Срокът за закрила е 50 годишен и започва да тече от 01.01.1955 г. Този извод следва от тълкуването на чл. 18, ал. 4 от ЗАвтП 1951 г. (отм.), в редакцията от 1972 г., съгласно която норма, право на наследяване на авторски права имат низходящи, съпруг и родители, съобразно ЗН. Законодателят е уредил възникналите и съществуващи отношения към момента на новоприетите норми, по нов начин, както по отношение на срока на закрила на авторското право, така и по отношение на лицата, притежаващи право на наследяване на авторски права.

Защитата за създадените от Н. Р. произведения, започнала да тече на 01.01.1955 г. по силата на закона е до 01.01.2025 г. Целта на законодателя е била да се създаде защита на авторското право не само при признаване на права на автора, същата защита е предвидена и за наследниците, като е уеднаквен режимът на наследяване с останалите имуществени права на наследодателя съгласно ЗН. Предвид целта на закона, в конкретния случай, не може да се приеме, че правото на авторство е преминало към Държавата след смъртта на Н. Р., поради това, че децата му са били пълнолетни към този момент и законът е предвиждал наследяване само за съпруга и ненавършилите пълнолетие деца, до навършването им на пълнолетие. С оглед посочената норма на чл. 32, ал. 2 от ЗАвтП през 1972 г. закрилата на авторските права е за произведенията, създадени преди това, като защитата е за 50 години след смъртта на автора. Създадената правна уредба изключва упражняването на авторските права от Държавата. Това не променя реда за наследяване, единствено предвижда възникване на авторски права за наследниците, определени към момента на откриване на наследството.

След смъртта на сина на Н. Р., Б. Р., настъпила на 11.04.2005 г. в А., Франция, негов наследник е Д.-М. Б.-Р., обстоятелства, удостоверени в удостоверение, издаденото Нотариус в Л., Франция, представено в заверен превод в нотариално заверен препис на документ от нотариус.

След смъртта на Б. Р., починал на 08.06.2007 г., в [населено място], негов наследник по закон са съпругата му С. Р. и дъщерите му М. Б. Р.-Борич, Д. Б. Р. и И. Б. Р.-Л., видно от представеното удостоверение за наследници изх. № АО 9400-53, 08.01.2015 г., издадено от Столична община, район-С.. Доводите на ответника по касационната жалба за липса на право на наследяване за внуците на Н. Р., за създадените от него авторски права върху процесните литературни произведения, са неоснователни. Както бе посочено, от значение е създаването на авторските права, като обект на самостоятелно право. Това право е наследимо, като срокът му за защита определя приложението на закона към предвидената закрила в новоопределения законодателно срок. Не може да се приеме, че внуците на Н. Р. не наследяват, доколкото правилата на ЗН предвиждат правото им всички притежавани от техните наследодатели права да преминат в техния патримониум, съответно и авторските права, които са били наследени от децата на Н. Р., са преминали в същите, а съответно след тяхната смърт, са преминали към внуците на Н. Р..

Тезата на ответника, че авторското право е преминало към Държавата, поради това, че Б. Р., наследодател на ищцата И. Р.-Л., е починал през 2007 г. и това е станало преди срока на защита на авторското право, е неоснователна. Приетият извод от въззивния съд за еднократност на наследяването при наследяване на авторски права е в противоречие с посочените норми на чл. 32, ал. 1 от ЗАвтП от 1951 г. (отм.), така както е тълкувана по-горе. Правото на притежание на авторското право не се погасява със смъртта на наследника, след отмяна на чл. 18, ал. 2, след изменението на ЗАвтП (отм.) от 1972 г. В този смисъл приложението на тази норма от въззивния съд, е в нарушение на закона, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че ответникът по иска е издател, в предмета на дейност на дружеството е включено книгоиздаване. Едноличен собственик на капитала е И. Й. Д., с псевдоним И. Г.. Ответникът е издал и разпространил през 2017 г. сборници „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“ с автор Н. Р., илюстрации Л. З.. Ответникът е издал посочените сборници, като това е означено с ISBN 978-954-09-1190-8 за „Български приказки“ и за „Приказки от цял свят“ ISBN 978-954-09-1151-9. В първия сборник се съдържа и произведението на Б. Р. „П.“.

По отношение на сборника с есета „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ ISBN 978-954-09-0190-9 и „Писмо от мъртвец“ ISBN 978-954-09-0342-2 е прието, че са издадени от ответното издателство, като годините на издаване са съответно 2008 г. и 2009 г. Те съдържат произведения на Б. Р.. По отношение на тези издадени книги, както и на включеното в сборниците с приказки произведение „П.“, следва да се приеме, че авторските права са принадлежали на Б. Р., до неговата смърт и предвид датата на смъртта му, 70 години след това. Следователно защитата на авторските права е до 2077 г., на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАПСП.

Ответникът-издател счита, че е имал право да издаде посочените сборници с приказки, заедно с „Предговора“, тъй като е издал същите на основание издателски договор, сключен между него и Д.-М. Б. Р.–М. - договор № 1629 от 14.03.2017 г. С този договор Д. Б., като наследник на Н. Р. е разрешила възпроизвеждането и разпространението на „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“ и по този начин учредила право на „Издателство З. С.“ ЕООД да издаде произведенията в 1 том на български език, да ги разпространи на територията на Р България, за срок от 5 години. Уговорено е, че ще се заплати на наследниците 11 % възнаграждение от продажната цена. Относно, който договор се твърди, че е получено и съгласието на Б. Р., приживе, както и е представена декларация от С. Р., че потвърждава така сключения договор от Д.-М. Б. Р.-М.. Д.-М. Р.-М. е сънаследник, наред с И. Р.-Л., С. Р., М. Р.-Борич и Д. Б. Р..

С така описания договор издателят не би могъл да получи право да възпроизведе и разпространи посочените произведения. Само единият от наследниците не би могъл да учреди права за издаване на произведение, върху което права имат и други наследници. Носители на авторските права са наследниците. Законът за наследството определя частите на всеки наследник. При наследяване на наследници от първи ред, заедно със съпруг, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, частите на наследниците са равни. Така по отношение на наследството на Н. Р., частите на децата му са равни, съответно след смъртта на Б. Р., неговата дъщеря наследява Ѕ , наследниците на Б. Р., след неговата смърт, наследяват по ј от Ѕ или по 1/8 от наследството на Н. Р..

По отношение на правата на отстъпване на правото на възпроизвеждане и разпространение, по силата на наследяване на авторски права от лица, получили същите на основание наследствено правоприемство, следва да се приеме, че липсва правна уредба в ЗАПСП. В чл. 8 от ЗАПСП е налице правна уредба относно съавторството върху произведения. В чл. 32 от ЗС е налице правна уредба относно съвместното управление на съсобствена вещ. Следователно липсват правни разпоредби относно съвместното управление и разпореждане с авторски права от страна на наследилите ги лица, при съпритежание на авторски права, възникнали въз основа на наследяване. Тази празнота в закона следва да се преодолее, на основание чл. 46 от ЗНА, чрез аналогия на закона. Съавторството и използването на произведението съдържа правна уредба в чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП. Налице е разлика между съпритежанието на вещи и създаването на произведение, обект на авторското право. Наличието на авторски права представлява упражняване на комплексни правомощия. Поради това следва да се приеме, че към отношенията между съпритежателите, на основание наследяване на авторски права, е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП. Според настоящия съдебен състав тази законова норма е най-близка по отношение на правната регламентация на съвместно упражняване на авторските права и регламентира отношения, с най-близко сходство.

Освен тълкуването, на основание чл. 46 от ЗНА, следва да се извърши и историческо тълкуване за изясняване на смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП. Съгласно чл. 11 от ЗАвтП от 1951 г. (отм.) когато авторското право принадлежи на двама съавтори, то им принадлежи неделимо. Съгласно чл. 8 от ЗАПСП от 1993 г., когато едно произведение е създадено от двама съавтори, то им принадлежи общо. Използваните термини неделимо и общо се различават в посочените редакции на нормите. Граматическото значение на думата „неделимо“ е нещо, което не може да бъде разделено на части, не може да бъде притежавано отделно или на части. Използваният термин общо, следва да се тълкува във връзка с другите термини, използвани в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП, принадлежи общо, независимо дали произведението е неделимо или може да се раздели на части. Смисълът на използваната дума общо според общоприетия й смисъл, е да създава общност над неделимите произведения. Съгласно чл. 11, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП от 1951 г. (отм.) „съавторите определят по взаимно съгласие начина на ползване и разпореждане с авторските права“.

Следва да се приеме, че виждането на законодателя не е коренно променено със ЗАПСП по отношение на използването на произведение, при което има съпритежаване на авторски права. Независимо от различното значение на използваните термини в двата закона, следва да се приеме, че смисълът на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП е, че предвижда необходимост за взаимно неделимо съгласие на съавторите за разрешаване използване на произведението и за преработването му. Както бе посочено, сключването на издателски договор предвижда съгласие на автора да отстъпи на издателя част от правомощията си, правото да възпроизведе и разпространи произведението. Предвид така посочения предмет на договора, отстъпването на правомощието следва да е по общо, неделимо и взаимно съгласие на всички съпритежатели на авторските права. Извършените действия от един от съпритежателите не провеждат правно действие. Не могат да се приравнят и на действия без представителна власт на един от съпритежателите, спрямо другите, в случаите когато липсва действително такова упълномощаване. Поради това, договор за издаване на литературно произведение, което е сключено с един от съпритежателите не съдържа правно валидна воля за отстъпване на правомощия за възпроизвеждане и разпространение на същото.

Аргумент за това тълкуване е и чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП, съгласно който при липса на общо съгласие, въпросът между съавторите се разрешава от съда. Разрешението следва да е предварително, предвид спора между съпритежателите на авторското право и не може да е последващо в спор относно накърняване на правата от трето лице.

Предвид изложените съображения, възражението на ответника-издателство, че е имал право да издаде произведенията, на основание сключен договор № 1629 от 14.03.2017 г. с Д.-М. Б. Р., за издаване на „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“ и декларация за потвърждаване на договора от С. Р., е неоснователно. При липса на съгласие от страна на всички сънаследници, изразена общо, не може да се приеме, че сключеният договор е провел действие. Липсва воля, от страна на сънаследниците, необходима за сключване на договора за издаване на произведенията, които притежават общо. Не може да се приеме, че договорът може да бъде потвърден само от един от останалите сънаследници, както в случая С. Р., съгласно представената по делото декларация. Поради това и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, договорът за публикуване на „Български народни приказки“, „Приказки от цял свят“ от Н. Р., с илюстрации на Л. З. от 14.03.2017 г., сключен между „Издателство З. С.“ ЕООД и Д.-М. Б. Р. № 1629 от 14.03.2017 г., е недействителен, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2 , пр. 2 от ЗЗД. „Издателство З. С.“ ЕООД не е било оправомощено да издаде сборниците, като липсва прехвърляне на правата за възпроизвеждане и разпространение на посочените сборници.

Неоснователно е възражението на издателството, че е налице съгласие на Б. Р. приживе произведенията, създаден от Н. Р. да бъдат използвани, на основание чл. 36 от ЗАПСП. Единствено показанията на С. Р. за съгласието на Б. Р. и на И. Г., издадените през 2005 г. приказки, да бъдат преиздадени и през 2017 г., защото са приели, че при изчерпване на тиража ще бъдат издадени отново, не могат да установят наличието на сключен издателски договор, поради забраната на чл. 164, ал. 1 , т. 1 от ГПК. Не установят и наличието на договор за използване, по смисъла на чл. 36 от ЗАПСП.

Установи се в процеса, че са издадени посочените произведения от ответното издателство. Това включва издаването на множество екземпляри, посредством които тези произведения са достигнали до неограничен кръг лица и са могли да придобият екземпляр от същите. Същите са приготвени за продажба. Следователно издателят по същество е възпроизвел и разпространил произведенията, като не е извършил само използване на същото. С оглед отговора на правния въпрос по настоящето делото, следва да се приеме, че за да има издателят право на използване чрез възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, е следвало да е придобил това право, на основание издателски договор, по смисъла на чл. 43 от ЗАПСП, тъй като се прехвърля авторското право за определен срок, за придобиване на копия върху произведенията и за възпроизвеждане, достигане до неограничен кръг лица.

С оглед изложените мотиви относно приложението на чл. 8 и чл. 46 от ЗАПСП, следва да се приеме, че при издаването на посочените произведения, не е спазено изискването за издаване на книгите, както поради липсата на общо съгласие на наследниците, така и поради липсата на спазена форма за учредяване на право за възпроизвеждане и разпространение на произведенията, обект на притежаваните авторски права.

Тезата на издателството относно приложение на Тълкувателно решение 91/1.10.1974 г. по гр. д. 63/74 г. на ОСГК от ВКС, е неоснователна. Преди всичко с посоченото тълкувателно решение е извършено тълкуване на чл. 13 от СК от 1968 г. (отм.) относно действията на управление и разпореждане с притежавана при условията на съпружеска имуществена общност. С него е посочено, че при действия на управление относно вещи, съпружеска имуществена общност, може да се извърши от единия съпруг, действията на разпореждане, които са извън пределите на обикновеното управление, е необходимо съгласието на двамата съпрузи. Тълкуването на чл. 32, ал. 2 от ЗС не може да се приложи по аналогия, предвид липсата на достатъчно сходство между авторските права и правото на собственост, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност. Освен това, ЗАПСП е по-нов закон, който създава правна регламентация относно различни обществени отношения. По изложените вече съображения, сключване на издателски договор относно възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, не може да се приеме за сходно с действията на управление и разпореждане със съсобствени вещи.

Липсва основание да се приеме, че може да се установи със свидетелски показания сключване на договор за предоставяне използването на произведенията, още приживе на автора, Б. Р., както и негово съгласие по отношение на произведенията, създадени от Н. Р.. Предвид изложените съображения изложените оплаквания в касационната жалба относно допуснато съществено процесуално нарушение, на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, са основателни. Правото да издаде литературни произведения, като възпроизведе и разпространи съдържанието им, издателят би могъл да получи само въз основа на издателски договор, в изискуемата от закона форма. Недопустимо е със свидетелски показания да се доказва съществуването на договор, за който е предвидена форма за действителност, с оглед посочената разпоредба. Приетото сключване на договор за издаване на процесните произведения, на основание чл. 36 от ЗАПСП, от въззивния съд е при нарушение на материалния и на процесуалния закон.

С оглед на изложените мотиви относно правната същност на издателския договор, на основание чл. 43 от ЗАПСП, сключването му относно възпроизвеждане и разпространение на произведения, които са предмет на авторско право като част от правомощията на автора, съвместното съгласие на всички съпритежатели на авторското право, е изискване на закона. Несъобразяването на поведението на представителя на издателя с изискването на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП е обективно и е установено.

Твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗАПСП също е налице, тъй като ответникът е извършил подбор на произведенията, включени в сборниците с приказки. Изборът за включването на произведения в сборници принадлежи на носителите на авторски права. Подборът върху произведения е от съществено значение, предвид авторството на произведенията, въпреки че подборът принадлежи на съставителя. Следва да се подчертае, че от значение е общата воля на съпритежателите на авторски права и не може самостоятелно един наследник да извършва този подбор или част от наследниците.

По отношение на издадените книги „Лека ни пръст. Мир на праха ни“, както и „Писмо от мъртвец“, не може да се приеме, че релевантно е съгласието на Б. Р.. Свидетелските показания на С. Р., че приживе Б. Р. и И. Г., като представител на издателството, се били съгласили да издадат книгите не установява сключването на издателски договор относно тези произведения. Липсва договор в писмена форма, съгласно изискването на чл. 46 от ЗАПСП. Не се установява наличието на сключен договор, на основание чл. 36 от ЗАПСП и такъв договор не би могъл да уреди предоставянето на ползването чрез възпроизвеждане и разпространение на произведенията, включващо създаването на множество копия, в рамките на определен тираж. Установи се в процеса, че произведенията са публикувани, възпроизведени и са разпространени. Така осъщественото възпроизвеждане и довеждане на произведенията до знанието на неограничен кръг лица, както и създаването на екземпляри от тях, които да бъдат придобити от трети лица, включително предадени в търговската мрежа за продажба, изисква предоставяне на тези правомощия и както вече бе посочено, може да се учреди само със сключване на издателски договор. Съгласие за ползване на литературни произведения, изразено приживе от автора не представлява сключване на издателски договор и не учредява правомощия за възпроизвеждане и разпространение на произведенията.

Установено е, че сборниците са издадени, след като е настъпила смъртта на Б. Р.. Налице са книжни тела, с посочените характеристики. Тези действия на издаване на сборниците, възпроизвеждането им, заедно с разпространението им са извършени в нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП, чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП. Изводът на въззивния съд, че договорът за използване на произведенията, сключен приживе между Б. Р. и издателството, оправомощава издателя да възпроизведе и разпространи същите, е постановен в противоречие на чл. 43 и чл. 46 от ЗАПСП. По изложените вече съображения, не може да се приеме, че е налице право на издателя да възпроизведе и разпространи произведенията, на основание договор съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП.Допуснато е нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Освен това е допуснато и нарушение на процесуалния закон с приетото наличие на сключен договор с оглед свидетелските показания, изслушани в процеса.

На основание чл. 95 б, ал. 1 (сегашен 95 г, в редакцията до изменението на ЗАПСП ДВ бр. 28 от 2008 г., когато чл. 95 е променен на чл. 95г, ал. 1 от ЗАПСП ), в сила към 2017 г., когато са издадени двата сборника с приказки на Н. Р., юридическото лице носи отговорност за действията на своите представители. Отговорността е деликтна, като съгласно изричната разпоредба на закона, чл. 95 б, изр. 2 от ЗАПСП (редакция ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г. до изм. ДВ бр. 28 от 2008 г), вината се предполага до доказване на противното. Посочената презумпция не може да се приеме за оборена, предвид сключения договор само с един от наследниците на Н. Р., съпритежател на авторските права. Свидетелските показания на С. Р. относно съгласието на Б. Р. да се издадат книгите, включително предаване на ръкописи от двете самостоятелни книги на Б. Р., също не изключват вината на представителя на издателя. Съгласието на Б. Р. в устна форма не отговаря на изискването, предвиденото в чл. 46 от ЗАПСП. Съгласието на един от наследниците или поотделно на наследниците не е релевантно.

С оглед липсата на съгласие от страна на всички сънаследници на притежаваните права, наследени от Н. Р., с издаването на сборниците „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“ е осъществено възпроизвеждане на произведенията чрез размножаване на множество екземпляри.

По отношение на произведенията, създадени от Б. Р., включени в издадения сборник „Лека ни пръст. Мир на праха ни“, както и „Писмо от мъртвец“ следва да се приеме, че е осъществено и разгласяване на произведението по смисъла на § 2, т. 1 от ПЗР на ЗАПСП, предвид липсата на данни да е било издавано приживе от автора. Това разгласяване не е извършено след съгласие на всички съпритежатели на авторското право и конкретно ищцата, като по този начин е нарушено неимущественото право, предвидено в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Съгласно посочената норма правото дали създаденото от наследодателя произведение може да бъде разгласено, е наследимо. В случая при липса на съгласие от автора Б. Р., изразено в изискуемата от закона форма чрез сключване на издателски договор, не може да се приеме, че е налице изключване на правото на наследника произведението да бъде разгласено и начинът, по който да стане това. Правото на разгласяване следва също да бъде упражнено от всички сънаследници на авторските права, в случая, всички деца и съпругата на Б. Р.. Изложените съображения в касационната жалба относно липсата на съгласие от всички наследници общо, е нарушено и изискването на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, са основателни.

Изрично следва да се подчертае, че ищцата има право да предяви исковете и същата е материалноправно легитимирана да установи наличието на претърпени вреди от нарушението на съпритежаваните от нея авторски права, доколкото срокът на закрила на същите е 01.01.2025 г, който не е настъпил до приключване на производството пред въззивния съд, приключило на 13.03.2023 г.

Допуснатите нарушения на закона, посочени по-горе обуславят извод за отмяна на решението на въззивния съд и предвид липсата на необходимост да се извършат нови процесуални действия, следва да се постанови решение в посочения смисъл. Така достигнатия извод по отношение на установените нарушения, обуславя и необходимостта от произнасяне относно исковете за присъждане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, както и другите предявени искове, поставени в зависимост от исковете за установяване на нарушения.

По отношение на исковете за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищцата, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.

По исковете за причинените на И. Р.-Л. неимуществени вреди от по 1 000 лв., предявен като частичен иск от вземане в размер на по 8 333 лв., произтичащи от посочените нарушения на притежаването на авторски права от И. Р.-Л. като наследник на Н. Р. от издаването на сборник „Български приказки“, 2017 г., съдържащ и „П.“ от Б. Р., както и от издаването на „Приказки от цял свят“ и притежаваните авторски права в качеството й на наследник на Б. Р. от издаването на сборниците есета „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“.

Установи се противоправното поведение на представляващия ответното издателство, изразяващо се в издаването на посочените произведения, без наличие на сключване на писмен договор съгласно изискването на чл. 46 от ЗАПСП, при липса на общото и взаимно съгласие на съпритежателите на авторското право.

От разпита на свидетелката Д. Б. Р. се установява, че И. Р. е била разстроена от издаването на книгите, без нейно съгласие. Особено по отношение на книгите „Писмо от мъртвец“, създадена от баща й Б. Р., тъй като И. била професор в БАН и нейните колеги са започнали да й се подиграват, спрели да я поздравяват. Зле изживяла тези подигравки, тъй като те били свързани с качествата на баща й, Б. Р.. Познатите им, сред които К. С., не ги поздравявал. Унищожителна статия била публикувана във вестник „Уикенд“. Изживяла особено тежко всичко, тъй като се считала за морален стожер на дядо си и баща си, занимавала с философия и усилията й били към запазване на творчеството им. Баща им Б. Р., бил предал целия архив на Н. Р. на И.. Считал я за негов интелектуален наследник. Тя била организирала и специална конференция за творчеството на Б. Р. и на Н. Р.. Познавала в детайли творчеството на Н. Р.. Особено тежко била изживяла издаването на книгата „Писмо от мъртвец“, считала, че с оглед текста е трябвало лично да ги питат, като дъщери на Б. Р. дали са съгласни да бъде издадена книгата. Счела е, че целта на издаването на тази книга била скандал и от това и популяризиране на издателството. И. била в нервна криза, в истерия. Искала да намери адвокат, но не успяла дълго време, тъй като защитата на авторските права била тясна специалност и трудно се намирали адвокати.

Предвид формулираната претенция за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че в исковата молба са очертани негативните психични преживявания на ищцата, като изрично е посочено, че с оглед предявените искове се цели защита на авторски права върху литературни произведения, създадени от дядото и бащата на ищцата. В този смисъл възраженията на ответника, за липса на обстоятелства, обосноваващи наличието на неимуществени вреди, посочени в исковата молба, са неоснователни. В обстоятелствената част на исковата молба са очертани родствената и дълбока творческа връзка между ищцата и наследодателите й, засягането на емоционалното й състояние от ответника чрез незачитане на нормите и накърняване на творчеството на наследодателите й, довело и до накърняване на възприятието й за справедливост. Изложени са съображения за полаганите усилия от ищцата да се съхрани, изследва и популяризира творчеството и на двамата автори, да проследи значението му за българската култура, чрез организирането на множество форуми за тяхното творчество, изследване и популяризиране на същото. Тази обществена, родова и емоционална активност, която не е зачетена чрез противоправните действия на ответника, са накърнили психиката и емоциите й. Така изложените обстоятелства, дават възможност на съда да възприеме точно основанието на неимуществените вреди.

По отношение на книгите, останали от творчеството на дядо й, Н. Р., „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“, И. Р. е имала изключително емоционално отношение. Гледала е на същите, като на особена ценност и е приела, че липсата на съгласието й я изключва от толкова важна тема за популяризиране творчеството на дядото.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице установяване на дълбоките болки и страдания, засягането на психиката и особеното отношение към интелектуалния труд на дядо й и баща й с издаването на процесните сборници, без съгласие на всички наследници, конкретно нейното и без възможност да повлияят върху начина, по който творчеството им достига до неопределен кръг лица, включително младите, следващите поколения. Следва да се подчертае, че по силата на наследяването на авторски права, част от неимуществените права преминават в наследниците, като това са правата за разгласяване, чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗАПСП. Не би могъл наследникът да промени произведението, тъй като това право съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 не може да се упражни предвид изричната забрана, предвидена в чл. 17 от ЗАПСП. Въпреки посоченото ограничение, право на всеки един от сънаследниците би било да реши дали да се разгласява произведението. Поради което засягането на неимуществените правомощия, включени в състава на авторските права, са довели до засягане на психиката на сънаследника. Този извод обуславя извода, че И. Р. е претърпяла неимуществени вреди от издаването на всички произведения.

При така установеното основание на исковете, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение следва да се определи, като се съобразят така посочените неимуществени вреди, засягането на психиката на ищцата, нейната емоционална оценка към наследството й. Справедливо е за всяко от изданията: „Български приказки“, „Приказки от цял свят“, създадени от Н. Р. и накърнили правата на ищцата като носител на авторските права от дядо й, както и по отношение на произведенията, създадени от баща й, „П.“, „Лека ни пръст. Мир на праха ни“, „Писмо от мъртвец“ да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП, в размер на по 300 лв., за всяко. От значение е накърняването на емоционалната сфера на ищцата, която не се влияе от обема на произведенията. Преценката е само с оглед неимуществени вреди, претърпени лично от ищцата и се съобразява със значимостта за ищцата на творчеството на авторите, тясната й връзка с творчеството на дядо й и баща й, и личният й стремеж да се съхрани и възпроизведе по най-добрия начин, както и обстоятелството, че не е зачетена личната й воля от издателя, което е накърнило психичните й изживявания. Изрично по отношение на книгите „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“, следва да се посочи, че са накърнени конкретно и правата, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Освен това съдът взема предвид, че определените обезщетения, на основание чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП, следва да действат възпиращо от последващи действия, извършвани от представителя на издателя, несъобразени с изискванията на ЗАПСП и предупредително спрямо всички лица.

За разликата над посочения размер от по 300 лв. до напълно предявените размери от по 1 000 лв., частични искове от вземания в размер от по 8 333 лв., за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в качеството й на притежател на авторски права, исковете са неоснователни.

По иска за имуществени вреди от издаване на книгата „Български приказки“ от Н. Р., в размер на 300 лв. Установи се в процеса, че са накърнени имуществените права съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като чрез издаването на произведенията на наследодателите, чрез възпроизвеждането им и създаването на множество екземпляри, както и разпространението им, са нанесени имуществени вреди на ищцата, които се изразяват в невъзможността да се увеличи имуществото й. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на имуществените вреди се определя от тази стойност, с която имуществото на ищцата би могло да се увеличи, получавайки възнаграждение на основание сключен издателски договор. Предвид издаването на произведенията е налице сигурност в обстоятелството, че би могло да се увеличи имуществото й. Установява се от заключението на вещото лице П., че сборник „Български приказки“, с данни от издателско каре, автор Н. Р., художник Л. З., 2017 г., Издателство „З. С.“ 2017 г. ISBN 978-954-09-1190-8 е с тираж 1000 броя, единична цена 15 лв. За да се определи размера на вредите, настоящият съдебен състав намира, че диспозитивното правило на чл. 47 от ЗАПСП, следва да се приложи, като се приеме, че в случай, на сключен договор с издател, би могъл да се получи доход, определен съгласно това правило, а именно, че на автора се дължат 5 броя от издадените произведения и поне 15 % от продажната цена на всеки продаден екземпляр на произведението на цена на дребно. Сключеният договор между един от наследниците Д. Б. Р. и издателството, бе признато, че е недействителен и не може да се вземе предвид определеният процент на възнаграждение, дължимо на наследниците. С оглед заключението на вещото лице, основано на счетоводните записвания в счетоводството на ответника, следва да се приеме, че издадените броеве са 1 000 бр., от тях следва да се извадят 12 броя, подлежащи на предаване в Народната библиотека, по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), т. е. на остойностяване подлежат 988 бр. х 15 лв., на обща стойност 14 820 лв. 15 % от тази сума е 2 223 лв. С оглед правата на ищцата от 1/8 от тази сума е 278 лв., което представлява пропусната полза, която би могла със сигурност да получи ищцата. Искът до напълно предявения размер от 300 лв. е неоснователен.

По отношение на произведението „П.“, с автор Б. Р. доколкото се съдържа в книгата „Български приказки“ от Н. Р., следва да се приеме, че няма имуществена вреда от издаването на това произведение самостоятелно. Същото е включено в книгата „Български приказки“ и поради това не може да се приеме, че от издаването на това самостоятелно произведение ищцата е претърпяла вреда. Искът е неоснователен.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за вреди от издаването на книгата „Приказки от цял свят“ 2017 г., следва да се приеме, че при определяне на обезщетението за имуществени вреди следва да се съобрази както съпритежанието на авторско право, определено като 1/8, така и броя на издадените екземпляри съгласно представената от издателя справка и посоченото от вещото лице от счетоводната експертиза – 1500 броя, извършените продажби на 1 157 броя, депозит в Народната библиотека 12 бр., дарение на библиотеки 120 бр. Приходът от продажби в размер на 5 751 лв и предполагаемата печалба 3 532,18 лв. Евентуалният приход би бил като се извади от общия брой книги, издадени в тиража 1500 бр., дарените на библиотеки 120 бр., 12 бр. предадени в Народната библиотека, остават 1368 лв. по 15 лв., 20 520 лв., общ доход от продажба. От него би могъл да се получи 15 % от съпритежателите или 3 078 лв., от които ищцата 1/8 или 384,75 лв. Искът следва да се уважи до претендирания размер от 300 лв.

Съгласно представената справка относно „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“, с автор Б. Р., книгата е издадена в 1000 броя, от тях депозит в Народната библиотека 12 бр. Подлежащи на продажба 988 бр. Единична цена 8 лв. Общо 7 904 лв., от тях 15 % 1 185,60 лв. От тях ищцата би получила ј или 296,25 лв.. На основание чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП следва да се определи обезщетение в размер на 296,25 лв., като искът до напълно предявения размер от 300 лв., следва да се приеме за неоснователен.

Съгласно заключението на вещото лице за книгата „Писмо от мъртвец“ са издадени 1 500 бр., депозит в Народната библиотека 12 бр. Следователно продажбата би била извършена на 1488 бр. х 9 лв. 13 392 лв. Евентуален доход за всички съпритежатели на авторски права 15 % или 2 008,80 лв. , за ищцата ј или 502,20 лв. Искът за имуществени вреди следва да се прием, че е основателен до заявения размер от 300 лв.

По отношение на възражението за погасителна давност, формулирано в отговора на исковата молба, следва да се приеме, че е направено по отношение на вземанията за обезщетение относно издаването на сборниците „Лека ни пръст. Мир на праха ни“, издание 2008 г и „Писмо от мъртвец“, издание 2009 г. Правото на обезщетение е възникнало и е станало изискуемо с обективирането на изданието в готов вид. Това в случая няма данни за конкретна дата, като поради това следва да се приеме следващата година 01.01.2009 г. От този момент до предявяване на иска на 05.09.2019 г. са изтекли повече от 5 години. Следователно, на основание чл. 110 от ЗЗД, исковете следва да се приеме, че са погасени по давност относно претендираните обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за тези произведения на Б. Р.. Исковете са предявени на 05.09.2019 г., много след изтичане на срока.

По отношение на иска за изземване и унищожаване на намиращите се произведения, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП, настоящият съдебен състав намира, че въпреки липсата на диспозитив в решението на въззивния съд, същото е акцесорно и е последица от уважаване на установителните искове. При преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че искът е недоказан. За да бъде постановено изземване и унищожаване на произведенията, с издаването на които са накърнени авторски права, следва да се знае точното местонахождение на възпроизведените произведения. В случая предмет на авторските права, притежавани на основание наследяване от ищцата, са литературни произведения. Нарушението се изразява в издаването в печатни издания, книги на тези произведения. За част от книгите се установи, че са закупени от трети лица, не се знае точното им местонахождение. От представените справки е установено, че липсват продажби, но не е установено да са предадени книги в търговската мрежа. Освен това липсват данни към момента на приключване на производството къде се намират книгите. С оглед анализа на доказателствата се налага извод, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП вр. чл. 95 б, ал. 2 от ЗАПСП, конкретното местонахождение на всички останали непродадени книги не се установи към приключване на устните състезания къде се намират същите, както и не се установи да се намират в търговската мрежа.

По отношение на искането за публикуване на решението в два ежедневника и в телевизионна организация с национално покритие, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, настоящият съдебен състав намира, че с оглед уважаване на исковете за установяване на нарушение, следва да се уважи и този иск.

По отношение на разноските. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГП, на ищцата се дължат съразмерно на уважената част от исковете разноски. Съгласно представените списъци за всяка инстанция, ищцата е направила разноски в общ размер 17 430 лв. Установява се действителното извършване на разноските чрез заплащането им от ищцата. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно направеното възражение за прекомерност за разноските, сторени от касационния жалбоподател. С оглед наличието на обективно кумулативно съединение на искове за установяване на нарушения и за заплащане на обезщетения, както и фактическата и правна сложност на делото, не може да се приеме, че е налице прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за всяка от инстанциите. Предвид частичното отхвърляне на исковете за обезщетения, ще следва да се приеме, че на ищцата се дължат разноски в размер на 12 201 лв.

По изложените съображения ВКС

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 238 от 06.04.2023 г. по т. д. 82/23 г. по описа на Апелативен съд – София, ТК, 11 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260 659 /02.11.2022 г. по т. д. 1787/19 г., по описа на СГС, VI-22 състав, с което са отхвърлени исковете на И. Б. Р.-Л. срещу „Издателство З. С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от И. Й. Д., за установяване че „Издателство З. С.“ ЕООД чрез И. Й. Д., на основание чл. основание чл. 95 б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, е нарушил притежаваното от нея право на авторство, на основание наследяване на Н. И. Р., починал на 05.05.1954 г. чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8, сборник „Приказки от цял свят“, издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9, както и е нарушил правото на авторство, на основание наследяване на Б. Н. Р., починал на 08.06.2007 г. на произведенията: „П.“, включено в сборник „Български приказки“ издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8, „Лека ни пръст.Мир на праха ни“ издание ISBN 978-954-09—0190-9 и „Писмо от мъртвец“ ISBN 978-954-09-0342-2, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от издаването на „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8 за сумата от 278 лв., за сборник „Приказки от цял свят“, издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9, за сумата от 300 лв., както и за обезщетенията за неимуществени вреди както следва от по 300 лв. за произведенията, създадени от Н. Р. „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“, и произведенията, създадени от Б. Р. - „П.“, включен в „Български приказки“, както и по исковете с правно основание чл. 95, б, ал. 1 т. 6 от ЗАПСП КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 95 б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП по иска на И. Б. Р.-Л. срещу „Издателство З. С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от И. Й. Д., че „Издателство З. С.“ ЕООД чрез представителя си И. Й. Д., е нарушил притежаваното от нея право на авторство, на основание наследяване на Н. Р., починал на 05.05.1954 г., включващо правото на избор на включване на произведенията в сборник, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗАПСП, правото на възпроизвеждане съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП и правото на разпространение сред неограничен кръг лица на екземпляри от произведението, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗАПСП, чрез включване, възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8, сборник „Приказки от цял свят“, издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9, както и е нарушил правото на авторство, включващо правото на възпроизвеждане съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП и правото на разпространение сред неограничен кръг лица на екземпляри от произведението, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗАПСП, на основание наследяване на Б. Н. Р., починал на 08.06.2007 г. на произведението „П.“, включено в сборник „Български приказки“ издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8, както и правото на авторство, включващо правото на възпроизвеждане съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и правото на възпроизвеждане и разпространение сред неограничен кръг лица на екземпляри от произведението, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, както и правото на разгласяване съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПС, включване в сборник, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗАПСП, възпроизвеждане и разпространение, на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП върху произведенията „Лека ни пръст.Мир на праха ни“ издание ISBN 978-954-09—0190-9 и „Писмо от мъртвец“ ISBN 978-954-09-0342-2, правото на авторство, върху които притежава, на основание наследяване на Б. Р..

ОСЪЖДА, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, „Издателство З. С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от И. Й. Д. да заплати на И. Б. Р.-Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от 300 лв., частичен размер от вземане в размер на 8 333 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. Б. Р.-Л. в качеството й на притежател на авторски права, на основание наследяване, за издаването на „Български приказки“, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8; сумата от 300 лв., частичен размер от вземане в размер на 8 333 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. Б. Р.-Л. в качеството й на притежател на авторски права за произведението „Приказки от цял свят“, ISBN 978-954-09-1151-9, двете произведения създадени от Н. Р.; сумата от 300 лв., частичен размер от вземане в размер на 8 333 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. Б. Р.-Л. в качеството й на притежател на авторски права за произведението „П.“, създадено от Б. Р., включен в сборника „Български приказки“, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми от предявяване на исковата молба от 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, „Издателство З. С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от И. Й. Д. да заплати на И. Б. Р.-Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от 278 лв., обезщетение за имуществени вреди, за издаденото през 2017 г. издание на „Български приказки“, с автор Н. Р., ISBN 978-954-09-1190-8, както и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от издаването през 2017 г. на „Приказки от цял свят“ с автор Н. Р., ISBN 978-954-09-1151-9, ведно със законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба 05.09.2019 г. до окончателното изпълнение на задълженията.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, разгласяване за сметка на „Издателство З. С.“ ЕООД, на диспозитива на настоящето решение във вестниците „Труд“ и „Сега“, както и разгласяване в часовия пояс между 17 ч. и 20 ч. в ефира на Българската национална телевизия.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени исковете за обезщетение на И. Р.-Л. срещу „Издателство З. С.“ ЕООД в качеството й на наследник на Н. Р. за издаване на сборника „Български приказки“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 300 лв. до 1000 лв., частичен иск от 8 333 лв., като неоснователен, на иска за имуществени вреди за разликата над 278 лв. до напълно предявения размер от 300 лв., като неоснователен; за издаване на сборника „Приказки от цял свят“, иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 300 лв. до 1000 лв., като неоснователен; за издаване на „П.“ с автор Б. Р., включен в сборник „Български приказки“ - иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 300 лв. и иска за разликата над 300 лв. до 1000 лв. частичен иск от 8 333 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и относно произведението „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“ обезщетение за имуществени вреди от 296,25 лв., като погасен по давност, а за разликата над 296,25 лв. до 300 лв., като неоснователен, както и за иска за неимуществени вреди за сумата от 300 лв., като погасен по давност, а за разликата над 300 лв. до 1000 лв. като неоснователен, частичен иск от 8 333 лв.; както и по отношение на произведението „Писмо от мъртвец“ иска за заплащане на имуществени вреди от 300 лв., като погасен по давност, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за това произведение за сумата от 300 лв. като погасен по давност, за разликата над 300 лв. до 1000 лв. частичен иск от 8 333 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Издателство З. С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от И. Й. Д. да заплати на И. Б. Р.-Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от 12 201 лв., направените разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: